А дали не е B12? — Епидемия от погрешни диагнози

202
изследване за B
12
, преди да постави окончателна диагноза, като терапия налагат и резултати в сивата зона.
При наша позната, на 57 г., диагнозата за дефицит на B
12
дойде с най-малко 8 години закъснение.
За щастие, все пак беше навреме, за да я спаси от деменция,
парализа, болка, страдание и ранна смърт. Въпреки че лекарите в
началото определиха треперенето на ръцете и изтръпването като
есенциален тремор или симптом на множествена склероза, синът й
(също медик) назначи изследванията за дефицит на B
12
, които му
препоръчах, и откри истинската диагноза: пернициозна анемия.
Благодарение на това жената няма да пострада от безпощадния
психичен и физически упадък, на който са осъдени много пациенти с
неустановен дефицит на B
12
. За жалост, това не й спести дългите
години на ненужни тревоги, разходи и страдание, предшестващи
поставянето на диагнозата.
• Учени, изследвали нивата на B
12
при жени с и без рак на шийката на матката, установяват, че фолиевата киселина и B
12
имат протективен ефект. [4]
• Изследване на човешкия папилома вирус (HPV), свързван с развитието на рак на маточната шийка, установява, че жените с по- ниски нива на B
12
са склонни към по-упорити инфекции с HPV. [5]
• Неотдавнашно проучване показа, че рискът от инвазивен рак на шийката на матката е силно повишен при жени с високи хомоцистеинови нива — аминокиселина, която при натрупване уврежда организма (виж Глава 5). Високият хомоцистеин от своя страна се свързва с ниски нива на фолат, витамин B
12
и/или витамин
B
6
. [6]
Очевидно е, че треморът е трябвало да наведе на мисълта за
дефицит на B
12
, след като неврологичните последици от този
дефицит, сред които тремор и изтръпване, са описани в редица
медицински текстове и статии (виж Глава 3). Освен това жената
имаше тиреоидит на Хашимото — автоимунно заболяване, което
ясно се свързва с автоимунната пернициозна анемия, и накрая, майка
й също е имала пернициозна анемия. Дефицитът стана видим от най-
обикновеното и евтино изследване — серумният B
12
, назначен от сина

203
й. Другите маркери (ММК и хомоцистеин) също бяха извън норма. По-
нататъшните изследвания доказаха наличието на автоимунна
пернициозна анемия.
Проблемът обаче можеше да бъде открит и много по-рано от
другите лекари, включително от гинеколога. Жената бе имала
проблемни цитонамазки в продължение на осем години, което не е
рядкост при жени с дефицит на B
12
(както вече посочихме, клетките
на шийката на матката не се развиват нормално при липсата на
достатъчни количества от витамина). Гинекологът обаче никога не
бе изследвал нивата й на B
12
. Вместо това беше назначавал
цитонамазки на всеки шест месеца, които винаги бяха абнормни.
Успоредно с това беше направил дилатация и кюртаж и бримкова
електро хирургична ексцизия (LEEP) — все неприятни процедури. Те не
се справили с атипичните цервикални клетки, но за сметка на това
пациентката се беше измъчила от неспирния страх и напрежение в
очакване на резултатите от биопсията. Гинекологът й настоявал за
хистеректомия, но тя отказала, като предпочела цитонамазките два
пъти годишно.
Жената беше диагностицирана с пернициозна анемия през юли
2000 г. и започна инжекции с B
12
, а през октомври отново отиде при
гинеколога си за цитонамазка. За първи път от осем години
резултатите излязоха нормални. Това не беше изненада за нас,
защото абнормните клетки бяха следствие от нелекуваната
пернициозна анемия и след терапията всичко беше наред.
Подозирайки „грешка“, гинекологът й беше препоръчал да
продължи цитонамазките два пъти годишно. Тя реши да изчака цяла
година; резултатите от следващата също бяха идеални. Вече
изминаха десет години, откакто започна инжекционната терапия с
B
12
и в цитонамазките все така не се откриват аномалии.
Не всички истории обаче са с такъв щастлив край. Ето една от другите.
През 2010 г. ни се обади Джена (сега на 39 години), която беше
получила тежко увреждане вследствие на недиагностициран
дефицит на B
12
след поставянето на стомашен байпас. Нито един от
лекарите й не бе назначил добавки с B
12
или поне проследяване на
статуса. Тя имаше множество признаци и симптоми на дефицит от

204
четири години, но специалистите не го бяха установили. Освен това
имаше атипични клетки в цитонамазката, които бяха накарали
гинеколога да приложи дилатация и кюртаж и бримкова електро
хирургична ексцизия.
Абнормностите в клетките продължиха, докато най-сетне не
се установи тежкият дефицит на B
12
. Ако само един от лекарите й,
в това число гинекологът й, бе запознат с признаците и симптомите
на този дефицит, Джена нямаше да остане трайно прикована към
инвалидната количка.
Джена е получила подостра комбинирана дегенерация на
гръбначния стълб, причинена от късно открития дефицит на B
12
.
Няма чувствителност в краката, пикочният й мехур не функционира
нормално заради неврологично увреждане вследствие на дефицита. В
резултат на това тя страда и от задържане на урина, чести
инфекции на пикочните пътища и се нуждае от ежедневна
катетеризация.
Възможно е атипичните цервикални клетки при жени с дефицит на B
12
в крайна сметка да се превърнат в ракови, ако дефицитът не се лекува. (Това подсказва ясната връзка между дефицита на B
12
и рака на маточната шийка). По тази причина лекарите, които заподозрат възможен дефицит при жени с проблемни цитонамазки, могат не само да им спестят време, пари и стрес, но и да спасят живота поне на някои от тях.

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: