9 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Освобождаването на сградата на ул. „Цар Асен"11 трябва да стане до 12 ноември, каза католическата монахиня Мариана Караколева, която е основателката на френската детска градина. На този адрес сега се намира филиалът на Техническия университет в Пловдив. След съдебни дела, които продължиха повече от пет години, тя губи имота, който всъщност до 1948 г. е бил на ордена на сестрите жозефинки, към който се числи Караколева. След национализацията на терена и зданията, в края на 50-те години държавата изплаща на собствениците общо 2500 лв. за имота. От името на ордена сестра Мариана Караколева оспорва сделката.

В основаната преди 8 години от нея детска градина се обучават 50 деца, месечната такса е 40 лева.„Ако трябва, ще протестираме пред съда, не желаем да даваме децата си на общинска градина", заяви Светла Стойчева - майка на две деца, които са посещавали учебното заведение.

Монахиня Мариана, която е носител на ордена на Почетния легион, и родители ще се срещнат с ръководството на филиала на техническия университет в Пловдив и ще поискат отсрочка за изнасянето на градината.

Неплащането на местните данъци и такси е неадекватна и недостойна гражданска позиция. Особено в една европейска държава, каквато е нашата. И особено по време на финансова криза, когато общините трудно си докарват приходи и са пред фалит.

От раз мога да изброя 5 причини, заради които местните данъци трябва да бъдат плащани:

1. Чист и зелен град

Парите за метенето и миенето на улиците и тротоарите и събирането и изхвърлянето на боклука идват от такса смет. Всяка година големите общини събират милиони от този налог, но резултатът за хората в някои общини е някак си необозрим. Хубавите, чисти и поддържани паркове в страната също са рядкост.

2. Нов асфалт по улиците и паркингите

Сигурно поне веднъж на ден ви се иска да изругаете, защото сте минали през дупка или пък защото половин час сте търсили къде да паркирате (б.р. - задръстванията въобще не ги коментираме). И генерално отказвате да си платите данъка за колата, по-рентабилно ви се струва да вложите парите за ремонта й, тъй като карането по разбити улици си е… "неприятно изживяване" за всеки автомобил. А общината все кърпи дупките…

3. Детска градина за всеки

На вниманието на всички майки и татковци от София, Варна и Пловдив: платените данъци могат да се превърнат в задължително условие детенцето ви да получи място в забавачка. Това обаче не означава, че при платени налози можете да го запишете от раз, все пак общините все още не са успели да построят достатъчно детски градини.

4. Без бездомни кучета и котки по улиците

Преди няколко седмици пуснати без надзор кучета разкъсаха 5-годишно дете в разградското село Сушево. Бездомни псета често нападат хората, но по закон те не могат да бъдат убити, а общините трябва да ги кастрират и да чакат те да умрат. В града под тепетата пък бездомните котки били повече от кучетата. Достатъчно приюти няма и една от причините за това е, че кметствата имат минимални приходи от таксите за домашни любимци. Защо не си ги плащате? И колко от гражданите са регистрирали домашните си любимци?

5."Прилични" административни услуги

Колко от вас са готови да платят отгоре само за да не чакат по 3 часа на опашки за някаква елементарна услуга в общината? За съжаление изразът "Добро обслужване в кметството" си е оксиморон. Разбира се, качеството на административните услуги не зависи пряко от събираемостта на данъците, но има граждани, които веднага биха си внесли налозите, ако получават добри услуги в общините...

Бях тръгнала да изброявам 5 причини, поради които данъците трябва да се плащат, но се оказа, че дори и при добри постъпления тези 5 неща се случват трудно и бавно. Това пък създава в обществото усещане, че парите на данъкоплатеца потъват някъде.

И хората просто се отказват да внасят дължимите суми в общините. Общините пък нямат достатъчно механизми да увеличат събираемостта на данъците. И се получава омагьосан кръг… и полупразна хазна. За да се напълни, тези 5 неща трябва да започнат да се случват по-бързо и прозрачно. А данъкоплатците, каквито сме всички ние, да си плащаме данъците.


