9 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Кои са секторите, за които работи ваша­та компания Ombudsman Services?

- Ние покриваме телеко­муникациите - телефон­ни разговори, интернет, широколентов достъп -всички видове услуги. Друга голяма част от на­шата работа е енергийни­ят сектор - електроенергетика и природен газ. Първо покривахме само доставките на енергия, но с разделянето на дей­ности започнахме да об­служваме и измерване на енергия и нови присъ­единявания. Също така работим и за сектора по експертни оценки на имущества, както и музикалния сек­тор. Компанията, която издава лицензи за публично възпроизвеждане на музика с авторски пра­ва на обществени места, беше задължена да има своя омбудсман схема за жалбите. Нашата компа­ния спечели конкурса за тази дейност.

За какво са основните Жалби в енергетиката?

- Мисля, че броят на жал­бите се увеличи по време на рецесията, защото хо­рата са по-притеснени за парите си и следят по-изкъсо разходите си. Ако видят грешки, се жалват и се опитват да ги попра­вят. Другият фактор е, че рецесията направи хора­та гневни. Поради това те са по-склонни да се жал­ват. Другите омбудсмански служби виждат съща­та тенденция - броят на жалбите расте. Всъщност британ­ският енергиен регулатор, даде на комуналните (ютилити) компании дос­та точно определение за „жалба" и те са задължени да докладват броя им. Също така трябва да пуб­ликуват в клиентските фактури как може да се подаде жалба.

Получавате ли жалби и за смяната на доставчици­те на енергия?

- Един от най-големите проблеми при смяната на доставчика отново е смет­ката. Хората се оплакват от крайната сметка и не могат да се прехвърлят при нов доставчик, дока­то тя не бъде платена. За­ради либерализацията имаме оплаквания и от услугите на брокерите. Те съветват клиентите за най-добрите оферти, но в някои случаи ги подвеждат. Ние регулираме част от тях, които са свързани с енергийни компании, но някои са извън обхва­та ни. Затова подписахме споразумение с финансо­вия омбудсман да раз­глеждаме такива жалби координирано.

Каква е дефиницията на „Жалба" според регулатора?

- Точната дефиниция е на сайта им, но в общи ли­нии „жалба" означава из­казване на неудовлетво­реност.

Вашата институция по­мага ли на клиентите при директното им жалване към ютилити компании­те?

- Ние им помагаме да се подготвят сами. Даваме им номера в компаниите, на които да звънят, пома­гаме им при формулира­нето на жалбите, което също е много трудно за потребителите. От контактите с нас една от 14 води до разследване на проблема. От тези кли­енти, които са се обърна­ли по-рано към нас, около 40% ще получат разреше­ние за проблема си. Кога­то клиентът може да обясни какъв е пробле­мът, компанията може да го реши. Но все още е трудно за много хора да изразят това, което искат да кажат, в жалбите си.

Как ще коментира въвеждането на обща енергийна сметка?

• Всичко, което прави не­щата по-ясни за потреби­теля, трябва да се подкре­пя. Сегашните проблеми със сметките са, че обикновено компаниите са ги сбъркали. Често след от­читането има грешка при калкулацията на потреб­лението според съответ­ната тарифа. Също така понякога се объркват от­четите за няколко отдел­ни домакинства. Отчитането на потребле­нието е огромен проблем. Мисля, че това е основна­та причина за грешките в сметките. И понякога, въ­преки че е незаконно, компаниите не отчитат дълго време, а потребле­нието се налучква за дъл­ги периоди от време. Това е друг фактор, който съз­дава големи проблеми. Сега компаниите напра­виха свой доброволен ко­декс за отчитането, който им забранява да искат за­плащане на реално по­требление за повече от 12 месеца назад, ако преди това потреблението е , било писано по сметките без реален отчет.

Разглеждате ли възможността да обслужвате и други ютилити сектори освен телекомуникации­те и енергетиката?

