ГЛАВА 3СМЪРТОНОСНА МИМИКРИЯ: КОГАТО

92
Дори при очевидни признаци и симптоми на дефицит на B
12
обаче,
няма гаранция, че ще получите бърза диагноза.
След години наред страдание от странни, стряскащи
симптоми, най-после диагностицирани от невролог, авторът на
„Уошингтън Прес“ Томас Хийт разказва „как една объркваща болест
без малко не ме уби“. [2]
Едва четиридесетгодишен и наглед в идеално здраве, Хийт
започва да улавя бели петна в паметта си и да усеща изтръпване в
дланите и долната част на краката си. Мисленето му дотолкова се
влошило, че съпругата му заподозряна ранен Алцхаймер. Поради
загубата на равновесие спрял да тича, понеже постоянно падал. След
време започнал да губи контрол над червата и пикочния си мехур.
Когато един лекар установил ниски нива на фолат, той му
предписал добавка с фолиева киселина, която може да маскира
дефицита на B
12
. Друг доктор отдал болезнения език — класически
признак за недостиг на B
12
, на гъбична инфекция. Когато се появили
затруднения в ходенето, Хийт посетил ортопед, който му предписал
стероиди. Психиатърът пък отделил няколко часа, за да го убеждава
да започне да приема антидепресанти.
Накрая, след повече от три години без правилна диагноза, Хийт
отишъл на невролог. Към този момент той вече бил развалина.
„Когато лекарят ме помоли да затворя очи и да ходя в права линия,
едва не паднах — разказва Хийт. — Без да виждам, не знаех къде са
краката ми“. Лекарят се усъмнил в недостиг на B
12
и изпратил Хийт
на хематолог, който бързо изрекъл двете думи, спасили живота му:
„пернициозна анемия“.
Хийт веднага започнал инжекции с B
12
и в момента ръцете му
напълно са възвърнали функциите си. Може дори да тича отново, но
само бавно. (Преди да се разболее, бил маратонец). С удоволствие
чете и гледа филми, но „като че ли все още ми е трудно да запомням
имена, думи и уговорки“. Въпреки продължаващите проблеми, той се
смята за щастливец: „Тялото, животът и бракът ми бавно се
разпадаха заради коварната болест, но сега си ги върнах обратно“.
Диагнозата на Хийт била поставена много по-късно, отколкото би трябвало, но той все пак е имал по-голям късмет от мнозина, които никога не получават диагноза и страдат или умират, без дори да

93
разберат, че проблемите им са лечими. Лекарят Робърт Шилинг цитира трагичния случай на 35 годишен мъж, обречен да прекара остатъка от живота си в специално легло, защото „никой не помислил за дефицит на B
12
, докато не станало твърде късно“. [3] Хийт е късметлия и защото е имал „класическа“ пернициозна анемия, а не други форми на недостиг на B
12
, които лекарите, включително и невролозите често диагностицират погрешно.
Неправилните диагнози се поставят по няколко причини. Едната е, че симптомите на дефицит на B
12
лесно могат да се сбъркат със симптоми на други неврологични заболявания като амиотрофична латерална склероза, известна още като болестта на Лу Гериг, или множествена склероза (виж по-долу). Другата причина е, както вече отбелязахме, че когато се съмняват за дефицит на B
12
, лекарите обикновено търсят отклонения в кръвната картина, но в действителност неврологичните увреждания могат да настъпят
много години преди измененията на кръвта. Третата причина за неправилните диагнози е, че дори лекари, които донякъде са запознати с дефицита на B
12
, го смятат за рядко или старческо заболяване. Те обаче грешат, защото недостигът на този витамин е често срещан,
може да има най-различни причини и поразява хора от всички възрасти.
Тъй като дефицита на B
12
наподобява твърде много на други нарушения, лекарите не могат да го изключат само с преглед на пациента. Но с подходящите изследвания един информиран и съвестен специалист може да се насочи към правилната диагноза в рамките на дни, а тя от своя страна да доведе до драматично изцеление. Такъв е случаят с 28 годишната жена, която озадачените лекари изпратили при д-р Хелмут Вилхелм, след като получила необяснима загуба на зрението. Освен че я прегледал за други често срещани причини за внезапно ослепяване, Вилхелм открил, че нивото на серумния й B
12
е едва на една трета от долната граница. Веднага започнал инжекции с
B
12
, които довели до „почти пълно възстановяване“. [4]

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: