Перспективите за развитие пред децата и младите хора зависят изключително много от тяхната социално-икономическа среда и редица други фактори като достъп до услуги за активно включване, формално и неформално образование и обучение, достъп до информационно-консултантски услуги, достъп до пазара на труда, достъп до здравни услуги и др.
Основните рискове пред младите хора в страната са:
-
Отпадане от формалната образователна система;
-
Висок процент на безработица сред младите хора;
-
Висок риск от бедност и социална изолация;
-
Нездравословен начин на живот;
-
Младежка престъпност (девиантно поведение);
-
Затруднен достъп до младежки услуги.
Някои младежки групи са изложени повече от други на социално изключване и бедност като:
-
Деца и млади хора от семейства с ниски доходи;
-
Деца и млади хора с девиантно поведение;
-
Деца и млади хора с противообществени и противоправни прояви;
-
Деца и млади хора, живеещи в социални заведения;
-
Деца и младежи в риск от етнически малцинствени групи;
-
Деца и младежи от малки и отдалечени места и слабо развити региони.
Постоянно нарастващата необходимост от работа с младежите, от една страна, и ангажирането както на държавата, така и на обществото от друга, направи възможно признаването на значението на работата с младежта в подкрепа на живота на българските младежи. Това е видимо от законодателните и институционални промени, които доказват политическата отговорност, а също и от факта, че както националното, така и европейското и национално финансиране за работа с младите хора е усвоявано на 100% чрез проекти, ръководени от младежки организации и други доставчици на услуги в сектора от цялата страна.
Част от формалната работа с младите хора (превенцията на престъпността, заетостта, социалната работа, спортът и др.) съществува чрез държавата и общините, въпреки че тези дейности не се наричат младежка работа, нито пък специалистите, които се занимават с тях се категоризират като младежки работници. Законът за младежта (приет през 2012 г.) регламентира понятията младеж, младежка работа и младежки работник на национално ниво, с което призна важната роля на младежката работа и младежките работници за развитието на младите хора в страната.
Младежката работа е широко и универсално понятие, което обхваща широк и все по разширяващ се спектър от дейности от социално, културно, образователно, здравно, юридическо или политическо естество, които се осъществяват от младите хора, съвместно с тях и за тях. Тя спада към „извънучилищната“ форма на образование, както и някои дейности за свободното време, и се основава на процеси на неофициално и неформално учене и на доброволно участие. Тези дейности и процеси се осъществяват в условия на самоуправление или под педагогическото ръководство на професионални или доброволни младежки работници и могат да се развиват и да се променят в резултат на различни въздействия. Младежката работа осигурява удобна, безопасна и приятна среда, в която всички деца и млади хора, самостоятелно или в група, могат да изразят себе си, да се учат едни от други, да се срещат, да изследват заобикалящата ги действителност и да експериментират. Младежката работа има добавена стойност в социален аспект защото:
-
допринася за развитието на творчеството, за осведомеността в културен и социален аспект, за предприемачеството и социалните иновации сред младите хора;
-
насърчава социалното участие, доброволната дейност и активното гражданство;
-
укрепва изграждането на общността и гражданското общество на всички нива;
-
осигурява възможности за социално приобщаване на всички деца и млади хора;
-
може да достигне до младите хора с по малко възможности чрез различни гъвкави и лесни за адаптиране методи.
Изследване на Евробарометър от 2010 г. показва, че „меките” умения, придобивани най-често чрез младежка работа, включваща неформалното и самостоятелно учене, все повече се търсят от работодателите – 78% от тях в България считат уменията за работа в екип като много важни, докато специфичните умения за дадената професия са определени като много важни от 70% .
Младежката работа се осъществява предимно от неправителствени организации, младежки сдружения, клубове и мрежи. Повечето от тези неправителствени организации предлагат комбинации от междусекторни услуги, насочени към потребностите на младите хора. Въпреки че общата тенденция е за междусекторно разширяване на младежката работа, през последните няколко години на икономическа криза, все повече се акцентира върху дейности, насочени към проекти за насърчаване на социалното включване, младежкото предприемачество и борбата с младежката безработица, творчеството и междукултурния диалог.
В зависимост от интересите на всяка неправителствена (младежка) организация в страната, целеви бенефициенти са младежи с високи постижения, млади хора с недостатъчно развит потенциал и преждевременно напускащи училище; младежи с проблемни семейства, включително тиранични родители, наркозависими родители или липса на родителите; млади хора с девиантно поведение и закононарушител, млади хора от малцинствата (въз основа на етническа принадлежност и религия), младежи с увреждания и млади хора, имащи нужда от информация и подкрепа за реализация. Целевите групи са различни, но се наблюдава тенденция за увеличаване на работата с малцинствата и младите хора в неравностойно положение.
МЛАДЕЖКИ ОБЕКТИ (техническа инфрактруктура)
На този етап състоянието на младежките обекти (младежки центрове, клубове по интереси и др.) в страната не е на необходимото ниво и много малка част от обособения сграден фонд, в който се предлагат услуги за младите хора, отговоря на необходимите изисквания поради ограничените възможности на местните власти да го поддържат в добро състояние. Това възпрепятства достъпа до услуги на младите хора в страната и се отразява негативно върху качеството на предлаганите услуги. Подобряване на състоянието на младежките обекти и развитието им в страната е важно за по-доброто съчетаване на интерестите на младите хора за организиране на свободното им време, за по-лесното интегриране на младите хора на пазара на труда, за предотвратяване на социалните проблеми, които са скъпи за обществото, както и за намаляването на отпадащите от общото образование ученици.
По данни на общините към месец октомври 2012 г. в страната функционират 475 публични обособени инфраструктури с различно предназначение, в които се предлагат услуги за младите хора в свободното им време (21,5% младежки центрове, 25% читалища, 5% действащи спортни зали, 15% спортни площадки, 4% мултифункционални комплекси и др.), но много малко от тях отговарят на съвременните изисквания. Най-остри са нуждите от ремонт и повишаване на енергийната ефективност на сградения фонд (прозорци, врати, покриви, подове и др.). IT оборудването и инвентара, необходими за различни дейности, обикновено са физически и морално остарели. Настоящата ситуация силно влияе върху качеството на предлаганите услуги. За самите млади хора не са привлекателни тези лоши условия, което ги лишава от възможностите на неформалното образование като допълнение към формалното образование. От там те са лишени също и от уменията, които могат да придобият чрез неформалното образование - за справяне в обществото, за реализиране на техните способности и навлизане на пазара на труда.
II. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА МЛАДЕЖТА В ПЕРИОДА 2011-2012 Г.
В изпълнение на Националната стратегия за младежта (2010-2020) са разработени и приети от Министерски съвет три Плана за действие за 2011, 2012 и 2013 г. Оперативните документи са в синхрон с основните приоритети на политиката за младежта и конкретните цели, задачи и дейности на отговорните институции в страната по отношение на младежта, както и на общините в Р България.
Изготвянето на годишните планове за действие по Националната стратегия за младежта (2010-2020) в периода 2011-2012 г. се координират от Министерството на образованието, младежта и науката, а от юли 2013 г. от Министерството на младежта и спорта. За нуждите на планирането и отчитането на оперативните документи се събира информация от отговорните централни държавни институции, както и от всички общини в република България, която се обобщава на регионално ниво със съдействието на областните управи в страната. Информацията е структурирана съобразно конкретни измерими индикатори по всяка от оперативните цели на националния стратегически документ.
В рамките на изпълнението на Плана за действие за 2011 г. са предоставени 1 723 203 услуги на младите хора в страната, а чрез Плана за действие за 2012 г. броят на услугите е 1 739 581. Наблюдава се увеличаване на обхвата и включването на младежите в мерките за насърчаване на икономическата активност и кариeрно развитие на младите хора (76%), повишаване на гражданската активност (69%) и доброволчеството (73%), развитието на младите хора в малките населени места и селските райoни (23%) и превенцията на младежката престъпност (54%). В същото време активността при включване в мерките за насърчаване на здравословния начин на живот намалява с 45.6%.
Предоставени услуги в изпълнение на Националната стратегия за младежта (2010-2020)
ПРИОРИТЕТ
|
БРОЙ ПРЕДОСТАВЕНИ УСЛУГИ
|
2011 г.
|
2012 г.
