Въпрос 42 - Свободни ли сме да пренебрегваме Божия закон, ако сме "под благодат"?

Въпрос 42 - Свободни ли сме да пренебрегваме Божия закон, ако сме "под благодат"?

“Тогава какво? Да грешим ли защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде! Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушността, която докарва правда?” (Римляни 6:15-16).

Как да разбереш на кого служиш? Чрез твоето покорство. Но покорство на какво? На закони. Правила и постановления. Ние пеем “Напред, християнски воини,” но дали наистина вярваме в тази армия? Виждали ли сте някога армия без устави? Без йерархия? Без главнокомандуващ?

Тук Павел отправя предупреждение. Разбери на кого служиш, като видиш на чии закони се подчиняваш. Това е същото предупреждение, дадено ни в 1 Йоан. Но има библейски учители, които пренебрегват това предупреждение. Те говорят като че ли изкупеният народ може да служи на Христос без да се покорява на Божия закон – не като средство за оправдание, а като средство за прогресивно освещение, и двете подарени чрез Божията благодат.


Вероятен отговор
“Да кажеш не хората, че са под благодат, а не под закон, не означава да им кажеш да грешат. То е да им изявиш библейската истина. Не можеш да бъдеш под благодат и все още да бъдеш под закон. Това са радикално различни състояния.”


Моят отговор: Не можеш да бъдеш под закон като средство за оправдание. Бог няма да те обяви за “невинен” в Своя съд на основа на твоите дела. Да бъдеш под закон като основа на твоето оправдание означава да загинеш в греховете си. А относно твоето прогресивно освещение? А относно обходата ти в Бога? Не се ли надяваш и молиш, че тази морална обхода ще се подобрява с течение на времето? Но ако се надяваш и молиш за това, как ще разбереш дали е отговорено на твоята молитва?

Това не е подвеждащ въпрос. Ако основаваш изпитването на твоята обхода с Бога на твоите чувства, тогава се облягаш на тънка тръстика. Телесната химия или промените в способността да се наслаждаваш на живота не са Божиите критерии. Има хора, които отиват в ада, които казват (и очевидно е истина), че се чувстват превъзходно. Голиат със сигурност имаше прогресивно, самоуверено отношение със “силата на позитивното мислене.” Имаше го и Езавел.

Не е ли изпитването на твоята обхода в Бога откритият от закона плод на твоята вяра? “Какъв плод, прочее, имахте от ония неща? Неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт. . . . защото заплатата за груха е смърт” (Римляни 6:21, 23).

Ако търсите Божия плод, трябва да се стремите да се покорявате на Божия закон. Това е новозаветното учение.

За допълнително изучаване: Псалм 50:16; Матей 7:21-23; Лука 6:46; Яков 1:22; II Тимотей 2:19.
 

Въпрос 43 - Християнският "нов дух" противоположен ли е на Божия закон?

По какъв начин сме освободени от закона? Като предполагаема основа за нашето спасение (оправдание). Законът повече не ни довежда втората смърт. Повече не ни обвързва. Сега служим на Бога “по нов дух, а не по старата буква.” Но забележете внимателно: противопоставянето не е между “буквата на закона” и “духа на закона.” То е между новия дух и старата буква на закона. Казва ли Павел, че няма нищо ново за нас в буквата на закона, открито от Божия Дух? Разбира се, не. Това е, което той поучава: ние сме направени нови, Божиите стандарти не са нови.

Павел казва, че трябва “да служим в нов дух.” Въпросът е: Как разбираме кога служим покорно? Отговорът е очевиден: Божият закон ни казва какво трябва да правим. Но когато се покоряваме на конкретните условия на закона, нашето отношение трябва да бъде на радост, не на скръб. Ние служим като свободни, изкупени от Христовата пролята кръв, не като слуги, уловени от убиващата сила на Божия закон. Буквата на закона трябва да ни донесе радост.

За допълнително изучаване: Изход 23:1-13; Левит 19; Второзаконие 30:1-20; Псалм 119:81-104.