Актуализирана национална стратегия за младежта (2014-2020) Октомври 2013 г

Младежка безработица¹⁶

Според данните на Евростат за групата 15 – 24 г. за 2012 г., равнището на младежка безработица в България е 28.1%, като средното равнище за ЕС (27) е 22.8%. Нарастването на безработицата в тази възрастова група е в рамките на 6.3 за периода 2010 -2012 г. С по-високо от България равнище на безработица сред младежите до 24 г. са Гърция, Испания, Португалия, Италия, Словакия, Ирландия, Латвия и Унгария.

Най-висок е делът на безработните младежи в Североизточен (26.8%) и Южен централен район (26.4%), а най-нисък е делът им в Югозападен район (13,0%) за 2012 г. За периода 2010-2012 г. най-голям е ръстът на безработните младежи в същите райони - Североизточен (с 5.7 пр. п.) и Южен централен район (с 3.5 %).

Разпределението на безработните младежи до 29 години по наблюдаваните професионални групи показва, че най-многобройна и с най-голям относителен дял продължава да е групата на регистрираните младежи без специалност, въпреки че през 2012 г. в сравнение с 2011 г. делът на младежите без квалификация и специалност намалява с 2.3 пр. п. до 60.8%. По образователен признак младежите с основно и по-ниско образование запазват най-голям относителен дял - 46.7% от безработните младежи. Младежите със средно специално и професионално образование са 26%, а със средно общо образование - 15.4%. Делът на младежите с висше образование продължава да е най-малък - 11.9%.

Безработицата сред младежите се отличава и с голяма продължителност. Младежите до 29 годишна възраст с престой на пазара на труда над 1 година са 24.4% в общата съвкупност на безработните младежи. При младите хора от 15 до 24 години този процент е по-висок (49.8%).

Безработицата като проблем е концентрирана сред младите хора без образование, тези с основно или средно образование – съществува значителна група неграмотни, необразовани и неквалифицирани млади хора, които имат минимален шанс за достъп до пазара на труда. Национално представителното лонгитюдно изследване сред младите хора през 2011 г.¹⁷, показва, че най-голяма е безработицата на младежите на възраст до 29 години, които живеят в селата и малките градове.

4. ЗДРАВОСЛОВЕН СТАТУС И НАЧИН НА ЖИВОТ

На здравето на населението все повече следва да се гледа не като на съпътстващ продукт на благоденствието, а като на нещо, което е вложение и в бъдещия икономически растеж. Допълнителните инвестиции за по-добро здравеопазване за населението са необходими не само от социални и етични съображения, но в дългосрочен план те ще да допринесат за подобряване на конкурентоспособността на нацията в икономическо отношение.

През 2012 г. Институтът за социални изследвания и мониторинг проведе изследване за определяне на здравния статут на младите хора. Според получените данни 89% от запитаните заявяват, че са здрави, а 9% споделят, че имат оплаквания от здравословен характер. В сравнение с предходната 2011 г. делът на последните е нараснал с 1,5 пункта.

През 2012 г. продължава регистрираната в предходните издания на изследването (съответно през 2009-2011 г.) тенденция на увеличаване на дела на страдащите от хронични заболявания, който в сравнение с 2009 г. се е повишил с 6%. Най-често младите хора днес казват за себе си, че имат такъв проблем и спонтанно¹⁸ изреждат: бронхит, ендокринно заболяване, астма, пиелонефрит, диабет, синузит, сърдечно заболяване, алергия, слепота, колит, запек, дископатия, мигрена, множествена склероза и анемия.

Делът на самоопределящите себе си младежи като хора, имащи проблеми с кръвното налягане е нараснал почти три пъти през 2012 г. ( 7%) в сравнение с 2009 г (2.7%).

Друга част (15%) от младите хора посочват, че имат често главоболие. Така регистрирания дял се е увеличил двойно за последните три години (през 2009 г. е 8%).

