9 март 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти


Не може да построиш в блатата на Слънчев бряг хотел



страница2/7
Дата24.07.2016
Размер0.99 Mb.
#3481
1   2   3   4   5   6   7

Не може да построиш в блатата на Слънчев бряг хотел

и да кажеш - елате тук да почивате. А дестинациите Турция и Гърция са достъпни и конкурентни като цени, дори по-евтини. Ето пазарната среда, в която безумието, липсата на стратегия и контрол доведоха до криза. За която ще плащаме години напред. Един турист лесно се изгонва, но трудно се връща.

А и вече не можем да разчитаме на ниски цени. До няколко години ще се изравнят с тези в ЕС.

Вижте и булевард "България" в София. Там има няколко сгради на годината. Добре, но като цяло стана един гювеч от сгради, а

не съвкупност от идеи.

- Трябва ли държавата да участва?

- Няма друг вариант. Най-малкото тя трябва да консолидира бизнеса.

- Има ли ефект от кризата?

- Да, изчистване на системата и премахване на противоречията. Отръскване на кучето от бълхите. И си спомняме за тефтера на Колю Фичето - ясна и категорична сметка за това какво и как ще го правя, откъде ще взема парите и как ще ги върна.

- Не само да редим тухли, а и да има мениджмънт...

- Категорично. Второ -държавност, стратегии, регулации, закони, такси. И държавата, и бизнесът могат да регулират процеса само при съвместна работа. Ето примера - камарата успя за една година да извади всички фирми на светло. А от тази година вече регистрираме и всички фирми подизпълнители.

- Няма ли да има и регистър на майсторите?

- Фирмите за услуги останаха извън изградената система. Затова от тази година започваме да регистрираме и тях. А и самите фирми имат нужда от поява в пространството,за да могат хората да ги търсят.

- Как приемате решението на ЕК за „Тракия"?

- То не беше справедливо. Условията не бяха дискриминационни. Бяха същите, по които се е строило в България по линия на Световната банка и ЕБВР.

И никой не обжалва в началото, а накрая,

когато се разбра, че някой не отговаря на тях.

- Какво щяхме да загубим, ако не се бяхме съобразили с препоръката на Брюксел за нови търгове?

- Щяхме да отидем на съд и да ни наложат огромна глоба.

- Ясно е, че загубихме много време. Кога ще почне строежът?

- Загубихме поредната половин година. Но разбрахме, че има битки на лобита и фирми с голямо влияние в ЕС. Ние, като млад член, не го отчетохме. Подобни проблеми са имали Португалия и Испания.

Държавата правилно избра нова процедура. Това значи в късната есен да имаме избран изпълнител. И не знам кой ще подпише договор за изграждане на "Тракия", при положение че след 4 месеца няма да има правителство. Така че годината я забравяме за старта на строежа.


Портретна снимка на три колони


09.03.2009 г., с. 20
ЗА ЗАКЪСАЛИТЕ
От днес фирмите искат компенсации
От днес закъсалите заради кризата фирми могат да кандидатстват в бюрата по труда за компенсации от държавата.

Със специално постановление правителството реши да подпомогне затруднените да задържат работниците си, като преназначат част от тях на половин работен ден. Държавата ще плаща до 120 лв. на работник към заплатата в продължение на 3 месеца.

Условието е фирмата да е местно юридическо или физическо лице или чужда фирма, регистрирана за стопанска дейност в България.

Основната й дейност трябва да е в сферата на индустрията и услугите. Става дума за селското, горското и рибното стопанство, добивната, преработващата промишленост. С предимство са също производителите на електро- и топлоенергия и на газообразни горива.

По тази схема ще се подпомагат също фирми, свързани с водоснабдяването, канализацията, управлението на отпадъци, строителството, търговията и ремонта на автомобили. Предвижда се подкрепа и за наетите в транспорта, пощите, хотелиерството и ресторантьорството, далекосъобщенията, в създаването и разпространението на информация и творчески продукти.

фирмите трябва да докажат пред бюрото по труда, затрудненията си. За целта те трябва да подготвят документи, че имат намаление на продажбите през последните 3 месеца, както и спад на печалбата си.