09.11.2009 г., с.21
В Европа 70 кв. м се изплащат за 5 години, у нас - за 15
Средното съотношение доход-цена на имот на едно семейство в Западна Европа е 5, т.е. за пет години то може да си закупи жилище с големина от около 70 кв. м, казва Волфганг Аманн, директор на института за недвижими имоти, строителство и жилища - Виена, цитиран от Profit.bg. В България преди кризата то е било 10-15, като днес е дори по-високо. Основният проблем е, че всички се целят към хора с по-високи доходи. А хората със средни и по-ниски доходи също имат потребност от жилище, допълва австриецът.


09.11.2009 г., с.21
Слабо търсене на ЕПК жилища в най-големия източен квартал в София
В “Младост” офертите паднаха под 900 евро/кв. м
Тристайните поевтиняха с 30 процента
ВАСИЛ НАНЧЕВ

Средните офертни цени на ЕПК жилищата в най-големия източен комплекс на София - „Младост", само за година паднаха под 900 евро за квадрат, сочи справка в сайта imot.bg.

От ноември миналата година досега двустайните са поевтинели с 26 процента, а тристайните - с 30 на сто, сочи още статистиката.

Най-голямо

поевтиняване от 463 евро/кв. м има при тристайните в „Младост 1”

В момента те се оферират от 555 до 799 евро за единица площ, което е с 40% по-малко в сравнение с миналия ноември. Най-ниската оферта от 49 950 евро е за апартамент на 15-и етаж до Окръжна болница, а най-високата от 79 990 евро - за имот, разположен на 5-и етаж зад хипермаркета „Мосю Бриколаж", на север от бул. „Цариградско шосе".

Двустайните в най-близката до центъра на София част на мегакомплекса за година са поевтинели с над една четвърт и сега се предлагат за продажба от 732 до 1042 евро за единица площ. Най-ниската оферта от 49 750 евро е за имот от 68 кв. м на пети етаж в един от високите блокове срещу ХМС. Най-скъпо - за 750 00 евро, се продава жилище на 4-ти етаж.

В съседния „Младост 2" двустайните се оферират от 45 990 евро - 766 евро/кв. м, до 68 000 евро - 883 евро/кв. м. Най-ниското предложение е за имот на 12-и етаж, а най-високото за изцяло обзаведен апартамент на 11-и етаж, граден през 80-те години на миналия век. Тристайните във втората част на „Младост" се оферират от 67 900 до 98 000. Крайните оферти са съответно за апартаменти на 4-ти и 11-и етаж.

При двустайните най-силен спад от 32% е отчетен в „Младост 4”

сочи статистиката. Средните цени в сегмента там сега са с почти 400 евро на квадрат по-ниски, отколкото през миналия ноември, и сега офертите са в широки граници от 662 до 1321 евро за квадрат. Най-евтино в квартала - за 45 000 евро, се продава имот на 8-и етаж. Много повече пари - 80 600 евро, се искат за апартамент от 61 квадрата, разположен на 12-и етаж, което прави тази оферта най-високата в сегмента в целия мегакомплекс.

Тристайните в последната част на източния мегакомплекс са поевтинели с една четвърт за последните 12 месеца и сега се предлагат за продажба от 614 до 1350 евро за квадратен метър. Най-ниската оферта от 57 750 евро е за имот на 8-и етаж, граден преди повече от почти 25 години. Най-скъпо - за 108 00 евро, се продава апартамент от 80 квадрата, построен през 1987 г. Това е най-високата оферта за тристаен в целия „Младост".

В съседния „Младост 3" двустайните от миналия ноември са поевтинели с почти 30 процента и сега се оферират от 42 000 до 66 000 евро. При тристайните спадът на цените за година е една четвърт и предложенията варират от

63 000 до 87 000 евро.
.

СРЕДНИ ОФЕРТНИ ЦЕНИ (ЕВРО/КВ. М) НА ЕПК ЖИЛИЩА В НЯКОИ КВАРТАЛИ НА СОФИЯ

ноември 2008 ноември 2009
2-ст. 3-ст. 2-ст. 3-ст.

"Младост 1" 1155 1163 860 700

"Младост 2" 1086 1109 900 780

"Младост 3" 1158 1076 825 807

"Младост 4" 1228 1118 835 838.
Няма интерес към апартаментите на високо

Най-много оферти за продажба на двустайни и тристайни ЕПК апартаменти - по 18, има в „Младост 4", сочи статистиката.

На второ място по предлагане с 18 оферти за двустайни и 10 за тристайни жилища е най-близката до центъра на София част на мегакомплекса - „Младост 1".

В съседния „Младост 2" сега са обявени за продажба 18 двустайни и 7 тристайни ЕПК апартамента, а в „Младост 3" - 10 двустайни и 8 тристайни имота от сегмента.

Според брокери купувачите, решили да си дадат парите за ЕПК апартамент, отбягват жилища, разположени по високите етажи, и най-вече на последните, защото поддръжката на асансьорите у нас е под всякаква критика или покривите текат. Тези нашенски предпочитания са в контраст с вкусовете на гражданите от богатите държави, където жилищата на по-високи етажи се по-скъпи заради гледката, спокойствието и по-чистия въздух.
Снимка на две колони- С 463 евро за квадрат са поевтинели ЕПК имотите в "Младост 1".


09.11.2009 г., с.21
Equest се фокусира върху „Супер Боровец”
Инвестиционният фонд Equest Investments Balkans Limited (EIB), собственик на "Техномаркет" и значителен акционер в проекта „Супер Боровец", обяви нови промени в своята корпоративна структура и управление, съобщи Investor.bg.

Промените са част от стратегията на фонда да се освободи от активите си, за които смята, че не са пряко свързани с дейността и да се фокусира върху своите два основни актива - "Техномаркет" и „Супер Боровец".

Equest е решил да концентрира своя мениджмънт в София, където ще бъде базиран оперативният директор на компанията Теро Халмари и откъдето ще се отчита директно пред борда на директорите, съобщават от компанията.

По-рано тази година Equest продаде застрахователната компания "Уника България" АД, както и дял в жилищен комплекс в столичния квартал Бояна. През април фондът продаде и автомобилния дилър "Авто Юнион" АД на "Еврохолд България" АД.

В началото на 2009 г. Equest претърпя значително акционерно преструктуриране, при което оманският фонд State General Reserve Fund of the Sultanate of Oman и базираният в Милано инвестиционен фонд Kairos Investment Management Limited заедно придобиха над 53% от фонда.
Снимка на две колони- Equest се фокусира върху „Супер Боровец" и столичния "Техномаркет".


09.11.2009 г., с. 5
Масларова без имунитет заради присвояване на 9.8 млн. лв.
След предишния премиер Сергей Станишев и бившият министър на труда Емилия Масларова се отказа - от депутатския си имунитет. Пободът е искане­то на главния прокурор Борис Велчев срещу нея да започне разследване за особено тежък случай на престъпление по служба и за длъжностно присво­яване в големи размери. Наказанието за тези престъпления може да достигне 20 години за­твор и конфискация на присвоеното, което про­куратурата изчислява на поне 9.8 млн. лв. Разслед­ването започна през август и досега се водеше срещу неизвестен извършител. Масларова още няма обвинение, тъй като прокуратурата чака експертиза, която да определи точния размер на вредите, които е нанесла. Дотук разследването е установило, че тя е нарушила Закона за об­ществените поръчки, за да облагодетелства себе си и бизнесмена Венцислав Драганов. На свързаната с него фирма „Стара Загора 2007" е възложен ремонтът на'социалния център в Стара Загора, като поръчката е за 19 млн. лв. Бивш служител на Драганов разказал на прокурорите, че през 2008 г. по поръчение на шефа си четири пъти е носил пари в брой на Масларова.

/Компании&Финанси

09.11.2009 г., с.VІ
Пазарът на имоти – голямото питане
Посланията от BalREc:
Необходима е държавна политика за евтини жилища

Визови облекчения за купуване на ваканционни имоти

Цената и локацията определят избора на офиса

Ниска цена на земята и инфраструктура могат да развият индустриалните имоти
Раздвижване, питане, проучване, ослушване, първи сделки. Това са ключовите думи за пазара на имоти през последните месеци, стана ясно от изказванията на участниците в приключилата конференция BalREc, част от изложението BalPEx. Всички бяха единодушни, че пазарът постепенно започва да се размразява въпреки настъпващата зима, но все още е далеч от точката на кипене от лятото на 2008 г. Прогнози кога ще стане отново горещо специалистите не се наемаха да направят.

Жилищата – евтино, евтино ...

Пазарът на жилища е най-активен в момента спрямо останалите сектори. Клиентът е господар - богат избор на оферти, голямо пазарене и смъкване на цената до 30% от оферираната, алтернативни форми на финансиране. Периодът е труден за инвеститорите, но добър за купувачите, защото могат да купят на изгодна цена, смята Яел Арнън, директор "Маркетинг и бизнес развитие" в AFI Europe Bulgaria.

"Необходимо е да стимулираме създаването на жилища от нисък и среден клас", посочи Георги Шопов, управител на "Тобо". "Жилища на достъпни цени трудно биха се получили без държавна подкрепа", каза Пламен Андреев, управител на "Планекс холдинг". Той разви идеята държавата или общините да дават на предприемачите земя срещу задължението да построят блокове, като апартаментите в тях се продават на фиксирана цена, примерно не по-скъпо от 650 евро/кв.м. "Жилищният пазар зависи не толкова от цената на имотите, а от достъпността и възможността хората да си го позволят", посочи Мирослав Бейков, изпълнителен директор на "Статус Имоти" АДСИЦ. Той даде пример със Сърбия, където младите семейства не плащат ДДС при купуване на първо жилище, и с Беларус, където държавата довършва обекта, ако строителят фалира.

"Хоум фор ю" купуват "жилища на килограм" на цени от 390 до 650 евро/кв.м в София, Варна, Банско и морските курорти, каза управителят Иван Горанов. Покупките са за богати руски клиенти от Сибир и Урал. Апартаментите след това се препродават с 20% надценка, обясни Горанов. На изложението предложенията за нови жилища започваха от цени 900 евро/кв.м и вървяха нагоре.

Ваканционните имоти – пуснете братушките

Русия и страните от бившия Съветски съюз в момента са основните купувачи на този пазар. Така посланието на участниците в този пазар беше облекчаване на визовия режим. Екологичната архитектура и по-ниското застрояване държат цените на ваканционните имоти, смята арх. Стефан Добрев. Той даде за пример комплекс на трета линия в Слънчев бряг, който се продавал на цени като на първа. Друг морски комплекс, съобразен с екостандартите, в Лозенец се продавал на "невероятните" 3800 евро/кв.м

Офиси – "Мерцедес" на цената на "Фолксваген"

"На офис пазара сега е моментът наемателите да получат "Мерцедес" на цената на "Фолксваген", образно представи картината Антон Славчев, мениджър "Офиси и бизнес паркове" в Colliers International. Причината е голямото предлагане и липсващите наематели. Затова те искат, ако може, да вземат "Мерцедес" на цената на "Лада", но засега не се получава, уточни Славчев. По думите му бул. "Цариградско шосе" се оформя като новата офис зона на София с изграждащите се 300 хил. кв.м. "Периодът е уникален за наемателите, защото собственикът на офис сградата е готов да плати преместването на наемателя и дори да му оборудва офиса по неговите изисквания, нещо, което беше немислимо преди година", посочи Таня Косева, изпълнителен директор на "Европейски търговски център", който в момента се строи на "Цариградско шосе".

"Дори да дам една година гратисен период, не съм сигурен, че ще се появят наематели сега", каза Веселин Генчев, изпълнителен директор на "Бенчмарк фонд имоти", чиято сграда на "Цариградско шосе" е почти готова.

Наемите пък са паднали толкова много, че вече може да си наемете офис на ключовия булевард дори на цени под 13 евро/кв.м, каквито не е имало отпреди две, три години, каза Славчев. Вече имаме сделки дори за 12 евро/кв.м за офиси в центъра на София и за 7 евро/кв.м по бул. "България", каза Стефан Косев, управител на Regent`s Property.

Търговските площи – трудното ценообразуване

Дивелопъри срещу ритейлъри, или красиви картинки срещу пълни магазини с клиенти, беше спорът за това как да напълним моловете така, че всички да са доволни.

Доброто менажиране е ключовият момент за успеха на един търговски център, смята Иглика Йорданова, мениджър "Търговски площи" в Colliers Internetional. Маркетингът не може да бъде панацея, защото основният проблем у нас е ценообразуването на наемите, контрира Мирон Герасимов, управител на Coffeheaven. Той посочи, че европейските практики показват, че разходите за наем не могат да бъдат повече от 10% от оборота, но в България това не се случва заради нивата на потреблението. Необходимо е разбиране и от двете страни, намиране на общ език между инвеститорите и търговците и постигането на баланс в интересите, помирително каза Пeтър Дончев, маркетинг директор на R.E.S.B. Пълният мол с наематели и клиенти е най-добрият, заключи Марин Згурев, управител на "Варна тауърс". В тези трудни времена той пуска наемателите на принципа "колкото дадат".

Индустриалните имоти – земя за едно евро

Слаб интерес към индустриални имоти и логистични центрове. Причината: цените у нас са два-три пъти по-скъпи в сравнение с Централна и Източна Европа, обясни Симеон Митев, управител на "Шанс 96". Ако в района на околовръстното шосе на София земята се продава за 60 евро/кв.м, то в Полша цената е 20 евро/кв.м, а в съседен Букурещ – 25-30 евро/кв.м, посочи той. В битката за привличане на инвеститори успяват тези, които предлагат земята за едно евро, каза арх. Цветан Петров, мениджър на студио "Иво Петров архитекти". Той уточни, че такива проекти вече се случват в три общини с подкрепата на местната власт. В Ловеч, където "Литекс" строи автомобилен завод, а словенската "Лек" – фармацевтичен. Община Летница, където "Сиенит холдинг" построиха завод за мантинели, както и индустриален парк "Симитли", изграден със средства по програма ФАР..

Социалните мерки не са съобразени с бюджетните въз­можности, но Живков се интересува не какъв ще е икономическият ефект от промените, а от това как те ще повлияят върху неговото политическо укрепване. 1956 г. за­вършва с дефицит от 500-600 млн. лева. А Живков е при­нуден да се обърне към СССР за поредната помощ: заем на 170 000 тона пшеница, която да бъде върната през следващите три години.

Още в началото на своето управление Живков става инициатор на няколко стопански идеи, чиято нереалност очевидна налудничавост в крайна сметка допринасят страната да стигне до първия фалит при комунизма. През 1958 г. той дава нареждане за съкращаване на петилетка та чрез „икономически скок", вдъхновен от опита на Ки­тай. В какво се състои той? Сметките предвиждат селско то стопанство през 1959 г. да даде почти два пъти по-го­ляма продукция, отколкото през 1958 г, а през 1960 г. -три пъти по-голяма. Икономиката до 1961 г. трябва да произведе национален доход с 15 млрд. лева повече от предвиде­ното в петилетката за този период. „И сега не мога напълно да си обясня как Живков и партийното ръководство са могли да повяр­ват, че такава цел може наистина да бъде постигната", спомня си Нико Яхиел, помощник на първия секретар в кабинета му и сви­детел на начинанието. Живков налага различни приумици за осигуряване на „скока". Те се изразяват в някои начини за от­глеждане на селскостопански култури, пропагандирани като прогресивни за времето. Сред тях са „торови саксийки" за памук и „ломски ямки" за отглеждане на царевица. Дока-