Повече от една трета (37%) от младите хора в България споделят, че имат стоматологични проблеми, докато през 2009 г. страдащите от подобен проблем са били 31% или с 6 пункта по-малко. Над три четвърти – 72% от интервюираните през 2012 г. споделят, че ходят на зъболекар. Всеки пети (21%) млад човек, обаче, не ходи на зъболекар, въпреки наличието на стоматологичен проблем.

18% (с 2 пункта повече в сравнение с 2011 г.) от младежите в страната имат проблеми с очите, в т.ч. късогледство, далекогледство, нужда от очила.

Почти всички млади хора на възраст 15-29 г. имат личен лекар през 2012 г. (95%) като в сравнение с 2011 г., делът им е нараснал с 3 пункта.

В рамките на 2012 г. 76% от анкетираните заявяват, че са преглеждани от лекар. От една страна може да се допусне, че става въпрос за завишено внимание към здравето и превенция, но от друга – това може да е индикация за здравословен проблем.

Изследването регистрира по-добър достъп до лекарства сред младите. Почти всички интервюирани лица през 2012 г. са успели да си набавят необходимите лекарства – 96%. Делът на последните се е увеличил с 3 пункта за последната година, а в сравнение с 2009 г. с 7 пункта.

Половината (49%) от изследваните лица през 2012 г., заявяват, че не са търсили информация за превенция на рискови практики и здравословен начин на живот като интерес проявяват под една трета от младите хора у нас – 28%. Причината не е в достъпа или липсата на такава – 47% от младите са попадали на подобна информация. Необходим е специален акцент в образованието и цялостния социализационен процес върху изграждането на нагласи за здравословен начин на живот. Едва 6% споделят за себе си, че са взели участие в обучения и кампании по въпросите на спорта, здравето, физическата активност и здравословния начин на живот.

Според повечето изследвания индивидуалното поведение може да бъде причина за 25-35% от разликите при здравословното състояние на гражданите. Основните рискови и поведенчески фактори за здравето на младите хора в страната през последните години са тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотични и психотронни вещества, нездравословен начин на хранене, сексуални и репродуктивни проблеми и ХИВ/СПИН, като много често това се дължи на липсата на информация или влиянието на приятелите. Изследване¹⁹ показва, че всяко рисково поведение води със себе си и друго, например пушенето при подрастващите много често е свързано с високото ниво на консумация на алкохол, нездравословно хранене, ранен сексуален живот, насилие и чувство на неудовлетвореност. Тези рискови фактори са дългосрочни и с дълготрайни последствия при ранна възраст.

Рискови фактори, свързани с начина на живот

В последните няколко години се наблюдават тревожни тенденции, въпреки че за множество млади хора здравословният начин на живот – правилно хранене, спорт и др., се превръща в ценност.

Въпреки предприетите мерки за ограничаване на тютюнопушенето в България голяма загриженост предизвиква тютюнопушенето при българските деца. От изследваните 13-15-годишни деца през 2008 г. правилите опит да пушат са 58.8%, като 56.1% са момчета и 61.3% са момичета. От тях учениците, които са запалили първата си цигара преди 10-годишна възраст, са 21.2% (26.6% момчета и 16.3% момичета). Пушилите цигари през последния месец са 28.2%, като 24.4% са момчета и 31.6% са момичета. Непушещите, склонни да пропушат са 31.2%, като 27% са момчета и 36.4% са момичета. На пасивно тютюнопушене у дома са изложени 71.9% от 13-15-годишните български деца. Значително високо е равнището на тютюнопушене и сред 15-16-годишните български деца – 38,9% през 2011 г., от които 32,7% момчета и тревожно високо равнище за момичетата - 45,6%.

Рисковата и вредната консумация на алкохол обуславя 9.2% от общото бреме на болестите в развитите страни. По данни на Световната здравна организация, от 2 милиарда души по света, които консумират алкохолни напитки, 76.3 милиона души са с диагностицирано разстройство заради алкохола. 2.5 милиона души по света са починали през 2004 г. от болести, свързани с алкохолната злоупотреба, включително 320 000 млади хора между 15 и 29 години.

По отношение на подрастващите „Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици” (ESPAD), провеждан съвместно от Национален център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ) и Националния център по наркомании, показва, че сред 16-годишните, употребата на поне едно питие през последните 30 дни е при 57% през 1999 г., 65% през 2003 г., 66% през 2007 г. и 65.2% през 2011 г. Резултатите показват, че през 2007 г. 21% от учениците (25% момчета и 18% момичета) са се напивали поне веднъж през последните 30 дни, като през 2011 г. тези проценти са съответно 20.4% (23.6% и 18.1%).

Употреба на психотропни вещества

По данни на национално представително лонгитюдно проучване сред младите хора в страната през 2012 г.²⁰, макар и слабо изразена, се наблюдава тенденция на лек спад в употребата на марихуана, в сравнение с предходните години - от 10% през 2011 г. и 8% - през 2012 г. По-често пушат представителите на мъжкия пол (12%) и живеещите в столицата (14%). Употребата на твърди наркотици през 2012 г. се запазва в рамките на 1%.

И толерантността и употребата на различните видове психотропни вещества е много по-рядко срещана в сравнение с тази на цигари и алкохол. През 2012 г., най-критично е отношението към употребата на твърди наркотици (хероин, морфин и др.), както и кокаин – по 97%, следвано от екстази – 95%.

Изследването регистрира сравнително по-висока толерантност към употребата на марихуана като 81% от запитаните преценяват, че представлява категорично риск за здравето, а 12% - донякъде. Рисковете се осъзнават по-често сред младите жени (95%), представителите на възрастовата група 18-29 г. (93%) и живеещите в селата (96%).

Борбата с употребата на наркотици трябва да започва в най-ранна възраст с комплексните усилия на семейството, училището и цялото общество. Докато употребата на твърди наркотици се запазва в ниски граници, притеснение предизвиква широкото разпространение на марихуана, особено в столицата. Масово тази т.нар. „мека” дрога се възприема като непредизвикваща зависимост и в този смисъл – „невредна”. Редица сайтове в интернет, дори я представят като полезна при лекуването на определени болести, напълно премълчавайки факта, че тя често е крачка към опитването на твърдите наркотици. Това прави борбата с пушенето на марихуана изключително трудна.

Сексуални и репродуктивни проблеми и ХИВ/СПИН

По данни на УНИЦЕФ (публикация 2011 г.) към 2010 г. се наблюдават сравнително високи показатели на регистрираните случаи на предадени по полов път инфекциозни заболявания като сифилис и гонорея сред млади хора на възраст от 15 до 19 г. – 15,1% на 100 000 души население за 2009 г.

Според данни от изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН към Министерството на здравеопазването към 2010 г., приблизително 5% от новорегистрираните случаи са във възрастовата група 15-19 години, а 12% са във възрастовата група 20-24 години. Съгласно Националния доклад за напредъка на България в изпълнението на декларацията за ангажираност по проблемите на ХИВ/СПИН (2010 г.), през 2009 г. се наблюдава положителна промяна в рисковото сексуално поведение на младите хора. Нараства употребата на презервативи при първи полов акт, както и при полов акт със случаен партньор. Намалява процентът на младите хора във възрастовата група 15-24 години, които са правили секс на възраст под 15 години / от 9.9% през 2006 на 8.3% през 2009 г./, както и процентът млади хора, които през последната година са правили секс с повече от един сексуален партньор (25.2% през 2006 срещу 20.9% през 2009 г.).

Нездравословно хранене

Негативните характеристики на храненето, както и неблагоприятните тенденции в модела на хранене на населението в България, водят до увеличаваща се честота на наднормено тегло и затлъстяване, включително и при децатa, висока заболеваемост и смъртност от хронични болести, свързани с храненето.