Задължително е предприятието да няма данъчни и осигурителни задължения към държавата, напомнят от Агенцията по заетостта.

фирмите, желаещи да се възползват, трябва да подадат заявка в бюрото по труда до 14 дни.





09.03.2009 г., с. 5
Строежът на метрото докара нови задръствания
Строежът на втория диаметър на метрото в София спря движението на трамвай номер 9 и затрудни трафика по бул. „Черни връх“, който свързва кв. „Лозенец“ с центъра

и гарата. Ремонтът ще продължи до 2012 г. Дотогава шофьорите ще трябва да търсят алтернативни маршрути из тесните улици на квартала, тъй като общината няма план за нова организация на движението




09.03.2009 г., с. 8-9
Донякъде
Ако непреводимият призив "дано" определя нашата потисната мечта за нещо по-добро, което вероятно няма да стане, то категорията "донякъде" е дефиницията на нашата твърда и неизменна реалност. Ние сме свързани с "донякъде" като неродено с пъпна връв. Недовършеността е онази реалност, която никога не напускаме.
Не че не сме творческа нация, не че не сме образовани или амбициозни, не че нямаме идеи, но ние правим всичко донякъде. За тази година музата на "донякъде" ще трябва да е русата Мургина. Разбра се, че се краде, разбра се, че въпросната дама има нещо общо с някакви 600 милиона, вдигна се шум. Но всичко стигна донякъде и затихна.
Магистралата "Тракия" е построена донякъде. Вместо да ни тормозят за това, че не сме я довършили, трябва да се примирят, че ние строим донякъде. После почваме нещо друго. Околовръстният път е построен донякъде. Престъпленията се разкриват донякъде. Политици биват отстранявани донякъде. Педофили биват осъдени донякъде. Образованието е реформирано донякъде и с новия закон ще продължи да се реформира донякъде.
Има една приказка, че "само циганите пеят песни до края". Това е типично наша приказка, която превръща недовършеността в национална ценност по традиционния начин - обявявайки обратното за циганска работа.
Военните си построиха НДК на мястото на военноисторическия музей, донякъде. Сега не знаят какво да го правят, щели да го продадат. Можело и завършено да го продадат, но по-добре било да го продадат завършено донякъде. Донякъде ще му вземат исканата цена и вероятно приходите от продажбата ще влязат донякъде в държавната хазна, а това, което влезе, ще се използва донякъде за донякъде смислени неща.
Който може да смята, ще види, че от 100 милиона (мечтаната цена) около 5 милиона ще се изразходят за нещо смислено. Което ще рече, че ако му вземат по-вероятните 50 милиона, реалният приход ще е 2.5 милиона. Крайно време е Институтът по пазарна икономика да не се занимава с глупости от типа на инфлация, безработица, данъци и лихвени проценти, а да запретне ръкави и да изгради една икономическа теория на донякъдето.
Ние сме и в Европейския съюз донякъде. И донякъде сме извън него. Това ги дразни много (европейците), защото това донякъде вътре, донякъде вън само ги обърква. Навремето бяхме донякъде лоялни на Съветския съюз, сега сме донякъде свързани с него. Донякъде мразим съседите си (квартални и национални), донякъде сме християни и църквата ни е донякъде религиозна институция.
И работа вършим донякъде. На нас ни е чужда например институцията на отблагодаряването. Идеш някъде на гости, ядеш и пиеш, но после няма да пуснеш поне един SMS "благодаря, чудесна вечер". Не че сме неблагодарни, напротив. Но благодаренето е завършване на нещо, а само "циганите пеят песни до края".
Как правим сделки? Ентусиазираме се, каним всички за съдружници, после изтрезняваме и потъваме вдън земя. Ние не сме в състояние да кажем: "Напих се, наговорих едни глупости, тази сутрин размислих, няма да стане, извинявай." Въобще извинението ни е чуждо, защото то е форма на довършване.
Ако се разпадне някоя сделка, просто не вдигаме телефона, защото, ако го вдигнем, ще трябва да приключим сделката. Къде-къде по-естествено е сделката хем да се е провалила, хем да не се е провалила.
Вотовете на недоверие са типични за нашето донякъде, за непримиримостта с онова, което окончателно се е случило. Избрали са ги. Загубихме. Вместо да се готвим за следващата битка, ние решаваме, че те са избрани донякъде. И се бунтуваме цял мандат.
Най-чудното донякъде беше концепцията на президента за подкрепата ни на влизането в Ирак. "Ще подкрепим влизането технически, но не политически." Така каза човекът. С други думи, ще воюваме донякъде, донякъде ще сме войници, донякъде - не.
Ние и строим донякъде. Построяваме хотел, но не прокарваме канализация. Сигурно половин България е построена така донякъде. Затова ни залинява и туризмът. Защото инвестираме донякъде. Искаме да построим хотел донякъде, после да го продадем. Да спечелим много пари с работа донякъде и да духнем нанякъде.
И боклука го събираме донякъде. Слагаме го в торби и го слагаме някъде. Не можем да съборим "Кремиковци", защото той е монумент на нашето донякъде. Той работи донякъде, съществува донякъде, но ако го сравним със земята, това ще означава, че ще приключим с него. А ние не сме по свършването.
Същата работа е и с прословутия паметник пред НДК, който сега искат да го оздравят и оставят завинаги донякъде ремонтиран и донякъде разпаднал се. И вероятно да го прекръстят на "13 века донякъде". А бе, с други думи, донякъде.



09.03.2009 г., с. І
Фалити грозят фермите за качествено мляко
Светла Бъчварова, зам.-министър на земеделието и храните: Поискахме здравното министерство да отмени наредбата

Поискахме от Министерството на здравеопазването да отмени Наредба №7 поради липса на законово основание за прилагането й, защото се дублира с наредбата на Националната ветеринарномедицинска служба, която влезе в сила от началото на тази година. Вероятно това е причината общинските власти да предприемат подобни действия. Инструктирали сме Националната ветеринарномедицинска служба, която да съдейства на животновъдите при евентуално изнасяне на стопанствата.
Противоречиви указания в две наредби на здравното и земеделското министерство са на път да доведат до закриване и на малкото модернизирани ферми за производство на качествено мляко, както и да откажат животновъдите от традиционния им поминък. За това сигнализираха от асоциацията на млекопроизводителите по повод зачестилите разпореждания на кметски управи оборите с над 10 животни да бъдат изместени извън пределите на селата.
Проблемът се изостри от началото на годината, когато производители от Плевенско, Русенско, Пловдивско и Добричко обявиха, че ще унищожат стадата си поради липсата на средства за строеж на нови ферми. Общинските служби се позовали на наредбата за хигиенните изисквания за здравна защита в селата, издадена през 1992 г., и друга наредба на земеделското министерство от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. И двете въвеждат ограничения за отстоянието на оборите от жилищата на хората, но общинската администрация се подвежда от сходните изисквания и в много случаи решава субективно кои ферми да остави и кои не.
Докато здравната наредба определя, че оборите трябва да отстоят на 3 километра от селата, според ветеринарите е достатъчно стопанствата да са извън регулация. Различията пораждат и субективни тълкувания, в резултат на което потърпевши са животновъдите, които и без тези проблеми се опитват да закрепят семейния си бизнес, коментират браншовици.
В пловдивското село Граф Игнатиево поне десетина фермери са предупредени да изместят стопанствата си до средата на годината. "Преди две години някои от тях са били извън регулация, но заради промяната на плановете вече попадат вътре, което обезсмисля инвестициите, направени от хората до момента", заяви Данчо Тотев от пловдивското село Трилистник.
Според него само в Пловдивския регион поне 30 на сто от фермите първа категория ще отпаднат заради поредната регулация. В русенското село Острица пък вече са започнали да разпродават животните си, съобщи Лена Иванова от регионалната браншова организация. Според нея действащи в региона ще останат само фермите в бившите земеделски стопанства, които единствено отговарят на новите изисквания. "Заради кражбите извън селата животновъдите в Плевенско ще се откажат да местят стопанствата си", обясни Николай Романов от регионалната млечна асоциация.
Поредната необмислена регулация може да доведе и до задълбочаване на суровинната криза в страната, която принуди мандрите да правят сирене и кашкавал от кондензирани млека и растителни масла, смятат преработватели. "Официалната статистика сочи, че 40 на сто от качественото мляко в момента се добиват от одобрените мандри. Този процент обаче е силно преувеличен", обясни и шефът на мандра "Жоси" Симеон Присадашки.
В края на тази година изтича и преходният период, който Европейската комисия даде на българските фермери, за да уеднаквят качеството на суровото краве мляко с европейските стандарти. Ако този срок не бъде удължен, млекопроизводството ще бъде застрашено и мандрите ще произвеждат продуктите си изцяло от вносна суровина.



