А дали не е B12? — Епидемия от погрешни диагнози

96
ръката й бе възвърнала силата си. Увреждането вследствие на
дефицита се оказа поне отчасти обратимо, а още по-важното е, че
никога няма да прогресира до деменция, парализа и други
инвалидизиращи симптоми.
Ако страдате от неврологични симптоми, единственият начин да изключите дефицит на B
12
е да настоявате някой лекар —
общопрактикуващ, невролог, психиатър или друг специалист — да ви назначи изследване на серумен
Bl2,
ММК в урина,
холотранскобаламин и хомоцистеин за уточняване на състоянието ви.
Препоръчваме терапевтични дози B
12
, дори ако само едно от изброените изследвания даде абнормни резултати (включително серумен B
12
в сивата зона). Алтернативата — да не знаете дали симптомите ви не произтичат от установимо, лечимо и често напълно обратимо нарушение — е просто неприемлива.
Дефицитът на B
12
следва да се изключи както при пациенти със симптоми, наподобяващи Паркинсон, така и при тези, които вече са диагностицирани с болест на Паркинсон. След като болестта на
Паркинсон и недостигът на B
12
имат някои общи признаци и симптоми и не съществува диагностичен тест за потвърждаване на Паркинсон,
повече от логично е първо да се изследва и изключи дефицит на B
12
Тази елементарна стъпка в много случаи се оказва животоспасяваща.
В медицинска статия например се съобщава за 55 годишен мъж,
развил внезапно симптоми на Паркинсон, включително забавена походка и движения, лек тремор на ръцете, тихо говорене. Според лекарите му имал забавено мигане, напрежение в мускулите на всички крайници, тремор в покой на двете ръце и безизразно лице — все симптоми, наблюдавани при пациентите с болест на Паркинсон.
След обширни изследвания специалистите открили, че пациентът страда от тежък дефицит на B
12
. Неврологът му поставил диагноза остър начален паркинсонизъм с лека миелоневропатия вследствие недостиг на витамин B
12
. След назначаването на интрамускулни инжекции с B
12
пациентът показал драстично подобрение. Неврологът съобщава, че пет години по-късно мъжът е без неврологични дефицити и е напълно самостоятелен. [6]

97
Тъй като дефицита на B
12
засяга мозъка и нервната система по най-различни начини, неврологичните симптоми също могат да са разнородни. Неотдавна в научно списание по неврология бе докладван случаят на 26 годишен мъж с рецидивиращи комплексни парциални гърчове. [7] Година преди появата им мъжът станал особено затворен,
започнал да се държи странно и имал проблеми с паметта. „Преди да го приемем — разказва лекарят, — той бе спрял да се грижи за себе си,
беше крайно изолиран и дезориентиран“. Лекуван бил с рисперидон
(Risperadol) и карбамазепин (Tegretol).
Установен е тежък дефицит на B
12
(26 pg/ml) и е започната терапия с инжекции с витамин B
12
. Човекът се подобрил бързо и до края на третия месец станал самостоятелен, а след шест месеца можел да спре лекарствата. При контролния преглед след две години лекарят установил, че все така няма гърчове и се чувства добре.
Подобни случаи на погрешни и закъснели диагнози се съобщават редовно. Те не са изолирани. Множество медицински списания разказват за пациенти, страдали с месеци или години от тежки неврологични симптоми, само защото дефицитът на B
12
не е бил включен в диференциалните диагнози на общопрактикуващите лекари,
интернистите, невролозите и другите специалисти. [8-13]
Често получаваме и разкази от първа ръка за подобни прояви на небрежност. Неотдавна 46 годишен университетски, преподавател на име Дейвид ни писа, за да сподели разочарованието си от незнанието на своите лекари по отношение на дефицита на B
12
. През 2006 г.
Дейвид посещава семейния си лекар с оплакване от лека депресия и безсъние. „Той предложи да ми предпише антидепресант и приспивателно, но аз отказах, тъй като предпочитах да опитам с природни средства. Попитах го дали съществува кръвно изследване за евентуални химични дисбаланси или витаминни дефицити. Тогава не знаех нищо за B
12
“. Лекарят му назначава изследвания, а седмица по- късно асистентът му се обадил, за да съобщи, че всички резултати са в норма. Само че нивото на B
12
не било нормално — със стойност от 216
pg/ml то било на долната граница, в сивата зона. В самия доклад от лабораторията това било отбелязано като предупреждение, че резултатите могат да отразяват скрит дефицит на B
12

