№92. Встъпване и привличане на подпомагаща страна

№92.
Встъпване и привличане на подпомагаща
страна.

I. Встъпване на подпомагаща страна или допълнително встъпване (ДВ) е участието на трето лице в чужд исков процес с цел да се из­действа благоприятно решение за една от главните страни, на която встъпилото лице в защита на своя интерес помага (чл. 174).

1. ДВ е средство за защита на правата на третото лице срещу не­благоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия процес. Ето защо то има право на участие в този процес. Ако го упражни, то не става глав­на страна (съищец или съответник) - другар на подпомаганата страна, защото няма право на иск (§ 30 III 3). То става допълнителна, подпома­гаща страна покрай главната страна, на която помага. Казаното сочи, че встъпилото лице е трето (не участващо, чуждо на процеса) лице само преди и до ДВ. След него то става участник в процеса, субект на допъл­нително, акцесорно процесуално отношение, което се наслага покрай главното процесуално отношение, на чието развитие то служи. За да вземе тази роля, третото лице трябва да бъде процесуално правоспо­собно, а за да я упражни лично - то трябва да бъде процесуално дееспо­собно; иначе неговото право на участие ще бъде упражнено от законния му представител.

2. В качеството си на подпомагаща страна встъпилото лице може от свое име са­мостоятелно да води делото наред с подпомаганата страна, а ако тя бездейства, и вмес­то нея. Това дело обаче има обикновено за предмет право, на което встъпилото лице не е носител. Ето защо процесуалното положение при ДВ наподобява процесуалната субс­титуция, но не съвпада с нея. Процесуалният субституент има право на иск, той образува делото и става по него главна страна с произтичащите от това процесуални правомощия (§ 79 II). Встъпилото лице упражнява своето право на защита по един вече образуван процес, докато той е висящ, като има в него положението на подпомагаща страна с произтичащите от това по-ограничени процесуални правомощия (т. IV).

II. Допустимостта на ДВ е обусловена от няколко изисквания.

1. Трябва да е налице висящ процес. Според чл. 174 ДВ може да стане до приключване на устните състезания както в първоинстанционното, така и във въззивното производство.

2. Делото трябва да се води между други лица. Кои са те и от как­во произтича тяхното право на иск, е без значение за ДВ.

Затова купувачът на спорно право може да встъпи в делото, водено от праводателя му (чл. 121, ал. 2; § 86 II 2); както и по дело, заведено от някои или срещу някои от другарите. Не е допустимо ДВ по дела за дирене и оспорване на бащинство (46-60-ОСГК, Сб. 8), освен ако се касае за лица, легитимирани да предявят такъв иск и чието участие като страни не е задължително (чл. 37 СК).

а. Такъв е случаят, когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо трето лице (чл. 121, ал. 2, 172, 326, ал. З, 352, 416).

б. Налице е интерес от ДВ и когато неблагоприятното решение спрямо подпома­ганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице. За­това могат да встъпят: главният длъжник по делото срещу поръчителя; продавачът по делото срещу купувача за евикция; работникът или служителят по делото срещу рабо­тодателя за отговорност по чл. 49 ЗЗД; солидарният съдлъжник по делото срещу друг солидарен съдлъжник (чл. 127 ЗЗД) и т. н. В тая случаи ДВ е средство за превантивна правна защита срещу регресната отговорност.

в. Опасността да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна създава интерес от ДВ в полза на претендента за същото право, което е предмет на висящия процес (чл. 181; § 82 III; 83 I; обратно: 1497-53-1); на кредитора по дело, водено срещу неговия длъжник от привиден кредитор (чл. 359); на комитента по воден от или срещу комисионера иск от­носно права, породени от сделката, сключена за негова сметка, както и в други случаи.

г. Всеки съдружник или акционер може да встъпи по реда на чл. 174 в исковото производство по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание както на стра­ната на ищеца, така и на страната на ответника. След като възможността за това встъп­ване е предвидена с изричната разпоредба на чл. 74, ал. З ТЗ, дори не е необходимо до­пълнително встъпващият да доказва правен интерес. Достатъчно е да се легитимира ка­то съдружник, респ. акционер, тъй като именно това му качество обуславя и правния ин­терес от встъпването му в процеса (Опр. 245-97-У, Б 98 1-П 38, Опр. 20-98-V, Пи И 98 II 1; обратно Опр. 242-97-V, Сб. 110, с което не се допуска встъпването на съдружник в ООД по дело по иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, по съображение, че „при членствените права не са допустими регресни притезания").

III. За да встъпи, третото лице трябва да подаде писмена молба до съда с преписи за двете страни (арг. чл. 175, ал. 1), освен ако искането за встъпване се прави в заседанието по делото, на което са се явили страните. По молбата съдът се произнася след изслушване на страните и на третото лице. Намери ли, че условията за ДВ са налице, съдът го допуска. От този момент третото лице става подпомагаща страна. Оп­ределението, с което ДВ се допуска, не подлежи на обжалване.

IV. Процесуалните правомощия на встъпилото лице следват от ка­чеството му на подпомагаща страна.

1. То трябва да бъде призовавано за съдебните заседания и нему следва да се връчват всички съобщения и преписи от книжа, както на подпомаганата страна (945-81 ВДА XII 13; 707-82 ВДА XII 14). То има право да извършва всички процесуални действия в защита на принципиалната позиция на ищеца или на ответника (да сочи факти и доказа­телства; да участва в тяхното събиране и обсъждане).

2. Понеже чрез ДВ брани своя интерес, встъпилото лице може да извършва и такива процесуални действия, които противоречат на действията и обясненията на подпомаганата страна (чл. 177, ал. 2). В та­къв случай за съда е меродавно това становище, което съдейства да се постанови правилно решение, така че съдът може да даде предимство на действието на встъпилото лице (чл. 177, ал. 2). Положението в случая е сходно с положението при противоречие в действията на другарите относно общи факти (чл. 173 и § 78 II 2).

3. Тая самостоятелност на встъпилото лице важи само относно про­цесуалните действия, с които се подготвя решението, но не и спрямо дейс­твията, които представляват разпореждане с иска или с предмета на дело­то (чл. 177, ал. 1). Встъпилото лице не може да оттегля, да изменя, да се от­казва от иска, да сключва съдебна спогодба, да признава иска, да предявя­ва насрещен или инцидентен установителен иск. Извърши ли такива дейс­твия, те са недействителни. То не може и да се противопоставя на тези действия, ако те бъдат предприети от подпомаганата страна, освен ако се касае за признаване на иска, което има доказателствено значение (§ 58 II).

4. Ако страната бездейства, встъпилото лице може да движи дело­то вместо нея със своите процесуални действия. То може да обжалва ре­шението даже и подпомаганата страна да не обжалва (1429-54-ОСГК, СбП 174; опр. 89-71-1, Сб. 31; 3-83 ПОС ВДА XIII 8). Подадената жал­ба не може да бъде оттеглена от подпомаганата страна.

Понеже и подпомаганата, и подпомагащата страна са заинтересувани от изгодно за тях решение, всяка от тях може да се присъедини към жалбата, подадена от другата, така както другарят може да се присъедини към жалба, подадена от друг другар (чл. 204; 2657-61-1, Сб. 78).

V. Силата на решението спрямо встъпилото лице също се опре­деля от неговото качество на подпомагаща страна.

1. Понеже не е главна страна, встъпилото лице нито се ползва, ни­то се засяга от изпълнителната сила и от конститутивното действие на решението, освен ако те се разпростират спрямо него на друго основа­ние (чл. 121, ал. З, чл. 326, ал. З и др.). То няма право и не отговаря за разноски (чл. 67), освен ако те са предизвикани от неговите процесуал­ни действия (например от неговата неоснователна жалба) или се състо­ят в разноските по производството за неговото допускане (опр. 8. I. 73-1, Сб. 20; 670-83-1, Сб. 55; опр. 44-85-1У, Б Х 41). На встъпилото в делбеното дело трето лице не може да се присъди част от допуснатия до дел­ба имот (1047-91-1, Б 91 XI 15).

2. Тъй като въздейства със своите процесуални действия върху съ­държанието на решението, като е даже възможно то да се гради само на тях (т. IV 4), встъпилото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо и може да се позове на нея в отношенията си с противната страна (чл. 179, ал. 1). В това отношение няма разлика между него и подпомагана­та страна (693-54-1У).

3. Що се касае до вътрешните отношения между подпомагана и подпомагаща страна, за тях важи задължителната сила на мотиви­те (чл. 179, ал. 2).

а. Тя има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението (фактическите констатации на съда, правните му изводи; становището му относно преюдициалните въпроси), докол­кото те обуславят изводите относно спорното право (209-69 ВДА VI 38; 3-83 ПОС ВДА XIII 8).

б. Тя важи в полза и срещу подпомагащата и подпомаганата стра­на. Встъпилото лице е обвързано от нея, щом като е било допуснато в делото, независимо от своето фактическо участие в него. Само ако до­каже, че при разглеждане на делото, по което е встъпило, подпомагана­та страна умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да пре­дяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства, то може да оспори правилността на констатациите, съдържащи се в моти­вите, и то в същия процес, в който подпомаганата страна се позовава на тях (чл. 179, ал. 2).

Силата на мотивите важи даже и приетото от съда да е незаконосъобразно. Това обвързване ще е окончателно, ако решението е неотменимо и по реда на отмяната на влезли в сила решения. Но силата на мотивите не пречи да се вземат предвид ново настъпили факти, например плащане по регресното притезание (149-66 ВДА V 76).

в. Процесът, в който ще се използва обвързващата сила на мотиви­те, ще бъде обикновено заведен от подпомаганата страна срещу встъ­пилото лице, когато решението е неблагоприятно за подпомаганата страна. Той ще има за предмет нейния обратен иск срещу встъпилото лице (например иска на купувача срещу продавача за евикция по чл. 191 ЗЗД). За обвързващата сила на мотивите съдът не следи служебно. На нея трябва да се позове заинтересуваната страна.

Изложеното сочи, че по всички белези, които я характеризират (ад­ресати, предмет, стабилитет и начин на предявяване), задължителната сила на мотивите основно се различава от силата на пресъдено нещо.

VI. В някои случаи подпомаганата страна може да се дезинтереси­ра от воденето на делото, като го предостави изцяло на подпомагаща­та страна. В такива случаи е възможно със съгласието на главните стра­ни или встъпилото лице то да замести подпомаганата страна и да я ос­вободи от участието в делото (чл. 178). Не е допустимо заместване са­мо по взаимно съгласие на подпомагана и подпомагаща страна (300-55-1У), нито по служебния почин на съда независимо от волята на учас­тващите в делото лица (145-57-1У).

По силата на заместването подпомагащата страна става главна страна. Понеже се намираме пред частно приемство по висящия процес, тя ще приеме делото в положението, в което се намира в деня на замес­тването. Спрямо подпомаганата страна делото ще се прекрати. Когато встъпилото лице не е носител на спорното право, то има по делото след заместването положението на процесуален субституент с произтичащи­те от това особености на процесуалното му положение (§ 79 III 2). До за­местване по чл. 178 може да се стигне в случаите на чл. 121, ал. 2.

§ 82. ПРИВЛИЧАНЕ НА ПОДПОМАГАЩА СТРАНА

I. Привличането (П) е конституиране на трето лице като подпо­магаща страна не по негов почин, а по почин на една от главните страни, и то независимо от неговата воля.

1. Докато при встъпването третото лице става подпомагаща страна по своя воля, при П третото лице подобно на ответника получава качест­вото на подпомагаща страна независимо от неговата воля и даже въп­реки волята му (тълк. р. 109-85-ОСГК, Б 85 V 16). Наистина то не се при­нуждава да вземе фактически участие в делото. Това има предвид чл. 175, ал. 1, когато казва, че от третото лице зависи „дали да встъпи, или не в де­лото". Но и да не вземе участие в делото, привлеченото лице ще бъде об­вързано от мотивите на решението (чл. 179, ал. 2), щом като условията за П са налице. Защото привлеченото лице става подпомагаща страна от де­ня на определението за привличането му, а не от деня, когато се отзове на П и вземе участие в делото. Затова, макар че не е взело участие в първо-инстанционното производство, привлеченото лице може да обжалва ре­шението, тъй като е станало страна по силата на П (опр. 89-71-1, Сб. 31; 35-83-ОСГК, Сб. 9; тълк. р. 109-85-ОСГК, Б 85 V 16).

2. Тъкмо затова П трябва да бъде поискано от заинтересуваната стра­на (ищеца или ответника) най-късно в първото заседание по делото с писмена молба, която се връчва на привличаното лице (чл. 175, ал. 1).

Затова, ако привличащ и привличан са вече обвързани на друго основание със силата на мотивите (например като другари), П е недопустимо (опр. 21-71-1, Сб. 28) не само като лишено от интерес, но и като несъвместимо с важащата вече обвързаност на мотивите. За да я постигне, привличащият може да обжалва неправилния отказ на съда да допусне П, както и решението по делото (1398а-80-1, Сб. 55).

Привличащият не може да се позовава на обстоятелството, че основанието за П му е станало известно по-късно (3549-78-1, Сб. 81). Първо е това заседание, което се насрочва, след като на ответника е връчен препис от исковата молба (опр. 201-83-1 Сб. 41). Вж. § 66.

Целта е да се даде възможност на това лице да вземе участие в делото от самото му начало, за да не бъде обвързано от мотивите на решението, без да е било в състоя­ние да въздейства върху изхода на делото със своите процесуални усилия (опр. 201-83-I, Сб. 41). По същите съображения чл. 176, ал. 2 не допуска П на лице с неизвестно местожителство или чието местожителство е в чужбина. Тези лица биха били фактичес­ки затруднени да вземат участие в делото. Такива ограничения не важат при встъпване на подпомагаща страна, защото тя встъпва по своя воля и сама решава кой е целесъоб­разният момент за нейното участие в делото. Затова е недопустимо П по време на но­вото разглеждане на делото след връщането му от втората инстанция (опр. 21-71-1, Сб. 28; опр. 126-80-1, Сб. 36), освен ако поради нередовно призоваване на ответника дело­то трябва да започне отново с първо по делото заседание.

Искането за привличане не прекъсва давността между привличащия и привлече­ното лице. За този ефект е нужен обратен иск (§ 91; 3742-83-1, Сб. 84).

3. Докато при встъпването третото лице трябва да има интерес да встъпи, при П привличащата страна трябва да има интерес от П. За да посочи кога е налице такъв интерес, чл. 175, ал. 1 сочи лицата, които могат да бъдат привлечени. Това са същите лица, които биха могли по своя инициатива да встъпят в делото като подпомагаща страна (§81 II 3).

Ето защо същите материалноправни отношения, които дават повод за встъпване, са и основание за П. С оглед на отговорността за евикция на продавача (чл. 191 ЗЗД) той може както да встъпи, така и да бъде привлечен по иска за собственост, предявен сре­щу купувача. Същото важи за главния длъжник по иск, предявен срещу поръчителя, и т. н. Допустимо е обаче привличането на трето лице-помагач по делото, макар да упражнява търговска дейност извън страната, щом страната, направила искане за П, посочва адреса му в България (Опр. 1242-94, БЗ 95 III 7).

