65 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.12 Mb.
|
|
ПРОПОВЯДВАНЕ С ПРИТЧИ (Матей 13:34-36; Марк 6:34; 728-29; Псалм 78:2) Господ Исус Христос често използваше притчи в Неговото учителско, проповедническо и изцелително служение, чрез които разкриваше важни духовни истини. Най-просто казано, притчите бяха земни истории с небесно значение. Вземайки предвид, че Неговите слушатели бяха предимно фермери, рибари, търговци и домакини, Господ им поднасяше подходящи образи, които биха могли да ги привлекат. “...за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света...” (Матей 13:35) Друга причина за използването на притчи е така да бъде обгърната истината, че не само да бъде пазена добре, но и да бъде скрита от мнозина и да бъде разкрита и осветена само за духовните.
ПРИТЧАТА ЗА ЖИТОТО И ПЛЕВЕЛИТЕ (Матей 13:24-30, 36-43; Второзаконие 32:29; 2 Коринтяни 2:11) Господ оприличи Божието Царство на нива, засята с добро семе, в която обаче неприятелите тайно посяха плевели. При разкриването на плевелите, Господарят заповяда на слугите Си да оставят и плевелите, и житото да растат заедно до жетва, когато жътварите ще ги разделят. Господ Сам обясни тази притча, като каза, че Сеячът на доброто семе е Човешкият Син, врагът е дяволът, а нивата е светът. Доброто семе са чадата на Царството, а плевелите са чадата на нечестието, жетвата е свършекът на света и жетварите са ангелите. От тази притча можем да извлечем много поуки. Първо: от времето на посяване до времето на пожънване има период на изпитание и за семената, и за плевелите. Ние се намираме в период на изпитание и това трябва да ни направи сериозни, още повече като знаем, че нямаме втори шанс. Нещото, което е заложено на карта, е ужасно важно – вечен живот с Бог, като зърна в Неговия хамбар или вечно наказание в огненото езеро, като снопове бурени за горене. “О да бяха мъдри, да разбират това, да смисляха сетнината си!” (Второзаконие 32:29) Второ: има двама сеячи – Господ и дяволът. Господ пося доброто семе в човеците чрез Своите проповеди и до днес го прави чрез Своите служители. Докато Човешкият Син сееше открито, денем, то лукавият работеше в тъмнина, “докато всички спяха”. Сатана, противникът, използва всяка сънливост, леност и хладкост, за да открадне истината, да посее семе на съмнение и неверие, и да превзема сърцата на хората с разрушителните доктрини на дявола. Трето: Божието търпение спрямо човека се разкрива в думите: “Оставете да растат и двете заедно до жетва”. Бог бива снизходителен към нечестивите, за да може Неговата благодат да ги обърне. Видимата църква си остава една смесица от жито и плевели, от светии и грешници. Господ възпрепятства безумната ревност на слугите Си, които искаха незабавно да изскубят плевелите, за да не би случайно някое жито да бъде изскубнато заедно с тях. Какъв урок само за водачите и работниците в църквата, да бъдат крайно внимателни, когато в тях се породи желание да очистят Божия дом от онези, които вършат очевидни злини. Ревността е добра само, ако е благоразумна. Все пак, това не отменя дисциплината в църквата или дори изгонването от църквата на ‘тръните’, които не са като плевелите, които си приличат с житото, но са напълно различни, непокаяли се и опасни. Четвърто: Тук в съзнанието на слушателите се запечатва неизбежната реалност на окончателното осъждане. Фактът, че съдът от Големия Бял трон е сигурен, както надълго и нашироко ни учи Писанието, принуждава всеки истински вярващ да живее непоколебим живот, отдаден на проповядване на евангелието. “И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците...” (2 Коринтяни 5:11а). Грешниците, вероотстъпниците и ония, които правят компромиси, трябва да се покаят и да се подготвят за идването на Господ. Пето: В тази притча се подчертава реалността на двете възможни крайни състояния във вечността. Има мрак за неправедните и слава за праведните; осъждение за безбожните и препоръки за благочестивите; мъка, стенания и страдания за несвятите и удовлетворение, песни и светлина за светиите. Какъв е твоят избор днес?
