Актуализирана национална стратегия за младежта (2014-2020) Октомври 2013 г
СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- МЛАДЕЖКАТА ПРЕСТЪПНОСТ 37
СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ НА МЛАДИТЕ ХОРАСоциалното законодателство чрез дейностите по социалното подпомагане гарантира социалната закрила на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Подкрепата за развитие на младежката политика и инициативи в сферата на социалното законодателство и по-конкретно в сферата на социалните услуги е регламентирана основно в Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане, Закона за закрила на детето и Правилника за неговото прилагане, както и в редица нормативни актове, които определят реда за предоставяне на социални услуги, самата организация на дейност в услугите, както и спазването на определени критерии и стандарти за качество. Основните цели, които преследва законодателят е да бъде гарантиран и защитен интересът на лицето и да се осигури неговото успешно социално включване. Съгласно законовата дефиниция, социалните услуги са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се предоставят както в специализирани институции, така и в общността. В контекста на сложната икономическа ситуация в момента нараства и потребността, а от там и значението на социалните услуги за потребителите. Основното предизвикателство в сферата на социалните услуги за уязвимите групи, в т.ч. и младежите в риск и особено напускащите специализирани институции, е свързано с осигуряване и гарантиране на тяхното качество и устойчивост в условията на повишено търсене и ограниченост на ресурсите. За това от изключително значение е да се осигурява достатъчно и навременно финансиране за развиването на разгърнатата мрежа от услуги в общността. Социалните услуги в България са финансирани чрез републиканския бюджет като държавно делегирани дейности, от общинските бюджети като местни дейности, както и в рамките на различни проекти по национални и международни програми и от частни доставчици. През 2008 г. е въведена система от единни стандарти за финансирането на всички видове социални услуги. През последните години законодателната практика в държави-членки на Европейския съюз (напр. Германия, Холандия, Великобритания) се ориентира към интегриране между мерките за закрила на детето и социалните услуги за младите хора с цел ефективно управление на риска от социално изключване. Действащата нормативна уредба в страната позволява добри практики на работа в случай на дете в риск, съгласно които социалните услуги в специализирана институция или от резидентен тип могат да се ползват след 18-та година до навършване на 20 годишна възраст, ако младежът учи. Също така, чл. 144 от Семейния кодекс създава правна възможност за учащи се младежи да получават издръжка от своите родители до навършването на 25 години. В случаите, когато те са лишени от родителска грижа, държавата и обществото следва да предприемат мерки за закрила. Съществена роля за подкрепа на децата и семействата и за реализиране на процеса на деинституционализация имат новите форми на социални услуги, предоставяни в общността и от резидентен тип, които са алтернатива на институционалната грижа за деца. Развитието на мрежата от социални услуги в общността осигурява възможност за равен достъп до основни услуги на уязвимите групи. Това е от решаващо значение за ефективно социално включване и участие в живота на обществото. Децата, настанени в специализирани институции, са едни от най-уязвимите групи деца в риск. В 41 Домове за деца, лишени от родителска грижа, се предоставят услуги по отглеждане и възпитание на деца от 7 до 18 г., а ако продължават да учат – до 20 години. С децата работят специалисти, които им оказват подкрепа и ги насърчават в подготовката им при избор на професия и в изпълнение на определени образователни стандарти. За всяко дете, навършило 16 години, се изготвя план за напускане на специализираната институция, в т.ч. дейности по професионално ориентиране и обучение.
През 2012 г. намалява броят на непълнолетните извършители на престъпления спрямо 2011 г. и 2010 г. ( през 2011 г. - 5 101 лица, 2010 г. – 4 993 лица, а през 2012 г. - 4829 лица). Като дял от престъпленията, извършени от млади хора на възраст от 14 до 17 г. на първо място са „кражбите“ През 2011 г. се наблюдава най-високия показател (3 162 бр.) за тези престъпления в рамките на периода 2010-2012 г., като те заемат дял от 61.98% от всички деяния през тази година ( 2010 г. - 3 051 бр. и намаление и през 2012 г.- 2 853 бр.). Най-много в тази категория престъпления са „взломните кражби“ като тенденцията е към понижаване на този вид деяния - през 2012 г. те са с 51.1% по-малко спрямо 2010 г. При „джебчийските кражби“ също се наблюдава намаление през разглеждания период с 43.3%. С 9.4% са по-малко „домовите кражби“ през 2012 г. спрямо 2010 г. На второ място са „хулиганските прояви“ с 307 прояви средногодишно (371 бр. - 2010 г., 272 бр. - 2011 г. и 279 - 2012 г.). Тези прояви са намалели с 25% за последните две години в периода 2010 - 2012 г., но през 2011 и 2012 г. се наблюдава известна устойчивост на показателя. Телесната повреда и хулиганските прояви много често са прояви, свързани с различните форми на насилие сред подрастващите. Насилието и агресията сред учениците ескалират и трябва много сериозно да се анализират причините и начините за превенция. На трето място се нарежда „грабежът“, като тенденцията е за чувствително намаляване при тази категория престъпление с 29.3% през 2012 г. и с 27.4% спрямо 2011 г. Причиняването на „телесна повреда“ е на четвърто място със средногодишни прояви 245 бр., като през 2012 г. се наблюдава намаление с 21.5% на тези деяния спрямо 2011 г. За периода 2010 - 2012 г. се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на престъпните деяния в категориите „блудство“ със 17%, „изнасилване довършено и опит“ с 31% и „престъпления свързани с наркотици“ с 14.5% през 2012 г. спрямо 2011 г. По данни на МВР е намалял броят на „въоръжените грабежи“ от 14 през 2011 г. на 9 през 2012 г. Утвърждава се устойчива тенденция на намаление на броя на случаите на „отнемане на МПС“. Специфичен вид престъпления и противообществени прояви са свързани с ЖП-транспорта. През 2012 г. по данни на отдел “Транспортна полиция” към ГДНП са регистрирани 67 случая на хвърляне на камъни по подвижни влакови състави, което бележи значително намаление спрямо 2011 г., когато броят им е бил 92. Разкрити са 59 извършители, от които 8 непълнолетни. Статистиката отчита, че осъдените през 2011 г. младежи на възраст 14-29 г. (20 837) представляват 50.9% от всички осъдени лица. За сравнение, през 2010 г. те са били 52.6% (20 544) от всички осъдени лица. Макар че се наблюдава известно намаление, тревожен е фактът, че над половината осъдени са млади хора. В структурата на осъдените лица по възраст най-малък е делът на лицата на възраст 14 - 17 и най голям делът на младите хора от 18 до24 г.
Очертава се тенденция на увеличение на броя на деца с наложени възпитателни мерки в периода 2010-2012 г. От всички малолетни и непълнолетни с наложени възпитателни мерки 21% са били момичета. В периода 2010 - 2012 г. спрямо малолетните и непълнолетните са били налагани различни възпитателни мерки, като с най-добър ефект са мерките „задължаване на непълнолетния да извършват определена работа в полза на обществото“, а най–често са прилагани мерките „предупреждение“ (40,7%) „поставяне под надзор на обществен възпитател“ (22%), „предаване на родителите или лицата, които ги заместват за полагане на засилени грижи“ (12,4%) и „задължаване за участие в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението“(9,2%). Социалните характеристики на малолетните и непълнолетните, водени на отчет в Детска педагогическа стая (ДПС) според данните от НСИ са:
Силни криминогенни фактори за девиантното поведение на децата са недостатъчната грижа от страна на родителите, неглижиране на децата в семейната им среда, безотговорността и родителската некомпетентност.
|