Епидемията от затлъстяване поставя едно от най-сериозните предизвикателства пред общественото здраве в европейския регион. Разпространението на затлъстяването се е увеличило 3 пъти през последните 2 десетилетия. Половината от всички възрастни и една пета от децата в страните на европейския регион са с наднормено тегло. От тях една трета са вече със затлъстяване и броят им бързо нараства. В България също се наблюдава неблагоприятна тенденция за увеличаване разпространението на затлъстяването при децата. Данните от националното представително проучване на храненето и хранителния статус на учениците в България, проведено през 1998 г., показва, че при децата на 7-8-годишна възраст с наднормено тегло са 23.3%, като 7.2% от тях са със затлъстяване, докато при проведеното през 2008 г. изследване при същата възрастова група наднорменото тегло се е увеличило и се наблюдава при 30.6% от изследваните деца, като 13.6% от тях са със затлъстяване.

През последните десетилетия тенденцията по отношение на нивото на физическата активност у нас продължава да е неблагоприятна за всички възрастови групи.

Ниската физическа активност формира 3.5% от глобалното бреме на болестите в европейския регион на СЗО (от 1.8% до 5.6% за отделните страни) и е причина за 3.3-11.2% от всички смъртни случаи. За България тези показатели са съответно 4.3% и 7.7%. С недостатъчна физическа активност в света са над 60% от населението. Не практикуват никакъв спорт около 50% от европейците, като с най-висок дял е България (82%), следвана от Гърция (79%), Унгария (71%), Румъния (69%), Италия (67%), Полша (66%) и Латвия (65%). Ниската физическа активност, заедно с редица други фактори на риска, води до по-висока заболеваемост и смъртност от исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, диабет, хипертонична болест, злокачествени новообразувания и др. Комбинациите от ниска физическа активност, повишено артериално налягане, повишен холестерол, наднормена телесна маса или затлъстяване увеличават многократно риска за здравето на хората.

Обездвиженият начин на живот е широко разпространен сред всички възрастови групи на населението в България. Особено сериозен е проблемът с ниската физическа активност при децата в ученическа възраст. Физическите занимания, в рамките на учебните програми в училищата, са недостатъчни за поддържане на добро здраве, което налага извършването на допълнителни физически натоварвания през свободното време.

Изследване за честотата и продължителността на физическата активност на учениците на възраст 7-19 г., извън училищната програма, показва, че само 14-21% от момчетата и 8-11.4% от момичетата извършват умерена физическа активност поне 1 час дневно. По-малко от ½ час е продължителността на физическата активност при 42.5% от момчетата и 51% от момичетата на 7-10 г. и 30% от момчетата и 45% от момичетата на 10-19 г. Висок е относителният дял на учениците, които не извършват или извършват рядко (по-малко от 1-3 пъти месечно) физическа активност през свободното време – 11-16% от момчетата и 17-27% от момичетата. Най-голяма е неактивността сред момичетата на 14-годишна възраст. (Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести).

Затвърждава се тенденцията, че след напускането на училището голяма част от младите хора практически скъсват със спорта и грижите за поддържането на добра форма. Близо половината от младите (45 %) в рамките на една година не са спортували.²¹

5. 
   ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ И УСЛУГИ ²²,²³
   

Осъществените национално представителни социологически проучвания с лонгитюден характер за състоянието на младежта в страната през 2011 г. и 2012 г. показват, че все повече млади хора в страната разчитат на информацията, получена чрез интернет. Само в рамките на последните четири години се наблюдава сериозна промяна в информационните канали – интернет започва да измества телевизията. Към 2011 г. 13.3% повече млади хора са използвали интернет като източник на информация спрямо 2009 г., докато използвалите телевизията с тази цел са намалели с 15.3%.

През 2012 г. интернет продължава да е вторият основен информационен източник за младите хора (43%) и то ползван с честота, която е в пряка конкуренция с водещите все още в класирането телевизии (47%). Допълнителният статистически анализ показва, че сред настоящите ученици интернет излиза на първо място като информационен източник.

Ползването на компютър и интернет са ключови характеристики на днешното младо поколение. Потребителите на интернет сред изследваните младежи възлизат на 94 на сто. 85% имат достъп до компютър с интернет, 88% могат да работят с компютър.

Делът младежи, които могат да работят с компютър, е със 17 пункта повече в сравнение с 2009 г. (71%) и 13 пункта в сравнение с 2011 г. (75%). Делът на младите хора, които не използват компютър през 2012 г. са едва 4.5% в сравнение с неумеещите да работят с компютър през 2009 г. - 18.7% и 12.5% през 2011 г. Ползването на Мрежата (56%) е второто нещо след излизането с приятели (76%), което младежите най-често правят в свободното си време.

Интернет е преди всичко място за комуникация и социални контакти. Мрежата се използва най-често от къщи (91%), училище (11%) и от работното място (11%). Най-продължително младите хора стоят във Фейсбук (64%) или използват някоя от чат-програмите (47%). Следва търсенето на информация в мрежата (46%) и все още достъпното у нас сваляне на филми и музика (34%). Втората глобална социална мрежа Туитър все още се ползва с по-ниска честота - 7%. Сравнението с 2011 г. показва, че престоят във Фейсбук се е увеличил (9 пункта) за сметка на практически всички останали приложения. Според аналитичния доклад „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора” на Института за социални изследвания и маркетинг основната причина е, че социалната мрежа има функциите и на чат и на сайт за запознанства, както и на средство за информация.

За разлика от ползването на интернет, четенето на книги сред младите е доста по-рядка дейност. По-малко от една трета споделят, че четат някаква книга в момента, а 38% не са прочели нищо през последните 12 месеца. В сравнителен план делът на четящите (29%) отново се покачва спрямо 2011 г. (26%) и се доближава до нивото от 2009 г. (32%).

В днешно време ползването на библиотеките също е много слабо. 36% от ползвалите са били за последен път в библиотека преди повече от 2-3 години. В сравнение с 2011 г. се наблюдава увеличение с 6 пункта на активните потребители – от 14% на 20%. Най-често библиотеките се ползват за класическото си предназначение – заемане на книги (43%) или учебници (38%).

Въпреки масовото навлизане на информационните технологии в бита и в работата, достъпът на младите хора до информация все още е ограничен. Много слабо е търсенето на специализирана информация, консултации и услуги сред младите хора. Едва 20.7% от анкетираните са посочили, че ползват специализирани услуги.

За разширяване на достъпа до услуги в страната се разработват и изпълняват национални програми за младежта в синхрон с възможностите, предоставени от ЕС чрез хоризонталните програми „Младежта в действие“ и „Учене през целия живот“. В началото на 2011 г. е осъществена финална оценка на двете национални програми (Национална програма „Младежки информационно-консултантски центрове“ (2007-2010) и Програмата за младежки дейности (2008-2010), на базата на която е разработена и приета ново поколение Национална програма за младежта (2011 – 2015).

Публичните услуги в подкрепа на младите хора все още не са с необходимото качество и не достигат до всички нуждаещи се, особено до младежите в малките населени места. Въпреки устойчивото развитие на мрежата от Младежки информационно-консултантски центрове (МИКЦ), е необходимо да се подобри капацитета им и да се повиши качеството на услугите, предлагани в тях, както и разширяване на мрежата към малките градове в страната.

6. 
   
   Каталог: pub
   pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
   pub -> Съдържание
   pub -> Съдържание уводни думи
   pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
   pub -> Азбучен списък на преподавателите
   
   
   
   Изтегляне 1.5 Mb.
   
   Сподели с приятели: