АВРААМ ПРИДОБИ БЛАГОВОЛЕНИЕ ДА УЗНАЕ СЪДБАТА НА СОДОМ

Коментарът на Господ относно умението на Авраам да заповяда на наследството си “да пазят Господния път”, подчертава необходимостта да предаваме библейската истина на децата си, още докато са малки, чрез правила и примери. Християните, които са закърмени със здравото учение, са като къщи, построени на солидна основа и като дървета с дълбоки корени; те издържат изпитанията на бурите.

При все, че беше ясно, че содомците са ужасни грешници, все пак Бог, използвайки разбираем за Авраам език, му каза, че отива да провери действителното състояние на тяхната греховност. Бог беше видял всичкото зло, което се вършеше в Содом и Гомор, защото нищо не е скрито от Него (Притчи 15:3). Все пак, за да даде юридическо основание за праведността на Своите действия, тук Бог разкри на човека моралната логика и фактическия процес, през който минаваше, за да вземе решение.

Това е велик урок за църквата. Праведните и почтени водачи трябва да основават лидерските си решения, касаещи съгрешаващи църковни членове или работници в църквата, на внимателно и задълбочено проучване. Никое окончателно решение не трябва да се взема на базата на лекомислени твърдения. Трябва да има реални факти, преди някой да бъде обвинен. Двамата мъже (т.е. ангелите), отидоха да проучат нещата в Содом, докато “Авраам стоеше пред Господа” (стих 22) да ходатайства за Содом.

Въпрос 4: Какви необходими стъпки трябва да предприемат църковните водачи, преди да наложат дисциплинираща мярка на някой църковен член или работник в църквата?

ПЛАМЕННОТО ХОДАТАЙСТВО НА АВРААМ ЗА СОДОМ

(Битие 18:23-32; Езекиил 22:30)
Щом чу за участта, която щеше да сполети Содом и Гомор, Авраам не само продължи да стои пред Бога, но се и приближи още по-близо до Него, като приятел и недостоен слуга, за да ходатайства за тях. “И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?” (стих 23). Фактът, че Господ изостана от двамата ангела, даде възможност на Авраам да ходатайства за Содом. Ходатаят има за цел да изяви Божията праведност и милост. Той е готов да умолява: “И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих” (Езекил 22:30).

Авраам беше бърз и настойчив ходатай. Той ходатайстваше дързостно и вярваше с простичка вяра. Той не отправяше глупави дръзки думи към Бога, а ходатайстваше в смирение и благоговение пред Него “Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?” (стих 24). Авраам знаеше, че праведността е в основата на Божия съд. Той може би си е мислел, че в Содом и околните му селища ще се намерят най-малко петдесет праведника, които да оправдаят тяхното съществуване. Но петдесет праведника не се намериха. Когато Авраам продължи да привежда доводи, за да бъде пощаден Содом, виждаме, че Бог се отнесе с благодатна снизходителност към неговите молби. От началото до края на Авраамовото ходатайство Бог показа на Авраам, а следователно и на цялото човечество, че съдът над цялата земя е справедлив.

В края на краищата, Той няма да накаже праведния с нечестивия. Бог не се радва да разрушава. Местата, където Той намира праведни, ще бъдат пощадени. Авраам беше човек изпълнен с любов към хората. Молбата му беше изпълнена с благородство. Той не се молеше само за Лот и семейството му в Содом. Той ходатайстваше за целия Содом. Това ни учи, че ние, като християни, не трябва да ограничаваме нашите молитви само до нас и нашите близки, но да включваме и други хора с техните най-разнообразни нужди. Ние трябва да ходатайстваме за личности, групи и нации, които са на ръба на унищожението.

Дълг на вярващите е да се молят за неспасените (Римляни 10:1); за гонените (Матей 5:44; Лука 23:24; Деяния 7:59-60); за доброто управление над на нашите народи (2 Летописи 6:38); за царете и за всички управници (Ездра 6:10; 1 Тимотей 2:1-4); един за друг (Яков 5:16); за Църквата (1 Солунци 5:23; Йоан 17:9-11,15-20,24); за работата на благовестието (Колосяни 4:3-4; Ефесяни 6:18-20).

Ние ще видим по-добри резултати, ако спрем да критикуваме и да осъждаме братята и сестрите си, националните си лидери, християнските служители, членовете на семействата си и грешниците около нас и започнем да ходатайстваме за тях.

Въпрос 5: Що е ходатайство, защо е необходимо и за кого трябва да ходатайстват вярващите?

БОГ НАИСТИНА УДОВЛЕТВОРИ ВСИЧКИ МОЛБИ НА АВРААМ

(Битие 18:23-32; 1 Йоан 5:14)
Случайният читател на нашия текст може да остане с впечатлението, че Авраамовото ходатайство се провали. Но това не е така. Бог удовлетвори всички негови искания до последната запетая. Авраам искаше първо да бъде сигурен, че Бог няма да унищожи праведния с неправедния. Бог не престана да удовлетворява Авраамовите молби, докато Авраам не спря да иска. Това е успех. “И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша” (1 Йоан 5:14). Авраам сваляше все повече и повече броя на праведниците, които така и не се намериха в Содом, докато стигна до десет, и вероятно съвестта му божествено го е възпряла да спре до тази цифра. Такъв беше и случая с Еремия, когато Бог възпря ходатайството му за Юда, поради техните грехове (Еремия 7:16,20). Фактически, Авраам трябваше да открие, че в Содом нямаше дори и един праведен човек, освен племенника му Лот със семейството си. Това трагично състояние на нечестие се доказва от написаното в Битие 19:4-5, където всички жители на Содом, млади и стари, се събраха в нечестивото си дело срещу ангелите. Този урок ни учи, че първо: ние, като вярващи, сме свободни в молитва да докоснем трона на благодатта (Евреи 4:16); второ: ние трябва да се молим непрестанно (1 Солунци 5:17); трето: ние трябва да се молим съгласно Божията воля, било открита ни в писанията или чрез водителството от Святия Дух (1 Йоан 5:14, Еремия 14:11); четвърто: ходатайството е мотивирано и поддържано от силата на любовта и състраданието.

