№104. Отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.231 от ГПК. Основания

№104.
Отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.231 от ГПК.
Основания.

I. Отмяната по чл. 231 (От) е средство за защита срещу влезли в си­ла порочни решения. От не е обжалване, защото се развива, след като решението е влязло в сила и процесът е приключен. Затова От не е фа­за, стадий на исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство (2120-60-П, Сб. 237; ПМ 62 V 121; 1680-61-Ш, Сб. 191; 209-64-1, Сб. 37). Тя не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу неправилни реше­ния, и то когато неправилността се състои в несъответствие между ре­шението и действителното правно положение и се дължи на изчерпател­но изброени в чл. 231 причини (ВАС 5460-98-111, АП 98 IV 28). Затова От се свързва с принципа за дирене на истината и цели да го обезпечи даже спрямо влезли в сила решения, като отстранява тяхната сила на пресъдено нещо и налага повторно разглеждане на делото, за да бъде заместено неправилното решение с ново, правилно решение.

Въз основа на изложеното От може да се определи като самостоя­телно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмя­на на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 231.

II. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено не­що решения подлежат на От (28-58-111, Сб. 209; 935-59-11, Сб. 204; 2480-59-1, Сб. 110 ПМ 61 V 97; 431-85-П, Сб. 132; 1002-85-1У, Сб. 239).

На От подлежат и определенията за прекратяване на делото (1019-76-1, Сб. 60: при отказ от иска), както и изпълнителни действия (90-72-ОСГК, Сб. 23: възлагане на имот при публична Продан).

Съществува ли обаче друг ред за атакуване на акта или за защита на правото От е недопустима (2668-63-Ш, Сб. 212; 41-92-1, Б 92 П 22; 440-94-5 чл., Сб. 18). Ето защо е недопустима От:

на охранителни актове (474-61-1, Сб. 51; 663-95-5 чл., Сб. 23; 721-97-11 БЗ 98 IV 7; 815-98-1, БЗ 99 I, с. 88; опр. 107-97-У, Б 98 Ш-1У 48; опр. 10-99-II, Б 98 Х1-ХП 32);

на решения по издаване на изпълнителни листове (359-69-1, Сб. 30; 431-85-П, Б IX 51; 1002-85-1, Сб. 239)

на определение за възобновяване на срок (2666-70-1, Сб, 109)

III. 1. Легитимирана да възбуди производство за От е преди всич­ко „заинтересуваната страна". Такова е лицето, обвързано от неиз­годно за него решение, което е неправилно поради порок по чл. 231, за­сягащ това лице (например то е било нередовно призовано). За да е на­лице интерес, а следователно и право за От, е нужно посочените усло­вия да са налице кумулативно.

Затова няма право за От:

необвързаното от решението трето лице (798-86-П, Сб. 166); то може да се защити с иск (1983-78-1, Сб. 56; 49-91-1, Сб. 19; 569-91-1, Сб. 60);

страната за която решението е изгодно, макар че е била нередовно призована (118-85-ОСГК, Б 1986 III 17; 1116-86-11, Сб. 192);

незасегнатата от порока страна, макар че за нея решението е неизгодно (1420-56-1У).

Не само главната страна, но и подпомагащата (2120-60-11, Сб. 237) и контроли­ращата страна могат да искат От. Същото важи за техните правоприемници. Но прив­личане на подпомагаща страна в производството за От е недопустимо (2120-60-11, Сб. 237). При необходимо другарство всеки от другарите може да иска От. Същото ва­жи при обикновено другарство, ако неправилността на решението засяга общ факт. В та­къв случай към молбата за От, подадена от един от другите, може по аналогия на чл. 204 да се присъединят и останалите другари (обратно: 209-64-1, Сб. 37). Отмяната в полза на един от необходимите другари ползва и останалите (1577-65-1, Сб. 84).

2. Производството за От се насочва срещу лицата, за които реше­нието поражда благоприятни правни последици. Те ще бъдат засегнати от търсената От и затова те са легитимирани да се бранят срещу нея. Такива лица са: страната, в полза на която е постановено решението, и нейният помагач; всички необходими другари, както и всички обикнове­ни другари, ако отмяната се иска поради неистинност на констатации на решението относно общи за тях факти (29-52-ОСГО).

