65 поучения върху стария завет
ПЪРВЕНСТВОТО НА ДУХОВНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Изтегляне 1.12 Mb.
|
ПЪРВЕНСТВОТО НА ДУХОВНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (Матей 12:48-49; Марк 3:33; Лука 8:21) Исус изтъкна важността на духовните връзки над естествените. Той постанови, че любовта ни към Бога с цялото ни сърце, с цялата ни душа и с всичкия ни ум ще се види във взаимоотношенията ни с хората с подобна скъпоценна вяра. Съвкупността от всички вярващи, която представлява вселенската църква, е най-важната общност, към която трябва да сме горди и щастливи, че принадлежим. Разпознаването на тази истина ще пренасочи нашето внимание и ще ни помогне да поддържаме постоянна връзка с Бога, такава, че Неговата слава да изпълни всичко, което правим. Трябва да отбележим, че разбирането ни за Бога и предадеността ни на Неговото Слово, до голяма степен се определят от знанието ни за Бога. Библията говори за Божия човек Мойсей като за човек, който предпочита да страда с Божиите хора, отколкото да остане в Египетските палати и да се радва на всичко, което те предлагат (Евреи 11:24-26). Това обвързване на библейските светии е същото, за което Христос говори на всеки вярващ, с живо видение за Божието Царство. Той подчерта превъзходството на духовните връзки над естествените. Това е велик урок за онези, които все още са силно свързани с техните семейни корени, било че произлизат от кралско семейство или от среди на богаташи. Освен ако не извървим “втората миля” с Господа, изкушението на гордостта може да ни държи толкова свързани с нашите корени, че да пропуснем Божието най-добро. Мойсей беше човек, който беше привилегирован повече от който и да било израилтянин по неговото време.Той беше отгледан в царския дворец като наследник на египетския трон. Но той се отказа от привилегиите си и се идентифицира с Божиите люде. Независимо от трудностите, през които му се наложи да премине като следствие от това си решение, той продължи да дава приоритет на любовта си към Бога и Божиите люде над всяко физическо удоволствие, на което можеше да се радва като част от семейството на Фараона. Апостол Павел, в желанието си напълно да познае Христос, счете за нищо цялото уважение на роднините си и всички привилегии, които имаше между юдеите като фарисей (Филипяни 3:7-10). Затова задължително трябва да отбележим, че всеки вярващ с подобно убеждение, трябва да отдава по-малко значение на естествените връзки, каквито и да са те, които притежават достатъчно сила да провалят живота и посвещението му. Каквито и да са светските радости и материалните привилегии, които можем да имаме в резултат на естествените си връзки или произход, не само че трябва да ги счетем за нищо, но и да гледаме на тях като на нищожен боклук, без стойност за вечността.
Исус недвусмислено заяви, че Негова майка и Негови братя са онези, които слушат Божието Слово и изпълняват волята на Неговия Небесен Отец. Той считаше за свои родственици хората със скъпоценна вяра, подобна на Неговата, хората със същото духовно убеждение, които оценяваха волята и Словото на Бога по-високо от всичко друго. За Христос, това бяха истинските приятели, това бяха хората, с които можеше да има искрено и сърдечно общение както по светски теми, така и по теми с вечен характер. С това Той ни предизвиква да счетем за роднини онези християни, чийто живот и пример ще ни помогне в нашата служба пред Бога. Връзките и общението с Божието семейство, тялото, съставено от всички вярващи, и истинското стадо на Христос измества всяка друга роднинска връзка. РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ В ДУХОВНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (Матей12:50; Езекиил 33:3) Отбелязвайки Своята привързаност към духовното Му семейство, Исус ясно посочи условията за истинско общение и духовно родство. Той ни предупреди, че нашето общение не трябва да е с лицемерите - претенциозните религиозни поклонници. Писанията не можеха да бъдат по-ясни от това, което Бог съвършено е запазил в Словото Си, предупреждавайки ни да се пазим от хората, които заявяват, че обичат Бога, които парадират с това, че са членове или служители в Божието семейство, но които в действителност не са готови да отхвърлят личното си его и интереси. От друга страна, Господ се радва да ни види да общуваме с хора, които имат еднаква с нас скъпоценна вяра.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 13:1-23 Използването на притчи беше една от отличителните черти на поучителното служение на Исус. Около една трета от записаните Негови поучения представляват притчи. Притчата е “метафора или сравнение, взети от природата или от обществения живот, които мощно и необикновено завладяват слушателите и оставят умовете им в съмнения по определени въпроси, които да ги водят към активно размишление”. Казано по-просто, притчите са сравнения или илюстрации на духовни истини с познати и общоизвестни събития от живота.
В притчата видимото се използва за обяснение на невидимото, простото – за изразяване на сложното, познатото – за разкриване на непознатото и временното – за разясняване на вечното. Но Господ Исус Христос използваше притчите в един друг уникален аспект. От една страна Той използваше притчите, за да разкрие духовни истини на сериозните и искрени вярващи, а от друга, чрез използването на притчи, Той скриваше истината от любопитните и необвързани скептици, особено от коравосърдечните религиозни фанатици.
