9 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Столичният квартал „Дружба 2" вече е завършен и няколко от блокове­те в 5-и микрорайон са разпределени за семейства на военни и служители на комбината „Кремиковци". Металургът Кирчо Атанасов е получил двустаен апартамент и заедно с жената и децата си нетърпеливо пренасят кашоните от гарсониерата в „Младост 3", в която са живели под наем.

Новото жилище обаче не идва лес­но. След години на кандидатстване Атанасов схваща как се получават не­щата и става партиен член в последния момент на 1988 г. „Политическата ак­тивност" му помага да спечели разпо­ложението на комисията, която решава кои да получат апартаменти. Грижите обаче не свършват. Ранната демокра­ция настъпва само три месеца след настаняването в панелния апартамент и хроничният дефицит за доста стоки затруднява намирането дори на базово обзавеждане.

По това време „Кремиковци" вече функционира като държава в държавата и много металурзи правят пари от сдел­ки със стомана. Кирчо Атанасов не е от тях и си гледа работата, но скоро полу­чава примамливо предложение. В своя роден град Елена той е уважаван човек - работи в „Кремиковци", а това не е малко. Затова и е потърсен от директо­рите на местния завод за дървопрера-ботка и мебели. Те искат помощ да оп­равят покривите на халетата си и тър­сят кремиковска ламарина.^Сделката е заводът да изработи масиви*гарнитура за антрето на апартамента бързо и при­оритетно, а Кирчо приема да ги свърже с правилните хора в комбината, така че ламарината да пристигне час по-скоро. Когато нещата почиват на споделения интерес, всичко става бързо.

АВГУСТ 1331 Г.

Всъщност апартаментът, както и повечето в квартала, не е платен напълно при получаването на ключовете. 12 000 лева трябва да се издължат за 10 годи­ни, но кремиковската заплата си я бива. След отминаването на Лукановата зима идва подем. Заплатата на металург с 20-годишен стаж е достатъчно голя­ма и на месец може да се обмени за сума между 400 и 500 щатски долара. В тези силни за семейството икономически времена Атанасови решават да изпла­тят апартамента предсрочно. Каква грешка им предстои. Правят я - изплащат жилището.

Май 1996 г.

Левът се обезценява. Легендарна­та кремиковска заплата се индексира бавно и през пролетта на 1996 г. вече е само 250 долара, или 15 000 лв. Кир­чо Атанасов получава първия си урок по управление на дълга и се сеща, че е можел да изплати апартамента си само с една заплата, стига да не беше бързал с предсрочното погасяване. Го­дини по-късно ще си спомни с на­смешка за това при операциите на ка­бинета „Сакскобургготски" с външния дълг и ще се успокои, че целият народ може да се мине по неговия начин.

февруари 2002 г.

Големият син на в семейство Атана­сови - Павел, вече е войник. За пробле­мите той бегло разбира, когато на клет­вата му пристига само Кирчо Атанасов. Майката и малкият брат ги няма, а при­чината е" проста - липса на пари. По това време „Кремиковци" вече е соб­ственост на Валентин Захариев. Част­ният бизнесмен не плаща заплатите на­време, или по-скоро е разработил мо­дел, при който най-буйните и бунтовно настроени металурзи в комбината по­лучават парите си първи, а инженерни­ят състав на междинно ниво - с голямо закъснение. На всеки две седмици, като се прибере в отпуска, Павел е гледан като писано яйце. Приготвят се най-вкусните ястия и всичко е както трябва.

През април Павел трябва да се при­бере, но в последния момент е наказан с лишаване от отпуска. Той не знае, че обаждането му до вкъщи да се оплаче от лошите старшини е знак за майка му да прибере месото обратно във фризера. Когато все пак се връща, малкият му брат с горчива насмешка подвиква на майка си репликата от онази реклама „ето го батко" и добавя „мамо, вади ме­сото".

*Историята е истинска, имената на героите са променени

България е склонна да се откаже от петролопрово­да , а въпросът за АЕЦ „Бе­лене" остава открит. Раз­говорите на министъра на икономиката, енерге­тиката и туризма Трайчо Трайков с руския му коле­га Сергей Шматко остави­ха убеждението, че всич­ки проекти продължават. Оттеглянето преди сед­мица на стратегическия инвеститор RWE в

АЕЦ „Белене"

показа, че проектът е рис­ков и при тази структура едва ли ще привлече нови инвеститори. Германска-

та компания трябваше да придобие 49% от бъдеща­та проектна компания с НЕК. От RWE изтъкнаха като мотив за оттегляне- , то си финансовата криза и факта, че НЕК не е по­дписала окончателния договор с изпълнителя „Атомстройекспорт" и не е приключила финансово проекта. Към това са при­бавят и протестите на еколозите срещу строи­телството. Те се опитваха да окажат натиск и върху банките.

