95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 89

ВНИМАНИЕ: Изучаването на въпроса за съвършенството може да бъде вредно за духовното ви здраве!

Библията описва три вида съвършенство. Можем да бъдем съвършени по рождение, по растеж и по характер. Понякога можете да чуете как някои разискват върху текста от Матей 5:48 "бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец" и казват: "Всъщност тук не се говори за съвършенство, а за зрялост."

Но думата "зрялост" е много по-силна от думата "съвършенство". Едно бебе може да бъде съвършено, докато си гука. Детето може да бъде съвършено, когато седи на бордюра и бъбри със съседското хлапе. Но ако се държи така и на 20-годишна възраст, има повод за тревога!

Да бъдеш съвършен по характер означава не само да бъдеш съвършен по рождение и растеж, но и по зрялост.

В Марко 4:28 се казва: "Първо ствол, после клас, подир тях това пълно зърно в класа." Стволът може да бъде съвършен, класът да е съвършен, но пълното зърно в класа означава, че си не само съвършен, но и зрял. В "Притчи Христови", с. 65 се казва, че можем да бъдем съвършени на всеки етап от развитието си.

И така, Библията учи, че съвършенството е възможно. Библията също учи, че съвършенството е Божие дело, а не наше, както вече отбелязахме в предишната глава. Според Библията никога не трябва да твърдим, че имаме съвършенство. Всъщност такова твърдение би доказало, че не сме съвършени! Йов 9:20: "Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста. Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав."

"Никой, който твърди, че е свят, не е такъв. Хората, записани като святи в небесните книги, не осъзнават този факт и са последните на света, които биха се хвалили с качествата си" ("Вярата, с която живея", с. 140). "Истински осветеният човек... не осъзнава своята доброта и благочестие" ("Осветеният живот", с. 11). "Колкото по-близо идвате до Исуса, толкова по-грешни ще изглеждате в собствените си очи; защото духовното ви зрение ще става все по-чисто и вашите несъвършенства ще се виждат все по-ясно и в явен контраст с Неговото съвършено естество. Това е доказателство, че сатанинските измами са изгубили своята сила и че вас вече ви оживява и раздвижва животворното влияние на Божия Дух" ("Пътят към Христа", с. 64, 65).

Колкото по-близо отиваме до Исус, толкова по-малко съвършени се смятаме. Следователно съвършенството никога не е било предназначено да привлича вниманието ни, защото няма да знаем кога сме го приели. Нашият дял в процеса на усъвършенстване е да продължаваме да вървим към Исус и да не отделяме поглед от Него. За останалото Той ще се погрижи.

"Всеки ще преживее голяма борба, за да победи греха в сърцето си. Понякога това е много болезнено и обезсърчително, защото, виждайки несъвършенствата си, започваме да мислим само за тях, вместо да гледаме към Исус и да облечем одеждата на Неговата правда" ("Свидетелства", т. 9, с. 182).

Но докато не забравяме, че съвършенството е Божие дело за нас и докато гледаме към Него, можем в сигурност да изучаваме обещанията Му за съвършенството. Можем да се радваме заради всичко, направено от Него, за да бъдем възстановени от греха.

Исус

Тезис 90

Понякога хората питат дали Исус е бил като Адам преди грехопадението или като Адам след грехопадението. Отговорът е: "Да!"

По духовно естество Исус бе като Адам преди грехопадението. "Христос е наречен втори Адам. В чистота и святост, свързан с Бога и възлюбен от Него, Той започна там, където започна първият Адам. С пълно съзнание премина през областта, в която Адам падна, и изкупи Адамовия провал" (АБК, т. 7А, с. 650).

Христос бе изцяло човек, но изцяло безгрешен - единственото човешко същество след Адам, което може да твърди такова нещо. В края на земното Си служене можа да каже: "Иде князът на този свят. Той няма нищо в Мене" (Йоан 14:30). В "Избрани вести", кн. 1, с. 256 се казва: "Не трябва да имаме съмнения по отношение на съвършената безгрешност на човешкото естество на Христос." В коментарите на Е. Вайт в АБК, т. 7, с. 912 е заявено: "Той трябваше да застане начело на човечеството, като прие естеството, но не и греховността на човека."

На пръв поглед някой може да помисли, че има противоречие, защото в известен смисъл Христос взе върху Себе Си нашата вина, грях и дори греховното ни естество. Макар че взе вината ни, Той не стана виновен. В противен случай и Той би имал нужда от Спасител. Когато взе греховното ни естество, това не направи Неговото естество греховно. Исус взе вината и греха ни като наш Заместник.

Когато ангелът дойде при Мария с вестта за скорошното раждане на Месия, думите му бяха: "Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. Затуй и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син" (Лука 1:35). Исус бе роден по различен начин. Никой от нас не може да бъде наречен "святото Онова". Подобно на Адам преди грехопадението Исус имаше човешко естество с възможността да се поддаде на изкушение. Но тъй като никога не се поддаде на греха, остана безгрешен. Виж "Животът на Исус", с. 117 [с. 55, 56 от българското издание от 1992 г.] Така стана втори Адам и ни изкупи от неуспеха на първия Адам. Виж 1Кор. 15:21, 22.

Исус обаче бе роден различно от Адам. Преди всичко Той бе роден! Адам бе сътворен! Но Исус не започна с предимствата, които Адам притежаваше. "В продължение на 4000 години расата бе отслабнала физически, умствено и морално. И Христос пое върху Себе Си слабостта на изроденото човешко естество. Само така можеше да спаси човека от най-голямата дълбочина на деградацията" ("Животът на Исус", с. 117).

И така, Христос прие по-малка физическа сила от Адам. Не бе висок като Адам, защото човечеството е намалявало по ръст след Сътворението. Не бе силен като Адам. Изморяваше се и имаше нужда от почивка в ситуации, при които Адам не би се изморил - например нощта в езерото и край кладенеца в Самария.

Човекът Христос не бе толкова блестящ като Адам! Мъдростта, проявявана в служенето Му, идваше отгоре, а не от самия Него. Исус не използва божествения Си "коефициент за интелигентност". Разчиташе на Отец за мъдрост и дори за ежедневните Си планове.

А какво да кажем за моралното достойнство? Е. Вайт, която използва термина, не го дефинира. То обаче има връзка с устойчивостта на човека, с контрола върху личното поведение. Ако Христос е имал по-малка устойчивост от Адам, значи е бил по-слаб от него, по-малко устойчив на изкушенията в човешкото Си естество.

Каква проява на Божествена любов е фактът, че Той позволи Сина Му да слезе на земята и да поеме риска заради нас! В "Животът на Исус" ни се казва, че Отец позволил Христос "да срещне опасностите, присъщи на живота на всеки човек, да се бори, както всяко човешко дете с риск да падне и да изгуби вечността". Ние копнеем да защитим близките си от силата на Сатана. Но "Бог даде единородния Си Син сред много по-ожесточен конфликт и още по-страхотен риск да бъде сигурна светлина в пътеката на нашите мили деца. "Това е любов." Чудете се небеса, и удивлявай се, о земя!" (с. 49).