№93.
Главно встъпване.
§ 83. ГЛАВНО ВСТЪПВАНЕ
I. Един особен случай на другарство, съчетано с встъпване по висящ процес, представлява главното встъпване (ГВ). При него се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство един вече предявен иск с исковете, които трето лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Особеното на тоя случай на другарство е, че исковете срещу другарите се съединяват не само помежду си, но и с друг, вече предявен иск между самите другари.
ГВ е средство за защита на правоимащия, когато той е двояко затруднен да осъществи правото си. Владелецът на неговата вещ отказва да му я върне (или длъжникът отказва да плати). Същевременно едно друго лице е вече предявило иск срещу владелеца (или длъжника), с който ревандикира вещта (или търси плащане от длъжника). Бъде ли уважен този иск, правоимащият ще се окаже фактически затруднен при осъществяване на своето право, макар че няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, тъй като спрямо нея е трето лице. Ето защо правоимащият може по повод на образувания вече процес да упражни двете права на иск, с които в описаната обстановка разполага. Едното от тях е правото му на осъдителен иск срещу владелеца (или длъжника). Другото е правото му на положителен установителен иск срещу претендента на неговото право. Тези две права на иск правоимащият може едновременно да упражни, като предяви срещу владелеца (или длъжника) осъдителен иск, а срещу претендента - ищец по вече предявения иск - положителен установителен иск. По този начин той ще ги конституира като другари. Основанието за другарство е, че предмет на двата иска е едно и също спорно право, макар че относно него спрямо всеки от ответниците може да се търси различна по вид защита. Правоимащият обаче е заинтересуван не само да получи защита по предявените от него искове, но и да осуети уважаването на вече предявения иск. Затова той иска да бъдат съединени в общо производство исковете, които той предявява, с вече предявения иск, като встъпва в делото, образувано по този иск. Понеже има интерес да бъде отхвърлен искът, предявен от претендента, главно встъпилото лице се явява като помагач на ответника по този иск, бидейки същевременно ищец срещу него по своя иск. В описаното съединяване на три иска и в двойното качество на главно встъпилото лице е:
а) ищец по предявяваните от него искове; и
б) помагач на ответника по вече предявения иск, се състои сложността на ГВ.
Трябва да се изтъкне, че ГВ е една възможност за правоимащия, която той не е длъжен да използва. Той може да защити правото си и чрез самостоятелни искове срещу владелеца (или длъжника) и претендента на неговото право, но ще изгуби яснотата в правното положение, която се създава чрез отхвърляне на иск, предявен от претендента.
II. Чл. 181 предвижда следните предпоставки за допустимост на ГВ.
1. Делото, в което ще стане ГВ, трябва да е вече висящо, без устните състезания по него пред първата инстанция да са приключени (чл. 181, ал. 2). Затова ГВ е недопустимо във въззивно или касационно производство.
2. За да се постигне ГВ, встъпващият трябва да предяви с обща искова молба исковете си срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск. Понеже исковете на встъпващия се съединяват с вече образуваното дело, те се предявяват пред съда, пред който това дело е висящо. Касае се за подсъдност поради връзка между делата, която изключва общите правила за подсъдността.
3. Встъпващият трябва да предявява самостоятелни права върху предмета на спора (чл. 718 т. 7 ал. 1). Такъв е случаят, когато той претендира за себе си спорното право, като твърди, че то му принадлежи било изцяло, било отчасти. Няма значение на какво основание встъпващият претендира, че спорното право му принадлежи. Затова ГВ е допустимо и когато встъпващият претендира, че е правоприемник на една от страните. ГВ може да се предприеме именно за да се защити придобитото право, т. е. правоприемството. Самостоятелността на правото на встъпващия се състои в неговата несъвместимост с правото, претендирано по първоначалния иск. Затова по своя предмет те трябва да са тъждествени.
Изводът е, че не може в производството за предоставяне на семейното жилище да встъпи главно претендентът за собствеността на жилището (обратно: 38-70-11, Сб. 153). Съпрузите не спорят помежду си за собствеността върху жилището, а за неговото ползване. Но разликата в размера на правото, претендирало от третото лице, не е пречка за ГВ (например встъпващият претендира само част от правото на ищеца).
4. За допустимостта на ГВ е без значение видът на защитата, търсена с първоначалния иск. ГВ е допустимо и по конститутивен иск.
5. Съдът се произнася по ГВ с определение, което подлежи на обжалване, ако отхвърля ГВ (арг. чл. 176, ал, 1). Липсва ли някое от условията за ГВ, делата трябва да бъдат разделени и разгледани поотделно.
III. Последиците от ГВ се проявяват при разглеждането на делото и неговото решаване.
1. По трите иска се образува общо производство. Понеже исковете на встъпващия се предявяват по-късно, първоначално предявеният иск трябва да изчака развитието на делото по исковете, предявени с ГВ. Но макар и обединени за общо разглеждане, исковете запазват своята самостоятелност. Всеки от тях може да бъде приключен чрез оттегляне, отказ от иска или спогодба отделно от другите. Поотделно се проверява и допустимостта на всеки иск.
2. Стигне ли се обаче до решение, съединените дела трябва да бъдат разрешени едновременно и безпротиворечиво, но не и еднакво.
Несъвместимостта в претенциите на ищеца по първоначалния иск и на встъпилия налага по тях различно решение в тази част, в която те са несъвместими. Ако единият иск бъде уважен, другият трябва да бъде отхвърлен. Не е наложително еднакво разрешаване и на исковете, които встъпилият е предявил. Ако правото принадлежи на встъпилия, неговият иск срещу ищеца по първоначалния иск ще бъде уважен. Искът му обаче срещу ответника по първоначалния иск може да бъде отхвърлен, ако ответникът разполага срещу иска с възражения, които го правят неоснователен (например облигационноправни възражения срещу иска за собственост, предявен от встъпващия; възражение за прихващане с насрещно вземане срещу него и т. н.). По въпроса обаче кому принадлежи правото, решението и по двата иска, предявени от встъпилия, трябва да бъде еднакво.
3. По-сложен е въпросът със силата на решението по първоначалния иск. Встъпилият не е страна по този иск, но той е помагач на ответника по него (вж. т. I). Затова спрямо встъпилия важи чл. 179. Това значи, че в отношенията му с ищеца по първоначалния иск той ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по този иск, респ. ще може да се позове на нея, а в отношенията му с ответника ще важи обвързващата сила на мотивите по чл. 179, ал. 2 (§ 81 V).
Тъкмо поради тази обвързаност встъпилият е легитимиран да обжалва решението, с което първоначалният иск е уважен, даже и ответникът да не обжалва това решение (§81 IV 4). Само по този начин може да се избегне противоречието между решението по иска на встъпилия срещу ищеца и по иска на ищеца срещу ответника по първоначалния иск. А целта на ГВ е именно да се избягнат противоречиви решения относно принадлежността на спорното право. Отречем ли на встъпилия правото да обжалва, ще се стигне и до разделяне на производството по първоначалния иск, което ще приключи с влизането на решението в сила, и производството по исковете на встъпилия, което ще продължи. И това разделяне противоречи на ГВ, чиято цел е съединяване на исковете на третото лице с първоначално предявения иск.
Сподели с приятели: |