ПРИТЧИТЕ ЗА СИНАПЕНОТО СЕМЕ И КВАСА (Матей 13:31-33; Псалми 80:8-9; Исая 60:1-3) Тези две притчи са с излючително значение. Те илюстрират евангелието като нещо, което започва сякаш слабо, но израства и се разширява, постигайки мащабни резултати. Колко очевидно незначително е семенцето на синапа (най-малко от всички семена) и късчето мая в сравнение с тестото! Как тези думи на Исус, казани край Галилейското езеро, отекват и до днес в ушите на хората по целия свят? Как можаха тези рибари изобщо да изпълнят задачата по евангелизирането на света? Именно тук се и корени тайната сила на евангелието! Макар и синаповото семе да е малко, и то, подобно на другите семена, притежава неограничена сила да расте и да се умножава. Също така, ако и квасът да изглежда нищожен, той работи тайно в тестото за известно време, преди силата му да стане забележима, и също притежава потенциал да закваси цялото тесто. Днес евангелието има не само милиони обърнати към Бога, но е оставило своя мощен отпечатък върху поколения и цивилизации. Не могат да се изброят държавните конституции, които директно или косвено са повлияни от благата вест. В края на тези притчи ние биваме пренесени от настоящето до времето на Христовото царуване, когато синаповото зърно ще стане голямо дърво, под което ще се подслонят небесните птици (всички хора и нации). По същия начин, квасът може да бъде оприличен на Божието Слово, което е ефективно и мощно. Както маята може да работи само в разтрошени зърна, така и евангелието може да работи само в съкрушени сърца. Какво окуражение за всички работници на евангелието, чийто напредък е едва забележим! Същото евангелие, което днес обръща неколцина, ще обърне цели нации в идещите години. Класически примери за това имаме както в писанията, така и в настоящето ни. Когато Христос минаваше през едно от селата на Самария, не направи кой знае какво (защото лицето Му беше насочено към Ерусалим), но впоследствие Павел навести Самария след Петдесятница и предизвика мощно съживление. И отново, трудът на първите мисионери в Африка, като Дейвид Ливингстън, даде плодове много по-късно, чак по времето на следващите мисионери.
ПРИТЧАТА ЗА СКРИТОТО СЪКРОВИЩЕ И СКЪПОЦЕННИЯ БИСЕР (Матей 13:44-46; 19:21; Лука 12:23; Филипяни 3:8; Откровение 3:18) По-нататък Господ сравнява Небесното Царство със съкровище на полето и със скъпоценен бисер, намерени от двама истински ценители. Докато първият човек продаде всичко, което имаше, и купи оная нива, за да може да притежава и съкровището в нея, то вторият човек продаде всичко, което имаше, за да си купи скъпоценната перла. Накратко, и двете притчи ни учат колко висока е цената на вечния живот и спасението. Струва си да продадем всичко друго, за да ги притежаваме, и все пак е истина, че каквато и цена да предложим, тя не може да се сравни с цената, която Той плати за нашето изкупление. Трябва да отбележим също така, че съкровището беше скрито, за да бъде предпазено от недостойните, от себе-праведните, от плътските и сладострастните. Изискват се известни усилия, за да се открият богатствата на Божията благодат, скрити дълбоко в Неговото Слово. Откриването на тези богатства предизвиква голяма радост и желание да продадеш всичко: собствените си достойнства, себеуважението си, желанията си, амбициите си, интересите си, стремежите си и т.н., за да притежаваш онзи скъпоценен бисер.
ПРИТЧАТА ЗА РИБАРСКАТА МРЕЖА (Матей 13:47-50; Исая 45:22; Откровение 22:17) Накрая Господ разказа притчата за рибарската мрежа, която хваща риби от всякакъв вид. После добрите риби биваха прибирани в съдове, а лошите биваха изхвърляни. Както и в притчите за житото и плевелите, ангелите ще отлъчат злите измежду праведните и ще ги хвърлят в мястото на вечно мъчение. “Защото мнозина са поканени, а малцина избрани” (Матей 22:14). В тази притча морето може да се оприличи на човечеството, рибарската мрежа - на евангелието, а рибарите - на проповедниците. Въпреки, че и добрите и лошите риби бяха обхванати от всеобщия призив, само добрите бяха избрани. Господ завърши притчата с предупреждение, че в мястото на наказанието ще бъде плач и скърцане със зъби. Това противоречи на смехотворното учение за анихилацията или мигновената смърт, както поучават някои секти, и потвърждава истината за състоянието на вечна агония, вечно страдание и безнадеждност на непокаялите се.
ПОЛЗАТА ОТ ПРИТЧИТЕ (Матей 13:51-52; 1 Коринтяни 2:14; Лука 11:28; Матей 13:10-17) “Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме” (Матей 13:51) Господ не само разтълкува притчите, Той също се увери, че Неговите последователи са ги разбрали. Накрая Той използва аналогията с един стопанин, за да наблегне на уроците, които бяха научили от притчите, и да насочи умовете на последователите Си към тях (Матей 13:52). Христос е самият Стопанин, Неговите съкровища са неизчерпаема мъдрост и знание, откъдето извират Неговите поучения. ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 13:54-58; 14:1-12 От Галилея Исус Христос отиде два пъти до Назарет, Неговият град, но и двата пъти беше отхвърлен. В началото на Неговото земно служение Той влезе в синагогата в Назарет да се поклони. Проповедта Му тогава превърна съгражданите му в озверена тълпа. Не само посланието Му беше отхвърлено, те искаха да го убият с камъни и почти щяха да го направят (Лука 4:16-30). Нищо, освен Божията любов, не би могла да накара човек да се върне в такова враждебно място, а Исус я имаше в пълна мяра. Вторият път, Той се върна в Назарет и поучаваше в синагогата им, вероятно на същото място, и пак проповедта Му предизвика твърде много ненавист. Отново Божията любов Го принуждаваше. Той не обичаше живота Си, дори до смърт. Той ни остави пример за кураж, смелост и вярност в служението. Назарет и неговите жители още веднъж отхвърлиха Христос. Те отвърнаха с толкова много омраза на божествената любов. Думите на апостол Павел към Коринтяните точно описват отношението на жителите на Назарет към Христос “А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Въпреки, че аз ви обичам все повече, вие ме обичате все по-малко” (2 Коринтяни 12:15, KJV). Христос напусна Назарет, но Той остави собственото Си свидетелство там. Йоан беше убит, но неговият глас продължи да говори в съвестта на неговите убийци. “Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа... защото делата им следват подир тях” (Откровение 14:13).
Както делата и думите на Христос отекваха през Палестина, така и бремето на вината ехтеше в сърцето на цар Ирод Антипас. Йоан Кръстител огнено проповядваше против прелюбодейството и коварството на Ирод. Смелият безкомпромисен пророк беше затворен в тъмница и окончателно обезглавен от жестокия монарх. Оттам насетне Ирод беше измъчван от обвиненията на съвестта си. Всяка проповед или чудо на Христос промушваха с вина нечестивото му сърце. Той мислеше, че Исус Христос е възкръсналият Йоан Кръстител. Грехът изкривява представите, а наказанието за греха е разрушително. СИЛАТА НА ВЯРАТА И НЕВЕРИЕТО (Матей 13:54,58; Йоан 8:24; Лука 4:24-27) “И не извърши там много велики дела, поради неверието им” (Матей 13:58) Исус израстна в Назарет, хълмиста провинция в северната част на Палестина, позната като Галилея. Населението на Галилея беше смесица от юдеи и езичници и поради това стриктните евреи от Юдея презираха галилейските юдеи. “Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?... Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига” (Йоан 7:41,52) И конкретно за Назарет: “Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” (Йоан 1:46) Роби на такива предубеждения, хората напълно пропуснаха Бога. Никога, от което и да е място на земята, не е идвал по-добър човек от Исус, а Той дойде от Назарет! Странно е как хората могат да слушат най-мощните проповеди от най-помазания проповедник и пак да останат недокоснати, неразчупени и невярващи. Това е силата на неверието. В предишната си проповед в Назарет Христос беше предупредил за силата на неверието, която пречи на хората да получат чудесата, от които се нуждаят. В Лука 4:24-27 Той тъжно констатира, че “пророк няма почит в родината си” (Йоан 4:44). След това Той разказа две истории за неверието, цинизма и близостта с греха - как те са лишили някои израилтяни от божествена намеса в тяхното време на нужда. Господ заведе Илия да направи чудо в дома на една вдовица от Сидон (езичничка), отхвърляйки множество нуждаещи се вдовици в Израел. Много прокажени имаше в Израел по времето на Елисей, но никой от тях не се очисти, освен сириецът Нееман, езичник. Предупреждението към членовете на Библейската църква, което се съдържа тук, е наистина сериозно. То се отнася особено за ония стари членове на църквата, които имат свидетелства и опитности с Бог в миналото, преживели са вълни от съживления в църквата: трябва да се пазим от формализма и неверието, които процъфтяват върху почвата на самоувереността, че си наясно с духовните неща. Когато посланията, които слушат новите вярващи, вече не могат да ни докоснат и да ни задвижат и можем да бъдем лесно отклонени от молитва - опасността е много близо. Когато новите посетители в църквата постоянно свидетелстват за вълнуващи чудеса в отговор на горещите молитви на пастора, докато старите членове си стоят неизцелени и неблагословени - опасността е близо. “И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. И чудеше се за тяхното неверие” (Марк 6:5-6) Тъжната действителност е, че този сценарий вече присъства в нашата църква. Христос беше помазан без мяра. Той беше по-съчувствителен отколкото който и да е друг и все пак неверието им спираше божетсвения поток. Колко жалко! Помазанието на Святия Дух над нашите духовни водачи може да не ни достигне, ако не захвърлим всякаква духовна гордост и широко-разпространеното неверие, което управлява нашето време.
НЕДОВОЛСТВОТО И КРИТИКАРСТВОТО Назаряните, на свой ред, имаха своите си предубеждения, които създаваха проблема с презрителното им отношение и надменното им поведение спрямо Христос. Тяхната гордост подхранваше неверието им и това ги водеше до недоволство и критикарство. Те имаха много причини да презират Христос. Първо: Те знаеха произхода Му. Детството Му беше преминало пред очите им. “Не е ли Тоя син на дърводелеца?” (Матей 13:55). Те познаваха скромното му семейство. Той не се отличаваше с нищо; нямаше забележителен произход, нито знаменити титли. Майка му беше обикновена селска жена, а не член на аристокрацията. Братята и сестрите Му бяха обикновени хора и можеше ли Той да има някаква важна роля в Божието Царство? Така разсъждаваха те. Второ: Исус Христос не притежаваше модерното за времето си образование и този “недостатък” беше подложен на критика от Назаряните. Той не беше нито ученик на някой велик равин, нито прозелит на най-изпълнителните фарисеи. Затова се чудеха “От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?” (Матей 13:54). Те бяха съгласни, че Христос наистина притежава мъдрост и мощна чудотворна сила. Това, което ги възмущаваше, беше факта, че такава мъдрост и сила се излъчваха от някой, който стоеше толкова ниско по тяхната преценка. Христос беше “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла” (Марк 12:10). Недоволните и критикуващите и до днес усърдно упражняват занаята си в църквата. Те преувеличават и разнасят “недостатъците”, които са намерили в Божиите избрани служители. Тяхното критикуване може да бъде отправено към външния вид, височината, годините, произхода, образователния ценз, изтънчеността или годините членство в църквата на водача, определен над тях от Бога. В резултат на това, недоволните обвиняват Всемогъщия Бог в неправилна преценка. Всички ние - и млади, и стари, и работници, и водачи - трябва да внимаваме за мислите, на които даваме място в сърцата си и за говоренето, което излиза от устата ни. Присъдата на Святия Божий Дух върху състоянието на назаряните, беше изгаряща.
“И те се съблазниха в Него” (Марк 6:3), което ще рече, че те съгрешиха в реакцията си към Него. Те Го отхвърлиха и Той Си замина от тях завинаги. Исус никога повече не посети Назарет. Хората отхвърлят Христос днес; те казват: “Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?” (Йов 21:15). Но идва ден когато всяка безгрижна душа ревностно ще търси Спасителя, но няма да Го намери. Тогава ще бъде твърде късно. Днес е времето:“търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо; Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро” (Исая 55:6-7). БОЛКАТА И СТРАХЪТ НА ЕДНА ВИНОВНА СЪВЕСТ (Матей 14:1-2; Деяния 23:1; 24:16; Римляни 2:14-16; 9:1; 2 Коринтяни 10:12) Между двете истории за благодатния Христос и верния Йоан Кръстител е историята на злия, коварен и безнравствен цар - Ирод Антипас. Божият Дух ни представя в ретроспективен план фактите около мъченичеството на Йоан Кръстител и непоносимото бреме на вина, което се стовари върху човекът, отговорен за неговата смърт. Историята на Ирод ни учи, че съвестта е най-добрия приятел на човека, докато не бъде осквернена. Опетнената съвест е жесток звяр, ужасяващ спътник. Тя гризе непрекъснато сърцето на престъпника, докато не постигне своето. Обаче повторното оскверняване може да я доведе до примирение. Такъв беше и случаят с Ирод.
Ирод се беше развел с жена си, за да се ожени за неговата балдъза. Иродиада беше жена на брат му Филип. Ирод и Иродиада бяха подобни; и двамата бяха покварени, прелюбодейни и зли. Мъртвите им съвести не проявиха ни най-малко колебание, когато те направиха заговор да отровят мъжа на Иродиада. След като Филип беше премахнат, Ирод можа да се ожени за Иродиада. Изглеждаше съвършен план; никой не повдигна възражения. Или защото не знаеха, или защото се страхуваха, понеже “Яростта на царя е вестителка на смърт” (Притчи 16:14). Само Бог от небето, Който е с “очи... твърде чисти, за да гледа злото” и “не гледа на лице” се изправи срещу мощния цар (Авакум 1:13; Римляни 2:11). Йоан Кръстител беше Божият бич. Огненото му проповядване срещу греха на Ирод пробуди мъртвата съвест на царя. Иродовците и Иродиадите днес трябва да си припомнят Божието Слово. Всички, които се крият в църквата, докато са завладяни от грехове, имат нужда да чуят словото на Господа: “Може ли някой да се скрие в тайни места, та Аз да го не видя? казва Господ. Не Аз ли изпълням небесата и земята? казва Господ” (Еремия 23:24) Окончателно Ирод беше наказан на земята (Деяния 12:21-23). Той ще бъде наказан и с вечното осъждение “в деня, когато Бог … ще съди тайните дела на човеците” (Римляни 2:16). Така ще бъде и с всеки “грешник в Сион”, всеки лицемер; те не ще могат да устоят в последния ден (Исая 33:14). “Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло” (Еклесиаст 12:13-14) Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|