- Да, една от възможните индустрии е водният сек­тор, защото и те са за­дължени да имат ом­будсман. Надявам се,

че нашата организация може да спечели кон­курс за такава позиция. Също разглеждам и топлоснабдяването като обещаващо, въпреки че при нас то не е толкова регулирано, колкото в България. За мрежови­те индустрии ще е по-евтино да използват на­шата услуга - така, как­то намалихме разходи­те в телекомуникации­те и енергетиката. Потребителската орга­низация Consumer Focus препоръча да се създаде единен ютили­ти омбудсман във Ве­ликобритания. Това е нещо, което ние бихме подкрепили, защото ще е по-добре за потребители­те да се свързват с една организация вместо с ня­колко. В телекомуникаци­ите например в момента действат две схеми за жалби, едната от които не е омбудсман. Според Consumer Focus такива различия за част от клиентите"не са правилни.

Как може да се финансира омбудсман услуга и в Бъл­гария?

- Ние базираме бюджета си на прогнозата за броя жалби през следващата

година. След това члену­ващите компании реша­ват каква част от разходи­те да покрият предвари­телно като годишна внос­ка и каква част да плащат като такса за всяка раз­гледана жалба. Обикнове­но около 2О% се плащат предварително, а остана­лите 8о% - през годината. Тази година обаче енер­гийните жалби се удвои­ха и така предварително­то заплащане покри само ю% от разходите. Така се наложи да вникнем сери­озно в структурата и про­цесите си, за да сме сигур­ни, че сме възможно най-ефективни.

Това е нашият модел. При вас може да има разли­чен. Може да имате юти­лити омбудсман, създа­ден от държавата и фи­нансиран от нея. Пробле­мът е този случай е, че ако жалбите нараснат, държавата може да заба­ви допълнителните сред­ства. Друг модел има фи­нансовият омбудсман във Великобритания -той е създаден от държа­вата и се финансира от компаниите. А в нашия случай услугата е създа­дена от компаниите, но по изискване на закона. Всички модели имат до­бри и лоши страни. В нашия случай.е много ва­жна независимостта ни -решенията и финансира­нето ни са тотално разде­лени.

Какви са отношенията ви с енергийния регулатор Ofgem?

- Нашата услуга трябва да е одобрена от регулатора, така че ние им докладва­ме редовно. Те имат свое­то законно право да изис­кват информация от нас. А ние им даваме данни за броя и вида на жалбите. Ако сме загрижени за ус­лугите на определена компания, го съобщава­ме н.а регулатора.

Фондът за енергийна ефективност който бе създаден преди пет години със средства на Глобалния екологичен фонд на Световната банка започна да предоставя от началото на тази година мостово финансиране на проекти по оперативните програми „Регионално развитие" и „Конкурентоспособност". Схемата на финансиране пред­вижда с получените сред­ства от европрограмите кредитополучателят да може да върне задълженията си към фонда. Ин­ституцията не начислява наказателни лихви за предсрочно връщане на парите. Ако бенефициентът не бъде одобрен по оперативната програма, той ще връща задълженията към фонда по стан­дартните условия (виж таблицата). Досега са оси­гурени пари за мостово финансиране на два про­екта в община Пазарджик и се водят разговори и с община Пловдив. Данни­те на фонда сочат, че до момента основно са финансирани общини, бол­ници и университети. Той финансира общини, ком­пании и частни лица по проекти за енергийна ефективност, ВЕИ и нама­ляване на емисиите. По­вече от половината от тях са реализирани, обясня­ват от фонда. Средната стойност на всеки проект е около 300-400 хил. лв., като досега няма спряно или нарушено обслужва­не на някой от тях. От па­рите могат да се възполз­ват и физически лица, но досега няма такъв случай, което се обяснява с висо­ката минимална стой­ност на проекта - 30 хил.

лв. Критериите, по които се оценява всеки проект, са заложени от Световна­та банка. Годишно обра­ботват около 25-30 проек­та. Фондът се управлява от консорциума „Еконелер-ЕнЕфект - Елана". В него влизат канадската консултантска компания „Еконелер интернешънъл", българският Център за енергийна ефектив­ност „ЕнЕфект" и „Елана холдинг". „Търсим такива проекти, които са свърза­ни с изпълнение на пъл­ния комплект от мерки за спестяване на енергия, като единственото ни из­искване е всеки проект да има енергиен одит", обяс­ни изпълнителният ди­ректор на фонда Дими­тър Дуков пред „Днев­ник". В България има над 100 фирми, лицензирани от Агенцията за енергий­на ефективност, които могат да извършват по­добни одити. Проверка

на „Дневник" показа, че средната цена на одита се движи между 0.50 лв./ кв.м до 7 лв./кв.м в зави­симост от вида на сграда­та и нейната площ.

I Целта на фонда

е да реконструира съ­ществуващи сгради и съ­оръжения. През първите девет месеца на годината ФЕЕ е одобрил проекта, по които предстои да от­пусне 6.14 млн. лв. От тях са подписани 12 договора за кредит и два за гаран­ция пред банките. Фон­дът кредитира проекти за подобряване на енергий­ната ефективност на вече построени и завършени сгради. В това число - под­мяна на енергоизточници, дограма и изолация на фасади и покриви. „И през 2OO9 г. най-популяр­ните мерки за енергийна ефективност сред нашите партньори продължават да са енергоефективните реконструкции на об­щински сгради, училища, детски градини", каза Ду­ков. За да получи пари от фонда, бъдещият кредитополучател трябва да определи за какво ще иска пари, следва първо­начална оценка за осъществимостта му, изгот­вяне на предложение за проект и подаване на предложението във ФЕЕ. Проектът се разглежда и оценява, след което полу­чава или не одобрение. Последната стъпка е от­пускането на средствата, като това става на етапи. Фондът предоставя и банкови гаранции за максимум за 8о% от проекта, като максимал­ната му стойност е 8оо хил. лв. Лихвите при тях са от 0.5 до 2%, максимал­ният срок е до 5 години. Организацията не финан­сира проекти за наемане и"Ли покупка на сгради и оборудване, за заплати на персонала или за запла­щане на суровини и гори­ва. Фондът не поема и експлоатационните раз­ходи по проектите. При­знават се само утвърдени технологии за спестяване на енергия.

По-достъпна за физиче­ските лица е програмата REECL

Парите по нея се осигуря­ват от Европейската ко­мисия, Международната банка за възстановяване и развитие и Агенцията за енергийна ефектив­ност. Общата стойност на програмата е 50 млн. евро, като от нея може да се възползват кредитополучателите най-късно до февруари 2010 г. Парите се предоставят чрез шест български банки - По­щенска банка, Банка ДСК, Уникредит Булбанк, Обе­динена българска банка, Прокредит банк и Рай-файзенбанк. Предйижда се общият брой на одо­брените проекти да дос­тигне до зо хил. лв. За разлика от Фонда за енер­гийна ефективност участ­ващите банки определят фирмите доставчици и изпълнители на проекта. Списъкът на фирмите може да бъде открит на страницата на REECL в интернет.

За стимулиране внедря­ването на енергоспестя­ващи дейности в дома е предвидено и

допълнително безвъзмездно финансиране в размер на 1463 млн. евро. Средствата се из­плащат след завършване на монтажните работи и след проверка на тяхното изпълнение от незави­сим консултант. Всяко до­макинство кредитополучател има право да полз­ва безвъзмездна финан­сова помощ.в размер до ЗО% от стойността на про­екта за енергоспестяване, но не повече от 2ооо евро. Безвъзмездното фи­нансиране се отпуска от Международния фонд „Козлодуй" (МФК), който е основан през 2ооо г. със средства на Европейската комисия, страни - членки на ЕС, и Швейцария. Фон­дът подкрепя и други инициативи в енергий­ния сектор, които са свър­зани с усилията по извеж­дането от експлоатация на ядрените мощности, в частност повишаването на енергийната ефектив­ност в България. Фондът основно финансира об­щините.

„Първичното публично предлагане на държавни компании исторически е гарантирало добра въз­вращаемост дори за мал­ките инвеститори", ко­ментира листването на PGE главният анализатор на CDM Pekao Роланд Пажкиевич пред агенция „Дау Джоунс". Досега ин­дивидуалните инвестито­ри не са искали да трупат позиции в акции заради състоянието на пазарите, но не са искали и да из­пуснат предложената им се възможност, допълва той.

I Точно възможност и за инвеститорите, и за собствениците е решени­ето на Полша да продава по ю-15% от „златните мини" - енергийните си гиганти. И макар PGE да е по-скоро минна компа­ния, тъй като над 8о% от приходите й се генерират от лигнитни въглища, не е изключено подобна съд­ба да види и българският капиталов пазар, стига обаче намеренията на правителството за енер­гийните дружества на Българския енергиен хол­динг (БЕХ) да имат почва.

„Пазарът предпочита да инвестира парите си в ка­чествени компании", каза Константин Абрашев, портфолио мениджър на енергийния взаимен фонд „Бенчмарк фонд 4 -Енергетика". Със и без АЕЦ „Белене", което и без това е нерентабилен про­ект по думите му, българ­ските енергийни друже­ства също могат да при­влекат значителен инвес­титорски интерес, още по­вече ако през борсата те потърсят финансиране за реално работещи, пече­ливши и най-вече разум­ни бъдещи проекти като алтернативата на „Южен поток" - „Набуко", инвестици в мините и пр. Той подчерта и нуждата от добре структурирани пара­метри на предлагането „Убеден съм, че към енер­гийните дружества ще има голям интерес при разумни и прозрачни параметри на предлагането обаче", допълни Абрашев. Дали такива са били пара­метрите на PGE пазарът вече ги оцени. Той позво­ли освен на държавата да се финансира и на компа­нията да реализира част от планираните си инвес­тиции с постъпленията от близо 2 млрд. злоти (l млрд. лв.)

I Поне 1 млрд. лв.

може да вземе и България за 15% от БЕХ, а ако реши да листва дялове на от­делните енергийни дру­жества, сумарно може да прибере и между 1.2-1.6 млрд. лв. заради различ­ната рентабилност на вся­ка компания в холдинга. Сумата е значителна на фона на 12 млрд. лв. обща пазарна капитализация на Българската фондова борса, но това не означава че липсва ресурс. Поне 600 млн. лв. такъв има

сред българските инсти­туционални инвеститори дори и в момента, а пулът от средства, гледащ към България, със сигурност е в пъти по-голям и не се състои само от финансо­ви играчи, а и от страте­гически по примера на придобития от „Булгар­газ" малък дял от румън­ската „Трансгаз" при листването й на борсата преди около две години. За местните анализатори заключението от една по­добна крачка на прави­телството е, че българска­та борса подобно на пол­ската ще се съживи и ще се превърне в магнит за инвеститорите поне в енергийни активи. А щом и в криза има интерес, значи в добри години държавата може да си по­лучи и по-добра възвра­щаемост за все още непрозрачния си енергиен сектор.
Снимка на три колони - „Булгаргаз" придоби малък дял от румънската компания „Трансгаз" при листването на борсата преди около две години
/Енергийна индустрия