Въпрос 6: Изброй някои забележителни качества на Авраам като ходатай, на които се възхищаваш.

Авраам беше дълбоко загрижен за съдбата на содомците. Освен това, той знаеше, че неговият племенник Лот беше там със семейството си. Авраам го обичаше. Въпреки че Лот може би беше наранил чувствата му при егоистичния акт на тяхното разделение, той му беше простил и дори го беше избавил по време на войната между царете (Битие 14:14-16). Както и да е, пред лицето на предстоящото унищожение, само ходатайство би помогнало. Той ходатайства с цялата си мощ, и наистина, според Божието обещание, праведните жители на Содом, Лот и неговото семейство, бяха избавени. Бог не унищожава праведния с нечестивия (Битие 19:14-17,27-29).

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

			сутрин		вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя
		Урок № 57		РАЗРУШЕНИЕТО НА СОДОМ И ГОМОР

Содом и Гомор и до днес се изправят като кули-близнаци – паметник на изключителния бунт и безсрамното нечестие на човека, които, въпреки Божието дълготърпение, си навлякоха необикновеното осъждение на Всемогъщия. С огнения съд, който се изля върху тях, Небесата сякаш предупреждават и призовават към обуздание всеки, който счита Божия закон за нещо маловажно или потъпква безнаказано святите Му правила.

Размишлявайки върху строгостта на наказанието, което се стовари върху тези два града, един християнски писател споделя: “Ослепителните пламъци на Содом и Гомор сложиха печат върху цялото библейско повествование. Те станаха нарицателно име за наказание от Господа. Историята от Битие се споменава под една или друга форма във Второзаконие 32:32; в Амос 4:11, в Исая 1:9; 13:19, в Еремия 49:18; 50:40, в Езекил 16:46-56, в Софония 2:9 и Плачът на Еремия 4:6. Нашият Господ Исус употреби тази история не веднъж, за да илюстрира наказанието, което очаква онези градове, където Словото Му беше проповядвано напразно... (Матей 10:15; 11:24; Лука 10:12; 17:29). Петър във 2 Петрово 2:6 и Юда в Юда 7стих също се позоваха на тази история. В Откровение 11:8, града на греха духовно беше наречен Содом... така че пламъците му и до днес горят...”.

Със сигурност, една толкова значима история, преповтаряна от библейските писатели и в Стария, и в Новия Завет, не бива да бъде просто отмината. Още повече, че тя беше едно от двете събития, на които нашия Господ Исус Христос се позоваваше, когато искаше да опише идещия съд (другото събитие беше Потопът по времето на Ной). Затова ще направим добре, ако внимателно разгледаме духовното приложение на страховитото унищожение на Содом и Гомор. Докато четем, нека да спираме от време на време и да се молим.

Лот стоеше при портите: гърбът му беше обърнат към града, а лицето му гледаше необятната зеленина навън, откъдето наближаваха двама пътници. Определено, Лот започваше да осъзнава, че изборът на тези добре напоявани Йордански полета, беше грешка от негова страна. След като егоистично напусна благочестивия Авраам, Лот започна да разбира, че се е заселил в една помийна яма на духовно и морално разложение. Библията добре го е казала: “Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Притчи 14:12).

Изборът на Лот на видимо проспериращия Содом се беше превърнал в духовен кошмар. Той сложи началото на стремително спускане по наклона на духовното самодоволство. Определено, Лот знаеше, че няма да спечели от престоя си в Содом. Въпреки това, на Лот му беше твърде трудно да вземе категорично решение да скъса с това упаднало общество. По-късно му се наложи да плати скъпо за своето духовно непостоянство. Християните трябва да бъдат внимателни. Докато седим при портите на Содом, които са определени за унищожение, ние няма да можем да напредваме духовно. Нито пък ще можем да просперираме материално.

Въпрос 1: Какво научаваме от затрудненото положение на Лот в Содом?

Лот беше склонен да толерира злите обитатели на Содом и техния безбожен начин на живот. Това самодоволство доведе до трагедия в семейството му, същото чака и семейството на всеки вярващ, който прави компромиси. Днес има много вярващи, които, подобно на Лот, излагат семействата си на гибелни влияния и безбожно обкръжение за жалки “трохи” от земен комфорт или успех. Такива вярващи със сигурност навличат на семействата си бедствия, които иначе могат да бъдат избегнати. Например, да поразсъждаваме за гибелното и извратено влияние на Содом върху смейството на Лот. Първо: самият Лот се превърна в безхарактерен и безучастен вярващ. Второ: неговата жена стана напълно светска последователка на Йехова, заинтересована само от материалното. Накрая: дъщерите на Лот станаха дяволски, разпуснати, безсрамни, безбожни, напълно покварени млади дами, преминали обучението на Содомската школа на греха и срама.

Родители християни, заради какво или заради кого излагате децата си на опасност, докато вие изгубвате духовните си сетива в сляпо преследване на мамона? Забравихте ли думите на Господа: “Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матей 16:26).

Въпрос 2: Избройте какви опасности грозят семействата ни, ако ги излагаме на безбожни влияния?