ПРОПОВЕДТА, ОДОБРЕНА ОТ БОГА

“...защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше” (Марк 6:20)

“Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа” (Матей 14:3)

Тези два стиха са в пълен контраст. Ирод правеше много от нещата, които Йоан, чрез своите проповеди, го беше научил. Той уважаваше Йоан, докато не беше засегнал него и неговата Иродиада. Мнозина обичат доброто проповядване, докато то е далеч от любимия им грях. Божието послание за всички проповедници е, че за тях е по-добре да бъдат преследвани от грешниците заради тяхната вярност, отколкото да бъдат проклети във вечността заради тяхната невярност.

Пътищата на Господа са неизследими. Той позволи Йоан да бъде обезглавен. Колко загадъчно е провидението Му, което остави живота на толкова свят човек в ръцете на толкова несвяти хора! Ние може да не знаем защо Бог допусна Йоан да стане жертва на злобата на една развратна прелюбодейка, на капризите на едно суетно момиче и на безразсъдството на един глупав пиян цар, който направи от главата на пророка награда за някакъв танц! Но ние сме сигурни, че Всемогъщия Бог определено ще отплати на всеки Негов служител, за всичко, което е издържал или загубил заради името Му. За всеки един страдащ, но верен служител са думите:
“Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата... Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота” (Откровение 2:10)

Въпрос 6: Какво предупреждение за родителите-християни има в историята на Иродиада и дъщеря й?

Йоан умря безславно. Нямаше велики речи над гроба му, нито пищно погребение. Просто неговите последователи дойдоха и вдигнаха обезглавеното му тяло, за да го погребат. Подобно на Йоан и ние може да не бъдем погребани с почести. Нека въпреки това да сме доволни, защото начинът на погребение няма нито да прибави, нито да отнеме от славната ни позиция сред триумфиращите светии в небето.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 62

ИЗПЪЛНЕНОТО С ЧУДЕСА СЛУЖЕНИЕ НА ХРИСТОС

Чудотворното служение на Исус Христос, което е тема на нашия урок днес, потвърждава пророчеството на Исая 61:1: “Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните”.

Оксфордският речник определя думата ‘чудо’ като “изненадващо и добре посрещнато действие или събитие, което не следва известните природни закони и затова се мисли, че е причинено от Бог: забележително или неочаквано събитие”. Такива свръхестествени и необичайни събития бяха част от мисията на Месия в света. И днес е истина, че мнозина, които с радост Му се покоряват, все още се радват на чудесата на спасение от греха, болестта, демоните, силата на Сатана, снабдяване на нуждите, упазване от опасности и т.н.

Въпрос 1а): Какво е определението за ‘чудо’?

Въпрос 1б): Възможни ли са и днес чудеса?

ИЗЦЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА

(Матей 14:13-14; 15:21-31; Деяния 10:38; Изход 15:26; 23:25-26; Матей 9:29; 8:13)

Изцелението беше една от ползите, които Месия донесе на децата на Царството. Благословенията и благоволението, които получаваме от Бог чрез Христос, са метафорично наречени “хляба на децата” (Матей 15:26). Те включват спасение на тялото, душата и духа. Всяко, истински обърнато към Бога, Божие дете има право на тези придобивки днес. И все пак, това е въпрос на лична вяра. Грешниците също могат да се покаят и да влязат в този завет на благословения.

Когато тълпите последваха Исус Христос, Той “се смили за тях, и изцели болните им” (Матей 14:14; 15:30). Колко освежаващо може да е присъствието на Исус за обезпокоените души! Както го каза един християнски автор: “присъствието на Христос и Неговото Евангелие прави пустинните места не само приемливи, а желани; то прави от пустинята Едем”. Имеено истинското присъствие и сила на Бог са това, по което се различават днешните християнски събрания.

За да получиш чудо не е достатъчно да тичаш от едно събрание в друго в преследване на чудеса. Но там, където Исус присъства със Своята чудотворна сила, Той изцелява цялостно и съвършено. Той изцелява тялото от физическите болки и лекува душата и духа от духовните немощи. Той освобождава от силата на греха, демоните и другите пратеници на Сатана. Колко трябва да се молят сериозните християнски работници за Божията сила в църквата днес! Божият план за спасение е всеобхватен.
“Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила... Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (2 Петрово 1:3; 3 Йоан 2)
От горното се вижда, че е погрешно някой да тича презглава в търсене на чудеса. Това само показва хронична липса на вяра и поведение на нетърпеливост или невежество относно действащата Божия сила.
“Нека ви бъде според вярата ви... както си повярвал, така нека ти бъде” (Матей 9:29; 8:13)
Истинското божествено чудо не е магия, а е резултат от решителна и непоколебима вяра. Случаят със сирофиникийката ни представя класически пример за неопровержима вяра: “И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс” (Матей 15:22). Тази жена беше езичничка, чужденка в държавата Израел, изгубена в греха и встрани от Божия път. (Това е състоянието на всеки грешник днес). Нейната молитва беше настойчива, отчаяна, смислена, искрена и пълна с вяра, докато поведението й беше уважително, смирено, но решително. Нито отношението на Христовите последователи, нито отговорът на Исус можаха да я обезкуражат. Тя беше упорита в искането си. Колко много имаме нужда да се поучим от вярата на тази жена! Тя не позволи на самосъжалението, нито на комплекса за малоценност (дължащ се на езическия й произход), нито на предубежденията, нито на срама или страха от хората, нито на обезкуражението и горчивината на нейното положение да й отнемат нейното чудо. Тези плътски фактори са били бариера за мнозина да продължат да се радват на Божиите чудеса.

Тази езичничка не защищаваще това, което й се полага, а разчиташе на милост. Тя смирено приемаше своето безпомощно положение и беше решена да се измъкне от него. Както някой беше казал: “Живата, действена вяра ще направи да работи за нас и това, което изглежда, че е против нас. Вярата може да намери насърчение дори в обезкуражението и да се доближи до Бог като хване ръката, която е простряна, за да я изхвърли вън”. Такова поведение може да накара всеки грешник да се откаже от бунта си против Бога. И такава вяра може да отключи вратата на благословенията за нуждаещите се светии. Бог е обещал да снабди нуждите на всички вярващи, но Той е определил снабдяването на тези нужди да стане чрез вяра.

Неговото състрадание към тях задвижи силата Му за снабдяване на нуждите им. Няколкото хляба, които имаха учениците Му и при двата случая на нахранване на множествата, бяха чудотворно умножени чрез силата на Бог. Не се появи купчина хляб преди да започне раздаването между хората. Но Господ: “...взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа” (Матей 14:19). Той направи същото със седемте хляба и двете риби, когато бяха нахранени четири хиляди мъже, освен жените и децата. Пророк Елисей направи същото, когато хлябът беше умножен, за да нахрани сто души (4 Царе 4:42-44).

Чрез молитвата Той получаваше Святия Дух и свежо помазание за ежедневната Си работа. Това е единственият начин вярващите да получат и да задържат силата за тяхното ходене с Господа и за тяхното работене за Господа. Ти не можеш да бъдеш по-свят отколкото е личния ти молитвен живот. И не можеш да се издигнеш в служението си повече, отколкото е молитвения ти живот. Мъжете и жените, които побеждават в битките на живота, са мъже и жени на молитва. Това са тези, които правят подвизи в Божието Царство. И не е чудно, че “народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог” (Матей 15:31).

Онези, които ще победят в днешно време са онези, които са "в молитва постоянни" и се молят "непрестанно" (Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17). Да пренебрегнем Христовата заповед "бдете и молете се" е равносилно да поставим душата си и вечната си съдба в опасност. Онези, които са наситени със свидетелства за чудеса в ежедневния си живот, са онези, които наистина се молят.
ИСУС УТЕШАВА БУРЯТА

(Матей 14:23-33; 8:23-37; Исая 48:18)
Никой човек преди това не беше успял да ходи по водата, напук на природните закони. Но Христос го направи! Получил свежа сила от Небето чрез молитвата Си в уединение, Господарят на бурите и моретата ходеше внушително над водата, въпреки бурната нощ.

Учениците бяха предприели това пътуване по заповед на Исус. Но вятърът беше противен на посоката, в която гребяха, а вълните застрашително ги подмятаха. Господ знаеше положението им и дойде да ги спаси. Това ни учи, че когато вървим по Божия път, може да се натъкнем на проблеми и трудности, но те не би трябвало да ни отклонят от него. Колкото по-близо сме до Бога и колкото по-внимателно се пазим в Неговата любов, толкова по-добре ще можем да се справим с нашите страхове и безпокойства.

Петър рискува да отиде при Исус по водата. Фактически той вървеше по водата докато не отмахна очите си от Исус и погледна на бурята. Когато ние гледаме на обстоятелствата около нас, ние сме на ръба да паднем. Ние сме родени отгоре чрез силата на Христос, Господарят на всички обстоятелства, Който ни пази да не потънем в тях, да не бъдем смазани от тях и да преминем победоносно през тях. Няма опасност от потъване, когато сме в ръката на Исус. Христовите ръце са все още протегнати към нас, вярващите, за да ни спасят от потъване, както спасиха Петър и го държаха над водата.

Когато Исус влезе в лодката, бурята утихна. Ако искаш да бъдеш спасен от трудностите и бедите в тоя живот, ще трябва да позволиш на Исус да вземе пълен контрол в живота ти. Защото Библията казва: “Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти като морските вълни” (Исая 48:18). Покани Христос в своя живот и в твоите обстоятелства и шума на бурята ще утихне. Когато Той дойде в твоята душа, вятърът и вълните на живота ще бъдат укротени и ще се възцарят мир и тишина.

Въпрос 8: Как могат да бъдат укротени бурите в нашия живот?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 63

ЛЮБОВТА И ЕДИНСТВОТО В ЦЪРКВАТА