Въпрос 48 - Павел не вярваше ли, че конкретните подробности на Божия закон все още важат?

Въпрос 48 - Павел не вярваше ли, че конкретните подробности на Божия закон все още важат?

Този закон е казусно приложение на общия принцип на справедливост или честност в Библията. Той е конкретно приложение на принципа, “Прави на другите както би желал да правят на теб.” Но Павел цитира Второзаконие, а не Исусовото “златно правило.”

Старозаветният закон ни дава както общите принципи, които ние наричаме Десетте Заповеди, така и конкретните приложения, които юристите наричат казусни закони. Конкретните подробности на закона никога не са били предназначени да бъдат отделени от общите принципи на справедливост или честност. “Духът” на закона се вижда в общите принципи на справедливостта; “буквата” на закона се вижда в конкретните примери. Бог изисква и двете.

Защо Павел цитира като морално обвързващ един “незначителен” библейски закон? Защото законът никога не е бил предназначен да бъде незначителен! Той е незначителен за нас, но не и за Бога (и за воловете).

Ние нарушаваме общия принцип, когато нарушаваме подробностите. Така нареченият “морален пример” е морално валиден точно защото е морално задължителен. Ако не е морално задължителен, как би могъл да е морален пример? Как ще почитаме духа на закона докато нарушаваме конкретния пример? Ако общият принцип е задължителен, не са ли и примерите задължителни? И ако примерите не са задължителни, кое ще предпази хората от нечестиво тълкуване?

Отново трябва да зададем този съществен въпрос: По кой стандарт?

За допълнително изучаване: Марк 10:37; Деяния 23:1-5; Яков 2:9-11; I Коринтяни 9:9-10; 14:34; II Коринтяни 6:16-18; 13:1; Галатяни 5:14; Ефесяни 6:1-3.

Въпрос 49 - Как можем да отделим "моралния закон"
от Божиите закони?

Въпросът е този: Задължителни ли са все още всички старозаветни закони в техните подробности? Не, ако Христовият живот, смърт и възкресение са променили приложението на даден закон. Но всички старозаветни закони са морални закони. Исус не разграничаваше “морални закони” от “церемониални закони.” Ние понякога откриваме конкретно новозаветно учение, че някой старозаветен закон трябва да се спазва по различен начин в новозаветната епоха. Но никога не можем да изоставим кой да е старозаветен закон по принцип.

Да, Христос съвършено изпълни изискванията на закона. Но той не каза, че законът ще премине, но че небето и земята ще преминат преди законът да премине. Така че защо християните трябва да вярват, че някой старозаветен закон е преминал (“умрял”) заради Христовото земно служение? Как могат християните основателно да вярват, че Христовият съвършен живот по някакъв начин е унищожил кой да е от Божиите закони? (Помнете: променено приложение не е същото като унищожаване.) Исус не каза ли конкретно, че който поучава такова учение, ще бъде “най-малък в небесното царство”? Не приемате ли сериозно това предупреждение?

Ако не сте съгласен, трябва да прочетете Глава 2 от книгата на Грег Бансен, Theonomy in Christian Ethics. Веднага. Колкото по-скоро я прочете и вашият учител, толкова по-добре. Задайте му въпроси.

За допълнително изучаване: Исус Навиев 22:5; Псалм 93:5; 111:7-8; 119:152,160; Лука 16:17; Яков 2:10; II Тимотей 3:16-17; Евреи 12:14; Откровение 22:14.