95 тезиси за праведност чрез вяра
Изтегляне 2.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тезис 78
Тезис 77Най-щастливият човек на света е този, който най-много служи на другите. Най-нещастният е този, който най-много служи на себе си.
Щастлив ли сте? В детската градина пеехме една песничка: "Много съм добре, колко съм щастлив!" Какво да кажем за 24-часовото щастие? Май не успяваме да го постигнем. Дори за малката Полиана имаше моменти, когато усмивката й изчезваше. Но едно е сигурно: каквото и щастие да сте намерили в живота си, то е дошло в резултат на забравяне на собственото "аз" и помагане на другите. Обикновено човекът, който служи само на себе си, е изключително нещастен. "Истинското щастие може да бъде намерено само в живот на служене. Жалък и нещастен е този, който живее безсмислен и егоистичен живот" ("В небесни места", с. 229). "Онези, които работят упорито за осигуряване на собственото щастие, са нещастни. Хората, които забравят себелюбието и се грижат за другите, получават в сърцата си светлината и благословението, които са дали от себе си" (с. 325). Една от Божиите цели за людете Му е те да бъдат щастливи. Понякога така наречените християни пренебрегват този факт и мислят, че най-близо до Бога е човекът, който носи тъмни дрехи и винаги е със сериозно изражение на лицето. Съвсем не е така. Вярно е, че в щастието има нещо повече от това, което се показва по рекламите, но също така е вярно, че християните трябва да бъдат най-щастливите хора на света. Разказва се за един смръщен и важен "християнин", който се опитвал да говори за своята вяра. Приятелят му отговорил: "Не мисля, че искам да стана християнин. Изглеждаш така, сякаш страдаш от главоболие." Защо мислим по човешки, че когато сме най-близо до Бога, трябва да имаме възможно най-мрачното изражение на лицето? Случвало ли ви се е да се огледате по време на църковната святопричастна служба? Това е служба, която е определена да бъде празнуване за простените грехове и за увереността, че сте в мир с Бога. Само да се осмелите да се усмихнете! Ако го направите, ще бъдете единственият! Понякога се опитвам да убедя хората, че не е грях да се усмихват по време на Господната вечеря - никога не успявам. Докато дяконите минават между редовете, обстановката прилича на погребение. Някои не могат да издържат да не се засмеят поради мрачните лица около нас, но бързо удържаме победа над себе си! Святопричастната служба трябва да бъде радостно преживяване! Поклонението пред Бога трябва да бъде радостно преживяване! Християните трябва да са най-щастливите хора на света. Една от основните причини за това, е че докато мислят и работят за другите, забравят за себе си. В работата за другите винаги има благословение. "Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси" (Марко 8:35). Да даваме означава да печелим. "Тези, които служат за другите, ще бъдат обслужени от главния Пастир. Те лично ще пият от живата вода и ще бъдат задоволени. Няма да копнеят за възбуждащи удоволствия или за някаква промяна в живота си. Главният предмет на техния интерес ще бъде как да спасяват душите, които са на загиване" ("Животът на Исус", с. 641). Щастлив ли си? Или се чувстваш нещастен? Всичко зависи от това, дали работиш за благословението на други хора.
Тезис 78Християнското служене в духовния живот съответства на упражненията във физическия живот.
Когато самолетът на капитан Еди Рикенбакер паднал в Тихия океан по време на Втората световна война, оцелелите успели да се доберат до малък сал. Прекарали на него няколко седмици без храна и вода. Случаят е описан от Рикенбакер и лейтенант Джеймс Уитекър в съвместната им книга "Чухме ангели да пеят". Един от членовете на екипажа умрял и другите започнали да спорят дали да изядат тялото. Накрая решили да го погребат в морето. Но представете си, че малко преди тези хора да бъдат спасени, аз мина покрай тях с бързоходен катер. Оцелелите от сала ме гледат с хлътналите си очи и се чудят дали не съм поредния мираж. Приближавам се и им казвам: "Вие момчета, имате проблем. Не изглеждате в добро здраве. Мисля, че се нуждаете от повече физически упражнения!" Те биха отговорили: "А ти се нуждаеш от повече мозък!" Дълго време мислех, че хората могат да се заинтересуват от духовните неща, като ги включваме в програми за евангелизиране и свидетелстване. В една нова църква направих списък на всички успешни бизнесмени и се опитах да ги накарам да ходят от врата на врата, за да раздават литература или да преподават библейски уроци. Около 5 процента от църковните членове откликнаха и наистина се опитаха да свидетелстват. Но всъщност цялата инициатива си беше провал. Оказа се, че мнозина се отдръпват от църквата, за да избегнат чувството за вина, породено от отхвърлянето на моята програма. Глупаво е да се опитваме да караме хората да правят физически упражнения, ако те са на умиране. Глупаво и безсмислено е да се опитваме да караме хората да правят физически упражнения, ако още не са родени. Реших да опитам друга техника. След отиването ми в нова църква направих всичко възможно да заинтересувам вярващите с духовните неща. Започнах да наблягам на връзката с Бога, на вярата, себепредаването и победата. Резултатът беше замайващ - поне в началото! Постепенно ентусиазмът утихна. После се преместих в друга църква. Накрая разбрах същността на проблема. Важно е да започнем с духовните неща, но това трябва да бъде последвано колкото е възможно по-скоро от насърчаване на хората да се включат активно в християнското служене. Можем да запазим новия си живот в Христос само ако го споделяме. Единственото, което може да спаси съживлението от постепенно замиране, е да започнем веднага да споделяме добрата вест с други. За този баланс се говори в "Пътят към Христа", с. 80, 81: "Силата идва чрез упражняване; активността е самото условие за поддържането на живота. Онези, които се стараят да водят християнски живот чрез пасивно приемане на благословенията, които благодатта дава, а не вършат нищо за Христос, просто се опитват да живеят, като ядат, без да работят. И в духовния живот, както и в природния свят, това винаги има за резултат израждане и упадък. Човек, който би отказал да упражнява крайниците си, скоро ще изгуби способността да ги употребява. Така и християнинът, който не упражнява дадените му от Бога сили, не само няма да порасне в Христос, но ще загуби и силата, която е притежавал досега." В работата Си с учениците Христос използваше най-добрия метод. Първо, призова ги да Го последват. Виж Матей 4:19. След известно време им даде поръчение: "Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух" (Матей 28:19). Само когато се научим как да Го следваме - и да не преставаме да Го следваме - може да се каже, че сме готови да тръгнем.
Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.17 Mb. Сподели с приятели:
|