I. Законът изброява изчерпателно основанията за отмяна по чл. 231 (От). Те не могат да се прилагат разширително (149-58-ОСГК, Сб. 30), тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението.

II. Според чл. 231, б. „а" може да се иска От, когато се открият но­ви обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено зна­чение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат извес­тни на страната, срещу която решението е постановено (1306-94-11, Сб. 68; 1209-98-1У, Б 98 У-У1 32; ВАС 553-97-5 чл., АП 98 I 25).

Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения мате­риал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Чл. 231, б. „а" брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

1. Под „обстоятелства" законът разбира факти на действителност­та, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юриди­чески или доказателствени факти (ВАС 5460-98-111, АП 98 IV 28).

Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Както знаем, новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от сила­та на пресъдено нещо (§ 72 V 5). Въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск (138-67-ОСГК, Сб. 27; 3179-82-П, Сб. 151; 18-84 ВДА XIII 17; 604-85-Ш, Сб. 192; 991-86-П, Сб. 176; 1053-86-П, Сб. 186; 771-93-11, Б 93 VI 17; 264-97-1, Сб. 38). Чрез него, а не по реда на От, тя ще защити правата си. От друга страна, От пред­поставя, че решението е неправилно, а в разглежданата хипотеза то е правилно, защото вярно отразява правоотношенията на страните таки­ва, каквито те са били до настъпване на новите факти. Ето защо основа­ние за От са само новооткритите юридически или доказателствени факти. Тези факти са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към деня на приключване на тия уст­ни състезания, след които решението е влязло в сила. Понеже не са би­ли взети предвид от съда, неговото решение е обективно неправилно. Същевременно силата на пресъдено нещо е пречка да се пререши дело­то съобразно с новооткритите факти. Те се преклудират от нея (§ 72 V 2). Затова е нужна От по чл. 231. Чрез нея се открива възможността за но­во разглеждане на делото, при което ще се вземат предвид новооткри­тите факти.

Кога се е осъществил новооткритият факт: преди завеждане на делото, пред пър­вата или пред втората инстанция, през време на новото разглеждане на делото след връщането му от втората инстанция, е без значение. Решаващо е, че той е бил налице, когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид (трайна практика на ВС, сумирана в 557-63-111, СП 63 VI).

2. Не е достатъчно страната да твърди, че са налице новооткрити факти. Тя трябва да подкрепи своето твърдение с писмени доказателс­тва (835-98-11, БЗ 98 XI, с. 79). Понеже се отнасят до нови факти, те ще бъдат винаги нови.

Обикновено документът, потвърждаващ новооткритото обстоятелство, ще бъде също новооткрит. Но той може да бъде и новосъздаден, т. е. издаден след влизане на решението в сила (така: трайната практика на ВДА - 35 и 37-66 V 55 и 53; 575 и 650-67 V 54 и 52, както и новата практика на ВС - 1039-61-П, Сб. 121; 917-63-1, Сб. 65; 138-67-ОСГК, Сб. 27; 322-91-5 чл., Сб. 16, с която се напуска предходната трайна практика на ВС - 33-52-ОСГК; 1041-56-П; 3839-59-1, Сб. 154; вж. срещу нея ПМ 61 V 98). Спря­мо решение, отхвърлящо иск за цена по съображение, че стоката не е била предадена, новосъздадено доказателство ще бъде извънарбитражно писмено признание на ответ­ника, че стоката е намерена в склада му (650-67 ВДА V 52); складова разписка от мага-зинер на ответника; че е получил стоката (35-66 ВДА V 55); акт на финансов ревизор, констатиращ наличността на стоката (37-66 ВДА V 53); присъда срещу магазинер на от­ветника, че е присвоил тази стока (575-67 ВДА V 54), когато всички тези документи са били издадени след влизане в сила на решението. Новосъздадено писмено доказателс­тво е и актът за узаконяване на строеж, което има обратно действие и е основание за от­мяна по чл. 231 „а", ако фактът е от значение за спора (2-87-1, Сб. 33; 1364-93-1У, Б 93 XII 23). Докладната записка, потвърждаваща, че изслушаното по делото вещо лице е би­ло на работа в ищцовата кооперация, също е основание за отмяна по чл. 231 „а" (640-87-ГУ, Сб. 199). Примерите сочат, че новосъздаденият документ може да бъде както официален, така и частен.

