№96.
Оттегляне на иска. Отказ от иск.
I. Оттеглянето на иска (ОЙ) е процесуално действие на ищеца, с което той заявява, че се отказва да получи по висящия процес търсената с иска защита, но запазва правното си твърдение и възможността да го заяви с нов иск. Докато предявяването на иска сезира съда с правния спор, ОЙ го десезира.
Обикновено ищецът прибягва до ОЙ, когато се опасява, че поради недостатъчна подготовка искът може да бъде отхвърлен, или когато е постигнал или се надява, че ще постигне извънсъдебно уреждане на спора с ответника.
ОЙ трябва да се различава:
а) от отказа от иска (вж. § 941);
б) от извънсъдебната или съдебната спогодба, които съпровожда (вж. § 98 III 3);
в) от искането да се отложи делото, което цели отсрочване на заседанието, но не и десезиране на съда с делото.
ОЙ може да бъде цялостно, когато обхваща целия иск, и частично, когато се отнася до част от спорното право. Тогава се говори за намаление на иска, което е една от проявните форми на изменение на иска (§ 95 V 1). Молбата на ищеца искът му да бъде поне частично уважен не значи, че той оттегля частично иска си (45-67-111, Сб. 182). При обективно съединяване на искове може да бъде оттеглен един от съединените искове, като относно другите ищецът поддържа искането си за защита.
ОЙ може да се предприеме по всяко време от развитието на делото, докато то е висящо. То е поради това възможно както пред първата, така и пред следващите инстанции, а може да бъде предприето и докато тече срокът за обжалване (чл. 192, ал. 5).
II. За да е валидно, ОЙ трябва да отговаря на определени от закона условия.
1. То трябва да бъде предприето от ищеца, без да има значение дали той брани свое право, или е процесуален субституент (§ 79). Контролиращата и подпомагащата страна не са легитимирани да оттеглят иска. Когато искът се оттегля от повереник, той трябва да има изрично пълномощно (чл. 22, ал. 2), а ОЙ от законен представител трябва да бъде одобрено от съда (чл. 17). ОЙ, предявено от необходими другари, трябва да стане със съгласието на всички (чл. 172, ал. 2; 20-91-1, Б 91 III 17).
2. ОЙ е едностранно процесуално действие, което се предприема спрямо съда. То се адресира до него, а не до противната страна.
Нейното съгласие с ОЙ, когато е необходимо (т. 4), не превръща ОЙ в процесуален договор, а представлява нейно едностранно процесуално действие, паралелно с ОЙ, насочено към същите правни последици, към които и ОЙ е насочено. Договорът за ОЙ е недействителен процесуално. Съдът не е длъжен да го вземе предвид и въз основа на него да приложи последиците от ОЙ, ако ищецът в противоречие с договора отказва да оттегли иска.
3. ОЙ може да бъде направено устно (в съдебно заседание) или писмено (преди или след съдебното заседание). И в двата случая то трябва да бъде доведено до знанието на съда, респ. да е постъпило в съда. Затова непредставената на съда молба за ОЙ не е ОЙ (398-68 VI 13 ВДА).
4. Когато ОЙ се предприема до приключване на първото заседание, за неговия правен ефект съгласието на ответника не е необходимо (чл. 119, ал. 1). Предприеме ли се след този момент, неговата важимост зависи от съгласието на ответника. То може да бъде дадено писмено или устно, изрично или мълчаливо. Изискването за съгласие с ОЙ държи сметка за правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящия процес, като постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, потвърждаваща неговото правно твърдение и отричаща правното твърдение на ищеца.
Това право на защита на ответника се нарушава, ако съдът прекрати делото без съгласието на ответника, когато то е необходимо (опр. 158-70-11, Сб. 194; 44-71-II, Сб. 102; 16-72-11, Сб. 114). По същото съображение съдът е длъжен да уведоми ответника за предприето от ищеца ОЙ след първото заседание и да изчака неговото становище, преди да прекрати делото (опр. 158-70-П, Сб. 194). Това важи и по брачни дела (опр. 90-80-П, Сб. 87).
Ищецът може да оттегли ОЙ, докато то не е прието от ответника. ОЙ може да бъде обезсилено по взаимно съгласие на страните, преди съдът да е прекратил делото.
Съдът проверява фактическия състав на ОИ и прогласява с определение прекратяването на делото, ако той е налице. Определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба.
III. Последиците от ОЙ следват от неговата същност.
1. Съдът се десезира с делото. Неговото задължение и право да реши делото се погасяват, защото ОЙ погасява самото процесуално отношение. Съдът констатира това погасяване и отказва да извършва занапред процесуални действия - в това се състои смисълът на неговото определение, с което прекратява делото поради ОЙ.
С обратна сила се заличават и всички извършени по делото процесуални действия, вкл. постановеното решение, което съдът за яснота обезсилва (чл. 192, ал. 5; § 70 II). Ако е било допуснато предварително изпълнение на това решение, то се прекратява. Допуснатите обезпечителни мерки трябва да бъдат отменени (чл. 321 и 322, ал. 1).
Едновременно с погасяването на главното процесуално правоотношение се погасява и акцесорното процесуално правоотношение, субект на което е контролиращата или подпомагащата страна (§ 80; 81 IV 3). Но ако оттегленият иск е бил съединен с други искове, тяхното разглеждане продължава (§ 87 I 2).
2. Ищецът отговаря спрямо ответника за разноските по делото (чл.64,ал.3;§ 77 П 2).
3. С обратна сила отпадат материалноправните последици на предявения иск (§ 44). Давността се смята, като да не е била прекъсвана (чл. 116, б. „б" ЗЗД). Но извършените в хода на делото материалноправни действия (например изявление за прихващане - § 89) запазват своята сила.
След ОЙ ищецът може отново да предяви същия иск срещу ответника (чл. 119, ал 1). По него трябва да бъдат повторени процесуалните действия, които са били обезсилени поради ОЙ.
Но ако за събиране на доказателствата има мъчно преодолими пречки (свидетелят е заминал за чужбина) или то е вече невъзможно (свидетелят е починал), по ново-предявения иск могат да се използват доказателствата, събрани по оттегления иск (чл. 119, ал. 1). Изискването за непосредственост и логиката на обезсилването трябва да отстъпят пред нуждата от доказване и трудността то да бъде отново извършено.
§ 94. ОТКАЗ ОТ ИСКА
I. Отказът от иска (ОЙ) е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен.
1. Докато при оттегляне на иска ищецът се отказва временно (по висящия процес) от търсената с иска защита, защото продължава да поддържа заявената с иска правна претенция (съществуване или несъществуване на спорното право), при ОЙ ищецът окончателно се отказва от търсената с иска защита, защото признава, че искът му е неоснователен, т. е. че твърдяното от него право не съществува или че отричаното от него право съществува (опр. 44-71-11, Сб. 102; опр. 49-79-1, Сб. 24). Оттеглянето на иска винаги е свързано със запазване на възможността оттегленият иск да бъде предявен отново (§ 93 III 3). Напротив, ОЙ туря край на тази възможност. Тя е несъвместима с признанието, че искът е неоснователен. Общото между оттегляне на иска и ОЙ се състои в десезирането на съда със спора.
2. ОЙ стои по-близо до признанието на иска (§ 92). Защото и ОЙ включва признание относно спорното право, само че обратно по съдържание на признанието на иска. Докато признанието на иска е заявление, че искът е основателен, ОЙ е заявление, че искът е неоснователен. Тъкмо затова двете обратни по съдържание признания относно спорното право изхождат от двете противопоставени страни по делото: признанието на иска - от ответника, а ОЙ - от ищеца. И двете признания се съпровождат от отказ да се търси и получи защита на изоставеното (оттегленото) правно твърдение: защитата е несъвместима с признанието, че подлежащата на защита правна претенция е неоснователна. Разликата между признанието на иска и ОЙ се състои в техните последици (срв. т. II).
3. Казаното сочи, че ОЙ е процесуално действие, а не материалноправен отказ от съществуващо материално право, претендирано с иска (обратно: 553-65 ВДА IV 70).
Материалноправният отказ от спорното право може да даде повод за ОЙ: поради опрощаване на задължението ищецът се отказва от иска си срещу ответника. Но двете действия (опрощаване на дълга и ОЙ) се различават и по фактически състав, и по правни последици, и по времето, когато се предприемат. Опрощаването на дълг е договор (чл. 108 ЗЗД), то погасява съществуващия дълг и предхожда ОЙ. Напротив, ОЙ е едностранно процесуално действие, свързано само с процесуални последици и следващо по време опрощаването на дълга. ОЙ се отличава и от отказа от правото на собственост върху недвижим имот (чл. 100 ЗС) в качеството му на формален материалноправен акт. ОЙ е валиден и наложителен, когато претендираното от ищеца право не съществува. Материалноправен отказ от несъществуващо право е акт, лишен от всякакъв правен ефект (удар в празно правно пространство). Най-доброто доказателство, че между ОЙ и отказ от материално право няма сходство, е отказът от отрицателен установителен иск, по който ищецът не само че не претендира спорното право, но го отрича. В този случай ясно проличава същината на ОЙ да бъде признание, че искът е неоснователен. Затова ОЙ може да изхожда и от процесуален субституент, макар че той не разполага с материалноправна разпоредителна власт относно спорното право (§ 79 II 2; 85 III 26). Понеже е свързан само с процесуални последици, отказът от иск за развод не заличава провинението на ответника, предявил насрещен иск, така че бракът може да бъде разтрогнат и по негова вина (1749-67-П, Сб. 158). Вж. т. Ш.
II. По изискванията за валидност, на които трябва да отговаря, ОЙ наподобява оттеглянето на иска (вж. § 93 II 1-3 и чл. 17, 22, ал. 2, 172, ал. 2). От него ОЙ се различава по това, че за неговата важимост никога не е необходимо съгласието на ответника. Последиците на ОЙ дават на ответника всичко, което той би получил чрез отхвърляне на иска като неоснователен, така че ОЙ лишава ответника от оправдан интерес да настоява делото да се продължи въпреки ОЙ. Подобно на оттеглянето на иска ОЙ може да се направи по всяко време на висящността на делото (§ 93 I), но не и след влизане на решението в сила (82-69-ОСГК, Сб. 18). ОЙ е неоттегляем.
Доколкото представлява подобно на оттеглянето на иска десезиране на съда със спора, ОЙ има същите процесуални последици като оттеглянето на иска (§ 93 III 1-2). Но с тях последиците от ОЙ не се изчерпват. За разлика от оттеглянето на иска ОЙ пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск срещу ответника (чл. 119, ал. 2).
Законът използва ОЙ, с който ищецът туря край на спора, за да прикрепи към ОЙ сила на пресъдено нещо, с която се отрича претендиралото от ищеца право или се потвърждава правото, което ищецът е отричал с предявения иск. Тя пречи да се предяви отново същият иск (чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 224; 553-65 ВДА IV 70).
Силата на пресъдено нещо при ОЙ се различава от силата на пресъдено нещо, произтичаща от съдебното решение, в две насоки.
а. Тя се прикрепва към ОЙ, а не към съдебно решение, с което се отхвърля искът, от който ищецът се е отказал. При ОЙ такова решение не се постановява. Въз основа на ОЙ делото се прекратява. Така разпорежда чл. 117, ал. 2 по повод на заменянето на ответника без негово съгласие с нов ответник (§ 95 VIII). Но същото следва от чл. 119, ал. 2, който задължава въззивната или касационната инстанция да обезсили обжалваното решение, ако ОЙ се предприеме пред нея.
б. От друга страна, силата на пресъдено нещо, прикрепена към ОЙ, важи само между страните по делото и техните правоприемници. Тя не се разпростира спрямо лицата, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо на решението (§ 73 II).
По-специално ОЙ, предприет от процесуалния субституент, не може да породи сила на пресъдено нещо срещу носителя на спорното право, не участващ в делото. Когато той участва в делото, ОЙ, предприет без негово съгласие, е недействителен (чл. 172, ал. 2 и § 78 III 2а). Поръчителят обаче може да се позове на ОЙ срещу главния длъжник (арг. чл. 142 ЗЗД). Разбира се, ОЙ не пречи на ищеца да предяви срещу ответника друг иск (опр. 26. II. 60-1, Сб. 176), имащ друг предмет.
III. Ако ОЙ е опорочен (например предприет е от представител без представителна власт; от недееспособен или пък е симулиран), съдът не трябва да го взема предвид. Ако въпреки това прекрати делото, определението му подлежи на обжалване. Ако е влязло в сила, съобразно с дефекта то ще може да бъде атакувано по чл. 231, б. „е" или пък по исков ред (при пороци на волята или симулативност - чл. 220, ал. З тук не важи, вж. § 13 II 4в). Според 1019-76-1, Сб. 60, ако ОЙ е плод на измама и тя е установена с влязла в сила присъда, определението за прекратяване на делото може да бъде отменено въз основа на чл. 231, б. „б". Това разрешение спестява исковия път с помощта на аналогия, която е оправдана, доколкото ОЙ подобно на решението се ползва със сила на пресъдено нещо.
IV. Изложените общи правила за ОИ не важат:
а) когато материалноправният отказ от спорното право е недействителен: отказ от право за делба - арг. чл. 34, ал. 1 ЗС; в такъв случай ОЙ има само значението на признание, че правото не съществува, но не води до прекратяване на делото със СПН (опр. 49-79-1, Сб. 24; 284- 88-1, Б 88 XII 16) - нещо повече, искът за делба може отново да бъде предявен (тълк. р. 99-79-ОСГК, Сб. 18);
б) когато съдът разполага с правомощие да присъжда без иск (например издръжка); въпреки ОЙ съдът не прекратява делото и може да постанови осъдително решение (опр. 117-78-П, Сб. 93).
Сподели с приятели: |
