Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на

През територията на област Добрич преминава главният газопровод, свързващ Република България със страните от ОНД, както и две транзитни трасета за Турция, Гърция и Македония. Множество обществени сгради, промишлени предприятия и битови абонати са газифицирани в гр.Добрич, гр. Генерал Тошево и частично в с. Кардам. Отделна газоразпределителна система е изградена в община Каварна - гр.Каварна, чрез използване на локално находище на природен газ в местността "Зеленка" край Черноморското крайбрежие. Газоснабдяването и на други общини в областта - Тервел и Добричка ще се осъществи чрез проекта за газопровод от гр.Добрич към гр.Силистра. Община Балчик планира и е предприела действия за газифициране от компресорната станция край гр. Генерал Тошево.

През територията на област Търговище минава северният клон на националната газопроводна система, като в Търговище и Попово са изградени газоразпределителни станции ГРС за промишлено газоснабдяване. “Черноморска технологична компания” АД Варна е получила лиценз за изграждане на газоснабдителна мрежа за битови и обществени потребители в Търговище, а община Попово има участие в търговско дружество “Газоснабдяване-Попово” АД, което изгражда газоснабдителната мрежа в града. Предимствата на природния газ като енергиен източник са безспорни и това е една много добра възможност за развитието на двете общини. Близостта на трасето на магистралния газопровод прави възможно използването на природния газ и за другите общини от областта, след икономическа обосновка.

Община Шумен и община Велики Преслав попадат в газоразпределителния регион "Добруджа", определен за издаване на лицензи за изграждане на газоснабдителни мрежи с ниско налягане в общините от Шуменска, Добричка и Варненска области.

Инвестицията за газификация на индустриалния и битов сектор в Шумен е в размер на 26 млн. лева. Към момента 2/3 от площта на града вече е включена в основната газоразпределителна мрежа. Промишлената зона е напълно газифицирана. До 2012 г. лицензиантът за разпределение на природен газ ще завърши 191,320 км. от газоразпределителната мрежа на Шумен.

Индустриалните и битовите потребители в община Шумен са единни в оценките си за ползите от газификацията и част от бизнес организациите са готови да се включат в изграждането на газоразпределителната система със съдействието на общинското ръководство за ускоряване процеса на промишлена газификация.

На територията на СИР има изградена топлоснабдителна инфраструктура във Варненска и Шуменска области.

Централизираното топлоснабдяване на община Варна /училища, детски градини, жилища и др. обекти, еквивалентни на 14 000 апартамента или 38 000 души население/ се осъществява от " Топлофикация" ЕАД - Варна. Системата за централно топлоснабдяване има отоплителна централа, 426 абонатни станции и 28 км. топлопреносна мрежа.

В град Шумен има изградена топлоцентрала, която ползва природен газ. В 477 броя абонатни станции са монтирани ултразвукови топломери. Дължината на изградената топлопреносна мрежа на територията на общината е 100 км. Град Шумен е сред 21 града в България, в които е изградена мрежа за централно топлоснабдяване. Топлоснабдителната инфраструктура в града е морално и физически амортизирана, в резултат на което се увеличават загубите при преноса и разпределението на топлоенергия, при което се неутрализират предимствата от комбинираното производство на електро- и топлоенергия. Незадоволителното състояние на топлоенергийната инфраструктура се дължи на недостатъчните средства, с които Топлофикация - Шумен разполага за целите на рехабилитацията и модернизацията на производствената инфраструктура, топлопреносната мрежа и абонатните станции. Намалените приходи поради намаленото потребление на индустриалните потребители и отливът на битови абонати пораждат допълнителни финансови трудности. Насочваните средства по международни програми са ограничени, но в рамките на Програма ФАР е реализиран пилотен проект за въвеждане на системата на топлинно счетоводство сред домакинствата, в резултат на което живеещите в над 60 на сто от топлофицираните сгради могат да регулират своето потребление.