3. Основание за От по чл. 231, б. „а" са обаче не само потвърдени­те с документ новооткрити обстоятелства, а и новооткритите или но­восъздадените документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи (2-77-ПП).

Например новооткрита разписка, доказваща направено от ответника възражение за плащане; за примери на новосъздадени документи относно твърдяно по делото пре­даване на стоката вж. по-горе т. 2 и 302-73-11, Сб. 99; затова становището на 138-67-ОСГК, Сб. 27, че относно твърдяно по делото обстоятелство документът не могъл да бъде новосъздаден, а трябвало да е съществувал преди решението, не може да бъде спо­делено; то прегражда пътя за отмяната на неправилни решения.

Съдебното решение, постановено по идентичен казус, но между други страни, не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. „а", защото като право-раздавателен акт то доказва само факта, че един конкретен правен спор е бил решен по определен начин (670-95-5 чл., Сб. 24).

4. Обстоятелството или документът могат да бъдат нови по смисъ­ла на чл. 231, б. „а". Но това не е достатъчно. Нужно е заинтересувана­та страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа (138-67-ОСГК, Сб. 27; 1602-84-1, Сб. 51; 1682-84-1, Сб. 54), за да го представи по делото до приключва­не на устните състезания, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Ако страната е знаела за обстоятелството или за доказателство­то и е могла да го представи, От е недопустима (214-76-11, Сб. 108; 3-83 ВДА ХШ 12; 24-81-ОСГК, Сб. 8; 1160-82-П, Сб. 111; 265-87-П, Сб. 91; 137-91-1, Сб. 24; 1821 а-95-ту, Сб. 133; 817-94-1, БЗ 95 VII 6).

Ще е налице липса на дължима грижа за снабдяване с необходимия документ, когато: страната не е представила находящ се у нея документ, който й е бил известен (178-55-1У, Сб. 272; 635-55-1У, Сб. 295; 1038-85-П, Б 1986, Ш 29); страната не е поло­жила грижата, за да узнае обнародван регулационен план (982-55-ГУ, Сб. 318) или пуб­ликувана в ДВ наредба (68-87-ОСГК, Сб. 18); страната не е направила напълно възмож­ни справки по официални регистри (1391-54-1; 8-84-ОСГК, Сб. 8), в своето собствено счетоводство (196-64 ВДА IV 52), в собствения си архив (97-64 ВДА IV 53) или в банка­та, за да открие направено чрез нея плащане (982-55-1У, Сб. 318; обратно 64 и 65 ВДА IV 54 и 55; страната не е направила необходимото, за да представи писменото съгласие на профсъюза за уволнение (555-87-111, Сб. 154). За разлика от обжалването От по член 231, б. „а" не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки (небрежност) при попълване на делото с факти или с доказателства (24-81-ОСГК, Сб. 8; 1160-82-П, Сб. 111). За да стабилизира силата на пресъдено нещо и за да напъти страните към грижливо водене на делото и своевременното му попълване с фак­ти и доказателства, законът санкционира небрежността на страната, като я обвързва окончателно с неправилното решение - плод на нейната небрежност.

Отмяната по чл. 231, ал. 1, б. „а" ще бъде обаче допустима, макар и страната да е знаела за факта преди постановяване на решението, ако установяването му по надлеж­ния ред е станало след влизане на решението в сила (ВАС 4182-98-5 чл„ АП 98 IV 35).

III. Според чл. 231, б. „б" може да се иска От, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетел, на заключени­ето на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, респ. на единичния съдия (чл. 105, ал. 2) във връзка с решаването на делото. Общото на всички тия случаи е, че източник за неправилността на решението е извършено престъпление (например лъжесвидетелства­не, насилие или измама, с помощта на които е било осуетено явяването на страната по делото; унищожаване на документ - чл. 319 НК.

1. Не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъплението, обосноваващо От, нито е достатъчно да е започнато наказателно прес­ледване за него. Нужно е престъплението да е установено по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 (137-91-1, Сб. 24), когато наказателното преследване е из­ключено поради някоя от причините по чл. 21 НПК (§ 40 VI 1 б).

Искът по чл. 97, ал. 4 е необходим и когато по прекратеното наказателно дело са събрани доказателства за престъпление по чл. 231, б. „б" (2038-60-1, Сб. 119; 1942-65-1, Сб. 104; 1063-87-ОСГК, Сб. 29), нещо повече - и когато то е установено с присъда, обез­силена поради амнистия, преди да влезе в сила (886-65-1, Сб. 66) Заключението на сле­дователя или прокурора за неистинност на заключението на вещо лице или на показа­нията на свидетелите не е основание за отмяна по чл. 231, „б" (563-86-П, Сб. 149). На­ложеното дисциплинарно наказание на член от състава на съда, постановил решението, не е основание по чл. 231, „б" (733-87-1У, Сб. 202).

2. Наред с изискването престъплението да е установено по надлеж­ния ред нужно е то да е обусловило съдържанието на решението в ата­куваната му част. Решението трябва да е основано на лъжливите пока­зания или заключения (229-90-111, Б 90 VII 26). То трябва да бъде пов­лияно от другите престъпления, визирани от чл. 231, б. „б". Когато ре­шението би останало същото, даже и да се отстранят лъжливите пока­зания или заключения От по чл. 231, б. „б" е недопустима (93-5 ОСГО; 1270-55-1У; 62-69-1, Сб. 21; 60-86-ОСГК. Сб. 21). Липсва изис­кваната по смисъла на чл. 231, „б" връзка между престъпното деяние и решаването на делото, когато престъплението на страната е извършено по друго дело или административно производство (419-86-1, Сб. 80; 601-88-1, Б 89 VII 22).

IV. Според чл. 231, б. „в" може да се иска От:

а) когато решението е основано на документ, който по надлежния ред е бил признат за под­правен; или

б) когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено.

1. Подправката на документ като основание за От е сходна със слу­чаите по чл. 231, б. „б", така че за нея важи казаното по повод на чл. 231, б. „б". Подправката, която чл. 231, б. „в" има предвид, обхваща както материалната, така и интелектуалната подправка на документ (чл. 308-315 НК - вж. 260-91-1, Сб. 35; 725-93-1У, Б 93 VIII 15).

Тя не обхваща обаче унищожаването на документ. Този случай попада под чл. 231, б. „б". Не е нужно подправката да изхожда от противната страна. Също не е нужно стра­ната, която иска От, да е оспорила истинността на документа при разглеждането на де­лото (83-52-ОСГО). Даже и по повод на оспорването документът да е бил признат за истински от гражданския съд. От може да се иска, ако след това той е бил признат за неистински с влязла в сила присъда.

Искът по чл. 97, ал. З за установяване неистинността на подправен документ е до­пустим само докато е още висящо производството, в което документът е бил предста­вен. При влязло в сила решение, основано на подправен документ, заинтересуваната страна може да иска неговата отмяна само чрез установяването на подправката с вляз­ла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 (2583-96-1У, Сб. 114; 27-99-5 чл., Б 98 Х1-ХП 20). Постановлението на прокуратурата за образуване на предварително произ­водство не може да бъде основание за отмяна на решението (1999-98-5 чл., БЗ 99 IV с. 194; 128-99-5 чл., БЗ 99 VI, с. 80).

2. Второто основание по чл. 231, б. „в" се отнася за случая, когато решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдеб­но решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Отмяната на тези актове, и то с обратна сила, съ­баря основата, на която е изградено решението. То също следва да бъ­де отменено (24-69-ОСГК, Сб. 7; 81-70-ОСГК, Сб. 27; 24-80 ВДА XII 21; 305-95-1, Сб. 43).

V. Въз основа на чл. 231, б. „г" може да се иска От, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предви­ди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване на чл. 224, законът предвижда отмяна на това от тях, което е неправилно (чл.234, ал. 3).

1. Противоречието трябва да съществува между решения, изхожда­щи от еднакво компетентни правораздавателни органи (149-58-ОСГК, Сб. 30).

Незачитането на решение, че определен имот е в индивидуална собственост от ре­шение за делба, което го обявява за общ, е основание за От). Незачитането от бракораз­водното решение в частта му относно семейното жилище на друго решение, с което е признато жилището за индивидуална собственост на единия съпруг, е основание за от­мяна (393-92-П, Б 92 Х 20).

2. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви или между решение и мотивите на друго реше­ние.

Затова не е основание за От противоречието в констатациите на едни и същи фак­ти по различни дела между същите страни (13-52-ОСГО; 149-58-ОСГК; Сб. 30; 262-64-ВДА IV 57; 290-65 ВДА IV).

3. За да имаме противоречие, нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени (с едното решение се признава, а с другото отхвърля възражение за подоб­рения - 3816-83-1, Сб. 85). Достатъчно е обаче предметът на едното де­ло да се включва в другото (с едното решение се отрича изобщо собст­веността върху имота, а с другото се признава правото на идеална част от него - 1745-68-1; с едното решение е допусната делба при равни дя­лове, а с другото се изменят дяловете: 818-88-111, Б 89 II 22), или пък по едното дело да са участвали част от страните по другото дело за същия предмет (2230-82-П, Сб. 130; 72-87-ОСГК, Сб. 19). Вж. § 72 и 73.

Ако делата са между различни страни или относно различен предмет, няма про­тиворечие между решенията и От е недопустима (58а-56-ОСГК; 149-58-ОСГК, Сб. 30; 59-86-ОСГК, Сб. 20; 432-90-1, Б 90 VIII 22; 53-87-ОСГК, Сб. 80; 1-91-5 чл., Б 91 IV 17), с които се преодолява предишна обратна практика, допускаща От и при липса на идентитет между страните: 62-54-ОСГК; 1201-57-1У; реминисценция на това разбиране със 129-60-1, Сб. 43). Вж. също: 2378-71-1, Сб. 68; 99-72-ОСГК, Сб. 26 и 8-74-ОСГК, Сб 5.

Не е налице основание за От, ако двете съдебни решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са изда­дени по един и същи въпрос (345-87-Ш, Сб. 140). Когато с влязло в сила решение е ува­жен частично предявен иск, а с второ решение искът е уважен и за остатъка от задълже­нието, неточната квалификация на основанието, в което и да е от решенията, не е осно­вание за От по чл. 231 „г" (111-90-5 чл., Б 91 I 17).

4. Чл. 231, б. „г" трябва да се приложи и когато по второто дело от­водът за пресъдено нещо е бил пропуснат или е бил неправилно отхвър­лен (117-56-ОСГК, Сб. 202; 1378-62-1, Сб. 84).

VI. Реформата на ГПК от 1999 г. въведе ново основание за От, включено в чл. 231 като б. „д", като предната б. „д" стана б. „е". Според новата б. „д" От може да се иска, когато ВКС е дал по едно и също де­ло две противоречиви указания по тълкуване и прилагане на закона. За да се разбере смисълът на новата б. „д", трябва да се държи сметка за чл. 218 з. Според ал. 2 на тази разпоредба, ако отмени решението са­мо заради нарушаване на делото, ВКС не връща делото за ново разг­леждане, а решава делото по същество. Изводът е, че б. „д" има предвид отмяна на решението и заради допуснати съществени процесуални нарушения, като едновременно с това ВКС, като в установил, че обжалване­то решение нарушава и материалния закон, той е дал указания и за тъл­куването и прилагането на материалния закон. Макар че тези указания са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглежда­не (чл. 218з), съдът, на който делото е било върнато, не се е съобразил с тях. На това основание и заради допуснати нови нарушения на проце­суалния закон решението на съда е било обжалвано пред ВКС и с ново­то си решение по тази жалба ВКС е дал нови указания, които противо­речат на тези, които той е дал при разглеждане на първата касасационна жалба. В тази на практика рядка хипотеза според чл. 234, ал. 5 ВКС в петчленен състав, за да преодолее противоречивите си тълкувания на същия закон по същото дело, дава нови указания, които са задължител­ни за съда, на който делото се връща за разглеждане. Новите указания могат да съвпаднат с някое от предходните противоречиви указания или да се отклоняват от тях. Важното е, че тези указания са задължителни за съда, на който делото се връща за разглеждане, без да има значение да­ли те се отнасят до тълкуването на материалния или на процесуалния закон. Иначе непоносимата за страните разходка на делото между въззивната и касационната инстанция не би имала край.

VII. Чл. 231, б. „е" групира няколко отменителни основания със са­мостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е мог­ла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воде­нето на делото. Поради това законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и решени­ето е неправилно. Достатъчна е тази вероятност. Страната не трябва да сочи доказателства за неправилността на решението, нито съдът може да я проверява предварително като условие за отмяната (1912-67-111, Сб. 239). По този начин чл. 231, б „д" ефикасно брани състезателното начало в процеса. Само страната, която е била лишена от възможност за участие в делото или е била ненадлежно представлявана, може да ис­ка отмяна на постановеното решение (681-95-5 чл„ Сб. 25). Не може да се позовава на тези нарушения насрещната страна (ВАС 4398-98-5 чл., АП 98 У-У1 4).

1. Първото от основанията за От по чл. 231, б. „е" е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпе­чаващи участието на страните в производството.

Такъв е случаят, когато

на ответника не е бил връчен препис от исковата молба и той не е бил призован по делото;

когато страната не е била призована за заседанието, на кое­то делото е било решено (595-55-1У);

когато призоваването поради нередовност е нищож­но (§ 49 II; 164-54-Ш; 2207-56-1У);

когато то е било толкова несвоевременно, че страната не е могла да се подготви за делото (призована е била в същия ден на заседанието: 2703-55-Ш, Сб. 261 или в по-кратьк от предписания 7-дневен срок (553-85-111, Сб. 188);

когато делото е било разгледано въпреки нередовното призоваване на страната (785-86-П, Сб. 163), ако не са спазени изискванията за посочване начина на връчване на призовката (26-87-ОСГК, Сб. 7; 1808-95-1У, Сб. 127).

Подаване на писмена защита не замества при­зоваването, когато от нея не се вижда, че страната е знаела за заседанието (337-76-1, Сб. 38; 800-96-5 чл., Сб. 19). Основание за От по чл. 231 б. „д" е налице и ако съдът е обя­вил предварително датата на двете съдебни заседания, но още в първото от тях е приклю­чил разглеждането на делото в отсъствие на страната (718-87-111, Сб. 165). Непризоваването на наследниците на починала страна е основание за отмяна на решението (631-95-5 чл., Сб. 17). Може да иска отмяна на решението и лицето, което вследствие на неправилно заличаване като страна по делото е било лишено от възможност да се за­щитава (844-95-5 чл., Сб. 29).

Неправилното връчване на съобщението, че решението е изготвено, или непредаването на това съобщение от съседа, комуто е било връчено, не са основание за От. В първия случай страната ще се защити чрез жалба, защото срокът за обжалване не е поч­нал да тече (2409-71-1, Сб. 9), или чрез възстановяване на срока, а във втория - чрез въз­становяване на срока за обжалване (опр. 947-70-11, Сб. 122). Отмяна на влязло в сила решение поради нарушаване на правила, довели до лишаване от участие на страна по делото, се допуска само когато делото трябва да се разгледа в открито съдебно заседа­ние (692-86-1У, Сб. 265). Не е допустима отмяна на решение за предоставянето на еди­ния съпруг при делбата на придобитото по време на брака жилище поради това, че пол­зването му е било предоставено на другия с решението за развод (557-97-1, БЗ 98 IV 3). Не е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. „г" противоречието между отменителното ре­шение и постановеното в същото производство решение по същество (428-98-5 чл., Б 98 К-Х 22). Призоваването чрез съпруга, който е необходим другар на страната по делото, не представлява нарушение на правилата на призоваването и не е основание за отмяна на влязлото в сила решение (122-99-5 чл., БЗ 99 XIII, с. 85).

2. Второто от основанията за От по чл. 231, б. „е" е налице, когато страната не е била надлежно представлявана.

Такъв е случаят, когато:

а) страната е била недееспособна, а в делото не е взел участие нейният законен представител или попечител (1107-55-1У, Сб. 582);

б) страна­та е била представлявана от представител без представителна власт (1566-53-1) или представителят е излязъл извън границите на представителната си власт (§ 33 III 4

г)не е бил назначен представител при призоваване чрез обнародване (887-85-1У, Б I 26).

Понеже общата идея на б. „е" е, че страната е била лишена от възможност за за­щита, към случая на ненадлежно представляване би следвало да се приравни слабоу­мието на страната, макар тя да не е била още поставена под запрещение (обратно: 1099-76-1, Сб. 61).

3. Отмяна по чл. 231, б. „е" може да се иска и когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отст­рани.

Причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима или преодолява­нето й да е свързано за страната с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе (437-56-1У). Такава причина могат да бъдат природни бедствия, повикване на военна под­готовка (379-56-1), внезапно заболяване (1107-56-1У; 536-57-1У; 10-85-ОСГК, Б VIII 28), но не и хронично заболяване (351-90-1, Б 90 Х 16). Ако страната е имала обаче възмож­ност да упълномощи повереник въпреки посочените причини, тя не може да иска отмяна от чл. 231, б. „е". Такова основание ще е налице обаче, ако и спрямо повереника са нас­тъпили причини, осуетяващи неговото явяване по смисъла на чл. 231, б. „е".

VIII. Основание за От по чл. 231, б. „ж" е налице, когато страната е била призована чрез обнародване и е била представлявана по реда на чл. 16, ал. 5 като лице с неизвестно местожителство, макар че е имала установено местожителство. Ако страната е нямала установено мес­тожителство, отмяната е недопустима. Страната е била правилно при­зована чрез обнародване (347-83-11, Сб. 113).

IX. Последното и ново основание за ОТ, въведено с реформата на ГПК от 1999 г., е формулирано енигматично. То гласи: „когато с реше­ние на Европейския съд за защита правата на човека е установено нару­шение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основ­ните свободи". Текстът мълчи по въпроса от кого и как тя е била нару­шена. Трябва да се предполага, че с влязло в сила решение на българс­ки съд не е взета предвид или е неправилно приложена тази конвенция и че засегнатото лице е сезирало след решението на българския съд Европейския съд в Страсбург, който е приел, че конвенцията е нарушена. В този смисъл е ясната разпоредба на чл. 362, ал. 1, т. 4 НПК в сходна­та хипотеза на възобновяване на наказателно дело (вж. за значението на решенията на Европейския съд в българското право - § 223 VII).

Х. С оглед стабилитета на брачните отношения ал. 2 на чл. 231 из­ключва От на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

I. За разлика от други законодателства нашият закон, като прилага последователно забраната решението да се отменя от съда, който го е постановил, възлага отмяната по чл. 231 (От) на ВКС. Той действа като отменителен орган независимо от това, дали се касае за влязло в сила решение на районен съд, на окръжен съд, на апелативен съд или на ВКС. В първите три случая От се постановява от тричленен състав. Ко­гато атакуваното решение е на състав на ВКС, като отменителен орган трябва да действа петчленен състав на ВКС.

II. Сезирането на ВКС става с молба на заинтересуваната страна.

Молбата за От трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, бук­ви „а", „б", „г" и „е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано из­ложение на основанията за От. Ако молбата не отговаря на тези изиск­вания, на молителя се изпраща съобщение за отстраняване на недоста­тъците в 7-дневен срок. При неотстраняване на недостатъците в даде­ния срок се прилагат разпоредбите на чл. 218 в, ал. З, 4 и 5. Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в се­демдневен срок от получаване на преписа.

III. Правото да се иска От е ограничено със срок, който е преклузивен.

Молбата за От трябва да бъде подадена в тримесечен срок от деня, когато страната е узнала за обстоятелството, което служи като основание за От. Само в случаите на чл. 231, б. „е" и „ж" срокът тече от деня, ко­гато страната е узнала лично или чрез своя представител за решението, което е било постановено без нейно участие (чл. 232: 215-90-111, Б 90 VII 25; 426-98-5 чл., Б 98 1Х-Х 21).

Кратката формулировка на закона е в състояние да създаде недо­разумения и се нуждае от уточняване.

а. Преди всичко, докато решението не е влязло в сила, срокът по чл. 232 не може да започне да тече (29-51-ОСГО), защото може да се иска От само на влезли в сила решения.

б. Когато се иска отмяна по чл. 231, б. „а"-„в", не е достатъчно страната да е узнала за новото обстоятелство или доказателство, респ. за факта на престъплението, а е нужно да разполага с документа по чл. 231, б. „а", респ. да е узнала, че престъплението е вече установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4. Затова срокът по чл. 232 в тия случаи ще започне да тече от деня, когато страната разпо­лага с документа или е узнала за присъдата или решението (ВАС опр. 4264-98-5 чл., АП 98 III 3; ВАС 2043-99-5 чл., АП 99 II 1).

в. Едномесечният срок по чл. 232 важи в рамките на пределния едногодишен срок, който чл. 232 предвижда (59-95-5 чл., БЗ 96 I 3). Според текста на закона тоя срок започва да тече от деня, когато е въз­никнало основанието за От, а ако то предхожда решението, чиято От се иска, началният момент на едногодишния срок е влизането на решени­ето в сила (чл. 232; 501-97-5 чл., Сб. 97).

IV. Според чл. 234, ал. 1 молбата за От се разглежда от ВКС в от­крито заседание, на което се призовават страните. ВКС заседава в със­тав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на опреде­ление на ВКС - в състав от пет съдии (чл. 234, ал. 2).

Преди да разгледа искането за От по същество, ВКС проверява не­говата допустимост:

а) подлежи ли атакуваният акт на От по реда на чл. 231;

б) изхожда ли от легитимирано лице;

в) подадено ли е в срок (815-90-1, Б 91 I 26); и

г) дали подадената молба е редовна.

Ако искане­то за От е недопустимо на някое от посочените основания, ВКС го ос­тавя без разглеждане и прекратява производството за От. По същия на­чин се постъпва, ако искането за От се оттегли.

Ако искането за От е допустимо, ВКС пристъпва към проверка на неговата основателност. При тази проверка ВКС е обвързан от изтъкнатото в искането основание за От, но не и от неговата правна квалифи­кация (117-56-ОСГК). Когато От се иска въз основа на чл. 231, б. „г", ВКС не е обвързан от искането да се отмени посоченото от молителя решение. Според чл. 234, ал. З той е длъжен да отмени от двете проти­воречиви решения това, което е неправилно, като остави в сила правил­ното решение (218-64-111, Сб. 182).

Проверката на основателността на искането за От включва:

а) про­верка дали изтъкнатото основание попада под някое от предвидените в чл. 231 основания за отмяна; и

б) ако попада под някое от тях, дали е до­казано.

Доказателствената тежест се носи от молителя (17-80-ОСГК, Сб. 8). При някол­ко основания за От, посочени от молителя, ВКС трябва да провери и последното от тях, ако не уважи молбата на някое от предходните основания. Въпреки няколкото основа­ния молбата за От е една (1-85-ОСГК, Б IV 20). Пропуснато ли е някое от основанията за От, решението на ВКС ще бъде не непълно, а неправилно (1-85-ОСГК, Сб. 20).

Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 241, ал. З, второ изречение.

V. Когато отмени атакуваното решение, ВС никога не решава сам по същество делото. По правило той връща делото за ново разглеж­дане. До връщане не се стига само когато От е постановена въз основа на чл. 231 б. „г", защото от двете противоречиви решения ВС отменя неправилното и оставя в сила правилното. Само ако и двете решения са неправилни, ще се стигне и при отмяна въз основа на чл. 231, б. „г" до връщане на делото за ново разглеждане.

Делото се връща за ново разглеждане на съда, който е постановил отмененото ре­шение. Разглеждането му ще стане от друг състав (чл. 234, ал. 3).

В отменителното решение ВКС посочва откъде да започне разглеждането на де­лото (чл. 234, ал. 3). Самото разглеждане става съобразно с общите правила (чл. 235).