Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на

Доставената вода от общественото водоснабдяване, за задоволяване нуждите на населението в Североизточен район през 2008 г. е била 46 603 хил. куб. м, докато доставената през 2009 г. вода е 84 700 хил. куб.м. Най-голям процент от нея /81.8 %/ се пада на битовия сектор. За задоволяването на нуждите на най-големия консуматор - област Варна, през 2008 г. са доставени 26 816 хил. куб. м вода или 57.5% от общото количество вода, доставена в Североизточен район. През 2009 г. тази стойност за област Варна е нараснала до 59 870 хил. куб. м. вода. Най-малко количество вода продължава да се доставя в област Търговище – 6 220 хил. куб. м. през 2009 при 3 418 хил. куб. м. през 2008 г.

В страната използването на вода, доставена от общественото снабдяване е 143 (л/ч./ден) през 2008 г., което като количество се приближава до средните данни за ЕС15– 150 (л/ч./ден).

Използваните количества вода от човек на ден в област Варна -159(л/ч./ден) са малко над средните стойности на индикатора в ЕС, но в останалите области този показател е чувствително под него - като област Търговище с 95 (л/ч./ден), област Шумен с 106 (л/ч./ден) и област Добрич с 119 (л/ч./ден) .

В същото време, количеството добита вода е почти двойно по-голямо в сравнение с други страни, което показва неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна.

Качеството на околната среда определя в голяма степен привлекателността на територията за обитаване, за бизнес и туризъм. Целите за устойчиво развитие на Североизточен район и на общините в него и отчитането на въздействието върху компонентите на околната среда и особено върху крайбрежната ивица на Черноморския бряг, като резултат от инвестиционната и антропогенната дейност, са неразделна част от политиката за интегрирано регионално и местно развитие. Към настоящия момент това е един от районите в страната със съхранена и привлекателна и изключително разнообразна природна среда, включваща множество зони със статут на защита.

Като цяло средствата, които се отделят за опазване и възстановяване на околната среда са изключително недостатъчни както в регионален, така и в национален мащаб.

РИОСВ - Варна контролира 930 обекта, потенциални и реални замърсители на атмосферния въздух, във Варненска и Добричка области. Анализът за състоянието на атмосферния въздух се извършва по осреднените концентрации на 6 измервани показатели - фини прахови частици /ФПЧ₁₀ /, озон, въглероден оксид, азотен диоксид, амоняк, серен диоксид.

По-голямата част от общините в региона на РИОСВ – Варна имат добър статус на атмосферния въздух. Традиционно проблемни зони са Варна, Провадия и Добрич. Най-значимите обекти, емитиращи вредни вещества в атмосферата и включени в регистъра на МОСВ, са осем - “Старт” АД в гр. Добрич; “ТЕЦ Варна” ЕАД; “Варненска корабостроителница” АД и девненските заводи “Агрополихим” АД, “Девен” АД, “Девня цимент” АД, “Полимери” АД и “Солвей Соди” АД. Тези дружества ежегодно до 30 юни представят чрез РИОСВ-Варна в ИАОС инвентаризационни карти съгласно изискванията на т. 5 от Инструкцията за регистриране на големи неподвижни обекти, източници на вредни вещества в атмосферния въздух.

През 2009 г. в Националната мрежа за контрол на качеството на атмосферния въздух от региона са постъпвали данни от четири пункта на автоматичните измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в приземния въздушен слой на атмосферата, разположени в три населени места - гр. Варна (2 пункта - ул. „Ян Палах” и ул. ”Батак”), гр. Добрич и гр. Девня. Двата пункта в гр. Варна и пунктът в гр. Добрич са транспортно ориентирани, а четвъртия - в гр. Девня е промишлено ориентиран, разположен в център на химическата промишленост. Тези общини са класифицирани като “горещи” екологични точки, тъй като в тях съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението. В тази връзка в посочените общини са разработени и се реализират програми за намаляване нивата на замърсителите.

Контрол на състоянието на атмосферния въздух по утвърден от Министъра на околната среда и водите годишен график се извършва и чрез мобилна автоматична станция в гр. Провадия и гр. Балчик. При анализа на резултатите са констатирани наднормени стойности по показател ФПЧ₁₀ в двата пункта, което потвърждава необходимостта от реализацията на разработените общински програми по КАВ.

Фините прахови частици, чиято допустима концентрация за 2009 г. е 50 мкг/м3 са проблемен замърсител за всички общини. От регистрираните данни по осреднените концентрации на 6-те измервани показателя за състоянието на атмосферния въздух, може да се направи анализ, че по показател ФПЧ₁₀ във всички пунктове за мониторинг са регистрирани превишения на утвърдената среднодневна норма на пределно допустима концентрация (ПДК) ср.дн. 50 мкг/м3.

Съдържанието в атмосферния въздух на останалите контролирани замърсители - озон, въглероден оксид, азотен диоксид, амоняк и серен диоксид е значително под допустимите норми за населени места, като констатираните превишавания са еднократни – през пиковите часове на автомобилния трафик или във ветровито време.

В контролирания от РИОСВ – Варна регион се реализират 5 общински програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми, съгласно чл.27 от Закона за чистота на атмосферния въздух, целящи привеждането на наднормените стойности на замърсителите в нормите за имисиите за населените места Варна, Белослав, Девня, Провадия и Добрич. Съгласно нормативните изисквания по разработените общински програми, всички посочени общини представят в РИОСВ годишни доклади за изпълнението им към 31 март на всяка следваща година. Отчетите обхващат периода за изпълнението на предвидените мерки в плановете за действие до 31 декември на предходната година. След анализ на представените доклади, РИОСВ информира кметовете на общините и председателите на общинските съвети за състоянието на атмосферния въздух в съответната община през предходната година.

Всички планове за действие са актуализирани и са залегнали в плановете за действие в разработените по чл.79 от ЗООС, Програми по околна среда. Приети са и актуализираните програми за подобряване качеството на въздуха на петте общини.

За контрола на показателите, характеризиращи качеството на атмосферния въздух на територията, контролирана от РИОСВ – Шумен, работи автоматична измервателна станция (АИС) в гр. Шумен като част от националната система за мониторинг, която регистрира концентрациите на ФПЧ₁₀ (фини прахови частици), SO₂ (серен диоксид), NO₂/NO (азотен диоксид) и О₃ (озон). Имисионни измервания за определяне качеството на атмосферния въздух по контролираните параметри в гр. Търговище се извършват от мобилна автоматична станция (МАС) на Районна лаборатория -Варна към ИАОС-София.

През 2009 г. от АИС на територията на Шумен са регистрирани 85 превишения на среднодневната норма (СДН) по показател ФПЧ₁₀. Регистрираните среднодневни наднормени концентрации през 2009 г. определят превишаването на средногодишната норма (СГН) на ФПЧ₁₀ - 40 mg/m³. Въз основа на всички среднодневни регистрирани концентрации през 2009 г. се формира средногодишна концентрация 42,9 mg/m³.

През 2009 г. не са регистрирани превишения на средночасовите норми (СЧН) за показател серен диоксид и азотен диоксид, не е регистрирана и концентрация на озон (О₃₎, превишаваща прага за информиране на населението.

През 2009 г. в Община Шумен е разработена и приета „Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на фини прахови частици ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух на Община Шумен” с период на действие 2009 г.–2014 г., включваща план за действие и мерки за изпълнение от 2010 г. до 2014 г. През 2009 г. двадесет и шест фирми от региона са провели собствени периодични измервания (СПИ) и са представили в РИОСВ-Шумен докладите от проведените измервания.

Положително въздействие върху показателите, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в контролирания от РИОСВ – Шумен регион оказва продължаващата газификация на паровите централи и преустройството на инсталации с горивни процеси за работа с природен газ в промишлените предприятия. Увеличаването на газифицираните домакинства може да доведе до значително намаляване на емисиите, формирани при използването на твърди горива и явяващи се един от основните замърсители на атмосферния въздух към настоящия момент.

Предвид извършваната от Изпълнителната агенция по околна среда инвентаризация на емисии парникови газове (ПГ) в атмосферния въздух само на национално ниво и липсата на данни по райони, области и общини, конкретни данни по отношение емисиите на парникови газове в атмосферния въздух на Североизточен район не могат да бъдат представени. Видно от предоставените от ИАОС данни за инвентаризацията на ПГ към 2009 г. за периода от 2007 до 2009 г. по част от показателите се наблюдава снижаване на стойностите, а по друга част – стойностите варират в близки граници.

Във връзка с установено от страна на МОСВ незадоволително състояние на Общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и с регистрираните превишения на нормите за нивата на фини прахови частици /ФПЧ10/ в 29 общини в страната в периода 2007-2009 г., от началото на 2010 година са предприети действия за спешно актуализиране на съществуващите програми и за разработване на нови в случаите, когато това е необходимо, като през 2011 г. част от актуализираните програми са приети от общинските съвети.

На основата на представените общински програми от Дирекция «Опазване чистотата на въздуха» в МОСВ е изготвена и представена на Европейската комисия (ЕК) чрез Постоянното представителство на Република България в началото на месец юни 2011 г. нотификационна документация с искане пред ЕК за освобождаване от задължението за спазване на нормите за ФПЧ10 до 11.06.2011 г. за 23 общини в страната.

Актуализираният анализ на представените в Общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от ЗЧАВ резултати от извършената моделна оценка на приноса на източниците на емисии към нивата на ФПЧ10, показва различна степен на влияние на територията на отделните общини на основните източници на замърсяване – битово отопление, транспорт, индустрия, неорганизирани източници и др.

Преобладаващо за нивата на ФПЧ10 е влиянието на битовото отопление и транспорта, включително уносът на прахови частици от пътните настилки (т.н. вторично разпрашаване). Характерният регионален фон на ФПЧ10 също има значителен принос към наднормените концентрации на този замърсител - програмите отчитат високи фонови нива, получени в резултат основно на емисиите от големи индустриални източници. Общинските програми като цяло отчитат ограничено пряко влияние на индустриалните източници, с изключение на общините, където са съсредоточени големи промишлени предприятия и топлоелектрически централи.

Предвидените в общинските програми, вкл. и в процеса на актуализация мерки за постигане на необходимото качество на атмосферния въздух по отношение на основните сектори и източници на замърсяване с ФПЧ10, в частност по отношение на двата ключови сектора – битово отопление и транспорт, са следните:

- Поетапно увеличаване на потреблението на природен газ;

- Повишаване на енергийната ефективност и саниране на общински и частни сгради;

- Промяна в схемата за предоставяне на социални помощи за отопление;

- Въвеждане на ограничения и контрол по отношение продажбата на нискокачествени въглища и брикети;

- Създаване на стандарт за качеството на твърдите горива, разрешени за ползване в бита, и др.

- Преразглеждане и оптимизиране на транспортните схеми на съответните общини, изграждане или разширяване на „синята зона“, ограничаване достъпа на тежкотоварни МПС в централните градски части, въвеждане на диференцирани такси за паркиране, изграждане на нови паркинги, велосипедни алеи и т.н.;

- Обновяване на автобусния парк на градския транспорт и въвеждане на изискване за притежаване на по-висока екологична категория за МПС, използвани за обществен превоз;

- Дейности по текущо и сезонно почистване на пътната и улична мрежа, в т.ч. повишаване на качеството и честотата на почистванията, увеличаване на почистваните територии, закупуване на нова специализирана техника;

- Реконструкция и модернизация на пътната и улична мрежа на територията на съответните общини;

- Мероприятия по залесяване (в т.ч. по трасетата с интензивен трафик) и затревяване на необлагородените открити терени;

- Засилване на контрола върху фирмите, извършващи строителни и ремонтни дейности на територията на съответните общини;

- Ограничаване на използването на пясък при зимното поддържане на уличната мрежа и обществените територии и преминаване към използване на химични реагенти и други твърди минерални субстанции, които не водят до значително замърсяване на атмосферния въздух.

Резултатите от извършените прогнозни моделни оценки показват, че постигане на съответствие с нормите може да се очаква след комплексно изпълнение на всички мерки, планирани за целия период на действие на програмите (2011-2013 г.), за чиято реализация обаче, са необходими финансови средства, които не във всички случаи са обвързани с разпределяне на съответни средства от страна на общините.

На базата на направения анализ на изготвените общински програми и с цел общините да бъдат подпомогнати в изпълнение на техните задължения за постигане и поддържане на установеното със законодателството качеството на атмосферния въздух, от страна на МОСВ се предприемат действия, свързани с:

- установяване и определяне на приноса на природни източници към нивата на ФПЧ10 (нормативната уредба регламентира възможност за доказване и приспадане на превишенията на нормите за ФПЧ10 в резултат на такива източници при ежегодното докладване на данните за нивата на ФПЧ10 пред Европейската комисия);

- сформиране на междуведомствена работна група за разработване на възможни мерки за подпомагане на общините в процеса на промяна в модела (структурата) на потребление на горива за отопление в битовия сектор;

- разработване на изисквания, параметри и критерии за финансиране на общините в рамките на различни международни програми и проекти и осъществяване на мерки, предвидени в общинските програми за качество на атмосферния въздух, и др.

Пречистване на отпадъчни води

По данни за 2008 г. относителният дял на третираните отпадни води в % спрямо общия обем заустена отпадна вода за Североизточен район е бил 69,3%, като с най-висок дял са били област Добрич - 90 % и област Шумен – 80,4 %, следвани от област Варна - 65 % и с най-малък относителен дял - област Търговище – 36,5 %.