II. Що се касае до реда за П, качеството на подпомагаща страна на привлеченото лице, неговите процесуални правомощия и действието на ре­шението в отношенията между привлеченото лице и страните по делото, няма разлика между встъпване и П, но с едно изключение: ако привлече­ното лице не заяви, че иска да встъпи, съдът не е длъжен да го призова­ва, да му връчва книжа или съобщения (тълк. р. 109-85-ОСГК, Б 85 V 16).

Положението е същото, както ако привлеченият изрично е отказал да встъ­пи.

Трябва да се подчертае обаче, че силата на решението спрямо прив­леченото лице зависи не само от определението за П, но и от обективната наличност на предпоставките за П. Ако определението за П е неправилно, третото лице няма да бъде обвързано от решението (1404-82-1, Сб. 59). Затова то няма право да обжалва това определение (чл. 176, ал. 1) и може даже да встъпи да помага не на страната, която го е привлякла, а на про­тивната страна, ако смята, че така му диктува неговият интерес.

Иначе чрез неоснователно П привличащата страна би могла да осуети както под­помагането на противната страна, така и защитата на правата на третото лице. Но то­ва лице взема своето становище (да се отзове на П; да встъпи като помагач на против­ната страна; да не вземе участие в делото) на свой риск. Както видяхме (I 1), ако не се отзове на П и предпоставките за П са налице, то ще бъде обвързано от решението съ­образно с чл. 179 така, както ответникът е обвързан от силата на решението независи­мо от това, дали е взел, или не участие в делото.

За обратния иск на привличащата страна срещу привлеченото лице (чл. 175, ал. 2) вж.§91.

III. Един особен случай на П, т. нар. спор между кредитори, се урежда от чл. 180. При него привлеченото лице, ако встъпи, не става подпомагаща страна, а главна страна, докато привличащата страна се освобождава от делото. Тази особеност произтича от фактическия със­тав, предизвикващ П.

1. Длъжникът на парична сума или на определена вещ не изпълнява задължението си не защото го оспорва, а защото не знае спрямо кого да изпълни, тъй като две (или повече) лица претендират, че са изключителни носители на вземането. За да не плати зле (чл. 75 ЗЗД), длъжникът влага дължимата престация по указанията на съда (чл. 97 ЗЗД), докато се разре­ши спорът кой от двамата претенденти е носител на вземането.☺

2. Същевременно, за да предизвика разрешението на този спор, длъжникът, който е вече ответник по иск, предявен срещу него от единия от претендентите, привлича другия претендент, чиято претенция из­цяло или отчасти изключва претенцията на ищеца и е затова спрямо нея „самостоятелно" право по смисъла на чл. 181. Такъв характер тя има даже и вторият претендент да е правоприемник на първия (например цесионер - вж. § 83 II 3). Едновременно с П, което става по реда на чл. 175, ал. 1, ответникът, вложил дължимата престация, иска да бъде освободен от делото.

3. При този фактически състав настъпват своеобразните последици на П по чл. 180.

а. Със същото определение, с което допуска П, съдът освобождава ответникът от делото. Това значи, че спрямо него процесът се прекра­тява. Ако в самото начало постъпи съобразно с чл. 180, ответникът не отговаря и за разноски.

б. Ако привлеченият претендент се отзове на П, делото се превръ­ща в установителен процес между двамата претенденти, по който все­ки има едновременно ролята на ищец по своя иск и ролята на ответник по иска на другия. Защото чрез встъпването в делото встъпващият пре­дявява съдебно своята претенция, че той е изключителен носител на вземането. Същата претенция ищецът е предявил с първоначалния иск. Ето защо привлеченото лице с встъпването става главна страна. То не може да бъде подпомагаща страна, защото липсва подпомагана страна - спрямо ответника делото е прекратено. Освен това претенцията на привлеченото лице е несъвместима с положението на подпомагаща страна. С решението си съдът ще овласти правоимащия да получи вло­жената престация.

Спорът между кредитори, свързан с отказ на длъжника да плати, дава повод за главно встъпване на претендента в делото, заведено от другия претендент срещу длъжника (вж. § 83 I).