За използването на термалните води за топлоснабдяване в СИР е необходимо да се направи цялостен анализ за потенциала на наличните сондажи и възможността за използването им. В някои случаи може да се окаже, че е по-целесъобразно да се използва друг енергоносител за отопление, отколкото термалните води.

За геотермалните източници няма изградена инфраструктура, така че те не са част от топлоснабдителната инфраструктура. Към настоящият момент цената на геотермалните води е висока и спира инвеститорския интерес в тази област, тъй като съгласно Закона за водите те са държавна собственост и се ползват срещу дадена концесия.

От гледна точка на енергийна сигурност и устойчиво развитие, най-предпочитан енергиен ресурс са възобновяемите източници. Същевременно, обаче, сравнително по-скъпите към момента технологии за оползотворяването им не позволяват тяхното бързо навлизане. Поради това, ядрената енергия и природният газ представляват подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика.

Използването на ВЕИ в страната като цяло все още е ограничено, но се увеличава на база на преференциите, дадени със Закона за енергетиката. В Североизточен район има голям интерес към използването на възобновяемите енергийни източници.

В Стратегията за устойчиво развитие на Република България се предвижда по-широкото въвеждане на ВЕИ, като до 2010 г. техният дял трябва да достигне 12 % от общото количество на произведената електроенергия, а до 2020 г. – 20 %. Най-големи надежди се възлагат на малките ВЕЦ и ветрогенераторите. Възможности за използване на възобновяеми енергийни източници в различна степен съществуват във всички райони от ниво 2. Увеличаването на дела на електроенергията, произведена от ВЕИ е свързано с намаляването на емисиите от парникови газове и намаляване на негативните последици от глобалните промени в климата.

Вятърната енергия може да бъде използвана за производство на електроенергия с вятърни генераторни системи на типични по разположение местности. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на Североизточен район съществуват отлични възможности за развитието на ветроенергетиката, тъй като попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Тази зона включва откритите планински била и върхове с надморска височина, превишаваща 1000 м, а също така вдадените в морето части от сушата (като нос Калиакра и нос Емине), където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m2. Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 6-7 м/сек, като броят на часовете през годината със скорости, превишаващи указаните, е над 70-85 %. Средногодишната продължителност на интервала 5-25 м/с тук достига около 6600 h, което представлява около 75 % от броя на часовете в годината. Според метеорологичните данни относно движението на въздушните маси на височина 10 метра над земната повърхност областите Варна, Шумен, Добрич са в зоната от 100 до 199w/m².

На СИР се пада най-големият относителен дял в постигането на поставените в Националната програма за реформи на Р България 2011-2015 г в съответствие с целите на Стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната.

Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база на използване на ВЕИ. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, така и във вътрешността на района, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ. По данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ действащите вятърни мощности към 31.12.2009 г. на територията на България са 315,4 MW. От тях 133,2 MW се добиват на територията на Североизточен район в общините: Каварна – 118,18 MW, Шабла – 9,29 MW, Балчик – 2,98 MW, Добрич – 1,05 MW, Омуртаг – 0,75 MW, Търговище – 0,5 MW, Аксаково – 0,45 MW. В процес на изграждане са нови ветроенергийни паркове с очаквана мощност 309 MW в общините: Каварна - 222MW, Шабла - 39 MW, Балчик - 40 MW и Провадия – 8 MW. Порталът не предоставя информация за брой изградени инсталации, а посочва мощности. Сключен е и договор по ОПРР, Операция 4.2. „Междурегионално сътрудничество” от Община Суворово за изпълнение на проект „Междурегионално сътрудничество и партньорство за развитие и приложение на ВЕИ между община Суворово (България) и област Бадахос (Испания)” с бюджет 263642 лева, като предстои да бъдат изградени два ветроенергийни парка и на територията на община Суворово.

Необходимо е да се предприемат ускорени мерки за присъединяване на мощностите към НЕК, след изграждането на инфраструктура - електропреносна мрежа и трафопостове, чието строителство се бави, въпреки предоставените от общините терени за разширяване на подстанциите. Подобни проблеми има във всички общини от СИР с изградени мощности на база използване на ВЕИ. Най-важното условие при реализирането на всички ветроенергийни проекти е изпълнението на ангажимента на страната ни за добиването на чиста енергия да се съчетае с изпълнението на поетите пред ЕС екоангажименти предвид формираната европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.

Слънчевата енергия също може да се използва за ефективно производство на електричество. В зависимост от часовете на слънцегреене и годишната радиация, България условно се разделя на три зони по отношение на използването на слънчевата енергия /фиг. 9/. Основните потребители на слънчева енергия у нас са системи за топла вода в жилищни, обществени и стопански обекти. По данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ районът е с подходящи природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия, но такива все още не са инсталирани. Община Суворово е издала разрешения на три компании с интерес в изграждането на фотоволтаични паркове, тъй като според предварителните проучвания общината разполага с голям потенциал за построяването на такъв тип съоръжения за добиване на електроенергия от соларни панели. Фотоволтаичен парк с капацитет 5 МW ще бъде изграден и край община Тервел. Инвеститорът "Фотоволтаик Тервел 1" ЕООД, който през 2009г. получи от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Сертификат за инвестиция - клас А, е дъщерно дружество на КИОТО Фотоволтаикс ГмбХ Австрия. В сътрудничество с Община Тервел, на общинска площ от около 300 дка ще бъдат изградени общо 25000 фотоволтаични панела с мощност от по 200 Wp всеки. Инвестицията във "Фотоволтаичен парк ТЕРВЕЛ 1" е за около 24 млн. евро, строителството вероятно ще е от български партньори и ще даде работа на около 50 работника от района.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в Североизточен район, в т.ч. и използването на ветровата енергия следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района. Отразените в документа възможности за изграждане на инсталации за производство на енергия, базирани на възобновяеми енергийни източници и особено на ветрогенератори, както в крайбрежните територии, така и във вътрешността на Североизточен район и очакваното по-широко изграждане на нови генериращи мощности, основани на ВЕИ, е насочено към постигане на националните цели и целите на ЕС за програмния период.

По достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа Североизточен район е на едно от първите места в страната, тъй като делът на водоснабденото население е 99,9%, при среден показател за страната 99% за 2009 г. В 30-40% от населените места проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода. В някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана. Между 10 и 15% от населените места са на режим заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи. Необходими са мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които са на сезонен режим и за осигуряването на допълнителни количества питейна вода, за да може да преминат целогодишно на постоянен режим на водоснабдяване.

Заустването на непречистени битови и индустриални отпадъчни води е основен източник за замърсяването на водите в България. Лошото състояние на канализационните мрежи или липсата на такива е друг фактор за повсеместното замърсяване на водите.

В Североизточен район е изградена 1416,6 км канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост 1031,2 км от мрежата са с диаметър до 400 мм, а 385,4 км - с диаметър над 400 мм. Към 2009 г. в канализационната мрежа е обхванато 71,7% от населението на района.

Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.

Основните проблеми в района са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчната степен на развитие на канализационни мрежи в по-малките от тях.

Статистически зони/ статистически райони/Области	Обществено водоснабдяване	Население на режим на водоснабдяване	Селищни пречиствателни станции за отпадъчни води2		Други пречиствателни станции за отпадъчни води	Обществена канализация
			Общо	в т.ч. с поне вторично третиране
Общо за страната	99,0	3,3	45,2	42,6	0,1	70,4
Северна и Югоизточна България	99,5	4,1	37,5	33,4	0,2	63,6
Североизточен	99,9	5,4	61,3	49,6	0,7	71,7
Варна	100,0	0,0	82,9	79,4	1,4	84,4
Добрич	99,8	0,1	67,4	61,3	0,0	67,4
Търговище	99,6	25,1	0,0	0,0	0,0	51,5
Шумен	99,8	10,8	44,6	0,0	0,0	59,5