Актуализирана национална стратегия за младежта (2014-2020) Октомври 2013 г
Изтегляне 1.5 Mb.
|
ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТУчастието на младите хора в демократичния живот и участието им в процеса на взимане на решения по проблеми и въпроси, важни за тяхното бъдеще, се измерва с избирателната активност на младите хора в национални, местни и европейски избори, членството им в различни младежки организации, включването им в кампании, инициативи и консултативни органи към местни, регионални и национални органи на управление. Повишаване на избирателната активност сред младите хора в България е сред основните приоритети, както на национално, така и на eвропейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ осъществено през месец февруари 2011 г. показва, че осем на всеки десет млади хора (79 %) заявяват, че през последните три години са гласували на политически избори на местно, регионално, национално или европейско равнище. Данните от изследването показват, че активността на младите хора на избори в България е по- висока (82%) от средния % за ЕС (79%). Участие на избори на местно, регионално, национално ниво или на ниво ЕС 
От друга страна осъществените национално представителни изследвания на състоянието на младите хора в страната в периода 2010-2012 г. 24 показват, че половината от младите българи изчерпват участието си в политическите процеси в страната единствено с гласуване по време на избори. Националните проучвания сред младите хора в страната през 2011 г. и 2012 г. отчитат също и липса на ангажираност на младите хора в обществено политическия живот на страната – едва 4% от интервюираните през 2012 г.25 споделят, че членуват в младежка организация, 3 на сто – членуват в благотворителна/хуманитарна организация или профсъюз, в синдикат също членуват 3% като спрямо 2011 г. не е отчетена промяна26. Делът на младежите, членуващи в политически партии е 2%, но делът на младежите, които не се интересуват от политика намалява през последните години. През 2011 г. той е 39 % докато през 2001 г. е 42 %.27 През 2012 г. в ученически съвет в училище са участвали 9 на сто от анкетираните , 3% са взели участие в клуб за дебати, 2% - в младежки съвет към общината/областта, в която живеят, а 1% - в младежки (детски) парламент. От друга страна са активни по теми, значими предимно за младите като екология и човешки права, които засягат чувството им за справедливост. Най-често младите хора членуват в спортни клубове или младежки културни организации. Според изследване на Флаш Евробарометър „Младежта в движение“ през 2010 г. сред 57 000 млади европейци, включително български младежи, почти половината (46%) от младите европейци участват в спортен или младежки клуб или в младежка или културна организация. Данните за българските младежи сочат, че едва 28% от тях членуват в спортни или културни младежки организации.
Участието на българските младежи в процеса на вземане на решение на местно и регионално ниво се осъществява предимно чрез сътрудничество с местните и национални власти. В над 30 % от общините на територията на страната са създадени общински младежки съвети и детски парламенти, които са най-изявената конкретна форма на работа с младите хора в българските общини 28. По този начин се отчитат мненията, изразени от младите хора, поощрява се общия климат на диалог в обществото, критичното мислене и активния принос, като се използват инструментите, средствата и възможностите, предоставени от представителната демокрация и участието на всички равнища в обществото. От друга страна младите хора участват и пряко в работата на администрацията като:
Проучване на Флаш Евробарометър за 2011 г. потвърждава предпочитанията на младите хора от ЕС да бъдат по-активни в неправителствени и местни сдружения, отколкото в политически партии. Два пъти повече респонденти от тези, които са активни в политически партии, казват, че са били привлечени в работата на неправителствена организация, имаща за цел подобряване на местната общност или среда. Индикатор за младежта на ЕС: Делът на младите хора на възраст между 15 и 30 г., които са участвали в дейностите на различни организации, по страни, 2011 г. 
 Местна организация, имаща за цел подобряване на местната общност и/или среда
 Друга неправителствена организация
Участието на младите хора в неправителствени организации е от особено значение, тъй като там младите се учат на важни за тяхното бъдеще практически умения, трупат знания и опит, които не могат да се придобият единствено във формалния модел на образователната система. Активното включване в различни инициативи дава възможност на младите да поемат отговорности за тяхното местно общество, да се грижат един за друг, както и да предприемат действия когато имат мнение по даден въпрос. През последните няколко години броят на младежките неправителствени организации в страната бележи известен ръст, наблюдава се устойчивост и повишен капацитет при едно ядро от активни организации, както при реализацията на проекти по различни програми, така и в процеса на участие при взимането на решения по конкретни обществени проблеми. Точният брой на младежките организации в страната (с младежка членска маса), както и на тези, чиято дейност е насочена към подкрепа на младежкото развитие, не може да бъде определен конкретно. Причината затова е в недостатъчната им активност по отношение на вписването им в Националната информационна система за младежта (регистър на младежките организации в страната). През последните години в регистъра са подадени данни от 74 младежки организации в страната, но броят им е по-голям. В информационния портал за неправителствени организации в България (www.ngob.info) са регистрирани над 5 400 организации, които са вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министрество на правосъдието като организации в обществена полза. От тях най-голям брой организации работят с сферата на образованието ( 13%), социалната сфера ( 11 %), културата ( 9%) и младежките проблеми (7 %). 30 Информация за активните младежки организации в страната дават и данните за бенефициентите по програмите за подкрепа на младежки дейности – Национална програма за младежта (2011-2015) и програма „Младежта в действие” на ЕК. Средногодишно за финансово подпомагане по двете младежки програми кандидатстват около 200 неправителствени организации, чиито дейности са насочени към младите хора в страната. Програмите са основният инструмент за изпълнение на приоритетите на европейската и национална политика за младежта. Те финансират проекти на неправителствени организации с цел подкрепа на младите хора и участието им в дейности, важни за тяхното развитие. Проектите са в областта на гражданската активност, младежката работа, доброволчеството, професионалната реализация и превенция на социалното изключване и се реализират посредством методите на неформалното образование, което придобива все по-голяма тежест за развитието на младите хора в страната. В същото време трябва да се отбележи фактът, че финансовият ресурс по двете програми, предоставящи подкрепа в областта на младежките дейности е недостатъчен съобразно потребностите на младежката общност и високия интерес към програмите. Анализът на данните показва, че средно статистически за всяка една обявена сесия по отделните подпрограми на националната програма за младежта кандидастват около 50 организации, а се финансират едва около 10 проекта, поради изчерпване на средствата. Увеличаването на финансовия ресурс по Националната програма за младежта би довело до чувствително повишаване на ефективността на работата в младежкия сектор, осигуряване на възможности за финансиране на проекти в малките населени места и региони, както и положителен ефект за по-голям брой неправителствени организации от гледна точка на придобиването на административен и проектен капацитет. В същото време проектно-ориентираният характер на неправителствените организациии като цялост, а в частност и на младежките такива, създава затруднения, свързани с развитие в дългосрочен план на тяхната устойчивост и финансова сигурност, което от своя страна води до фрагментиране на дейността им, недостатъчна работа в мрежа и предпоставки за затруднена консолидация на гражданския сектор. Важна предпоставка за участието на младите хора в управлението на младежките политики и в процеса на вземане на решения е формирането на младежки представителен орган. След дълъг период на неуспешни опити за консолидиране на младежкия сектор в страната през 2010 г. 30 младежки организации учредиха Национален младежки форум. Младежкият представителен орган е единствената организация у нас, която обединява младите хора от национални и международни организации, политически структури и местни обединения. През 2012 г. организацията стана член и на Европейския младежки форум, а като броят на членовете й е вече 35.
|