Притчата за сеяча беше взета от преобладаващата аграрна култура на Палестина. Трите важни момента в притчата са: Сеячът, семето и различните типове почва. Сеячът изобразява Христос, както и всеки друг, който проповядва Божието Слово. Семето е проповядваното слово, а различните типове почва съответстват на различните видове сърца, в които слушателите съхраняват Словото. Целта на притчата е да илюстрира как различните видове човешки сърца приемат Божието Слово, как откликват на Него и какви резултати има То върху тях. В тази притча Господ също посочи и враговете на Божието Слово, както и необходимите условия за плодотворност. СЕЯЧЪТ И СЕМЕТО “...Ето, сеячът излезе да сее...” Сеячът сее семена. По това време начинът на сеене беше чрез случайно разпръскване на семената. Това добре илюстрира проповядването на Словото. Сеейки по този метод, всяко късче земя получава своя шанс да произведе плод. Сеенето е съвкупност от работа, жертва и очакване чрез вяра. Също и онези, които сеят семената на Божието Слово, трябва да бъдат усърдни, благоразумни и решителни в непрестанна работа за Господаря. Усърдието на сеяча се подчертава с думите: “Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, или дали ще са и двете еднакво добри” (Еклесиаст 11:6) Проповедниците не трябва да гледат на вятъра или на личните си усещания, или на лицата и прищявките на хората. “Който се взира във вятъра няма да сее; и който гледа на облаците няма да жъне” (Еклисиаст 11:4) Но пророкът предупреждава да използваме благоразумие в нашето сеене. Той казва: “не сейте между тръни” (Еремия 4:3). Всеки проповедник трябва да почисти сърцата на слушателите си от трънливите храсти чрез ходатайствена молитва и конкретно съветване преди и след посяването на скъпоценните семена на Божието Слово. Апостол Павел подчертава, че сеячът на Словото трябва да бъде настойчив и решителен: “...проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване” (2 Тимотей 4:2) Има и обещание за всеки, който сее със сълзи: “Ония, които сеят със сълзи,с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си” (Псалми 126:5-6).
СЕМЕНАТА И РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ПОЧВА Семето на царството е Божието Слово. Както и естествените семена, Божието Слово има свойството да се умножава, ако Му бъдат осигурени подходящи условия. То има потенциал да придава вяра, да измъкне светиите от кръга на грешниците и да държи греха далеч от светиите. Проповедниците трябва да бъдат уверени, че те проповядват Словото, а не приказки или политиканствания, или някакво разводнено послание, което само чеше ушите на вероотстъпниците от последните дни. Почвата представлява човешкото сърце. “И като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха” (Матей 13:4-7). Исус раздели сърцата на хората на четири типа. Три са безплодни, а един е плодоносен. Типът сърце, който има човек, ще определи ползата му от Божието Слово. Плодовитостта на човека се определя не от честотата на слушане или от количеството Божие Слово, което някой чува. По-скоро това зависи от типа сърце, което пуска Словото да влезе в него. КРАЙ ПЪТЯ Край пътя се намира земя, втвърдена от честото преминаване на хора през нея. Господ оприличава сърцата на онези, които любопитно слушат Божието Слово без да го разбират, със земята край пътя. Те не правят нищо, за да разберат повече. Въпреки, че чуват Божия глас, те го объркват с гласа на бурята или с глас на някой ангел (Йоан 12:28-30). Те са доволни просто да получат Божието Слово. Когато Исус говореше, че ще съгради храма на Неговото тяло за три дни, или че Неговото тяло е “истинска храна”, слушателите със сърца, закоравени като земята край пътя, не разбираха нищо. По-скоро биваха раздразнени и Го напускаха (Йоан 2:19-21; 6:51-63). Има някои хора днес, които по същия начин се дразнят от учения, които дори не разбират! Птиците могат безпрепятствено да изкълват посяното край пътя. Птиците представляват Сатана и неговите служители, които често грабват семето на Божието Слово от сърцата на хората. Дяволът знае силата на Божието Слово и знае колко трудно е да държи в окови просветлената чрез Божието Слово душа. Затова той грабва словото от сърцето чрез лъжливи поучения или го покрива със забрава. Слушателите от този тип остават безплодни, защото не успяват да задържат това, което е било посято в тях. Божието Слово не трябва просто да се положи на ниво интелектуално разбиране, но трябва да бъде пуснато дълбоко в сърцата ни. “Затова ние сме длъжни да внимаваме провече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога” (Евреи 2:1) и в допълнение Яков увещава да приемаме смирено Божието Слово: “Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си” (Яков 1:22). КАМЕНИСТИТЕ МЕСТА Има слушатели на Божието Слово, чиито сърца имат скрито закоравяване, замаскирано с много фин слой рохка почва. Те са повърхностни, емоционални и неустойчиви последователи на истината. Те вземат решения набързо и прибързано правят изповеди на вяра без да пресметнат цената и без решителност да устоят до край. Както на Ефрем, и тяхната “доброта... е като утринния облак, и като росата, която рано прехожда” (Осия 6:4). Тяхното покаяние и посвещение са преходни. Обичайно за земеделието е, преди да се посее, да се разоре твърдата земя и да се изхвърлят камъните от нея (Исая 5:1-2). Докато някой не бъде съкрушен в сърцето поради неговата греховност, не би могъл да бъде устойчиво плодоносен. Има толкова много вярващи, които все още не са съкрушени. Те все още си държат закоравеността на старата Адамова природа. Чрез освещението, каменните сърца могат да бъдат извадени. Несъкрушените закоравени сърца не ще позволят корените на покаянието да проникнат в дълбочина. Ето защо крехките стръкчета лесно ще прегорят: “и понеже нямаха корен изсъхнаха”. Корените на нашата вяра трябва здраво да се захванат в почвата на откритото ни от Бога в писанията. Иначе решенията, взети под емоционалното въздействие на евангелизационните събрания, ще свършат безславно, когато се срещнат лице в лице с реалностите на живота: “и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява”. Господ сравнява изпитанията и гоненията със слънцето, което подсилва реколтата, но също може и да причини смъртта на онези растения, които нямат дълбок корен. Точно както не може да има реколта без слънце, така и вярващите няма да избегнат изпитанията и гоненията, щом веднъж искрено са приели Божието Слово. Гоненията са едно от неизбежните последствия от приемането на Божието Слово и те, според типа сърце, което притежава вярващият, или прегарят или подсилват вярата му. Ако Словото на Бога е дълбоко вкоренено в сърцето ни “нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ” (Римляни 8:35,38-39).
Днес има модерни вярващи, които опитват да служат на двама господари. Те трябва отново да помислят дълбоко върху думите на Спасителя: “А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел” (1 Тимотей 6:9). Тръните са преобраз на безпокойствата ни за мимолетните неща в живота. От това еднакво са застрашен и бедният, и богатият; и нежененият, и жененият; и безработният, и работещият; и бездетната, и родилата седем; и болният, и здравият. Настоящето ни състояние е преходно и несигурно и не трябва да му позволяваме да отклонява погледа ни от реалността на вечността. Да се ангажираш с ‘нещата на живота’ повече отколкото със самия ‘живот’ е все едно да жертваш вечността на олтара на преходното. Уви! Колко много ревностни и пламенни вярващи допускат Божието Слово в тях да бъде удушено заради безпокойства около женитба, работа, раждане на деца, болест и т.н... Други пък стават безплодни, когато се сдобият с богатство или повишение. Ако дяволът не е успял да ни пречупи с нещастия, той ще опита да ни превие чрез преуспяването. Каквото и да е нашето състояние, Исус ни предупреждава срещу безпокойствата, тревогите и светските грижи: “Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?” (Матей 6:25)
ТАЙНАТА НА ПЛОДОВИТОСТТА: ДОБРАТА ЗЕМЯ В тази притча е разкрита тайната на плодовитостта. И тя е: да приемеш Божието Слово в добро сърце. Това е сърце, направено добро под култивиращото действие на благодатта. То е очистено от камъните и тръните и е оградено, за да не се тъпче от минувачите, “чуе словото и го разбира”. Има и такива, които плащат цената, за да получат разбиране. Те питат, търсят и хлопат, за да разберат Словото на Бога. Като скопеца от Етиопия и за тях разстоянието не е препятствие, нито привилегированата позиция е пречка да търсят Божието Слово. Те продължават да изследват Писанието докато Духът им изпрати тълкувател, който да им помогне с трудните пасажи. Слушателите, които са “добра земя”, не се срамуват да питат помазаните от Господа служители за тълкуване и обяснение. Когато работата стигне до вземане на решение относно истината, която са чули, те с готовност стопират “колесницата” на личните си амбиции, за да изпълнят Божиите изисквания. Такива слушатели са “искрени, добри и търпеливи” (Лука 8:15). Те са плодоносни сърца, които произвеждат според мярката на дадената им благодат “кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет”. Господ завършва притчата с думите: “Който има уши да слуша, нека слуша”. Всъщност Той беше казал: “Внимавайте в това, което слушате… внимавайте как слушате” (Марк 4:24; Лука 8:18). По тази причина Той ни натовари с отговорността да бъдем плодоносни, всеки един в личния си живот. За разлика от естествените видове почва, които не могат да направят нищо, за да подобрят собственото си състояние, хората могат да разорат целините си или да отстранят тръните, които ги правят безплодни. Всеки вярващ трябва да прониква в това, което слуша и да внимава как слуша. Но по-важно е да пази чутото и да действа според него. “Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави; и на вас, които слушате, ще се даде повече” (Марк 4:24, KJV, подчертаното липсва в бълг. текст).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 13:24-53 Веднага, след като разтълкува притчата за Сеяча, Господ продължи с шест други важни притчи, за да илюстрира вечните истини и така да махне от умовете на слушателите Си митичното покривало, забулващо Божието Царство.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|