то Тодор Живков налага икономическия „скок" и окрупняването на ТКЗС, фи­нансовата задлъжнялост на страната започва за­страшително да се уве­личава. През 1958 г. - го­дината на „скока", Бълга­рия трябва да изплати задълженията си в раз­мер на 1.5 млрд. долара към Държавната банка на СССР, Българското правителство е принудено да моли съветската страна да отсрочи плащането на 1.2 млрд. долара или

да предостави нов кредит в конвертируема валута. Колко хазартно е бил планиран бюджетът по това време показва планът за 1960 г., определен като балансиран, „при положе­ние че ще използваме дъл­госрочни кредити в размер на 1 млрд. и 314 млн. лева, от които от СССР и народ­нодемократични страни 711 млн. лева, а от капиталистически страни - 603 млн. Досега от тези кредити има договорени от социалисти­ческия лагер само 405 млн. лева и от капиталистически страни около 20 млн. лева", се посочва в доклад на то­гавашния финансов министър Кирил Лазаров. В поло­жение на фалит Живков е принуден тайно от партията и държавата с еднолично решение да продаде на съ­ветската страна златния резерв на България. През 1960 г. Никита Хрушчов приема предложението и СССР купу­ва българския златен резерв (20.1 тона).

60-те година при Живков се характеризират с из­вършването на псевдореформи в т.нар. при комунизма икономически механизъм. За 35-годишното си управле­ние Живков го променя многократно: научен подход, програмно-целеви подход, системен подход, мултипликационен подход, кибернетичен подход, икономически подход. Държавният лидер следва постулатите на съ­ветския модел за икономическо развитие, а когато е критикуван от съветското ръководство за някои отклонения, не се колебае да се откаже от тях, вместо да се опита да защити предприетите действия за ре­форми. Така всички опити за някакви икономически промени са обречени да се разбиват в плановата система, която остава непокътната.

Още в първите години на своето уп­равление първият секретар на ЦК на БКП налага няколко правила, които се превръщат в неписани закони:

1. Нито едно решение не може да бъде внесено за разглеждане в Полит­бюро, без да е съгласувано предварител­но с Живков и да е одобрено от него.

2. Важните инициативи задължител­но трябва да изхождат от първия секре­тар, следователно той се превръща в за­дължителен център, чрез .който всеки търси начин за реализиран^ на своите идеи.

3. Повечето стратегически решения, специално за икономиката, Живков про­карва в Политбюро допълнително и из­вън параметрите на приетите и гласува­ни петилетни и годишни, планове за раз­витие на страната.

Неговият политическият помощник Костадин Чакъров обяснява: „Стилът на работа и действие, който бе възприет от членовете на Политбюро, бе съобразен с неговите теоретически и политически амбиции, с личния манталитет на Живков и неговите характерологични особености. Така например не бе позво­лено на член на Политбюро, секретар на ЦК или министър да излезе с публична идея или своя програма, макар и в рам­ките на министерство или в друга огра­ничена сфера на дейност." Особено ясно

проличава намесата на Живков при взи­мане на решения, свързани със стратеги­чески обекти в страна. Бившият предсе­дателят на БНБ Васил Коларов (1984-1989) разказва: „Механизмът за започва­не строителството на крупни обекти ви­наги е бил следният: заинтересувани ръ­ководители от съответния отрасъл или

територия убеждават един или няколко членове на Политбюро, а те от своя страна - генералния секретар, след кое­то се взема решение на колективния ор­ган за строителството на обекта."

През 70-те години Живков залага на тежкото машиностроене. В заводите в Хасково, Русе и Радомир са налети около 2 млрд. лева, но през 80-те години те се

оказват неработещи... В края на 1977 г. България отново е изправена пред фалит и Москва отново „субсидира" Живковото управление с два поред­ни годишни транша от по 400 млн. рубли. Валутни­те задължения към 1978 г. достигат заплашителните 6 млрд. долара. Живков прибягва до унизителното положение за пореден път да моли Москва за финансова помощ. и благодари на съветския лидер Брежнев за жеста, „защото без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна".

Белезите на третата, последна ико­номическа криза в България по време на управлението на Живков започват да се проявяват в средата на 80-те години. Това е периодът, в който в най-голяма степен се откроява неговата демагогия. Въпреки че страната навлиза в рецесия, официалната пропаганда продължава да тръби, че икономическото развитие вся­ка година бележи ръст. В същото време Живков отхвърля всички предложения на различни държавни институции, сред които и БНБ, за мерки срещу влошеното икономическо положение, които биха за­сегнали срутването на най-голямата

илюзия на неговото уп­равление -„благоден­ствието на народа". Ма­кар че и по време на развития со­циализъм през 80-те години българите продължават да изпитват дефицит на елементарни хранителни и стоки от всякакъв друг вид, придружен с режим на тока, идеологическото проми­ване на мозъците е успяло да внуши на повечето от гражданите ограничената представа, че те живеят добре и евтино и че държавата полага необходимите грижи за благосъстоянието им. И именно в отказа на Живков да се приложат не­популярни мерки, които биха подейства­ли оздравително, но и биха предизвика­ли неблагоприятни настроения срещу неговата власт, най-добре се отразява страхът му от момента, в който обще­ството ще прозре, че от обещавания го­дини наред просперитет е останала само химера. Вместо прилагане на икономиче­ски лостове като увеличаване на цените или данъците, той ще указва проблемите в икономиката да се решават чрез нови допълнителни разходи, които неизбежно ще увеличават бремето на вътрешния и външния дълг на страната. Цената, която българското общество плаща за поддър­жането на илюзията за неговото „добро" управление, е огромна и ще тегне над страната години наред след оттеглянето му от властта.

Бившият министър на икономиката и планирането Стоян Овчаров определя две основни причини за влошеното ико­номическо състояние през 80-те години: „Корените на кризата в икономиката се дължат на: първо, в създадения от гене­ралния секретар порочен стил, метод и политически морал и, второ - в извърш­ването на стратегически грешки в разви­тието на българската икономика, поро­дени преди всичко от стила, метода, на­чина на действие на бившия генерален секретар. Имаше авторитарност при при­емането на съдбовни за бъдещето на страната решения. Трябва да се отбеле­жи голямата непоследователност в про­веждането на приетите вече стратегиче­ски решения на партията във всяка една област. Често пъти се развиваха взаимно изключващи се постановки, които обър­кваха партията, кадрите, народа, като след няколко месеца тези постановки се обявяват за погрешни. От много години в партията и страната фактически царе­ше хаос."

Живковото икономическо наследство се заключава в три цифри -11 млрд. щатски долара външен дълг, 26 млрд. лева вътрешен дълг и 1.3 млрд долара

дълг на фалирали страни от Близкия из­ток и Африка към България. Държавните предприятия са с огромни дългове, сел­ското стопанство е фалирало, източени са спестяванията на гражданите в ДСК, левът е неконвертируем, цените са из­куствено поддържани чрез системата на дотациите, инфлацията никога не е била отчитана.

Самият Живков признава след проме­ните - не пред обществото, а пред про­куратурата: „Чувствам известна вина, че се стигна до това кризисно състояние в нашата икономика. Аз не твърдя, че на­родът е живял в изобилие - такова беше времето. Ние сме идеализирали Съвет­ския съюз. Той за нас беше образец. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социа­лизма е гарантирана."
/Продължаваме