95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 92

Исус бе прекарал цял ден в проповядване и изцеляване. С настъпването на нощта отиде при учениците Си силно изтощен. Едва бяха започнали пътуването си, когато Той заспа в задната част на ладията.

Отначало не се обезпокоиха от бурята. В това голямо езеро бяха преживели толкова много бури. Управлението на ладията бе погълнало цялото им внимание и те забравиха за Исус. Струва ни се невероятно. Чудим се как са могли да забравят за Исус!

Но колко пъти и ние Го забравяме? Случвало ли ви се е? Били ли сте в голяма опасност на магистралата и въпреки това сте се опитвали да се справите със ситуацията със собствени сили, а не сте викали за помощ отгоре? Имало ли е семейни кризи, съпроводени с гневни действия и лоши думи, при които сте се опитвали сами да укротите бурята, а много по-късно сте се сещали да се помолите? Когато детето ви е наранено или сериозно болно, кого викате пръв - семейния лекар или великия Лечител? Нима не е възможно и днес да забравим, че Исус е с нас в ладията?

Преживяването на учениците през онази нощ в езерото е илюстрация, разкриваща ни как Исус побеждаваше изкушенията. В "Животът на Исус", с. 336 това е описано по следния начин: "Когато Исус бе събуден, за да се справи с бурята, в Него цареше съвършен мир. В думите и в погледа Му нямаше и следа от страх, защото и в сърцето Му нямаше страх. Той обаче не разчиташе на притежаването на непобедима сила. Исус си почиваше в мир не защото е "Господар на земята и морето, и на небето". Той бе изоставил тази сила и според думите Му "не може да върши нищо от Себе Си" (Йоан 5:30). Исус вярваше в могъществото на Отец. Той се надяваше на вярата - вярата в Божията любов и грижа. Силата на думите, които укротиха бурята, принадлежаха на Бога. Както Исус се остави с вяра в ръцете на Отец, така и ние трябва да се оставяме в ръцете на нашия Спасител."

Е. Вайт продължава описанието, като прави връзка между бурята в морето и бурите на изкушението, които ни връхлитат. "Колко често ние преживяваме същата опитност като учениците! Когато се разразяват бурите на изкушението и свирепите светкавици проблясват, и вълните ни заливат, ние се борим сами с бурята, като забравяме, че има Един, Който може да ни помогне. Уповаваме се на собствената си сила, докато загубим надежда и се срещнем със смъртта. Тогава си спомняме за Исус и ако Го призовем да ни спаси, няма да е напразно. Въпреки че Му е мъчно да укорява нашето неверие и самонадеяност, Той никога няма да пропусне да ни даде помощта, от която се нуждаем" (пак там).

Добрата вест е, че Исус победи така, както и ние можем да победим. Това е добра вест, защото Той живя така, както ние трябва да живеем. Нямаше предимство пред нас в живота Си на упование в Отца. Това е добра вест, защото Той постигна победа, а чрез Него и ние можем да победим. Благодарение на оправдаващата Му благодат Неговата победа се вписва в нашата сметка, когато отидем при Него за прощение. Той обаче ни дава нещо повече от една победа на Негови наместници. Чрез силата Му в живота ни, можем да постигнем Неговата победа. "Исус не прояви никакви качества и не използва никаква сила, които хората не биха могли да имат чрез вяра в Него. Всичките Му последователи могат да постигнат същото съвършено човешко естество, каквото Той притежаваше, ако пожелаят да се подчинят на Бога така, както Той се подчиняваше" (с. 664).

В "Избрани вести", кн. 1 намираме следното изказване: "Исус устоя на изкушението чрез сила, която хората могат да притежават. Той се хвана за Божия трон и на земята няма мъж или жена, които да не могат да получат същата помощ чрез вяра в Бога. Човек може да стане участник в Божественото естество. На света няма нито една душа, която да не е в състояние да се възползва от небесната помощ в миг на изкушение и изпитание. Христос дойде да разкрие източника на Своята сила, за да може човек никога да не разчита на собствените си сили" (с. 409).

С идването Си на тази земя Христос изостави Своята божествена сила, но именно чрез тази сила Той стана победител. Отказа се от божествеността Си и вместо това започна да се уповава на силата отгоре. Същата сила е достъпна и за нас. В живота ни божественото може да се съчетае с човешкото, така както стана с Исус. Възможно е да бъдем победители, като станем "участници на божественото естество" (2Петрово 1:4).

Тезис 93

Тъй като Исус преживя целия Си земен живот в упование в Отец и никога не се поддаде на изкушението да се отдели от Него дори за миг, дяволът не можеше да Го изкушава с грехове, множествено число. За Исус греховете бяха отвратителни и отблъскващи.

Понякога хората се опитват да доказват, че Христос е бил изкушаван със злото по същия начин, както грешният човек е изкушаван, когато живее отделен от Христос. Казват, че греховете и изкушенията на Сатана са били привлекателни за Исус, но Той стискал зъби, стягал се и отказвал да действа така, както естествените Му желания Го карали. Едва ли може да има по-голяма заблуда.

Според друга теория Христос е бил привлечен от лоши неща, изпитвал е страст, алчност и гняв, но поради любовта Си към Отец, отказвал да направи това, което иначе би се радвал да направи. Боговдъхновеният доклад не поддържа такова становище. Вярно е, че любовта Му към Отец е била силна, но е вярно и че омразата Му към греха е била неописуема. За Него грехът е бил отвратителен, а не привлекателен.

Добрата вест е, че Исусовото отношение към греха и злините може да бъде и наше. Не е необходимо да живеем по християнски, желаейки да се присъединим към света и греховете му, а в същото време да стискаме зъби и да се напрягаме да не го направим. Не е необходимо да се опитваме да си създадем толкова голяма любов към Бога, че да се откажем от естествените си инстинкти, за да Го направим щастлив. Можем да постигнем същата победа, каквато постигна Исус - победа над греховните желания, а не само над греховните постъпки. Победа, която обхваща нещо много по-голямо от поведението - желанията и вкусовете на сърцето. За нас греховете могат да бъдат толкова отвратителни, колкото бяха и за Исус.

Доказателствата от вдъхновените писания са изключително силни. "Вести към младите", с. 338: "Когато сме облечени с Христовата правда, няма да имаме никакъв вкус към греха... Можем да правим грешки, но ще мразим греха, причинил страданията на Божия Син." "Великата борба", с. 649: "Чрез собствените си мъчителни преживявания научиха какво зло е грехът и колко голяма е неговата сила, вина и страдание; започнаха да гледат на него с отвращение." "Великата борба", с. 508: "В обновеното сърце има омраза към греха." В "Свидетелства", т. 2, с. 294 се говори за преобразения човек: "Предишният му живот започва да му изглежда отвратителен и омразен и той намразва греха." "Животът на Исус", с. 668: "Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха."

Наслаждавате ли се на греховете или ги намирате за отвратителни и омразни? Разликата се състои в това, дали познавате Бога така, както имате привилегията да Го познавате. Не намразвате греха, като се опитвате много упорито да го мразите. Научавате се да го мразите, като правите всички възможни усилия да опознаете Бога и да общувате с Него ден след ден. На какъвто и етап да се намирате в изучаването на темата за спасение чрез вяра единствено в Христос, винаги завършвате по един и същ начин. Познавате ли Го? Опознаването на Христос е основата на всички неща, които ще последват - познание за Христос и вечен живот.

Тезис 94

Да бъда като Исус, желая аз,

Да бъда като Исус цял ден!

Искам винаги да съм като Исус.

Възможно ли е да сме като Исус? Или тази песен е погрешна? Възможно ли е да бъдем като Исус в някои отношения, а в други не?

"Христовото въплъщение винаги е било и винаги ще бъде тайна. Това, което е разкрито, е за нас и за децата ни, но нека всички бъдат предупредени да не правят Христос напълно човек като самите нас, защото това не е така" (Е. Вайт, АБК, т. 5, с. 1129).

Но дори когато ограничим сравнението си с човешкия аспект на Исусовото естество, пак откриваме, че никога не можем да бъдем точно като Него. Той бе роден като "святото Онова", безгрешен по естество от самото си рождение, както вече отбелязахме в Тезис 90. Ние сме родени отделени от Бога, грешни по естество от самото си рождение. Докато живеем в този свят, ще има разлика между нашето и Неговото естество. Виж "Притчи Христови", с. 160.

Не можем да бъдем като Исус и поради греховното си минало. Имаме доста лошо досие. През цялата вечност ще знаем, че се нуждаем от оправдаващата и опрощаваща Христова благодат, която покрива миналите ни грехове. Тъй като Исус никога не е съгрешавал, не може да има и греховно минало.

И все пак, възможно е да бъдем като Исус! Можем да живеем така, както Исус живя, и да работим така, както Той работеше. Можем да постигнем победа над изкушенията така, както Той я постигна - чрез упование в сила отгоре, а не в собствените възможности. Можем да живеем във връзка с Бога, така както Исус живя, и по този начин да открием, че разликите между нас нямат значение!

Исус живя като човек. През земния Си живот до деня на възкресението никога не бе използвал божествената Си сила.

Всички Исусови чудеса - възкресяване на мъртви, изцеряване на болни, очистване на прокажени, изгонване на бесове, ходене по вода, четене на мисли - всичко това бе извършвано и от последователите Му. Делата, вършени от Исус, бяха дела на Неговия Отец. Това каза самият Исус в Йоан 14:10: "Пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела."

Единадесет пъти в "Животът на Исус" се споменава, че "божественото прозираше през човешкото". Първият път бе свързан с първото очистване на храма, когато за миг булото на човешкото естество като че ли бе паднало и хората зърнаха божественото. Но дори тук формулировката е многозначителна. Казва се, че божественото прозираше, а не се твърди, че божественото се прояви. Дори в онзи случай Отец контролираше всичко и именно божествеността на Отец се разкри чрез Сина.

Още по-важно е, че извършените от Исус чудеса са победа, която Му бе дадена в битката с неприятеля. Чрез общуване с Отец и упование в Него Той постигна победа. Исусовата победа може да бъде и наша. Както делата на Отец се изявяваха в Исусовия живот, така Той може да действа и в нас "да желаем това и да го изработваме" (Фил. 2:13).