Първите индикации за го­лемите рискове дойдоха след оттеглянето на белгийската компания „Електравел", която преговаря­ше с германската компа­ния за подялба на дела й в проектната компания. Рисковете се увеличават в условията на кризата и с изявленията на правител­ството, че няма да даде държавни гаранции на инвеститорите. Проектът трябваше да бъде осъ­ществен чрез проектно финансиране, което не се случи.

Увеличаващите се разхо­ди от първоначално обя­вените от правителството на Станишев 4 млрд. евро до ю млрд. евро също

допринесоха за оконча­телното решение на гер­манската компания. Засе­га индикациите са, че той няма бъде спрян, а ще бъде преструктуриран и ще бъде обявен нов кон­курс за инвеститори. Пра­вителството при бъдещи­те си решения трябва да отчита, че до момента на­правените разходи достигат 1 млрд. лв. Изгражда­нето на новата 2000 мВт мощност ще се забави поне с 1-1.5 години. Зам.-министърът на икономи­ката, енергетиката и ту­ризма Мая Христова обя­ви, че проектът ще бъде

„преструктуриран за да­ване на нова европейска визия, която максимално ще защити държавния интерес". До момента „Росатом" и френски компа­нии са заявили интерес да участват като стратеги­чески инвеститори. Спо­ред публикации в руската преса Русия би се задово­лила с не по-малко от 30% в проекта. Директорът на

Проектът АЕЦ „Белене" е рисков и при тази структура едва ли ще привлече нови инвеститори

дирекция „Енергийна стратегия" в икономиче­ското министерство Иванка Диловска смята „жизнеспособността на проекта ще зависи от ин­тереса на частните инвес­титори към него". България трябва да се убеди в безопасността на (Бургас - Александруполис

за да продължи проекта. Миналата седмица пре­миерът Бойко Борисов за­яви, че страната може да се откаже от подкрепа на проекта, ако Русия не може да гарантира, че тръбата няма екологични последици за Черномори­ето. „Нефтопроводът няма да бъде построен без гаранции за пълна екологична безопасност", каза той.

Срещу петролопровода се обявиха еколози и насе­лението на Поморие зара­ди опасността от замър­сяване при разтоварване­то на петрола на платфор­ми (буйове) на 17 киломе­тра от Бургас в морето. В залива се предвижда да влизат 400-700 кораба го­дишно и да се разтовар­ват около 700 хил. тона петрол.

Българската страна поис­ка от международната проектна компания „Трансболкан пайплайн" да представи нов вариант за разтоварването на пе­трола на пристанището в Росенец. За това обаче се изискват допълнителни драгажни работи, което ще доведе до оскъпяване на проекта. Според из­пълнителния директор на българската проектна компания Пламен Русев „този вариант не е само е по-скъп, но може да дове­де до истинска екоката-строфа в залива".

За момента и осигурява­нето на петрола остава спорно. Казахстан е зая­вила желание да осигури първите 17 млн. тона, с ко­ито да започне да работи петролопроводът. Русев разясни, че впоследствие количествата ще бъдат увеличени до 32 млн. тона. Подписаното преди две години споразумение между България, Русия и Гърция предвижда руска­та страна да гарантира ка­пацитета на тръбата. Дру­гият спорен момент е каква ще ползата на Бъл­гария от проекта, ако той не е безопасен, а от тран­зитни такси тя ще печели само 35 млн. долара го­дишно.

„Южен поток"

Засега руската страна твърди, че морската част от трасето ще мине през турски води, но то няма да заобиколи България. Заедно с Русия България демонстрираха желание да ускорят проекта. Ру­ският енергиен министър Шматко дори заяви, че

Проектите

строителството му може да започне още през след­ващата година. До момен­та обаче липсва предпроектно проучване за газо­провода, чиято прибли­зителна стойност е 14 млрд. евро. При подпис­ване на споразумението за следващите стъпки по проекта България си из­воюва правото да се отка­же, ако проектът се окаже неефективен."Южен по­ток", който ще пренася руски газ по дъното на Черно море до Италия и Централна Европа, се раз­глежда от „Газпром" като алтернатива на трасето през Украйна. Ако „Южен поток" победи в борбата с „Набуко", на „Газпром" ще му се наложи да ре­експортира над 50 млрд. куб.м газ от Централна Азия и Азербайджан. При цена на газа в Европа от З00 долара за 1000 куб.м само за тези операции бюджетът на Русия ще губи годишно 4-5 млрд. долара, а годишният при­ход на „Газпром" ще на­малее с 4-5 млрд. долара.

АЕЦ „Белене"

Цена: Кабинет на Станишев 3.9 млрд. евро, по експертни оценки до 10 млрд. евро Срок на изпълнение: 5-6 години Срок на експлоатация: 60 години Проблеми и въпроси без отговор: липсва финансово-икономически и правен анализ неясно финансиране участието на RWE в проекта пазарът за електроенергия цената на електроенергията държавна гаранция ще бъде ли дадена неясен интерес на други инвеститори нерешен Въпрос за отработеното ядрено гори­во и съхранението му.

„Южен поток"

Цена: от 10 до 25 млрд. евро Проблеми и въпроси без отговор:

сложно строителство с подводни участъци в Черно море

енергийният холдинг трябва да осигури 50% от финансирането

капацитет 30 млрд. куб.м газ годишно до 63 млрд. евро

липсва предпроектно проучване

има риск да се блокира транзитът при използва­не на отсечки от съществуващата преносна мрежа

не е гарантиран транзитът за съседните страни.

Бургас - Александруполис

Цена: първоначално обявена преди 10 години 800

млн. евро, по експертни оценки сега над 1.1 млрд.

евро

Капацитет: от 30 до 50 млн. тона петрол годишно

рентабилността на проекта не са гарантирани количествата от руска

страна

неясно екологично влияние върху Черноморието ще бъдат изсечени стотици декари гори има повече рискове за България освен печалба от

Нова газова връзка с Гърция

Капацитет - 3-5 млрд. куб.м Срок за изпълнение - 2.5 г. Стойност 100-120 млн. евро

Нова газова връзка с Румъния

Срок за изпълнение - 2 г. Стойност - 30 млн. евро

Ново газово хранилище

Срок за изпълнение - 2 г. Стойност - 300 млн. евро

Терминал за втечнен газ

Срок за изпълнение - проучване Стойност - 500 млн. евро

От друга страна, „Южен поток" ще намали обема на транзита през Украй­на, в резултат на което „Газпром" ще губи по 2.1 млрд. долара годишно, коментира директорът и собственик на базираната в САЩ компания за ана­лизи East European Gas Analysis Михаил Корчем-кин.

В момента „Газпром" и „Български енергиен хол­динг" преговарят за съз­даването на проектната компания, в която двете компании ще имат равно участие. Руската страна претендира част от ва­жните решения, свързани със съдбата на проекта, да могат да се вземат едно­странно, с което България не е съгласна. Руската страна обвързва реализа­цията на проекта с под­писването на нов договор за доставки след 2012 г, както и използване на част от съществуващата преносна мрежа за Тур­ция и Гърция. С това Бъл­гария не е несъгласна. Развитие по проекта се

очаква по време на засе­данието на смесената българско-руска комисия, която ще заседава в Со­фия на ю-11 декември.

„Набуко"

Количествата газ за „На­буко" също изглеждат не­ясни. Проектът изглежда

Засега руската страна твърди, че морската част от трасето на „Южен поток" ще мине през турски боди, но то няма да заобико­ли България. Заеднох Русия България демонстрираха желание да ускорят проекта

в напреднал етап в срав­нение с „Южен поток". Първоначално се твърде­ше, че първите доставки

ще са от Азербайджан. Преди седмица обаче кон­султантът на RWE и OMV Иошка Фишер обяви, че доставките освен Азер­байджан могат да са от Туркменистан и Северен Ирак. Капацитетът на га­зопровода ще е 31 млрд., но ще бъде увеличен до 65 млрд. куб.м. В „Набуко" участват „Български енер­гиен холдинг", румънска­та компания „Трансгаз", германската RWE, турска­та „Боташ", австрийската OMV и унгарската МОЛ. От проектната компания „Набуко газ пайплайн" твърдят, че има голям ин­терес от търговци на ползват част от капаците­та на съоръжението. Бъл­гария е заявила, че ще из­ползва 1 млрд. куб.м го­дишно за вътрешния па­зар. Предстои „Набуко газ пайплайн" да създаде проектни компании във всяка страна. Международната компа­ния преговаря за финан­сиране с ЕИБ, ЕБВР и Меж­дународната финансова корпорация на Световна-

та банка. Европейският съюз обеща отпускането на 25O млн. евро. Докато големите проекти са меж­дународни и реализация­та им не зависи от дейст­вията на национално ниво, България трябва да помисли за осигуряване на алтернативни достав­ки на национално ниво чрез новите газови връз­ки с Гърция и Румъния. През следващата година ще стане ясно дали евро­пейската компания ще финансира проектите по плана за възстановяване с общо 55 млн.евро. Връзка­та с Гърция ще се изграж­да от смесено дружество между БЕХ и „Посейдон", в която участват италиан­ската компания „Едисон" и гръцката ДЕПА. БЕХ и „Посейдон" ще имат рав­но участие в компанията и ще се ангажират с фи­нансирането. Според из­пълнителния директор на холдинга Галина Тоше­ва, след като бъде изгра­ден, газопроводът ще бъде прехвърлен на „Булгартрансгаз".

Перките на два или три изгра­дени вятърни парка по Се­верното Черно­морие може да не се за­въртят скоро, след като Националната електриче­ска компания (НЕК) спря присъединяването на мощности от възобновяеми енергийни източни­ци в региона, докато не рехабилитира мрежата си там. Затова „EON Мре­жи", която експлоатира мрежата на ниско и сред­но напрежение във Варна, Добрич, Шумен, Горна Оряховица, няма да при­ема нови заявки за включването на вятърни и соларни паркове. Ситуа­цията вероятно ще остане непроменена, докато не бъдат намерени средства Електроенергийният сис­темен оператор, дъщер­ното дружество на НЕК, да инвестира в рехабилитацията и механизъм, по които да се отсеят реал­ните инвеститори в нови мощности. „НЕК въведе едностранен ограничите­лен режим, с което отне възможността на „EON Мрежи" да изпълни зако­новите си задължения за присъединяване на ВЕИ", се посочва в съобщението на „EON България" до ме­диите. По закон те трябва бъдат присъединени при­оритетно, но ЧЕЗ, EVN и EON намират всякакви ос­нования, за

Да откажат на инвеститорите тъй като не разполагат с необходимите средства в инвестиционните си про­грами, които са намалени от регулаторната коми­сия, или нямат техниче­ска възможност. Собстве­никът на „Интерсервиз Узунов" Красимир Узунов се оплака на четвъртата среща на бизнеса с прави­телството от германската компания, която пречела в страната да влязат още чужди инвестиции. В района на Каварна на­пример има изградени 50 мегавата вятърни генера­тори, които чакат да бъ­дат присъединени от НЕК и EON, разказва пред „Дневник" кметът на об­щината Цонко Цонев. По думите му обаче през по­следните години не е ин­вестирано в мрежата. По данни на дъщерното на НЕК дружество ЕСО (Елек­троенергиен системен оператор) в момента ра­боти само паркът на „Ка­лиакра уинд пауър" с мощност от 35 мВт. Паркът „Св. Никола" на Ей И Ес е е мощност 156 мВт. Извън него до края на тази година се очаква в региона на Добрич, Ка­варна и Шабла да бъдат пуснати 153 мВт. Районите на Хасково и Кърджали са друга гореща точка глав­но за инвеститори в слън­чева енергия. Обяснение­то е, че в двата региона има най-много слънчеви дни. До спирането на включването на вятърни и слънчеви централи в Се­вероизточна България се стигна, след като заявки­те на инвеститорите за

нови паркове

достигнаха 8000 мВт във вятър, колкото осем бло­ка в АЕЦ „Козлодуй". Слънчевите пък са за 4000 мВт. „Ако всичките

бъдат удовлетворени, трябва да бъде изградена мрежа, паралелна на съ­ществуващата на НЕК. Съ­щото ограничение, както в Североизточна Бълга­рия може да бъде въведе­но и в района на Хасково, Кърджали и Ямбол. То ще продължи, докато не бъде намерен ефективен механизъм за отсяване на заявките и не бъде по­сочено на инвеститорите къде има възможност за присъединяване в мре­жата и къде не", коменти­ра пред „Дневник" изпъл­нителният директор на НЕК Георги Миков. Той не можа да се ангажира със срокове за рехабилитация на мрежата. Предсе­дателят на Българската фотоволтаична асоциа­ция Никола Газдов каза,

че асоциацията вече участва в работни групи и ще предложи законода­телни промени, за да бъде решен въпросът с присъединяването. По данни на ЕСО към сре­дата на 2OO9 г. инсталира­ните мощности от вятър­ни генератори, фотоволтаични централи и малки водни централи са общо $ 280 мВт. Към преносната система на ЕСО е включен вятърният парк на „Кали­акра уинд пауър", остана­лите са присъединени към мрежите на ЕРП-тата. Според изпълнителния директор на ЕСО Иван Айолов енергийната сис­тема в момента е в състо­яние да поеме 1500 - 1800 мВт нови мощности, а ин­веститорите във ВЕИ са заявили планове за 12

хил. мВт.

Според инвеститори за сключване на договор за присъединяване с НЕК

обикновено се чака 4~5 години

Не са малко случаите, в които компаниите първо­начално получават отказ от ЕРП-тата с обяснението, че нямат средства да раз­ширяват мрежата. В ре­зултат инвеститорите сами си строят електро­проводи и подстанции, след това ги включват и започва чакането да си получат обратно парите. Които нерядко са по-мал­ко, отколкото реално вло­жените, както показа опи­тът на „Петровила" с при­съединяването на двата Веца „Лъкатник" и „Свражен" към мрежата на ЧЕЗ.

Необходимите инвести­ции в мрежата само в Североизточна България са около 400 млн. лв., из­числява Айолов пред „Дневник". Според екс­перти един от вариантите да се осигурят тези сред­ства е в цената за пренос, която плащат потребите­лите, да има отделен ком­понент за мрежовите ус­луги и добавка за разши­ряване на мрежата. Друг проблем според НЕК и електроразпределител­ните дружества, който за­бавя разширяването на мрежата и присъединява­нето на нови мощности, са отчуждителните процедури

Те се оказват и най-голя­мата пречка дори и при осигурени средства пред строителството на елек­тропроводи и подстан­ции. Заради подобни про­блеми неотдавна експер­ти на ЕСО предложиха с покупката на терени и с разправиите със собстве­ниците да се занимават частни фирми, които дър­жавната компания да из­бира чрез конкурс. По предложение на произво­дителите икономическо­то министерство започва анализ на потенциала за производство на възобновяема енергия по регио­ни, за да се знае къде е на­сочен инвеститорският интерес и съответно къде НЕК и разпределителните дружества трябва да раз­ширят мрежата.

Липсват заместващи мощности

Работата на перките е не­постоянна като вятъра и те трудно се управляват от енергийната система. За да няма сривове, при спирането им в мрежата трябва да се включват ре­зервни мощности, за ка­квито се смятат водните централи.

Освен ПАВЕЦ „Чаира" оба­че, която може да замести един 1000 мегаватов блок на АЕЦ „Козлодуй", България не разполага с други такива. Проектите на НЕК за нови замества­щи мощности са само на хартия, за тях няма оси­гурено финансиране. Хидровъзел „Цанков ка­мък" - 80 мВт, още се строи, каскадата „Горна Арда" не е ясно кога ще за­почне да се строи, а нови­ят язовир „Яденица", кой­то трябва да увеличи ка­пацитета на „Чаира", е замразен заради липса на финансиране. ■

Фондът за енергийна ефективност който бе създаден преди пет години със средства на Глобалния екологичен фонд на Световната банка започна да предоставя от началото на тази година мостово финансиране на проекти по оперативните програми „Регионално развитие" и „Конкурентоспособност". Схемата на финансиране пред­вижда с получените сред­ства от европрограмите кредитополучателят да може да върне задълженията си към фонда. Ин­ституцията не начислява наказателни лихви за предсрочно връщане на парите. Ако бенефициентът не бъде одобрен по оперативната програма, той ще връща задълженията към фонда по стан­дартните условия (виж таблицата). Досега са оси­гурени пари за мостово финансиране на два про­екта в община Пазарджик и се водят разговори и с община Пловдив. Данни­те на фонда сочат, че до момента основно са финансирани общини, бол­ници и университети. Той финансира общини, ком­пании и частни лица по проекти за енергийна ефективност, ВЕИ и нама­ляване на емисиите. По­вече от половината от тях са реализирани, обясня­ват от фонда. Средната стойност на всеки проект е около 300-400 хил. лв., като досега няма спряно или нарушено обслужва­не на някой от тях. От па­рите могат да се възполз­ват и физически лица, но досега няма такъв случай, което се обяснява с висо­ката минимална стой­ност на проекта - 30 хил.