|
I. НАСЪРЧАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ И КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА
|
51 414
|
216 419
|
II. ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ И КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ
|
1 037 935
|
1 038 885
|
III. НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ
|
559 836
|
304 194
|
IV. ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ
|
2 347
|
4 334
|
V. РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКО ДОБРОВОЛЧЕСТВО
|
6 220
|
23 437
|
VI. ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ
|
15 906
|
52 531
|
VIІ. РАЗВИТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛСКИТЕ РАЙOНИ
|
14 474
|
37 973
|
VIII. РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУКУЛТУРНИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯ ДИАЛОГ
|
17 094
|
22 245
|
IX. ПОВИШАВАНЕ РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА
|
17 977
|
39 563
|
III. SWOT-АНАЛИЗ НА МЛАДЕЖКАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ
Управлението, планирането и изпълнението на младежката политика са изправени пред редица предизвикателства поради междусекторния характер на политиката и необходимостта от засилена координация между отделните ресори на действие с цел постигане на максимален ефект върху младите хора в страната. От 2011 г. чрез разработват ежегодни планове за действие в изпълнение на Националната стратегия за младежта (2010-2020) и се насърчава участието на всички секторни политики, както и на местните и регионални власти в процеса на планиране и реализиране на конкретни дейности в подкрепа на младите хора в страната. Наблюдава се напредък в публичния сектор чрез бързо увеличаване на броя на инициативите, свързани с младежта.
Силни страни
|
Слаби страни
| -
Наличие на нормативен акт и стратегически документ, определящи основните принципи, управлението и финансирането на дейностите, осъществявани в изпълнение на държавната политика за младежта;
-
Активно включване на държавните ведомства и териториалните власти в планирането и реализирането на политиките за младите хора (планове за действие в изпълнение на НСМ и областни и общински планове за младежта);
-
Сформирано младежко представителство на национално ниво;
-
Засилване на процеса на приобщаване на младите хора в процеса на управлението на местно, областно и национално ниво (Обществен съвет за младежта, Национален консултативен съвет за младежта);
-
Подобряване на образователната структура на младите хора във връзрастовата група 15 – 29 навършени години;
-
Въведени мерки за развитие на кариерното ориентиране на младите хора чрез разкриване на 28 центъра;
-
Въведена система за натрупване на трансфер на академични кредити по модела на европейската ESTS във висшето образование;
-
Създадена рейтингова система на висшите училища;
-
Действаща специализирана информационна система на МОН, включваща Регистър на действащите и прекъснали студенти и докторанти, регистър на завършилите студенти и докторанти, регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;
-
Създадени звена за непрекъснато, продължаващо и следипломно обучение, както и центрове за кариерно развитие към ВУЗ;
-
Подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование;
-
Разработена е и предстои да бъде внесена в МС Стратегия за превенция и намаляване на дела на отпадналите и преждевременно напусналите образователна система 2013-2020 г.
-
В процес на разработвене е Стратегия за развитие на висшето образование в Р България;
-
В процес на разработване е информационна система за оценка на компетенциите на работната сила;
-
В процес на разработване е система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики;
-
Разширява се обхвата на студентските заеми;
-
Разширява се обхвата на студентите, получаващи стипендии;
-
Разработена и приета Национална квалификационна рамка на Р България;
-
Приета Националната стратегия за научни изследвания в Република България и Законът за насърчаване на научните изследвания;
-
Прилагане на целенасочени мерки за социално включване на младежите в риск чрез предоставяне на социални помощи и социални услуги, с оглед осигуряване на подкрепа за пълноценното им участие в обществото (Националната инициатива „Работа за младите хора в България 2012-2013 г.“, Гаранцията за младежта);
-
Изпълнение на мерки за насърчаване на икономическата активност и предприемачество сред младите хора от селските райони и подобрен достъп до земеделските помощи от ОСП (ПРСР и национални субсидии);
-
Прилагане на целенасоцени мерки за социално подпомагане и социални услуги в подкрепа за пълноценно участие в обществото на младежите в социален риск (чл. 9, 10, 11, 14 и 16 от ППЗСП);
-
Развитие на социалните услуги от резидентен тип в общността (включително от типа подкрепа, придружаване, менторство);
-
Децентрализация на социалните услуги към общините (разкрити центровете за обществена подкрепа, кризисни центрове, дневни центрове за деца с увреждания, звена „Майка и бебе“, центрове за социална рехабилитация и интеграция и други);
-
Развитие на капацитет на местно ниво за подкрепа на осъществяваната реформа в областта на социалните услуги;
-
Разработена и в процес на изпълнение Националната стратегия «Визия за деинституционализация на децата в Република България»;
-
Провеждане на държавна политика по превенцията и противодействието на асоциалното поведение сред малолетни и непълнолетни (ЗБППМН) чрез разкриване на центровете за превенция и консултативни кабинето към МКБППМН (154 през 2013 г. с над 1500 специалисти);
-
Осъществяване на кампании, програми и проекти по ограничаване на факторите за дивиантно поведение, по превенция на наркоманиите, насилието, проституцията, полово преносимите болести и др.;
-
Създаден механизъм за координация и повишаване на капацитета на институциите, които имат ангажименти по превенция на асоциалното поведение (ЦКБППМН);
-
Насърчаване на младежката мобилност с цел образование и учене през целия живот в ЕС (програма «Учене през целия живот» на ЕС)
-
Насърчаване на гражданската активност, младежко доброволчество и осигураване на достъп до младежка работа (Национална програма за младежта (2011-2015) и програма «Младежта в действие» на ЕС);
-
Развитие на младежките организации и активното им включване в подкрепа на икономическата и гражданската активност на младите хора в страната;
-
Насърчаване на здравословния начин на живот сред младите хора чрез реализиране на национални и международни програми;
-
Осъществяване на регионалната политика на Министерството на младежта и спорта за насърчаване на физическата активност и спорта в свободното време на младите хора.
-
| -
Забавено въвеждане в изпълнение на Закона за младежта;
-
Пропуски в Закона за младежта относно включване на младежката техническа инфрактруктура (младежки обекти);
-
Липса на инвестиции за поддържание и развитие на младежката техническа инфраструктура (младежки центрове, клубове по интереси и др.);
-
Недостатъчни ресурси на национално и местно ниво за нормално обезпечаване на младежката политика (липса на устойчиво финансиране на услуги, които не са държавно делегирани дейности, затруднен достъп до национално и европейско финансиране на младежките организации);
-
Недостатъчно развита мрежа от младежки услуги за подкрепа на територията на цялата страна (31 младежки информационно-консултански центрове, разположени само в областните градове, поради липса на достатъчно финансиране);
-
Липса на целеносачено инвестиране в повишаване на капацитета на експертите от администрациите, както и на младежките работници;
-
Недостататъчно предлагане на образователни програми във ВУЗ в сферата на неформалното образование и обучение;
-
Липса на национална система за мониторниг на младежката работа в страната;
-
Липса на целенасочена политика за предоставяне на интегрирани младежки услуги в приятелска за младите хора среда;
-
Потребност от засилване на координацията между националните и териториалните власти и младите хора при анализа, планирането, реализирането и оценката на въздействие на националните стратегически документи в областта на младежта;
-
Липса на координация и съгласуваност между рамкови и оперативни документи за измерване на ефекта/напредъка на ниво цели, области на въздействие, мерки и дейности в областта на образованието;
-
Относително слабо използване на ИКТ технологиите в процеса на преподаване през последните 6 години и относително малък дял на училищата, които използват виртуална среда на обучение;
-
Забавяне на законодателните промени за реформиране на средното, провесионално и висшето образование;
-
Липса на методология за финансова подкрепа на научни разработки от ученици и студенти;
-
Липса на система за осигуряване на качеството в училищното образование и системата на професионалното образование;
-
Несъответствие между търсените на пазара на труда и предлаганите както във висшето, така и в средното професионално образование и обучение знания, умения и компетентности;
-
Липса на целенасочени и дълготрайни мерки за насърчаване на предприемачеството сред младите хора;
-
Ниско образователно и квалификационно равнище, недостатъчни управленски умения и слаба иновационна активност при младите фермери;
-
Недостатъчна работата с родители или лица, които ги заместват, на деца с асоциално поведение;
-
Недостатъчно развита система за социални услуги за деца с асоциално поведение и техните семейства;
-
Недостатъчни мерки за насърчаване на здравословния начин на живот сред младите хора;
-
Недостатъчна ефективност при осъществяване на координацията, взаимодействието, съгласуваността и последователността в действията на институциите, спортните организации, структурите на държавните и общински администрации, работещи в областта на физическото възпитание и спорта.
-
Демотивация на социалните и младежките работници вследствие на ниско заплащане.
|
Възможности
|
Заплахи
| -
Подобряване на бизнес климата и развитие на икономически сектори с потенциал за създаване на работни места;
-
Подобряване на достъпа до общия пазар на ЕС;
-
Реформирането и развитието на професионалното образование се определя от правителството като приоритет в образователния сектор;
-
В програмния период 2014-2020 г. в сферата на образованието и науката ще се осъществява Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
-
По-лесен достъп до знания и участие в европейски научни мрежи;
-
Нарастващо потребителско търсене на продукти с гарантирано качество и произход;
-
Публично подпомагане на услугите за млади хора на местно ниво чрез делегиране на дейности от държавата и средства от държавния бюджет по подобие на делегираните дейности в областта на социалното подпомагане и грижата за децата;
-
Включване на младежката политика в обсега на новото поколение оперативни програми за периода 2014-2020 г. с финансиране от Европейските структурни фондове и ефективното им усвояване;
-
Прилагане на Националния план за изпълнение на Гаранцията за младежта с подкрепата на ЕСФ;
-
Наличие на значителен финансов ресурс от държавния бюджет и по ОП „РЧР” за заетост и обучение, най-вече за лица в неравностойно положение на пазара на труда, включително младежи;
-
Замяна на класическия тип специализирани институции от услуги в общността;
-
Развитие на интегрирани услуги за младите хора на местно ниво в страната;
-
Ефективно използване на възможностите, предоставяни от страна на Европейските фондове за развитие на политиките в областта на младежта през новия програмен период 2014-2020 г. и подобряване на административния капацитет на институциите;
-
Активизиране на контактите с държавите -членки на ЕС с цел обмен и трансфер на добри практики в областта на младежката политика;
-
Прилагане на публично-частното партньорство от общините и националните власти за подобряване и развитие на младежките обекти;
-
Бързо развитие на нови технологии във всички сектори на икономиката.
| -
Влошаване на политическия климат в страната и забавяне на необходимите законодателни реформи, касаещи младежката политика;
-
Трайна тенденция към застаряване на населението и свиване на групите в младежка възраст, които навлизат на пазара на труда;
-
Тенденция на спад на публичните разходи за образование като % от БВП – 3,5 % за 2011 г.
-
Големи регионални различия в равнищата на регистрирана безработица между отделните административни области в страната и високи нива на икономическа миграция на младите хора в направлението „село-град”;
-
Загуба на квалифицирана работна ръка поради неконкурентно заплащане на труда и условия за живот в селските райони;
-
Високо равнище на безработица и нарастваща безработица сред групите в неравностойно положение на пазара на труда, особено сред младежите;
-
Висок дял на отпадналите млади хора от образователната система;
-
Липсва достатъчна ангажираност на работодателите в обучението и квалификацията на младите хора, завършващи средно професионално и висше образование;
-
Слаб пазар на научни продукти и нисък абсорбционен капацитет;
-
Нарастващото търсене от услуги за грижа за най-уязвимите лица, поставящо пред изпитание системата от социални услуги и пораждащо необходимостта от прилагането на гъвкави и иновативни подходи в тази сфера.
-
Невъвеждане на публичното подпомагане на младежките услугите на местно ниво като държавно делегирани дейности, водещо до продължаване ограничаване на достъпа до услуги за младежите;
-
Невключване на младежката политика в обсега на новото поколение оперативни програми за периода 2014-2020 г. с финансиране от Европейските структурни фондове и ефективното им усвояване;
-
Недостатъчно и неефективно усвояване на средствата по оперативните програми за периода 2014-2020 г.;
-
Липса на интерес от страна на бизнеса за партньорство и инвестиции в младежки обекти;
-
Трудности или липсата на достъп до банкови кредити за основен и оборотен капитал влошаващ конкурентните позиции на младите предприемачи;
-
|
Изводи от SWOT-анализ на младежката политика в България
Необходимо e държавата да инвестира в:
-
подобряване на бизнес климата и развитие на икономически сектори с потенциал за създаване на работни места в страната и насърчаване на младежката заетост;
-
предприемане на необходимите законодателни промени за повишаване качеството на образованието с цел подобряване на пригодността на младите хора към съвременните изисквания на новите технологии и пазара на труда;
-
балансирано развитие на регионите и осигураване на достъп до интегрирани услуги на младите хора за осигуряване на реална подкрепа за личностното им развитие, насърчаване на творческия им потенциал и професионалната им и социална реализация;
-
въвеждане на публично подпомагане на младежките услуги на местно ниво чрез делегиране на дейности от държавата и средства от държавния бюджет по подобие на делегираните дейности в областта на социалното подпомагане и грижата за децата;
-
осигуравяне на достатъчно финансиране на националните програми, насочени към младите хора в страната;
-
създаване и прилагане на ефективен механизъм за информираност, координация и партньорство при планирането, наблюдението и оценката на младежката политика в България.
-
повишаване на информираността и участието на младите хора в политиките, провеждани от държавната, областната и общинските администрации в областта на младежта.
-
разработване и осъществяване на мерки за повишаване на информираността на младите хора и обществото за националната политика за младежта.
IV. ВИЗИЯ
Подобряване качеството на живот на младите хора и на условията за успех на всеки млад човек чрез устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал и за мобилизиране потенциала на младите хора в развитието на България и Европейския съюз.
V. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
Сподели с приятели: |