09.03.2009 г., с. ІІ
Македония се отказа да участва в проекта за АЕЦ „Белене"
Македония се отказала да се включи в проекта за изграждането на вто­ра атомна централа в България. Това предвижда новата енергийна стра­тегия на страната, пре­даде БТА. Според нея страната сама може да си построи ядрени мощ­ности. „Държавата притежава 51% от Белене, а RWE - останалите 49%, което прави участието на трети инвеститор излишно", обяснява реше­нието академикът Глигор Каневце.


09.03.2009 г., с. ІV
"Софийска вода" обяви мегапоръчка за поддръжката на водопровода

Концесионерът търси и униформи

Освен от строително-монтажна фирма, "Софийска вода" се нуждае от компания, която да ушие униформи за служителите на дружеството. Изпълнението на поръчката е максимум две години, а прогнозната стойност на облеклото е около 300 хил. лв. Предимство при избора на доставчик ще се дава на дружеството, което предложи най-приемлива цена и най-максимален срок за изпълнение.

Заплащането на униформите ще се извършва до 30 дни от подписването на приемо-предавателен протокол. Необходимо е кандидатите да имат доказателства за добра търговска репутация, както и професионален опит в изпълнението на подобни поръчки. Участниците в конкурса трябва да представят мостри на платовете и преждите, за стоките с които участват. Фирмите могат да купят документацията за участие в конкурса най-късно до 27 март.

Столичният концесионер "Софийска вода" търси компания, която да поддържа една трета от водопроводната мрежа на София през следващите три години. За тази цел дружеството е заделило над 18 млн. лв., ако се съди по обявената гаранция за участие в процедурата, която е 180 хил. лв. Компаниите, които искат да се включат в конкурса, ще трябва да купят документи за участие в поръчката най-късно до 22 март.


Спечелилият кандидат ще трябва да отстранява авариите по столичните тръби, както и да извършва необходимите строително-монтажни дейности през периода на поръчката. Дружествата, които искат да участват в поръчката, трябва да имат минимален оборот за последните две години от 20 млн. лв. През същия период трябва да са работили и на печалба.
Заплащането на изпълнените от строителя дейности ще се извършва до 30 дни от изготвянето на протокол за извършените дейности, като кандидатът трябва да има изпълнени подобни договори през последните две години, за които да представи препоръки от предишните възложители. Задължително условие е компаниите да притежават необходимото за извършване на строително-монтажните дейности оборудване. В техническата документация е заложено наличието на минимум 14 багера и самосвала, 19 микробуса и 4 валяка. Машините може да са предоставени на фирмите и под наем, както и на лизинг.
Задължително условие е фирмите да предлагат 24-часово обслужване. По-подробна информация за конкурса може да бъде открита на сайта на Агенцията за обществените поръчки. | Дневник

Снимка на 4 колони - Участниците в конкурса трябва да разполагат с 13 собствени постоянни екипи, като всеки от тях трябва да включва най-малко двама водопроводчика, багерист и шофьор на камион




09.03.2009 г., с. VІ
Офисите преминаха на режим на преотдаване

Пазарът на офиси преминава в режим на преотдаване на вече наети площи. Това е новата тенденция, която се наблюдава от началото на годината, съобщи Николай Неов, мениджър офис площи в компанията за бизнес имоти МБЛ. Причината е в съкращаването на персонал и намаляване на разходите заради глобалната криза. Основно финансови, консултантски и ИТ компании преотдават част от офисите си.


Обикновено тези фирми са наели площите в процес на строителство на бизнес сградата с договори за три до пет години с планове за разширяване на дейността си. В условията на криза плановете им се променят и за да не търпят загуби, са склонни да отдават на същите нива или дори и на по-ниски, защото така или иначе плащат наема за цялото помещение, обясни Неов.
Има лек спад при цените на наемите на офис площите от началото на годината, като тенденцията е да продължат надолу, каза Асен Лисев, директор на МБЛ. В момента хубавите офиси в централната градска част на София и по главните булеварди се оферират на цени 14 - 18 евро/кв.м. Голямото търсене в момента обаче е на цени от 9 - 12 евро/кв.м, посочи Лисев. Той прогнозира увеличаване на свободните офис площи с около 2 на сто - от 9 на 11%.
В края на миналата година започна тенденция на спад на наемите на офис площи, като за някои проекти той достигна до 30%, коментира Сергей Койнов, изпълнителен директор на "Фортън". Според него през тази година наемателите ще имат по-голям избор и ще има оферти на по-ниски цени. Наемните нива извън центъра ще се движат между 10 и 16 евро за кв.м, прогнозира Койнов.
От 60 планирани търговски центъра е спряна реализацията на 15, съобщи Манол Гойгаджиев, мениджър търговски площи. В момента всеки мол у нас се продава, допълни Лисев. Основният проблем обаче е в разминаването на цената, която искат продавачите, и тази която са готови да дадат купувачите. За да купят, искат доходност от над 10%, което при оферираните цени няма как да се постигне, посочи Лисев. Въпреки това той е оптимист и прогнозира през годината да има поне една-две продажби на търговски центрове.
Инвестиционен фонд е готов да вложи 150 млн. евро в покупка на имоти в България и Румъния, съобщи Лисев. Играчите с пари в момента на пазара са малко, каза Колин Уодъл, директор за Централна и Източна Европа на "Си Би Ричард Елиъс" (CBRE). По думите му това са два-три германски фонда, както и познатите рискови играчи на пазара, които обаче търсят по-висока доходност.
Уодъл очаква до края на годината броят на фондовете, готови да инвестират в имоти, да се увеличи до 5 - 10. Уодъл очаква през годината да излязат за продажба много атрактивни имоти в глобален мащаб. Някои от тях дори могат да се продават на цена, по-ниска от пазарната, като това ще са основно имоти на закъсали компании, каза Уодъл. Неговата лична прогноза е тази година да бъде с по-добри продажби спрямо предходната. През следващите две-три години пазарът на имоти ще се стабилизира, но цените ще продължат да падат, защото една част от имотите бяха силно надценени, каза Уодъл.


09.03.2009 г., с. VІ
МБЛ е новият представител на "Си Би Ричард Елиъс" (CBRE) у нас
Най-голямата компания в света, предлагаща услуги в сферата на бизнес имотите - "Си Би Ричард Елиъс" (CBRE), смени представителя си за страната ни. От 1 март у нас ще ги представлява МБЛ вместо "Елта консулт", съобщи Колин Уодъл, директор за Централна и Източна Европа на CBRE. По думите му компанията има сериозен интерес към региона. Миналата година тя е придобила румънската Eurisko Consulting за 24 млн. eвро и е сключила договор за партньорство с гръцката Аtria Group. Приходите на компанията за миналата година са 5 млрд. долара, което е с един милиард по-малко в сравнение с 2007 г., отчете Уодъл.

МБЛ е основана през 2007 г. и разполага с екип от 15 души. В момента управлява две сгради на американския фонд "Хайтман", който купи през миналата година мола "София сити център". Консултира и изграждащия се бизнес комплекс на "Соравия" - "Мегапарк" на бул. "Цариградско шосе" в София.




09.03.2009 г., с. VІІ
С енергоспестяващи технологии ще компенсираме поскъпването на тока
Българското дружество "Холсим България" е собственост на германския концерн "Холсим аусландбетайлигунс". Компанията притежава фирмите "Плевенски цимент", "Кариери", "Екорек България" и "Комарс". Групата държи около 30% от пазара на цимент в страната.
Как се отразява кризата на строителния бранш и на "Холсим" в частност?

- Характерно за строителството е, че в момента се намира в период на инерция, така че бих разделил отговора на въпроса ви на две. От една страна, до края на 2008 г. секторът и в частност ние от "Холсим


България" не може да се каже, че сме почувствали кризата. Дори през последните месеци на на годината при нас има ръст, такава е и информацията на националната статистика за бранша през периода. В момента усещаме кризата по-скоро по отношение на събираемостта на вземанията ни. Наблюдаваме забавяне и трудности в събиране им.
Очаквам пряко да усетим кризата най-вероятно напролет и чак тогава ще можем да добием някаква представа по отношение на големината й. Освен това при нас пазарът е сезонен и трудно бихме могли да направим прогнози. Голяма част от проектите ни зависят от атмосферните условия, така че ще чакаме април и май.
След като имате очаквания, какви превантивни мерки взимате, за да я преодолеете?

- Преразглеждаме тотално цялата си дейност, дори и неща, които доскоро не са ни правили впечатление или не сме се взирали в тях. Имахме великолепни седем години с двуцифрен ръст всяка една година. Така че може би самата ни организация е станала по-самодоволна. Преоценяваме всички бизнес процеси и се опитваме да ги оптимизираме.


В същото време инвестиционната ни програма продължава. Проектът ни в Бели извор вече е завършен и сме готови да започнем едно доста по-ефективно производство. Вложихме около 30 млн. евро и с това увеличихме капацитета на пещта с около една трета - от 2500 на 3300 тона на ден клинкер. Това е основната и най-скъпата част от производството, в която се извършва горенето и кристализирането на полуфабриката.
Говорите за увеличаване на капацитета в момент, в който има спад на строителството. Няма ли противоречие?

- Работим в индустрия, която гледа с 20-30 години напред. От гледна точка на кризата може би не е най-подходящата година за пускане на нови мощности. По бързината, с която го направихме, и големината на проекта става пределно ясно, че никой не е могъл да предвиди кризата. В дългосрочен план продължаваме да сме оптимисти. Отделен шанс за бранша е нуждата от инфраструктура в страната. Не вярвам да продължи бумът в жилищното строителство, който беше досега, както и се съмнявам, че той ще се повтори. От друга страна, обаче нуждите на страната са огромни - индустриално строителство, водопроводи и канализация, пътища и други.

Използвате много електрическа енергия, как гледате на предстоящото увеличение на тока?

- Очаквания нямам, трудно ми е да прогнозирам. Факт е, че през последните две години електроенергията скачаше с високи темпове. През 2007 г. с над 30%, а през 2008 г. - с над 20%. Общо увеличението е около 60 на сто за двете години. Сега се говори за увеличение над 10%. Средата в момента е много непредвидима, което се подсилва и от лошата икономическа обстановка.


Нашето виждане е, че без съмнение електроенергията ще продължи да расте, независимо с какви темпове. Затова насочваме усилията си към проекти, свързани с подобряването на енергийната ни ефективност. В момента работим по проект за намаляване на използването на енергия, с което искаме да съкратим консумацията й с до10 на сто.
Каква е ролята на алтернативните горива при производството на цимент?

- Това е бъдещето за развитието на циментовата индустрия не само в България, но и в света. Ние сме инвестирали не малки средства в тази област. Циментовата пещ е едно от най-подходящите места за оползотворяване на алтернативни горива, така че ние сме пионери в тази област, като в България, общо взето, не е лесно. Тук има много предубеждения и натрупани съмнения, но считаме, че това е верният път. Самата Западна Европа отдавна го е доказала - там около 50-60% от горивната компонента се замества с алтернативни горива.

Възможно ли е тогава да използвате боклук?

- Циментовата пещ не е всеядно съоръжение и не е инсинератор, където човек може да хвърля всичко. При нас трябва да има и има стриктен контрол на входящите компоненти, защото, ако това липсва, самият технологичен режим на пещта става


неконтролируем, тоест ползите са много по-малки от вредите, които бихме понесли. Три са компонентите, които използваме - автомобилни гуми, месокостно брашно и сортиран битов отпадък. Старите автомобилни гуми са еднородни и там няма какво да се говори по отношение на контрол на качеството на суровината. Получаваме месокостно брашно от екарисажите в Шумен и Варна, което също е с еднородно съдържание.
Там където е нужна човешка ръка и намеса - са така наречените соди трикавъри филд. Те представляват сортиран битов отпадък, компоненти, които най-общо представляват хартия, пластмаса, кожа, дърво. Получаваме ги от разделното битово събиране, след което ги сортираме - чистият материал отива за рециклиране, другият се използва от нас в циментовите пещи. Така че определено имаме стриктни изисквания, що се отнася особено за съдържанието на хлор, на сяра и други.
Един от проблемите пред циментовата индустрия беше неформалният износ за Румъния, как го решавате?
- Проблемът се породи през лятото заради бурното развитие на строителния бранш в Румъния и България. Тогава индустрията ни нямаше капацитет да покрие нуждите на вътрешния пазар и имаше реална възможност заради ценовата разлика, която съществуваше между вътрешните цени на цимента, да се оголи българският пазар. За нас при всички положения той е пазарът, който ние бихме желали да поддържаме и да задоволяваме. Лятото, месеците юли и август, заводите работеха, и то не само нашият, но и на конкурентите, на топ капацитет. Слава богу, нямаше недостиг на цимент, както стана в Румъния.

Доколко полуфабрикатите могат да компенсират липсата на цимент?

- Полуфабрикати внасяме и ние, особено докато бяхме спрели основните си съоръжения - през ноември и февруари миналата година. Лимитиращ фактор при циментовата индустрия е пещта, която произвежда клинкер. Капацитетът на циментовите мелници е по-голям от нея, за да може да се използват различните зони на електроенергията. Всеки се стреми да произвежда нощем, когато токът е по-евтин, или най-малкото да пропусне върховите четири часа сутрин и привечер, когато електроенергията за големите консуматори е три-четири пъти по-скъпа.
Индустрията има по-големи мелнични мощности и ако пещта не може да задоволи дневните потребности, тогава всяка компания трябва да реши дали иска да внесе полуфабрикат и тук да го смели, което в повечето случаи е губещо, но да си задържи пазара или да каже - няма да внасям, толкова мога да задоволя, но тогава вече пазарът би отишъл при конкурентите.
В момента заводът за цимент работи ли?

- Не работи пещта, а клинкер получаваме и имаме достатъчно стокова наличност, тоест цимент.


Притеснява ли ви конкуренцията на турските циментови заводи, за които не са в сила екологичните изисквания на Европейския съюз?

- В Турция се пуснаха огромни капацитети и през миналата година и през тази също предстои да се открият нови мощности. При всички положения бихме очаквали едно агресивно поведение от тях. Освен че не е членка на Европейския съюз, Турция не е част и от Протокола Киото, което допълнително й дава конкурентно предимство. ЕС сериозно се замисля по отношение на т.нар. въглеродно изтичане.


Какво ще се приеме до края на годината - ще видим. При всички положения циментовият сектор, поне по предварителните споразумения, изглежда, че ще бъде част от секторите, застрашени от въглеродно изтичане. Така че предполагаме, че или ще се дадат свободни квоти за нас, или на границата по някакъв начин ще се изравнят условията. Може да се въведе някаква система на заплащане на въглероден двуокис от вносители или от износители в страни, които не са част от международните споразумения. Очаквам такива решения да се вземат до края на година на европейско равнище. Аз лично съм посещавал няколко завода в Турция, които са в доста прилично техническо състояние. При нас за съжаление с орязването на квотите "Холсим" ще се сблъска със сериозни предизвикателства.
Ще ви е изгодно ли да работите, ако се наложи да купувате квоти?

- Всичко зависи от цената на емисиите. Преди една година те бяха в рамките на 30 евро, сега са към 12-14 евро. Важно е по какъв начин кризата ще се отрази на цената на въглеродните емисии, но при един лош сценарий е възможно 2010-2011 г. да имаме недостиг на емисии в рамките на 150-200 хил. тона годишно. Това няма да важи само за нашето предприятие и ако трябва да ги сметнем при 40 евро на тон, сумата ще е огромна.


Недооценен фактор е, че при разпределението на емисионните квоти "Кремиковци" не фигурираше и ако те получат комплексно разрешително и заработят, недостигът на въглероден диоксид рязко ще се увеличи. Отделно влизат нови мощности като ТЕЦ "Марица-изток 1" на AES, който е част от сектора - най-голям емитент на въглероден двуокис.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница