Актуализирана национална стратегия за младежта (2014-2020) Октомври 2013 г
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- МЛАДИТЕ СЕМЕЙСТВА
МЛАДЕЖКО ДОБРОВОЛЧЕСТВОДоброволчеството в България е един от секторите, за когото липсва официална статистическа информация с изключение на спорадични социологически проучвания и анализи на неправителствения сектор в страната. Данните за броя на младите доброволци в страната са на базата на национално представителни лонгитюдни социалогически проучвания сред младите хора, както и от информация на неправителствения сектор в страната. Като цяло нагласата на младежите в България към доброволчеството е положителна през последните четири години, но по-скоро на декларативно ниво. Реалната активност остава без съществена промяна. С 8 пункта нараства заявената готовност за участие в доброволчески инициативи през 2012 г. (51,3%) в сравнение с 2011г. (43%)31. Въпреки това, все още немалък дял (32%) не могат да преценят има ли смисъл да се ангажират с подобна дейност. Най-разпространени сред младежите са благотворителните кампании със СМС (52%). Далеч по-нисък и сравнително константен през последните годините е делът на включилите се в такива инициативи като доброволци (8%) или с дарение на вещ (9%). Най-висок дял участвали в благотворителни акции има сред младите жители на столицата (56%) и областните градове (59%). В сравнение с други държави (в ЕС и извън него) младите хора, които полагат доброволен труд в страната са малко. Причините за недостатъчното разпространение на доброволчеството у нас могат да бъдат търсени на различни места и са обусловени от редица фактори – възпитание в семейството, липса на традиции, недостатъчен ресурс за финансиране на инициативи, липса на достатъчна мотивация, социално-икономическо положение и материален статус на младите хора, недостатъчна информация за работата на неправителствените организации, липса на нормативна база и др. Статистически проучвания32 за страните в Източна Европа относно участие в доброволчески проекти и дейности, доброволчеството като цялостна концепция и ценност не е адекватно представено, а и липсват такива традиции, поради което България е на едно от последните места в сравнение с останалите държави-членки на ЕС. За да бъдат преодолени тези тенденции е необходимо да бъде насърчавано включването на младежите и младежките организации в популяризирането на доброволчеството, да се предприемат мерки за подобряване на представата за доброволчеството, която имат младите хора, както и да се работи в посока на по-голяма публичност на дейността, която упражняват доброволците.
Българските младежи (15-29 г.) продължават да живеят все по-дълго в дома на своите родители в сравнение със своите връстници в другите държави от ЕС. По данни за 2007 г. средната възраст, на която младите жени напускат, е малко преди навършване на 28 години, а за младите мъже – малко преди навършване на 32 години.33 Основната причина, която българските младежи посочват за продължително съжителство с родителите си е липсата на финансови възможности да живеят под наем или да закупят собствено жилище.34 Расте средната възраст при сключване на първи брак35 през последните десет години. При мъжете от 28.1 години през 2001 г. тя достига 29.6 г. през 2009 г. и 30.0 г. през 2010 година Този показател за жените е съответно: през 2001 г. - 24.8 години, през 2009 г. - 26.4 г. и през 2010 г. - 26.9 години. Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване на дела на женените/омъжените лица за сметка на неженените/неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак. Делът на лицата със сключен юридически брак през 2011 г. в сравнение с преброяването през 2001 г. намалява с близо 10 процентни пункта, а този на неженените/неомъжените лица се увеличава с близо 7 пункта. Сред младите възрастови групи преобладават неомъжените/неженените лица. Техният относителен дял във възрастовата група 16-34 г. е близо половината от всички неомъжени/неженени лица. Младите хора все повече предпочитат съвместното съжителство, без да сключват граждански брак. От всички съжителства без брак 70% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. Изследванията показват, че все повече млади хора не считат брака за необходимост. Ако доскоро жените в по-голяма степен се обявяваха в подкрепа на брака, то сега мнозинството и от мъжете, и от жените пренебрегват институцията на брака в еднаква степен. Нараства също относителният дял на децата, родени извън брак, и на младите жени, които са самотни родители. Гъвкавостта на работното време е от голямо значение за съвместяването на трудовия и семейния живот. Младите хора, особено младите жени, срещат трудности при съвместяване на професионалния и личния живот. Съчетаването на майчинството с професионалното развитие на младите жени, макар и заложено в българското законодателство, не се реализира в пълна степен поради липса на съответните нагласи у младите мъже и жени, от една страна, и на гъвкави модели за управление на човешките ресурси от работодателите, от друга. Резултатите от изследване36 показват, че от общия брой на наетите лица на 15-64 навършени години, които се грижат за деца на възраст до 14 навършени години или за възрастни, 91.1% работят при фиксирано начало и край на работното време (определени от работодателя), а само 8.9% имат по-гъвкава форма на работното време. Гъвкавостта се изразява освен в различните форми на работно време и във възможността лицата, работещи при фиксирано работно време, при необходимост да променят началото или края на работния ден поне с един час, независимо дали отсъствието се компенсира или не. От наетите, грижещи се за деца или възрастни и работещи на фиксирано работно време, 13.8% посочват, че обикновено имат възможност при необходимост да променят работното си време по семейни причини (вкл. грижи за деца или за възрастни, хора с увреждания, болни), 36.2% могат да направят това по изключение, а 50.0% считат това за невъзможно.
|