09.11.2009 г., с. 10
Какво все пак има на борсата?
Енергийният сектор на Българската фондова борса е no-скоро разпокъсана картина на реал­ния такъв. Като се изключат чистите дистрибу­тори на енергийни суровини - „Петрол" и „Топливо", с чиста енергетика и енергийна ефективност се занимават „Енемона" и „Енергоремонт холдинг". „Енемона" е и единствената доброволно потърсила ресурс от капиталовия пазар, за което, разбира се, е била възнаградена от инвеститори­те с високия интерес към акциите на компания­та. Потенциалът 6 енергийната ефективност продължава да поддържа интереса към друже­ството, но неяснотата около АЕЦ „Белене", къде­то „Енемона" участва като подизпълнител в някои от подготвителните дейностти за нова­та атомна цетрала, тежат на компанията. Същата е и съдбата на „Енергоремонт холдинг". И двете компании обаче имат алтернативни на „Белене" проекти за разработване. Именно това поддържа сравнително високите показатели, на които се търгуват книжата им - близо два пъти балансовата им стойност и около веднъж прихо­дите им. Дейността им обаче все още зависи значително от волята на управляващите, което явно все още е съдба за енергийния сектор в Евро­па като цяло.




08.11.2009 г., с. 1-4
Нова идея за качване на приходите , този път от местни налози
Вземат имот, ако не платиш данък в града
Промяната може да е в сила от януари
Искра Сотирова

Обмисля се възможността общините да прилагат мерки за събиране на местните данъци и такси като данъчните. Това съобщи в петък вечерта във Варна вицепремиерът Симеон Дянков на среща с местни бизнесмени.

Който не си плащал на общината, можел да се раздели с имот, кола или да бъдат запорирани банковите му сметки. Идеята се появила, след като Дянков установил, че събираемостта на местните налози и такси е ниска.

В повечето случаи от НАП се обръщат към общините да отнемат лицензи и да налагат други ограничения на длъжници, защо не и местната власт да налага такива санкции директно, допълни Дянков. Той поръчал да се изготви анализ и кои закони е необходимо да се променят. Според запознати ще влязат в сила още от 1 януари догодина с промени в закона за местните данъци.

Вицепремиерът допълни, че през втората половина на следващата година бюджетът няма да е постна пица, след като получи като подарък голяма пица с месо. Преди дни в София Дянков оприличи бюджета за догодина на малка постна пица.

Финансовият министър обеща правителството да помага на бизнеса с по-малко бюрокрация, по-ниски осигуровки и невдигане на данъци. И че правителството ще залага на проект "Зелена България". И че можем да сме първи в ЕС с еко-, културен и СПА туризъм и минерални извори.

Дянков каза още, че наскоро научил, че шеф на отдел в ДАНС взема повече от министър. Това ще се промени, както и неоправданите бонуси за чиновници, каза министърът.

"След кризата пак настоявам за увеличаване на акциза на твърдия алкохол. Като експерт гледам бюджета, а като политик - здравето на хората", обясни Дянков. Според него, ако българите по-малко пият, пушат и по-малко ходят в казино, България ще е по-добре.

И допълни, че остава в България, където рискът е по-голям, но си струвало. Според него лесният живот не се помни и затова избрал да се върне, отколкото да живее в голямата си къща във Вашингтон.
Снимка на две колони – Росен Марков – лидер на Партия на българските мъже, връчи на вицепремиера голяма пица с месо. Дянков обеща , че през втората половина на следващата година бюджетът вече няма да е постна малка пица.


08.11.2009 г., с. 5
Търсят се пари за нов затвор
Изграждането на нов за­твор е сред задачите, които стоят пред правосъдното министерство, но не е сред най-належащите. Задей­ства ли се процедурата, ще са нужни поне 4 г. - около 2 г. за проектиране и одобре­ние, толкова ще продължи и самото строителство, ка­заха вчера от ведомството.

Нов затвор е нужен не са­мо защото сегашните са от­преди век и не отговарят на евростандартите. След 2-3 години трябва да приберем около 2000 нашенци, които ще ни бъдат върнати от Европа да доизлежат тук наказанията си.

През последните 20 г. проблемът за нови затвори се поставя пред всяко пра­вителство, но без резултат. Предишният кабинет прие стратегия за изграждането на 5 нови зандана. (24 часа)