ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА

ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА

По данни на НСИ към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 282 041 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението непосредствено след Австрия (8 443 хил. души) и преди Дания (5 581 хил. души). В сравнение с 2011 г. населението на страната намалява с 45 183 души, или с 0.6%.

Продължава тенденцията за намаляване броя на населението и на неговото застаряване, като се увеличава делът на населението над 65 години и намалява броят и делът на населението до 15-годишна възраст – проблем, характерен и за другите страни-членки на ЕС. След 2000 г. се наблюдава тенденция за намаляване на дела на децата до 15-годишна възраст в страната, който за 2012 г. е 13.6% от общия брой на населението (989 786 деца) и е по-нисък от същия за ЕС (15.55%). В същото време нараства относителният дял на лицата над 65-годишна възраст, който през 2012 г. достига 19,2% при 18.9% за предходната година. В 15 области на страната населението на 65 и повече години е повече от 1/5. В сравнение със средния показател за Европейския съюз (17.56%), той остава, макар и незначително, по-висок.

Ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период. През 2012 г. коефициентът на естествен прираст е -5.5 % при -5.1 % за 2011 г., като в селата той е съществено по-нисък от този в градовете (съответно -12,8‰ и -2,8‰). Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта. През 2012 г. броят на ражданията в страната е намалял и коефициентът на общата раждаемост е 9.5 (9.6 за 2011 г.), като остава по-нисък от този за ЕС (10.49‰), но се доближава до нивото в повечето европейски страни.

Делът на младите хора в страната за 2012 г. е 17.88% или 1 301 700 души като е намалял с почти 1% за периода 2010-2012 г. (1324 481 през 2011 г. и 1334 300 през 2010 г.). Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г. - ако през 2011 г. хората на възраст 15 - 29 години са 1 324 481 души, то през 2015 г. броят им ще бъде 1 177 433 , а през 2020 г. ще бъде близо 1 006 884.

След резкия спад на емиграционните настроения в периода 2002-2006 г., през последните години се наблюдава ново покачване на желанието за емиграция при младите хора, особено във възрастта 20-29 години, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазара на труда. Мотивите за емиграция се свързват със стремеж за образователна и професионална реализация и осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт. Този процес има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на страната. Емиграцията оказва силен негативен ефект и върху възпроизводството на населението, тъй като страната напускат жени в детеродна възраст, с което се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост за много по-дълъг период от време – 40-50 години.

По данни на НСИ към 31.12.2012 г. около три четвърти от младите хора живеят в градовете (76.16%) и само една четвърт в селата (23.8%). Очертава се също тенденция за съществено териториално движение по направлението “град-град”. Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението “село-село”. Броят на преселилите се от селата в градовете е по-голям, отколкото в обратното направление “град - село”. Демографските процеси в периода 2010 – 2012 г. са оказали най-силно влияние при младите хора, живеещи на село, като те са намалели с 6.20% докато при младите хора, живеещи в града този темп е сравнително по-нисък - 1.21%. Тревожен е фактът, че всеки осми млад човек има конкретни намерения в обозримо бъдеще да емигрира. Над една четвърт от младите хора в страната определено проявяват интерес към временна трудова миграция в чужбина. Положителното е, че определено се променя образователната структура на емиграционния поток – той е доминиран от млади хора със средно (11,9%) и по-ниско образование (10,2%). Висшистите все повече виждат шансове и перспективи за добро материално положение в страната и едва 7,5% декларират желание за реализация в чужбина. Най-голям е делът на младежите които работят на непълен работен ден (56,85) или са безработни (48,1%).¹

2. ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА ПРИ МЛАДИТЕ ХОРА

Състоянието на образователната структура при младите хора е от основно значение за развитието на страната. От образователното ниво на младежите до голяма степен зависи мобилността им на пазара на труда, гарантираща по-добро заплащане, поддържане на по-висок жизнен стандарт и качество на живота.

В началото на 2011 г. процентът на отпадналите млади хора от системата на средното образование е 14.9 %. през 2007 г. до 12,5 % през 2012 г. (12,8% средно ниво за ЕС) във възрастова група 18-24 години.⁵ Процентът на преждевременно напусналите образователната система, обаче, остава тревожно висок – особено в малките населени места (20,1%) и селата (23,4%). ⁶ 23.2% от децата до 15 години от ромския етнос не учат, 11.9% - от турската етническа група и 5.6% - от българския етнос. Основните причини за тези данни са затруднения физически достъп до училището, финансови и битови проблеми в семейството, наличие на здравословен проблем. Особено тревожен е фактът, че нарастването на неграмотността и увеличаването на дела на отпадащите от училище са съсредоточени в нискодоходни и някои етнически групи от населението като неграмотността в редица случаи се съпровожда със социални рискове. Необходимо е да се търсят подходи както за задържане на децата в образователната система, включително чрез осигуряване на възможности за целодневно обучение, така и за подпомагане на грамотността на населението в трудоспособна възраст с фокус върху групи с висок риск от маргинализация и социално изключване.

Професионалното ориентиране е определящо за реализацията на младите хора на пазара на труда. Търсенето на работна сила се изменя в зависимост от общото състояние на икономиката на национално и регионално ниво, сезонните фактори и решението на работодателя за реализиране на труд с определени количествени и качествени характеристики са от решаващо значение. Тези специфични фактори, заедно с европейските и световните тенденции за непрекъснато нарастване на изискванията към пригодността за заетост по данни на CEDEFOP, определят необходимостта от първоначално и продължаващо професионално обучение.

Данните от системата АДМИН на Министерството на образованието и науката за периода 2010-2012 г. показват тенденция за намаляване на броя на паралелките в професионалните училища с 3.4% и на броя на учениците с 4.5% (2012 г. спрямо 2010 г.).

Учебна година	2010/2011 г.	2011 /2012 г.	2012/2013 г.
Брой професионални училища	487	477	494
Брой паралелки	6 521	6 360	6 301
Брой на учениците	149 535	145 728	142 733

Съществуващите проблеми в сектора на професионалното образование в страната са:

• 
  намаляване на младите хора, обучаващи се във II степен на професионална квалификация – 24,85% (учебна 2012/2013 г.)⁷;
  
• 
  застаряване на преподавателите и липса на мотивация сред младите специалисти да се реализират като учители;
  
• 
  дисбаланс по професионални направления и слабо участие на социалните партньори и на бизнеса.
  

Практиката сред работещите младежи показва, че образованието често няма връзка с намерената работа. При 52% образованието няма нищо общо с работата. Това е косвен индикатор, че младите хора или не са имали ясна ориентация с какво биха искали да се занимават, когато са избирали образованието си, или все още не са успели да намерят работа по своята специалност. Една четвърт от заетите се занимават с нещо, пряко свързано с образованието им.

Предизвикателствата в областта на висшето образование през последните години са:

• 
  широк достъп до висше образование като броят на свободните места в държавните университети се доближава до броя на випускниците на средните училища;
  

• 
  отпадане на голям дял студенти след първата година на обучение поради ниски резултати;
  
• 
  липсата на обратна връзка с потребностите на трудовия пазар, което води до производство на специалисти, които не са конкурентноспособни.
  

Специално внимание е необходимо да се отдели за привличане и задържане на младите и талантливи хора в науката. За целта трябва да се доразвият програмите, по които на проектен принцип млади учени получават подкрепа – въвеждане на „проектна” докторантура, следдокторантски програми, финансиране на участието на млади хора в международни конференции, осигуряване на средства за публикации в реферирани списания и др. Да се предвидят мерки за повишаване на интереса към научноизследователска дейност на студенти, за създаване на условия за усвояване на съвременни знания от младото поколение и подготовка на нова генерация учени чрез системен пакет от мерки (дейности) за кариерното развитие на младите учени за професионална реализация (краткосрочна или постоянна) в практиката и науката, увеличаване скоростта на трасфер на технологии и увеличаване на държавната подкрепа за научни изследвания.

Един от основните стимули за преодоляване на бариерите в комуникацията между бизнеса, академичните среди и студентите, специализантите и докторантите, са университетските кариерни центрове. Освен в партнирането на работодателите чрез подпомагане в процесите на подбор на студенти, специализанти и докторанти за стажантски позиции и работни места, кариерният център има изключителна роля в професионалното ориентиране и подготовка на студентите, специализантите и докторантите.

Дългият български преход към демокрация и пазарна икономика все още не е довел до създаването на съгласувани системи за образование и квалификация, които да отговарят на новите икономически условия. В условията на висока безработица, предприятията изпитват все по-голям недостиг на работници с необходимата квалификация, което от своя страна, наред със застаряващото население, бавния темп на икономически растеж и реформи в образованието, се разглежда като съществена пречка пред икономическия растеж и привличането на нови инвестиции в България.

Съществува обществена потребност от провеждане на целенасочена политика за реформиране на образователната система в страната за осигуряването на качествено и широко достъпно образование насочено към подкрепа на личностното развитие и професионална и социална реализиция на младите хора в отговор на съвременните условия на икономическия и социален живот, бързото разпространение на новите технологии и критериите за евроинтеграция, което изисква комплексните усилия на много институции.

3. 
   ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ И БЕЗРАБОТИЦА
   

Задълбочаването на икономическата криза в страната за периода 2010-2012 г. има своето отражение върху пазара на труда. Процесите на трудовия пазар се развиват с известно изместване във времето по отношение темповете на влошаване на икономическата конюнктура. В резултат на несигурната икономическа среда, недостатъчната финансова обезпеченост, свитото производство и намаляване на обема на работа, намаленото търсене на стоки и услуги от страната и чужбина, коефициентът на заетост (в групата 15 - 64 г.) в страната е средно 59%, като спрямо 2010 г. се наблюдава намаление с 1.2% през 2011 и с 0.9% през 2012 г. ⁹ В рамките на ЕС (27) заетостта в тази възрастова група е средно 64.16% като се наблюдава увеличение с 0.04% през 2011 г. и с 0.05% през 2012 спрямо 2010 г.

При младите хора в страната се отчитат съществени различия между нивото на заетост при различните възрастови групи, като общата тенденцията е негативна. Във възрастовата група от 25 г. до 29 г. заетостта е 63.78% през 2012 г. като се наблюдава намаление спрямо 2010 г. с 3.07 % . В рамките на ЕС (27) коефициентът на заетост в тази възрастова група е средно 71.15% за 2012 г., като се наблюдава продължаваща тенденция за намаление - с 0.9 % спрямо 2011 г. и с 1.03 % спрямо 2010 г.

При младите хора от 15 г. до 24 г. коефициентът на заетост в България е средно 21.4%, докато в ЕС е 33.5%. През 2012 г. в България се наблюдава увеличение на заетостта в тази възрастова група спрямо 2011 г. с 1.8%, но все още не е достигнато нивото от 2010 г. – 22.2%. Ниският процент на заетост сред младите хора в тази възрастова група е в резултат главно на ниската им икономическа активност, тъй като те все още са в процес на получаване на тяхното образование и не работят по време на обучението си. България се нарежда в групата на страните с активност по-ниска от 50% на младите хора по отношение на заетостта (Чехия, Италия, Литва, Люксембург, Унгария, Румъния и Турция). Докато в страни като Дания, Холандия, Исландия и Швейцария, младите хора в тази възрастова група показват икономическа активност над 70%. Трябва да се отбележи, че в тези страни съществува дуална система на обучение, при която обучението в клас и на работа се прилага паралелно.

Независимо, че икономиката отчита ръст през 2011 г. и 2012 г. (ръстът на БВП за 2011 г. е 1.8%, през 2012 г. ръстът на БВП е по-нисък – 0.8%), той е недостатъчен, за да се увеличи заетостта в страната. Най-голям е спадът при активността на пазара на труда на младите хора в най-активна трудоспособна възраст 25-29 г. – 3.07% в рамките на тригодишния период.

Данните за образователната структура на заетите показват намаление на заетостта при всички категории лица, като се запазва правопропорционалната зависимост между степента на образование и величината на коефициента на заетост. Амплитудата между двете крайни стойности (за младите хора с висше образование и за тези с начално и по-ниско образование) остава значителна – 60.7 процентни пункта, при 61.6 процентни пункта през 2010 г. През 2011 г. тя е по-малка, защото заетостта в групата на младите хора с висше образование е намаляла с по-висок темп, отколкото при тези с начално и по-ниско образование. През 2012 г.:

• 
  продължава да е най-висок коефициентът на заетост на младежите с висше образование 69.1% (при 70.1 през 2010 г.);
  
• 
  за младите хора със средно образование той е 55.7% (при 57.7% през 2010 г.);
  
• 
  за младите хора с основно образование той е 19.3% (при 20.0% през 2010 г.);
  
• 
  най-нисък е коефициентът на заетост при младежите с начално и по-ниско образование - 8.4% (при 8.5% през 2010 г.).
  

Данните на Евростат представят тенденции на спад в дела на самонаетите лица сред младите хора в България, по възрастови групи и в сравнителен период 2009/2011 г. ¹¹ През 2011 г. едва 1.1% от заетите млади хора на възраст от 20 до 24 години в България развиват собствен бизнес, като техният брой намалява спрямо 2009 г. с 0,8%. При младите хора на възраст от 25 до 29 години в България 3.1% са предприемачи, като при тях не се наблюдава чувствително намаление (едва 0.1% спрямо 2009 г.).

Младите хора, които са се реализирали като предприемачи, имат различна степен на образование, като преобладават тези с висше и средно образование (5% са с основно и по-ниско образование, 42% са със средно образование и 53% са с висше образование (15% бакалаври и 38% магистри).¹²

През 2012 г. в България самонаети са всеки 6 на 1 000 от младите хора на възраст от 15 до 24 години. ¹³

Ниската активност в областта на предприемачеството сред младите хора в България се дължи преди всичко на липса на достатъчно умения, опит и ресурси за стартиране на собствен бизнес. Много от тях, които имат намерение да се заемат със собствен бизнес, предпочитат преди това да натрупат знания, професионален опит в избраната област, както и да намерят необходимия им стартов капитал.

Като цяло, в страните от ЕС¹⁴ бизнес активността сред младите хора е много ниска – едва 4% при възрастовата група от 15 до 24 години и 9% при тези на възраст между 25 и 29 години. При възрастовата група от 30 - 34 години този процент нараства на 15% .

Изследване на Флаш Евробарометър на ЕК от 2011 г., показва, че в сравнителен план българските младежи изявяват най-голямо желание да се занимават със собствен бизнес в бъдеще (74%). Другите държави с високи процентни дялове са Румъния, Полша, Латвия и Литва (61%-64%). Най-ниско желание демонстрират младите италианци, немци, белгийци и австрийци (27%-32%). Склонността към стартиране на собствен бизнес сред младите хора за стария континент е средно 42%. Резултатите от това изследване показват, че 87% от младите, между 15 и 29 г., у нас са склонни да се занимават със собствен бизнес, а 6.4% вече имат такъв.

Младите хора, желаещи да започнат собствен бизнес, виждат в предприемачеството реализация на личните им идеи и възможност за самостоятелност.

Според проучване сред младите хора в страната през 2012 г.¹⁵ причините да се откажат от стартиране на собствен бизнес са на първо място: липсата на средства (50%), отсъствието на добър бизнес климат у нас (38%), както и общата оценка, че бизнесът е трудно начинание (30%).

Младите хора препоръчват да се опростят бюрократичните процедури при издаване на разрешителни за отделните дейности, да се засили финансовата подкрепа на младите предприемачи при преференциални условия, да се въведат интересни и привлекателни за младите хора програми в образователната сфера, да се засили информацията за проекти и програми, свързани с предприемачеството и бизнеса за младите хора.