65 поучения върху стария завет

В ранната църква темата за обрязването доведе до някои разисквания. Някои проповедници от Юдея учеха, че обрязването е необходимо условие за спасението на братята. След много дебати църковните старейшини постановиха, че вярата в Исус Христос е тази, която прави и езичници, и юдеи праведни пред Бога.

По-късно, в посланието си към Римляните, апостол Павел обяснява, че обрязването ползва само ако обрязаният пази Божия закон. Неподчинението на Авраамовите потомци спрямо Божиите заповеди води до унищожаване на завета и прави невалидно тяхното обрязване.

Като църква ние научаваме, че спазването на религиозни догми и църковни наредби, без вътрешна благодат за промяна, никога няма да препоръча нашия живот пред Бога.

Заветът между Бог и Авраам донесе многочислени благословения над него и дома му.

Това стана най-голямото от всички благословения, произнесени над Авраам. Библията казва: "Блажен оня народ, на когото Бог е Господ; Людете, които е изброил за Свое наследство" (Псалми 33:12). Впоследствие, по един специфичен начин, Бог започна да се идентифицира с Авраам и Израел като нация. Той стана познат като "Бог на Авраам" (Битие 26:24), “И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти" (Битие 28:13), "Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога" (Изход 3:6), "След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята” (Изход 5:1) и т.н... Исус говори за много хора, които ще са заедно с патриарсите в Небето:

Това благословение се разпростря и над всички християни. Ние се наричаме по името на нашия ГОСПОД. Ние сме духовни израилтяни и чада на Авраам чрез вяра (Галатяни 3:7-9). Колкото за Авраам и неговото потомство, Бог се показа към тях като вседостатъчен Бог. Той ги пазеше, освобождаваше ги от враговете им, воюваше в техните битки и ги поддържаше по време на пътуването им в пустинята.

Днес, като вярващи, мисълта, че Йеова е наш Бог, ни води до иеята за любовта Му към нас, присъствието Му с нас, мира Му в нас и утехата Му над нас както в този свят, така и в бъдещия. ГОСПОД е наш Пастир и Снабдител. Нещо повече, ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
Трето: Бог даде на Авраам и потомците му цялата ханаанска земя за тяхно вечно притежание. Бог промени името на Авраамовата жена от Сарая в Сара и й обеща да премахне от нея укора на безплодието - тя щеше да роди син, когото щеше да нарече Исаак. Божият завет трябваше да бъде утвърден също и с Исаак. Исмаил, синът на Авраам от Агар, щеше също да бъде благословен, плодоносен и преумножен, но не по завета с Авраам.

Въпрос 5: Изброй някои от благословенията, които Бог произнесе над Авраам и потомците му.

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОБРЯЗВАНЕ НА СЪРЦЕТО

(Битие 17:23,27; Деяния 7:51; Римляни 2:29; 2 Коринтяни 7:1)

 
Покорството на Авраам при обрязването на целия му дом, като започна от себе си, поставя предизвикателство пред днешните вярващи ревностно да търсят нещо много по-важно от физическия акт на обрязване на плътта - обрязването на сърцето или опитността на освещението. Обрязването на плътта е добро, но обрязването на сърцето е онова, което има стойност пред Бога. Павел писа: "но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога" (Римляни 2:29).

 

Въпрос 6а: Обясни накратко колко важно е обрязването на сърцето.

Въпрос 6б: Как можем днес да получим това преживяване?

Стефан, първият християнин-мъченик, обвини своите слушатели за упоритостта и необрязаните им сърца, независимо от това, че се идентифицираха с Авраамовото потомство. Това подчертава колко важна е опитността на освещение за всеки член на църквата днес. Първоначалната ни опитност при спасението не е достатъчна да поддържа нашето ходене с Бога.

Авраам се покори на Бога да изпълнява всички условия на завета. Вярващите трябва да се посветят на Исус, Който очиства и освещава сърцата ни. Християните се намират под по-добър завет, с по-добри обещания. Заповедта да се води свят живот не се отнася само за поколението на Авраам. Всеки, който ще общува с Бога днес и във вечността, трябва да бъде чист в дух, душа и тяло. Това е дрехата от бял висон - дрехата на праведност, която ни дава достъп през перлените порти в края на нашето земно пътуване.
 

Въпрос 7: По какъв начин Новият Завет превъзхожда завета на Бог с Авраам?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 55

БОГ ОБЕЩАВА СИН НА АВРААМ И САРА

В предишната глава Авраам обряза всеки от мъжки пол в дома си като белег на вечното заветно взаимоотношение между него и Бог, от една страна, и между него и неговите потомци, от друга страна. В днешния пасаж обещанията, дадени преди на Авраам, бяха напомнени отново. Сара, която от своя страна беше участник в благословенията върху Авраам, този път чу с ушите си произнасянето на обещанието. Бог винаги действа по един балансиран начин. Той работеше и 'от двата края' - и с мъжа, и с жената, за да утвърди обещанието Си за тях, които трябваше скоро заедно да достигнат епохалното благословение - раждането на син. Господ беше говорил по недвусмислен начин с Авраам по тази тема в предишната глава: "После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя (т.е. Моя княгиня), но Сара (т.е. Княгиня) да бъде името й. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея" (Битие 17:15-16).

В свободното си време Авраам беше така духовно бдителен и духовното му зрение беше толкова изострено, че веднага забеляза приближаването на тези гости от Небето - Господ и два ангела. Той учтиво ги поздрави и настойчиво ги умоляваше да почакат за малко, докато той незабавно се зае лично да наглежда приготвянето на царско угощение за тях. След това той благодарно стоеше край тях, докато те се наслаждаваха на храната си. Тук Авраам прояви оня вид гостоприемство, който се очаква от вярващите. Красотата на вярата се изявява най-добре, когато проявяваме гостолюбие и милосърдие един към друг. Апостол Петър, вдъхновен от Святия Дух, увещава: "прибавете на вярата си добродетел... на благочестието си братолюбие" (2 Петрово 1:5,7). Гостолюбието е на път да изчезне в днешно време поради стиснатост, фалшиви и претенциозни 'братя', които излизат само, за да изиграят нищо неподозиращите си жертви. Но независимо от тези проблеми, от вярващите се очаква да показват любов и топлота към своите гости, особено на близки вярващи.

Да бъдем гостолюбиви е един от онези принципи, относно които Бог не ни е дал алтернатива.

Християнското отделяне не е същото като личната изолация и снобското поведение. От вярващите се очаква топло да общуват с всички хора, като крайната цел на общението им с тях винаги трябва да бъде да ги достигнат със светлината на евангелието.

Във взаимоотношенията си един вярващ трябва да съблюдава етичните норми, нрави и обичаи, които са в съгласие с писанията (Римляни 13:7). Ще бъде силно противоестествено за вярващия да не проявява милосърдие и гостолюбие.

Поучителна е също и веригата, по която се предаваха заповедите в дома на Авраам. Сара беше наблизо, за да получи указания от мъжа си. Въпреки че слугите си имаха определени задължения, нещата не бяха напълно оставени в техните ръце. Сара си имаше своя роля, която с радост изпълняваше. Тя е пример за всички християнски жени днес.

"Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване" (1 Петрово 3:5-6)

Въпрос 2: Каква, според тебе, е ролята на жената в дома й?

ОБЕЩАНИЕ ЗА СИН

(Битие 18:9-11; Римляни 4:17-18; Евреи 11:12; Матей 19:26)
Речникът описва обещанието като гаранция, че нещо ще се случи. То също е декларация към даден човек, която му дава право да очаква или да изисква изпълнението на изрично упоменатите действия. То е обвързване от страна на този, който реализира обещанието и може да се разчита на него. Документираното обещание може да бъде предложено като доказателство в съда.

Един християнски автор пише: "няма начин да бъде разбран Бог, обвързващ се със задължение спрямо едно от Неговите творения, освен чрез Неговите обещания... да вярваш без обещание е все едно да правиш предположения... да се надяваш без обещание е все едно да изискваш дълг, който никой не ти дължи".

След почивката, небесните пратеници попитаха за Сара, за да се убедят, че е наблизо и ги чува, и тогава Господ прогласи божествените вести:

“И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него” (Битие 18:10)

Както можеше да се очаква, това обещание звучеше невероятно, като се има предвид биологичната възраст на двойката. Авраам беше на 99 години, а Сара - на 89 години. Сара, до това време, не беше раждала нито веднъж, а освен това беше вече и в менопауза. По-труден случай за забременяване не може да се измисли. Писанието сбито и безпристрастно описва състоянието им като замъртвяло (Евреи 11:12). От човешка гледна точка положението беше безнадеждно. Но това нямаше значение за Бог. Стойността на обещанието се крие в стойността на този, Който Го дава. Бог е по-велик “Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17). С Него “всичко е възможно” (Матей 19:26).

Въпрос 3: Колко благонадеждни са Божиите обещания пред лицето на враждебни обстоятелства и видимо забавяне?

БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И ЧОВЕШКИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ
Един християнски автор го обяснява така: "Обещанието е основата върху която ходи вярата, но чувствата и причините са патериците, на които слабата вяра разчита твърде много... Силна е онази вяра, която може да прегази неправдоподобностите и невъзможностите, които се изправят срещу изпълнението на обещанието."

Основанието за надежда в изпълнението на обещанието не е в тебе или в обстоятелствата, но във вярата в Божието Слово. Каквото и да е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Той не може да се провали и да не извърши доброто, което е обещал. Днес вярващите ще направят добре да отместят погледа си от техните проблеми или обстоятелства и да се фокусират върху Бога. Християнинът трябва да отхвърли проблема с ограничението и неверието и да се държи за Божии обещания, които никога не се провалят.

“И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?” (Битие 18:12)

Сара чу обещанието за син като беше до вратата на шатъра си. Звучеше твърде хубаво, за да е вярно; тя моментално се вцепени и даде простор на неверието, смеейки се вътре в себе си. Неверието е последното нещо, което се очаква от християнина, тъй като то не дава почит на Бога. Неверието е противоречие с живота на вярващия. Сара твърде скоро забрави Бог, Който (1) ги изведе от Ур халдейски със силна мишца (Битие 12:1-5); (2) порази Фараон и дома му с голяма язва заради нея (Битие 12:14-20); (3) даде им победа в битката при Дан (Битие 14:13-16); (4) и им обеща многократно потомство, многочислено като земния пясък (Битие 13:14-16; 15:1-6; 17:1-5; 15-19).

Въпрос 5: Спомени някои значими намеси на Бог в Авраамовото семейство, които Сара забрави в своето неверие.

Да проявяваме неверие е все едно да ограничаваме силата на Бог, при което Неговата мощ намалява в нашите умове, а нашите проблеми стават все по-големи.

Освен това, то е все едно да наречем Бога лъжец. Но Библията казва: “Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” (Числа 23:19).

Въпрос 6: Какво на практика означава неверието в Божието Слово или в Неговите обещания?

Сара беше изправена лице в лице с нейното неверие:

Бог винаги се разочарова, когато вярващите проявяват неверие. Той желае ние да излъчваме вяра всеки път, когато Неговите обещания идват към нас. Неговите обещания са "Да!" и "Амин!". Те никога не пропадат. В Божия календар има време за изпълнение на всяко обещание в живота на вярващия и Неговото време винаги е най-доброто. Минаването на времето не може да направи невалидни Неговите добри обещания за нашия живот. Затова и Господ пре-подтвърди Неговото обещание към Сара – “Сара ще има син” (Битие 18:10).

Божието порицание на Сариното неверие прониза със страх сърцето й и тя импулсивно излъга, за да замаскира греха на неверие: “Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла” (Битие 18:15). Повечето от лъжите са продукт на един или друг вид страх. Но как ще се скрие безумния от Бога? Псалмистът заявява: “Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч... и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, а нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични” (Псалми 139:2,12). Най-мъдрото нещо, което може да направи един смъртен е да познае своя грях и престъпление и да се покае, поправяйки пътищата си (Псалми 32:5; 51:3).

Бог не подмина просто така деянието на Сара: “А той каза: Не е тъй; ти се засмя” (Битие 18:15). Тогава й стана ясно, че не може да скрие нищо от Бога, и смаяна и скърбяща тя се предаде на покаяние. Тя бързо се върна в пътя на вярата, осъзнавайки, че това е божествено предопределение, което не би могла да промени. Не е чудно, че в крайна сметка Святия Дух казва за нея: “С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал” (Евреи 11:11).

Въпрос 7: В светлината на проявеното от Сара неверие, как се обяснява свидетелството на Святия Дух за нея в Евреи 11:11?

Ако днешните вярващи повярват в непроменящите се Божии обещания за техния живот, те скоро ще видят изявата на Неговата сила в тяхната ситуация.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 56

АВРААМ ХОДАТАЙСТВА ЗА СОДОМ

Стих за запомняне: “И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?” (Битие 18:23)

Текст: Битие 18:16-33
В 18 глава на Битие ние разгледахме посещението на тримата странници у Авраам. По-късно в тези странници разпознахме Господ и двама ангели (Битие 18:22; 19:1,15-16). Божествените посетители прогласиха две послания: първото беше за раждане, а второто за смърт. Посланието, което касаеше раждането на Исаак, изучавахме в миналия урок, а това, което беше свързано със смърт и унищожение, е тема на днешния ни урок. Авраам, Божият приятел, имаше привилегията да разбере предварително за неизбежното изливане на Божия гняв над Содом и Гомор, поради тежестта на тяхното нечестие и грях.

Въпрос 1: Кои бяха тримята мъже, посетили Авраам?

Невероятно е да знаем, че Всемогъщият може да споделя намеренията Си с човека. И не само това, този урок разкрива, че Божият съд над моралното падение на човека не става безразсъдно, но след внимателно проучване.