лв. Критериите, по които се оценява всеки проект, са заложени от Световна­та банка. Годишно обра­ботват около 25-30 проек­та. Фондът се управлява от консорциума „Еконелер-ЕнЕфект - Елана". В него влизат канадската консултантска компания „Еконелер интернешънъл", българският Център за енергийна ефектив­ност „ЕнЕфект" и „Елана холдинг". „Търсим такива проекти, които са свърза­ни с изпълнение на пъл­ния комплект от мерки за спестяване на енергия, като единственото ни из­искване е всеки проект да има енергиен одит", обяс­ни изпълнителният ди­ректор на фонда Дими­тър Дуков пред „Днев­ник". В България има над 100 фирми, лицензирани от Агенцията за енергий­на ефективност, които могат да извършват по­добни одити. Проверка

на „Дневник" показа, че средната цена на одита се движи между 0.50 лв./ кв.м до 7 лв./кв.м в зави­симост от вида на сграда­та и нейната площ.

I Целта на фонда

е да реконструира съ­ществуващи сгради и съ­оръжения. През първите девет месеца на годината ФЕЕ е одобрил проекта, по които предстои да от­пусне 6.14 млн. лв. От тях са подписани 12 договора за кредит и два за гаран­ция пред банките. Фон­дът кредитира проекти за подобряване на енергий­ната ефективност на вече построени и завършени сгради. В това число - под­мяна на енергоизточници, дограма и изолация на фасади и покриви. „И през 2OO9 г. най-популяр­ните мерки за енергийна ефективност сред нашите партньори продължават да са енергоефективните реконструкции на об­щински сгради, училища, детски градини", каза Ду­ков. За да получи пари от фонда, бъдещият кредитополучател трябва да определи за какво ще иска пари, следва първо­начална оценка за осъществимостта му, изгот­вяне на предложение за проект и подаване на предложението във ФЕЕ. Проектът се разглежда и оценява, след което полу­чава или не одобрение. Последната стъпка е от­пускането на средствата, като това става на етапи. Фондът предоставя и банкови гаранции за максимум за 8о% от проекта, като максимал­ната му стойност е 8оо хил. лв. Лихвите при тях са от 0.5 до 2%, максимал­ният срок е до 5 години. Организацията не финан­сира проекти за наемане и"Ли покупка на сгради и оборудване, за заплати на персонала или за запла­щане на суровини и гори­ва. Фондът не поема и експлоатационните раз­ходи по проектите. При­знават се само утвърдени технологии за спестяване на енергия.

По-достъпна за физиче­ските лица е програмата REECL

Парите по нея се осигуря­ват от Европейската ко­мисия, Международната банка за възстановяване и развитие и Агенцията за енергийна ефектив­ност. Общата стойност на програмата е 50 млн. евро, като от нея може да се възползват кредитополучателите най-късно до февруари 2010 г. Парите се предоставят чрез шест български банки - По­щенска банка, Банка ДСК, Уникредит Булбанк, Обе­динена българска банка, Прокредит банк и Рай-файзенбанк. Предйижда се общият брой на одо­брените проекти да дос­тигне до зо хил. лв. За разлика от Фонда за енер­гийна ефективност участ­ващите банки определят фирмите доставчици и изпълнители на проекта. Списъкът на фирмите може да бъде открит на страницата на REECL в интернет.

За стимулиране внедря­ването на енергоспестя­ващи дейности в дома е предвидено и

допълнително безвъзмездно финансиране в размер на 1463 млн. евро. Средствата се из­плащат след завършване на монтажните работи и след проверка на тяхното изпълнение от незави­сим консултант. Всяко до­макинство кредитополучател има право да полз­ва безвъзмездна финан­сова помощ.в размер до ЗО% от стойността на про­екта за енергоспестяване, но не повече от 2ооо евро. Безвъзмездното фи­нансиране се отпуска от Международния фонд „Козлодуй" (МФК), който е основан през 2ооо г. със средства на Европейската комисия, страни - членки на ЕС, и Швейцария. Фон­дът подкрепя и други инициативи в енергий­ния сектор, които са свър­зани с усилията по извеж­дането от експлоатация на ядрените мощности, в частност повишаването на енергийната ефектив­ност в България. Фондът основно финансира об­щините.