№94. Обективно съединяване на исковете. Изменение на иска

№94.
Обективно съединяване на исковете.
Изменение на иска.

I. Обективното съединяване на искове (ОСИ) е свързване на ня­колко иска с различен предмет между същите страни за общо разг­леждане и решаване в рамките на общо производство (чл. 103). До ОСИ се идва и когато с първоначалния иск се съединява обратният иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна (чл. 175, ал. 2; § 91).

1. Понеже процесуалното правоотношение се индивидуализира не само със субектите си, но и със своя предмет, ОСИ води подобно на другарството до множество от процесуални правоотношения. Всяко от тях има за предмет различно спорно право. Индивидуализиращите белези на субективните права са меродавни, когато се питаме дали с ис­ковата молба ищецът предявява едно или повече спорни права (§ 45 II).

2. Докато при другарството обединяващото звено между няколко­то иска е частичното или пълно сходство на техния предмет, при ОСИ обединяващото звено е сходството на страните. Затова връзката меж­ду делата при ОСИ е по-слаба, отколкото при другарство. ОСИ е вина­ги само възможно; никога то не е наложително, докато другарството може да бъде задължително (§78 14 б). Съдът може да раздели искове­те при ОСИ, но не може да раздели делата на няколкото другари (§ 78 12). Предвид разликата в спорния предмет еднакво решение по различните искове е изключено (докато то е наложително при необходимото дру­гарство и възможно при обикновеното другарство (§ 78 Ш).

II. Съобразно с разграничителния критерий различаваме няколко вида ОСИ.

1. Според способа, чрез който се предизвиква ОСИ, различаваме:

а) ОСИ чрез предявяване на няколко иска от ищеца с обща искова молба или чрез разширяване на първоначално предявения иск (§ 95 V 3);

б) ОСИ чрез предявяване на насрещен иск от ответника (§ 88);

в) ОСИ чрез предявяване на инцидентен установителен иск било от ищеца, би­ло от ответника (§ 90);

г) ОСИ чрез предявяване на обратен иск от под­помаганата срещу подпомагащата страна (§ 91).

Това е основното разг­раничаване на ОСИ. То сочи, че извън ОСИ по почин на ищеца чрез об­ща искова молба има редица други проявни форми на ОСИ.

2. Според съотношението, в което се намират помежду си съеди­нените искове, различаваме:

а) кумулативно;

б) алтернативно; и

в) евен­туално ОСИ (вж. т. IV).

3. Според това, от кого изхожда починът за ОСИ, различаваме:

а) ОСИ по почин на ищеца (най-често практикувано ОСИ - чл. 103);

б) ОСИ по почин на ответника (насрещен иск);

в) ОСИ по почин било на ищеца, било на ответника (инцидентен установителен иск, обратен иск);

г) ОСИ по почин на съда (чл. 123; вж. т. VI).

4. Според времето, когато се предприема ОСИ, различаваме:

а) първоначално ОСИ, предприето от ищеца с исковата молба; и

б) пос­ледващо ОСИ, което се наблюдава при всички други способи за ОСИ.

III. ОСИ е допустимо само при определени условил, когато то е це­лесъобразно. Тези условия се делят: а) на общи условия, присъщи на всички способи за ОСИ; и б) на особени условия, присъщи на отделни­те способи за ОСИ. Тук ще бъдат разгледани само общите условия.

1. Първото от тях е исковете да са подведомствени на съдилищата и да са подсъдни на един и същ съд (чл. 103, ал. 1). Не могат да се съединят искове, подведомствени на различни органи, даже между исковете да има връзка (опр. 123-67-1, Сб. 117; 363-73-Ш, Сб. 178; 389-88-111, Б 88 VII 26). Не могат да се съединят и искове, от които единият е подсъден на окръ­жен, а другият на районен съд, освен ако между тях има връзка, налагаща съединяването (§ 26 14; § 123 VI и 127 VIII). Процесуално недопустимо е в едно и също производство съдът да разглежда едни спорове като първа инстанция, а други като втора инстанция (233-88-111, Б 89 I 24).

2. Съединените искове трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред (чл. 103, ал. 1). И от това правило има из­ключения по искове за гражданско състояние (чл. 260, 272) и по делбени дела(§ 123 VIII; 127 VIII).

Не може да се съедини иск за прекратяване на съпружеска общност (чл. 26, ал. 2 СК) с иск за делба на същата. Двата иска подлежат на разглеждане по различен съдопроиз­водствен ред, а освен това вторият предпоставя, че съществува съсобственост, а тя ще възникне едва след като искът по чл. 26, ал. 2 СК бъде уважен с влязло в сила решение (тълк. р. б-72-ОСГК, Сб. 5). Но иск по чл. 28, ал. З СК може да бъде съединен с иск за развод (8-81-ПП, Сб. 5). Недопустимо е да се съединява иск по чл. 45 ЗЗД с искане за поправка на акт за смърт, защото съдопроизводственият ред (исков и охранителен) е различен (3975-82-1, Сб. 86). Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който се разглежда по общия исков ред, не може да се съединява с производството пред съда по чл. 14, ал. З на съ­щия закон, тъй като имат различен характер и подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред (46-94-1У, Сб. 87).

3. Липсва ли някое от условията за допустимост на ОСИ, съедине­ните искове се разделят и по всеки се образува отделно производство (чл.103, ал. 2).

Така трябва да се постъпи даже и едно от делата да е неподведомствено или не­подсъдно. То трябва да се отдели и препрати на компетентния орган (2963-66-11, Сб. 201). Даже когато са налице формалните условия за допустимост на ОСИ, съдът мо­же да постанови съединените искове да се разделят и да се разгледат отделно, когато съвместното им разглеждане е свързано със значителни затруднения (чл. 103, ал. 2; опр. 121-83-1, Сб. 38). Преценката на съда не подлежи на контрол от втората инстанция. Както ОСИ е продиктувано от съображения на процесуална целесъобразност, така и разделянето на съединените искове се прави по същите съображения. Затова то е недо­пустимо след устните състезания (19-78 ВДА XI 27; 2-85 ПОС, ВДА).

IV. Различните способи за ОСИ се съчетават било с кумулативно, било с алтернативно или евентуално съотношение на съединените иско­ве.

1. Кумулативно е това ОСИ, при което от съда се иска да разгле­да всеки от съединените искове и да се произнесе по всеки с решение.

ОСИ чрез инцидентен установителен иск е винаги кумулативно. Кумулативно е обикновено СГСИ чрез насрещен иск, както и ОСИ по почин на ищеца. До такова съе­диняване се стига при т. нар. иск по извлечение от сметка, сумиращ различни задълже­ния на ответника, документирани в счетоводните книги на ищеца (2287-60-1, Сб. 138). Кумулативно могат да бъдат съединени исковете, когато уважаването на единия обус­лавя другия. Така например с конститутивния иск се съединява осъдителен иск относ­но притезания, породени от конститутивното решение (с иска за разваляне на договор се съединява иск за осъждане на ответника да върне престираното по договора; с иск по чл. 19, ал. З ЗЗД се съединява иск за предаване владението на имота, чието прехвър­ляне е обещано: 650-67-11, Сб. 141). Допустимо е кумулативно ОСИ на иск за по-голям дял от съпружеска имуществена общност и иск за отмяна на дарение от ищеца на от­ветника (1873-84-П, Б 85 I 28).

Родовата подсъдност при кумулативно ОСИ следва да се определи не с оглед на сбора от цените на отделните искове, а с оглед цената на всеки от тях. Ако те всички са под 10 000 лева, делото е подсъдно на районния съд. Чл. 55 е от значение за държавна­та такса, а не за подсъдността (обратно: 1135-82-1, Сб. 53).

2. Алтернативно е ОСИ, когато ищецът предоставя на съда да раз­гледа и уважи един от съединените искове. Поначало алтернативното ОСИ е недопустимо поради неопределеност на петитума, но има слу­чаи, когато то е допустимо и даже наложително.

а. Наложително е то при алтернативни задължения, когато изборът на дължимата престация е предоставен на трето лице (чл. 131, ал. З ЗЗД), а то до деня на предявяване на иска не е направило своя избор. В такъв случай изборът на дължимата престация се прави от съда (чл. 131, ал. З ЗЗД). При това положение ищецът няма друга възможност, освен да предостави на съда да му присъди престацията, която съдът ще избере (61-67 ВДА V 61).

б. Допустимо е алтернативното ОСИ, когато ищецът разполага с няколко конку­риращи притезания или с няколко конкуриращи основания на същото право (например претендира собствеността въз основа на продажба, наследство и давност), като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право.

Не може да се приеме, че с всеки иск за изпълнение на договор е алтернативно съ­единен иск за връщане на даденото, ако договорът се окаже нищожен, като вторият иск се подразбира даже и да не е предявен изрично (както смята 796-62-1, Сб. 63, ПМ VI 132). Подобно съединяване, даже когато би било изрично, е евентуално.

3. Евентуално е ОСИ, когато единият иск има спрямо другия поло­жението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (321-68-111, Сб. 202). Когато ище­цът прибягва до евентуално ОСИ, той обуславя разглеждането на евен­туалния иск от неуважаването на главния иск. Когато ответникът предя­вява обратен иск срещу подпомагащата го страна, той обуславя разг­леждането на този иск от уважаването на главния иск, предявен срещу него от ищеца (§91 II). Евентуално съединеният иск се счита предявен под условие. Това е допустимо, защото условието е вътрешнопроцесуално (§ 50 II 4): изходът на делото по главния иск.

Но макар и да е предявен евентуално, искът се смята висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество (285-77-11). Не се ли сбъдне обаче условието, под което евентуалният иск е предявен, съдът не може да се произнесе по него в решението. Бъде ли то обжалвано и отменено, от­ново възниква задължението на съда да се занимае с евентуалния иск и да се произнесе по него, ако отхвърли (или уважи) главния иск. Евенту­ално предявеният иск се смята като да не е бил предявяван и всички не­гови последици и извършени по него процесуални действия се обезсил­ват с обратна сила, ако делото приключи с влязло в сила решение и ус­ловието, под което евентуалният иск е предявен, не се сбъдне.

Различни материалноправни положения могат да дадат повод за евентуално ОСИ:

а. Когато същият петитум може да бъде обоснован с различни взаимно изключва­щи се факти, ищецът може да заяви едно от основанията като главно, а другото като евентуално, по което съдът да се произнесе, ако намери, че искът по главното основа­ние е неоснователен (например претендира се собственост въз основа на продажба, а ако тя се окаже сключена с неправоимащ или нищожна, собствеността се претендира евентуално въз основа на придобивна давност; претендира се нищожност на договора, а ако той е валиден - развалянето му поради неизпълнение (1001-67-1, Сб. 72).

б. Въз основа на един и същ факт се предявява едно главно и едно евентуално ис­кане (например ищецът търси изпълнение въз основа на сключения договор, а ако той се окаже нищожен, иска връщане на даденото в изпълнение на договора - срв. 796-62-1, Сб. 63).

в. Въз основа на различни факти се предявяват различни искания, от които едно­то главно, а другото евентуално (например иска се да се обяви бракът за недействите­лен, а ако се окаже действителен - да бъде разтрогнат: 17-56-11; иска се признаване на собствеността и предаване владението на движима вещ, а ако тя не се намери или се окаже повредена или унищожена - да се присъди нейната равностойност: чл. 414 и § 176 III; вж. 114-63-ОСГК, Сб. 173, ПМ 65 I 90).

Когато обаче разглеждането на единия иск предпоставя, че другият е отхвърлен със сила на пресъдено нещо, каквото е съотношението между иск за изключителна соб­ственост на една вещ и иск за по-голям дял от нея (чл. 20 и чл. 28, ал. З СК), те не могат да бъдат съединени даже евентуално (285-77-П СП 77 VI 98; обратно: 8-81-ПП, Сб. 5 и 1319-82-11, Сб. 114). Същото важи за иск за прекратяване на имуществена общ­ност по чл. 26, ал. 1 СК и иск за делба на същата общност (тълк. р. 6-72-ОСГК, Сб. 5).

V. Най-често използвано е ОСИ по почин на ищеца. То стои и най-близко до общите правила на ОСИ. От тях то се отклонява само чрез изискването съединените искове да са не само родово, но и местно под­съдни на сезирания съд (чл. 103).

Иначе ищецът би прибягвал до ОСИ, за да заобиколи правилата за местната под­съдност. От това правило има изключения. Пред съда по местонахождението на недви­жимия имот могат да се предявяват и искове за облигационни отношения, свързани със собствеността, които, заявени отделно, би трябвало да се предявяват по местожителст­вото на ответника (§ 27 VIII). Няколкото свои иска ищецът може да предяви или с обща искова молба (чл. 103, ал. 1), или пък чрез изменение на първоначално предявения иск, състоящо се в разширяване на иска, като наред с него се предявява още един или пове­че искове (§ 95 V 3). И при двата начина за съединяване на исковете ОСИ може да бъде по избор на ищеца кумулативно, алтернативно или евентуално. Предизвикал по своя во­ля ОСИ, ищецът може да му сложи край чрез десезиране на съда с един от двата съе­динени иска.

VI. Няколкото иска между същите страни могат да бъдат предяве­ни поотделно и да бъдат образувани в отделни дела. Ако те са висящи пред същия съд, той е властен да ги съедини за общо разглеждане и ре­шаване в едно общо производство (чл. 123). Тогава се идва до ОСИ по почин на съда. Съдът не е длъжен непременно да съедини няколкото висящи пред него дела между същите страни даже и формалните усло­вия за ОСИ да са налице (1960-60-1, Сб. 106). Защото ОСИ зависи от съ­ображения на процесуална целесъобразност: ще се улесни ли или зат­рудни разглеждането на делата, ако бъдат съединени; ще се постигне ли процесуална икономия? Изводът е, че ОСИ не може да се наложи по пъ­тя на частна жалба, нито решение на съда подлежи на обжалване само заради това, че той не е съединил дела, които е могъл да съедини.

I. Изменение на иска (ИИ) е предприета от ищеца промяна на пред­мета или на страните по висящия процес, при която процесуалните действия, извършени по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна по делото. ИИ се извър­шва било като ищецът заменя основанието, петитума или някоя от стра­ните по първоначалния иск с друго основание, с друг петитум или с друга страна, било като прибавя ново основание, нов петитум или нов ответник към основанието, петитума или ответника по първоначалния иск.

а) до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска;

б) до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум относно такава част от спорното право, която не е била предявена с първоначалния иск (разширяване на предявения частичен иск);

в) до обективно съединяване на искове, като ищецът добавя нов иск срещу същия ответник, за да бъде разгледан заедно с първоначално предяве­ния иск;

г) до субективно съединяване на искове, като ищецът предявя­ва иск и към един нов ответник, конституирайки го като другар на пър­воначалния ответник;

д) до заменяне на първоначално предявения иск с друг иск, отнасящ се било до друг спорен предмет (друго спорно пра­во), било до друга страна (ищец или ответник), като първоначално пре­дявеният иск се оттегля или ищецът се отказва от него.

При всички те­зи проявни форми на ИИ производството по първоначално предявения иск се продължава относно изменения или нов иск, предявен чрез ИИ, вследствие на което при заменяне на досегашната страна с нова ИИ во­ди до доброволно приемство в процеса (§ 86).

Казаното разкрива, че ИИ се съчетава с други процесуални инсти­тути (обективно и субективно съединяване на искове; оттегляне и отказ от иска; приемство в процеса). Това съчетание налага да се прилагат при различните проявни форми на ИИ не само важащите за него изиск­вания, но и изискванията за този процесуален институт, който се съче­тава със съответната проявна форма на ИИ (т. У-УП).

ИИ се предизвиква било от грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска относно неговия предмет или страни, и тогава то цели да поправи тази грешка, би­ло от новонастъпили в течение на делото факти (частично плащане, налагащо намаля­ване на иска; погиване на претендираната вещ, налагащо да се премине към иск за рав­ностойността, и др.). Във всеки случай ИИ е средство, което законът предоставя на ище­ца, за да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно по­ложение, както и да се постигнат икономия и бързина в защитата на гражданските пра­ва. С оглед на тези цели законът улеснява ИИ (т. III).

II. ИИ е винаги действие на ищеца, отправено до съда. ИИ не мо­же да бъде предприето от други участващи в делото лица (например от контролираща, подпомагаща страна или от прокурора, встъпил във вече заведен процес - § 84 IV 1). Законните процесуални правоприемници на починалия ищец във висящия процес не могат да изменят предяве­ния иск, когато негов предмет е била строго лична претенция на праводателя (срв. опр. 455-93-1У, Б 93 VIII 10). ИИ не може да бъде предп­рието и по почин на съда. Подобно ИИ ще противоречи на диспозитивното начало (§ 15 II б).

Ето защо съдът не може без ИИ, предприето от ищеца, да присъди повече от ис­каното (65-56-ОСГК; 117-57-ОСГК; 2161-63-П, Сб. 173; 1022-97-П, Сб. 51), да се про­изнесе по Друг спорен предмет (например да отмени осиновяването, вместо да се про­изнесе по претендираната негова недействителност: 1039-58-11, Сб. 162) или да уважи иска на друго основание (256 и 309-68-1, Сб. 33 и 35; 2162-69-1, Сб. 90; 1539-95-1У, БЗ 96 IV 10; 612-95-5 чл., Сб. 10).

1. Ищецът изтъква ново основание, когато се позовава на друг юри­дически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, и извежда от него претендираното право.

2. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с пър­воначалния петитум отправя до съда ново искане за защита.

Спрямо предишното искане новото искане може да представлява намаляване, уве­личаване или пък искане със съвсем друг предмет (например вместо предаване на вла­дението на вещта присъждане нейната равностойност) - вж. чл. 116, ал. 1. Променя се петитумът и когато ищецът преминава от установителен към осъдителен иск или, об­ратно, защото се сменя видът на търсената защита. Същото важи, когато от иск за ус­тановяване нищожността на правна сделка се премине към иск за нейното унищожава­не, или обратно. Чл. 116, ал. З обявява, че когато ищецът прибавя лихви или добиви от вещта, неговото ново искане не представлява ИИ. Законът има предвид лихвите или до­бивите, възникнали след предявяване на иска, а не и тези, предхождащи иска (1518-59-111, Сб. 369). Всъщност и в двата случая сме пред нов петитум. Разликата е, че ИИ по чл. 116, ал. З е винаги допустимо, докато, когато се търсят предхождащи иска лихви или плодове от вещта, ИИ ще е допустимо само ако новото искане е заявено своевременно (т. IV) и произтича от същото основание.

Защото според чл. 116, ал. 1 изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание. Едновременното изменя­не на основанието и на петитума е недопустимо (576-59-1, Сб. 49; 649-81 ВДА XII 28). То би довело до съвсем нов предмет на делото, нямащ ни­що общо с предмета, заявен с първоначалния иск. Извършените по него процесуални действия биха се оказали неизползваеми при разг­леждане на новия иск, а в тяхното използване се състои смисълът на ИИ (т. VI 4; VII 4).

Не е такъв случаят, когато изменението на петитума не се състои в промяна на не­говия предмет, а само на неговия размер (увеличаване или намаляване на иска) или пък на вида на търсената защита (преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно). Становището на 82-65 ВДА IV 79, че е недопустимо едновременно с измене­ние на основанието да се увеличава искът, е прекалено. Но с основание р. 1674-73-П, Сб. 119 изтъква, че исковете по чл. 26, ал. 2 и 28, ал. З СК се различават и по основание, и по петитум, така че не може да се преминава от единия към другия, нито пък те да се съединяват чрез ИИ. Поради същата законова забрана е недопустимо преминаване от иск за неоснователно обогатяване към иск за делба (404-91-1, Б 91 VIII 11). Напротив, може да се премине от иск за реално изпълнение към иск за разваляне на договора и връщане на цената, тъй като се променя само петитумът (649-81 ВДА XII 28).

Без да е ИИ, няма пречка по желание на ищеца съдът да трансформира образува­ното исково производство в охранително, ако са налице всички други условия за неговата допустимост: напр. искът за развод може да се трансформира в производство за развод по взаимно съгласие (§ 123 XX); иск за прекратяване на осиновяване по чл. 64, ал. 1, т. 1 и 3 СК може да премине в охранително производство по чл. 64, ал. 1, т. 2 СК (срв. 1900-84-П, Б 85 30).

Съдът няма право на преценка дали да допусне изменението на петитума. То е винаги допустимо, ако не се изменя основанието. Ос­нователността на новия петитум не е предпоставка за неговата допус­тимост, защото се проверява от съда при постановяване на решение­то (867-60-1У, Сб. 368).

3. Ищецът променя страната, когато иска да бъде заменен с друг ищец или когато насочва иска си срещу друг ответник, когото привли­ча наред с първоначалния ответник или с когото иска да замени първо­началния ответник. За разлика от изменението на основанието или на петитума това изменение е допустимо със съгласието на ответника и на новия ищец, а при насочване на иска срещу нов ответник - и с неговото съгласие (т. VII). Не сме пред ИИ чрез промяна на страната при закон­но приемство в процеса (§ 85 П). ИИ чрез промяна на страната води до доброволно приемство в процеса (§ 86 Ш и т. VII).

IV. 1. ИИ може да стане в съдебно заседание или вън от него (чл. 116, ал. 2). Но и в двата случая ответникът трябва да бъде уведомен за ИИ: намаляването на иска може да се дължи на частично оттегляне, с което ответникът може да не е съгласен, а в другите случаи ИИ е свър­зано с предявяване на нов иск, срещу който ответникът трябва да има възможност да се защити. Затова ИИ може да бъде предприето устно в съдебното заседание само ако ответникът присъства. Във всички други случаи ИИ се предприема с писмена молба, препис от която се връчва на ответника (чл. 116, ал. 2).

2. По правило ИИ трябва да се предприеме до приключване на ус­тните състезания пред първата инстанция (576-59-1, Сб. 49), и то при първото разглеждане на делото, а не при връщането му за ново разглеж­дане (обратно: 32-55-ОСГК, СбП 177; 651-83 ВДА ХШ 28). Този извод се налага от чл. 116, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 както от предназначението на новото разглеждане на делото, така и от същността на ИИ, когато то се състои в предявяване на нов иск. Изключено е ИИ пред въззивната ин­станция, защото ще доведе до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск.

Това общо правило не важи за ИИ, състоящо се в намаляване, уве­личаване на иска или в промяна на вида на търсената защита. В тия слу­чаи ИИ може да се предприеме във всяко положение на делото.

Според 309-80-11, Сб. 95 и 3904-83-11, Сб. 164 недопустимо е увеличението на ис­ковете по чл. 14, ал. 4 и 5 (сега чл. 28, ал. З, и 29) СК, след като преклузивният срок по чл. 14, ал. 6 (сега чл. 30) СК е изтекъл. Този срок обаче погасява не правото на иск, а съ­ответните материални потестативни права, така че късно предявеният иск е неоснова­телен, а не недопустим. Затова увеличението следва да бъде допуснато, като в увеличе­ната му част искът следва да се отхвърли като неоснователен, и то без събиране на до­казателства, тъй като е безпредметно. Така отношенията между страните ще се разчис­тят със сила на пресъдено нещо.

3. Изложените изисквания, на които трябва да отговаря ИИ, са ед­новременно изисквания за редовно предявяване на новия иск, който чрез ИИ се заявява. Той е недопустим, ако някое от тези изисквания не бъде спазено. Постановеното по такъв иск решение подлежи на обез­силване (2371-60-1, Сб. 143 при нарушаване на чл. 116, ал. 2; 576-59-1, Сб. 49 при ИИ след устните състезания, заявено с писмена защита).

V. 1. Подредим ли отделните проявни форми на ИИ с оглед слож­ността на въпросите, които поставят, най-елементарната форма за ИИ, с която трябва да започнем, представлява намалението на иска.

Като намаление на иска следва да се окачестви преминаването от осъдителен към установителен иск, както и оттеглянето на един от обек­тивно съединените искове или пък отказът от него.

2. По своята същност увеличението на иска е предявяване на нов, допълнителен иск към първоначално предявения относно такава част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния иск (1327-64-111, Сб. 208). Увеличението на иска се предприема или когато първоначалният иск е бил предявен като частичен, или когато в хода на де­лото се разкрива, че ищецът е допуснал грешка относно размера на иска.

Разликата е от значение с оглед прекъсване на давността. В първата хипотеза от­носно новопредявената част от вземането давността се смята прекъсната от деня на увеличението. Когато обаче ищецът е бил в грешка относно размера, така че е имал во­ля да предяви вземането си в целия му размер, давността следва да се смята прекъсна­та с предявяване на първоначалния иск и относно увеличената част от иска (600-65 ВДА IV 65; 3025-72-1, Сб. 105).

Когато ИИ на иска се състои в преминаване от установителен към осъдителен иск, давността относно вземането се смята прекъсната от деня на установителния иск (§ 40 VII).

3. По силата на чл. 116, ал. З ищецът може да предприеме ИИ, ка­то предяви срещу същия ответник нов иск наред с първоначално предя­вения и съедини новопредявения иск за общо разглеждане с първона­чалния иск. Тогава се идва до последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца (§ 87 II 1).

То може да бъде както кумулативно, така и алтернативно или евентуално, макар че обикновено се предприема като евентуално (например ищецът предявява допълни­телно искане да се уважи предявеният иск за собственост въз основа на давност, ако се счете, че продажбата, посочена като основание на собствеността с първоначалния иск, е нищожна). За допустимостта на ИИ чрез последващо обективно съединяване на иско­ве е нужно да са налице както изискванията за ИИ, така и изискванията за обективно съ­единяване по почин на ищеца (чл. 103; § 87 V). Кумулирането на двете групи от изиск­вания предпазва процеса от затормозяване с допълнителни искове, не стоящи във връзка с първоначалния иск, като същевременно помага да се постигнат целите на обективно­то съединяване на искове. То изключва ИИ, когато новият иск се различава и по осно­вание, и по петитум от първоначално предявения (арг. чл. 116, ал. 1).

Новопредявеният иск се счита заявен от деня на ИИ. От този ден настъпват спрямо него последиците на предявения иск (§ 44; 643-64 ВДА IV 69; 649-81 ВДА XII 28). По новопредявения иск се дължи дър­жавна такса, когато с него ищецът търси различно стопанско благо в сравнение с първоначалния иск (§ 43 III 2).

4. Въз основа на чл. 116, ал. З във връзка с чл. 117 трябва да се при­еме, че ищецът може да предприеме ИИ и като привлече нов ответник наред с първоначалния (96-56-ОСГК, Сб. П 175). Това ИИ е способ да се предизвика последващо субективно съединяване на искове (другар­ство). То е допустимо при кумулирано прилагане на изискванията за ИИ и за другарството (чл. 171; § 78 I 2). Искът срещу новия ответник тряб­ва да произтича или от същото основание, или пък да има същия пети­тум, както първоначалния иск. От друга страна, новият ответник тряб­ва да даде съгласието си да встъпи във висящия процес (чл. 117, ал. 1; вж. т. VII). Само тогава процесуалните действия, извършени по висящия процес, ще разпрострат своята сила и спрямо него в качеството му на процесуален приемник (§ 86). Несъгласието на новия ответник да встъ­пи в делото не осуетява предявяването на иск срещу него. Но тогава той ще се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата мол­ба срещу него (чл. 117, ал. 3; вж. т. VII 3).

VI. За всички разгледани досега проявни форми на ИИ е характер­но, че въпреки ИИ първоначалният иск се запазва изцяло (т. V 2-4) или частично (т. V 1) като предмет на делото. При другите форми на ИИ първоначалният иск престава да бъде предмет на делото и съдът се десезира с него. Той се замества от новопредявения иск.

Първата от тези форми на ИИ е заменянето на спорното право, предмет на първоначалния иск, с друго спорно право между същите страни. Съобразно с изискването на чл. 116, ал. 1 да не се изменят ед­новременно основанието и петитумът на иска това друго спорно право ще се отличава от заявеното с първоначалния иск било по правопроизводящия факт (основанието), било по своето съдържание (петитума). Така например, вместо да търси собствеността и владението на вещта, ищецът преминава към иск за равностойността на вещта, тъй като тя е погинала; от иск за собственост въз основа на наследяване ищецът пре­минава към иск за собственост въз основа на покупка от наследодателя. Понеже спорното право индивидуализира иска, тази форма на ИИ води винаги до предявяване на нов иск (87-64-ОСГК, Сб. 12), съчетано било с оттегляне, било с отказ от първоначално предявения иск.

1. Казаното значи, че новото право се смята съдебно предявено от деня на ИИ. Оттогава ще настъпят спрямо него материалноправните последици на предявения иск: прекъсване на давността; течение на мораторни лихви (649-81 ВДА XII 28).

2. Ако предявяването на новия иск е съчетано с оттегляне на пър­воначалния иск, ИИ не може да бъде допуснато без съгласието на от­ветника (арг. чл. 119, ал. 1), когато се предприема след първото заседа­ние. Съгласието на ответника е ненужно, ако ИИ се съчетава с отказ от иска (§ 94 II).

3. Относно първоначално предявения иск делото се прекратява, за­щото с него съдът е десезиран, като в зависимост от това, дали той е от­теглен, или от него ищецът се е отказал, настъпват другите последици на оттеглянето или на отказа от иска (§ 93 III; § 94 II). Но тези последи­ци настъпват, ако ИИ бъде допуснато. Защото, когато се съчетава с ИИ, оттеглянето или отказът от иска обикновено се предприема като евен­туално процесуално действие - за в случай, че ИИ се допусне.

4. Но макар и делото да се прекратява относно първоначално пре­дявения иск, извършените по него процесуални действия не се обезсил­ват. Те се запазват. Те са нужни за разглеждане на новопредявения иск. В тяхното запазване се състои смисълът на ИИ (т. 1). Особено когато основанието на новия иск е същото, както на първоначалния, всички събрани доказателства по него ще могат да се използват за разрешаване на спора относно новия иск, заявен с ИИ. Понеже замества първона­чалния иск, по новия иск ищецът не дължи държавна такса. По този на­чин законът улеснява поправянето на допуснати от ищеца грешки при формулиране на първоначалния иск.

VII. Последната форма на ИИ е заменянето на досегашна страна по иска (ищец или ответник) с нова страна (друг ищец или друт ответ­ник), както и привличането на нов ответник наред с първоначалния.

1. При смяна на ищеца това съгласие е безусловно необходимо. Съгласието на ответника не може да бъде елиминирано, защото спрямо него искът се запазва, а за него не е безразлично кой ще вземе ролята на ищец по съображения, които вече разгледахме (§ 86 I).

2. Напротив, при заменяне на досегашния ответник с нов съгласи­ето на досегашния ответник става ненужно, когато ищецът се отказва от иска спрямо него (чл. 117, ал. 2). Отказът от иска дезинтересира ответ­ника да продължава делото, защото, както видяхме, му дава същите из­годни последици, както отхвърлянето на иска (§ 94 II). Когато обаче ищецът само оттегля иска си срещу досегашния ответник, съгласието на последния е необходимо (арг. за противното от чл. 117, ал. 2).

3. Винаги е необходимо съгласието на новата страна. Защото на нея не може да се натрапи положението на приемник по висящия процес което би я изложило на риска да бъде обвързана от действия, в които не е участвала. Затова нейното несъгласие осуетява приемството, а с това и ИИ чрез смяна на страната.

4. Ако новата страна даде съгласието си да встъпи на мястото на ищеца или на ответника, целеното от ищеца ИИ се осъществява. Нас­тъпва приемство в процеса било на страната на ищеца, било на страна­та на ответника. Процесът продължава спрямо новия ищец или спрямо новия ответник. В качеството си на приемници в заварения процес те са обвързани от последиците на процесуалните действия, извършени до деня на приемството. Нова държавна такса от новия ищец или по иска срещу новия ответник не се дължи.

VIII. Други правила важат, когато ищецът иска да замени първона­чалния ответник с друг или да привлече и друг ответник, наред с пър­воначалния без тяхното съгласие. Поради липсата на съгласие, приемство в делото, образувано с предявяване на първоначалния иск, не мо­же да настъпи. Това обаче не трябва да попречи на ищеца да предяви срещу надлежно легитимираното лице иск, като подаде искова молба до съда срещу него. Тъкмо тази възможност уреждат новите ал. 3-5 на чл. 117. Срещу новия ответник искът ще се смята предявен от деня, ко­гато в съда е постъпила исковата молба срещу него (чл. 117, ал. 5). По­неже извършените до този ден процесуални действия по първоначално предявения иск са непротивопоставими на новия ответник, делото тряб­ва да започне отново. Ищецът ще трябва да плати нова държавна такса и ще носи отговорност по чл. 65, ако предвидените от него условия са налице. Казаното сочи, че в хипотезите на ал. З и 4 на чл. 117 не би мог­ло да се говори за същинско ИИ. Налице сме пред нов процес, по кой­то нито едно процесуално действие от първоначалния процес не може да бъде използвано.