95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 81

Да предложим, че тази сутрин сте решили да прекарате един час в молитва и размишление за живота на Христос. Поканили сте Го да контролира живота ви и сте приели даровете Му покаяние и прощение за новия ден. Положили сте плановете си в нозете Му, поканили сте Го да ви ръководи във всичките ви постъпки. После сте отишли на работа.

Размислете за миг за "анатомията" на изкушението. Вече разбрахме, че докато не отклоняваме поглед от Христос, грехът няма сила над нас. Когато започваме деня с Бога, приемаме Неговия контрол. Докато продължаваме да се уповаваме на Него, дяволът няма сила да ни накара да съгрешим. Всъщност, ако се уповаваме на Христос, греховете ще ни бъдат омразни. Затова дяволът не си губи времето с опити да ни изкушава да вършим нередни неща. Първо, той трябва по някакъв начин да отклони вниманието ни от Исус и от общението с Него. В "Мисли от планината на благословението", с. 92 се казва: "Поддаването на изкушението започва, когато позволим умът да се отклони и да станем непостоянни в доверието си към Бога."

Вече споменахме за тактиката на Сатана да отклонява погледа ни от Исус. (Прочетете списъка от "Пътят към Христа", с. 71 [с. 73 от българското издание от 1990 г.] Прави така, че да потънете в удоволствия, грижи, трудности, скърби, чужди престъпления, собствени грешки и несъвършенства или в безпокойство за спасението. Когато се отклоните от Христос и започнете да разчитате на себе си, защитните стени падат и тогава дяволът може да дойде при вас с изкушенията си да извършите нередни неща, които неизбежно ще ви харесат.

Това отклоняване на вниманието от Христос към собственото "аз", преходът от пребъдващото упование в Христос към себеупованието често е нещо незабележимо и постепенно. Първото доказателство за негативна промяна е намирането на нещо привлекателно в изкушенията на неприятеля.

В книгата си "Искам да ви дам увереност" Едуард Вик представя петте стъпала на изкушението: изкушение, размисъл, съгласяване, планиране, действие. Да разгледаме всяко стъпало.

1. Изкушение. Дяволът поставя уловката за извършване на грехове. Не може да ни принуди, само ни поканва. Не е грях да бъдеш изкушаван. Исус също бе изкушаван.

2. Размисъл. Бог не поставя прегради пред умовете ни. Не постигаме победа без участие на интелекта ни. Дори Христос размисляше за изкушенията, които дяволът му представи. Размисълът върху изкушенията и осъзнаването на изкушението не е грях.

Ако се уповавате на Исус във време на изкушения, ще спрете там, където трябва. Господният Дух ще издигне бариера пред неприятеля и вие ще победите. Но ако отклоните вниманието си от Исус към собственото "аз" и започнете да разчитате на личната си сила, нямате друг избор освен да преминете към следващата стъпка - там, където изкушението става грях.

3. Съгласяване. Какво е съгласяването? Ето какво: "Хей! това изглежда е приятно!" Не е задължително да кажете: "Да, ще го извърша." Греховете започват преди действията. В Матей 5 гл. Исус каза, че ако се гневите, виновни сте в убийство, ако гледате похотливо, виновни сте в прелюбодейство. Не е необходимо да отиваме към следващите стъпки, за да бъдем виновни пред Бога. "Победата на греховното желание показва, че душата е измамена" ("Мисли от планината на благословението", с. 92).

4. Планиране. В зависимост от естеството на изкушението тази стъпка може да бъде съвсем малка или невероятно усложнена. Понякога дори човек със силна воля, който благодарение на голямата си сила може да се въздържи от отиваме към стъпка 5, пак прекарва известно време в планиране, защото е голямо удоволствие да се правят планове! Слабите планират и веднага се заемат с осъществяване на плановете си.

5. Действие. Накрая планът се превръща в действие. Но забележете, че не това е стъпката, която определя дали човек е съгрешил. Грехът е започнал още на третото стъпало, когато е дадено съгласието.

Добрата вест е, че на всяко едно от тези пет стъпала можете да осъзнаете опасността и да се обърнете към Христос за покаяние и прощение. Той винаги желае да ни приеме, когато и да отидем при Него. Ако не спрем да търсим ежедневна връзка с Него, Той ще ни доведе до състояние, при което да Му се уповаваме винаги, а не само от време на време. Когато този миг настъпи, опитите на Сатана да ни изкушава ще бъдат напразни.

Тезис 82

Били ли сте изкушавани да превърнете камъните в хлябове? Борил съм се с много изкушения, но никога с такова! Защо? Защото дяволът знае, че ще си загуби времето. Не бих могъл да го направя дори да желая.

Имаше нещо общо във всички изкушения, използвани от дявола, за да отклони Исус от мисията Му. Всяко от тях имаше за цел Исус да престане да се уповава на силата на Отец и да използва силата, с която бе роден.

Греховете бяха отвратителни за Исус. В Евр. 1:9 се казва, че Исус е обичал правдата и е мразел беззаконието. Дяволът не би успял да Го привлече с изкушения да извърши нещо нередно. Единствената му възможност е била да се опита да Го накара да извърши нещо, което е добро, но... със собствената Си сила.

В тезиси 90-94 ще се спрем по-подробно на естеството на Христос. Но за да разберем въпроса за изкушението, трябва да знаем поне това: Исус не бе изкушаван да извърши лоши неща. Той бе изкушаван да извърши добри неща, но със собствена сила. Същото изкушение се прилага и за нас.

В Откр. 3:14-22 е записана вестта към лаодикийската църква. На Лаодикия не й липсват дела, а връзка с Исус. Исус е представен символично като пътник, който чука на вратата и чака да бъде поканен. Лаодокиецът трябва да се покае за греха си, а не за греховете си. Той живее безупречен живот, но отделен от Христос. Забравил е, че "за Бога външните прояви нямат никакво значение. Външната форма на религия, лишена от Божията любов, няма никаква стойност" (Е. Вайт, АБК, т. 7, с. 958). Лаодикия е църква, изпълнена със силни хора, които не изпитват нужда от Спасител.

Но в ст. 21 има и добра вест за Лаодикия - обещание за победителите. А методът за постигане на победа? Можем да победим подобно на Христос. Също като Христос можем да се уповаваме не на собствена сила, а на такава, която е над нас.

Дяволът ще се опита да ни победи и ще използва същия метод, какъвто бе използван и за Христос. Както с болка осъзнаваме, много често той успява да отклони вниманието ни от Спасителя. Не идва при нас да ни пита дали бихме пожелали да извършим някакъв отвратителен грях. Просто се опитва да изпълни дните, часовете и минутите ни с много неща, добри сами по себе си, но отклоняващи вниманието ни от Исус. Опитва се да ни държи прекалено заети, за да не можем да отделяме време за общуване с Христос. Няма значение дали сме заети с работа за църквата, стига да сме прекалено заети за Исус Христос. Сатана не се плаши от "добрите" неща, които вършим, стига да ги вършим със собствени сили.

Ние обаче сме предупредени за опасността. Исус дойде не само да умре за нас, но и да ни покаже как да живеем. Дойде да ни покаже как да устояваме на изкушенията на неприятеля да ни отклонява от връзката с Бога и да ни подмамва да разчитаме на себе си. Когато разберем същността на проблема за греха и изкушението, ще знаем къде е силата ни. Когато откажем да се отделим от Христос дори поради "добри" причини, ще бъдем победители чрез Божията сила.