98
Година по-късно Дейвид отново посетил лекаря си, вече с тежка депресия и мъчително безсъние. „Пак ми предложи антидепресант и
Ambien и този път приех, защото състоянието ми бе силно влошено.
По време на прегледа попитах дали не са необходими нови изследвания, но той отрече, понеже съм ги правил година по-рано и щели да покажат същите резултати.“
Месец по-късно, след като вече приема предписания му антидепресант Cymbalta, Дейвид е приет за осем дни в психиатрична болница поради влошаване на депресията и безсънието до степен да не може да се справя с живота си нито у дома, нито в службата. „Спях само по три часа на нощ. Естествено, в психиатричната болница не ме изследваха за B
12
, само за наркотици“. През следващите 18 месеца той развива нови симптоми: раздразнителност, апатия, проблеми с паметта, слабост, умора и парестезия.
През февруари 2009 г. Дейвид започва да усеща странна мускулна слабост в краката, особено в задната част на лявото бедро.
Умората му стигала дотам, че прекарвал по-голямата част от времето си в леглото. Лекарят му назначил лабораторни изследвания,
включително пълна кръвна картина и базисен метаболитен панел, след което му съобщил, че всички резултати са нормални. След два прегледа и широк кръг от кръвни изследвания (нито едно, от които за
B
12
), лекарят решава да го насочи към невролог. „Каза ми, че съпругата ми подозирала множествена склероза и се безпокояла да не изгубя трайно контрол над краката си.“
Заключението на невролога е, че Дейвид има някакъв вирус и просто трябва да се изчака той да отшуми. Казал му, че няма лечение,
че трябва да минат между 6 седмици до 6 месеца, за да преминат симптомите, и че ще го прегледа отново след 5 месеца. За да постави тази диагноза, той назначил още кръвни изследвания,
електромиография и изследване на нервната проводимост, но нищо по отношение дефицит на B
12
. Четири седмици по-късно, когато симптомите на Дейвид се влошават, неврологът отново го преглежда и го изпраща за още кръвни изследвания. След това го насочва към свой колега, специалист по невромускулни състояния, защото виждал, че има сериозен проблем, но не може да го диагностицира точно.
Вторият невролог заподозрял синдром на Гилен-Баре въз основа на симптомите, но неколкократните тестове били отрицателни. Той му

99
назначава още кръвни изследвания, включително панел за миастения гравис и магнитнорезонансна томография на мозъка, шията и гръбнака. „На контролния преглед на 14 май 2009 г. лекарят беше особено угрижен. Беше получил резултатите от магнитнорезонансната томография, които бяха без особености. Разполагаше с всички кръвни изследвания, с изключение на B
12
и B
6
, за които беше убеден, че ще са в норма. Подозираше ЛАС и се канеше да ме насочи към специалист в
Сан Франциско.“
За щастие, на следващия ден лекарят получава и резултатите за
B
12
и B
6
, които показват, че нивото на B
12
на Дейвид е много ниско —
131 pg/ml. „Какъв обрат само за един ден — от ЛАС до дефицит на
B
12
!“, дивеше се Дейвид. Назначили му инжекции с B
12
, които той сам си поставял ежедневно в продължение на година. Не отбелязал особен напредък през първите пет седмици на цианокобаламин, но когато превключил на инжекционен метилкобаламин, след като прочел първото издание на настоящата книга и изискал тази форма на терапия
(виж Глава 11), симптомите бързо започнали да се подобряват. „Три месеца по-късно се бях възстановил напълно“, разказва той.
Дейвид прегледал дневниците си, които водел през цялото време,
и забелязал, че е имал над 10 признака и симптома за дефицит на B
12
, а на въпросника за риск от дефицит на кобаламин (виж Приложение М)
събрал 13 точки. Симптомите му включвали мускулна слабост, крампи,
спазми, потрепване на мускулите (в горната и долната част на тялото),
мускулна атрофия, затруднено ходене, проблеми с равновесието,
нарушения в походка, изтръпване на ходилата, странно усещане в подбедриците, умора, отслабена памет и концентрация, апатия,
раздразнителност и депресия.
Дейвид имал невероятен късмет, защото след 3 месеца ежедневни инжекции с метил-B
12
постигнал чудотворно пълно изцеление. Преживяното обаче се е отпечатало върху живота му и до днес. През 2008 г. кандидатствал за застраховка живот, но му било отказано заради депресията и престоя в психиатрична болница. През
2009 г., след като истинският проблем бил открит и излекуван, отново кандидатствал, но и този път бил отхвърлен.

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: