Анализ на ликвидността на банките
Изтегляне 0.91 Mb.
|
|
- за голямите депозити, които предотвратяват прекалената зависимост на банката от малко на брой големи депозити ...и осигуряват диверсификация на депозитите; - За вложенията правени в други банки, определяни като абсолютна сума или спрямо балансовата сума като при определяне на този показател трябва да се оценяват големината на банката, правният и статут, регулацията и й позицията й на пазара. - за вложенията приемани от други банки, определяни като абсолютна сума или спрямо балансовата сума, които трябва да предотвратят прекалената зависимост от чужди източници на финансиране; - за всички задбалансови позиции, дори за такива, които могат да създадат необходимост от незабавна реализация на необезпечените задължения; - В зависимост от спецификата на дадена банка и дейността й и степента на активност на финансовите пазари подборът от лимити може да бъде модифициран. Д) Метод секюритизация на вземанията по кредити-нов метод, дава възможност за превръщане на вземанията по кредити в ценни книжа. Преобразуването на определен фонд на отпуснати кредити в ценни книжа и тяхната продажба представлява форма на пренасяне на кредитния риск върху инвеститорите. Благодарение на тази операция банката може да получи допълнителни ползи:размразяване на капитал преди договорения срок, осигуряване на ликвидност за кредитиране и ускоряване на обрашението на капитала. Е) Аварийни планове за поддържане на ликвидността – задействат се когато нормалните методи се оказват неефективни. Те могат да бъдат: - възможност за финансова подкрепа от акционерите на банката; - резервни източници за финансиране, ако липсва достъп до финансови пазари, свързани главно с договаряне на споразумения с други банки за финансово подпомагане; - създаване на развита структура на активите и пасивите и извършване на ефективна продажба на ликвидни активи; - възможности за аварийно получаване на средства в рамките на рефинансиращи операции с ЦБ; - административно – организационни действия предприемани при криза с ликвидността. Банковата ликвидност зависи от множество фактори, но основните са три: 1) обект, състав и структура на пасивите 2) състав и структура на активите 3) състоянието на дисбаланса на банковите активи и пасиви с променливи лихвени проценти и тенденциите на изменение на лихвените проценти. Състоянието на дисбаланса на една банка дава представа за съотношението между активите и пасивите с променливи лихвени проценти. Активите и пасивите на банките могат да бъдат с постоянни /фиксирани/ или с променливи лихвени проценти. Дисбаланса може да бъде положителен, отрицателен и нулев. Положителен е, когато балансовата стойност на активите с променливи лихвени проценти е по - голяма от балансовата стойност на пасивитее с променливи лихвени проценти /напр. 100ед. А : 80ед. П/. Отрицателен дисбаланс имаме в обратната ситуация /напр. 70ед. А : 100ед. П/. Нулевият дисбаланс се прави от малките банки, защото той е най - малко рисков /напр. 100ед. А : 100ед. П/. Големите банки изискват по - висока доходност и прибягват до един от първите два вида. Дали да е положителен или отрицателен зависи от тенденциите на изменение на лихвените проценти. Положителния дисбаланс се прави при растеж на лихвените проценти във времето, защото носи по - големи доходи. Отрицателният дисбаланс се прави, когато се очаква намаление на лихвените проценти в бъдеще. Банките правят положителни и отрицателни дисбаланси, но когато прогнозите не се сбъдват се правят форуърдни, фючърсни и суап операции и опциони. Чрез тези операции се намалява лихвеният риск. 5.Планиране на ликвидността на банките при съвремената обстановка в банковия сектор, за да посрещнат потребностите си от ликвидност банките разчитат както на активите така и на пасивите си. Наличните източници на средства се съпоставят с прогнозираните потребности от комисия на банката по управление на активите и пасивите. Планирането на ликвидността цели банката да разполага с достатъчно касови наличности за да успява да покрие както очакванията така и не очакваните отливи на депозит. Планирането в практиката се осъществява на два етапа. Първият е свързан с управлението на баковата позиция по задължителните резерви в рамките на двуседмичен период. На вторият етап се правят прогнози на нетните потребности от ресурси като се съпоставят очакваните отливи на депозити с известните предварителни постъпления и се добавят потенциални неочаквани загуби на депозити. На този етап плановият хоризонт обхваща най – малко едномесечни интервали до следващата година. Основната задача при планирането на баковите резерви е да бъде удовлетворен задължителния минимум на възможно най – ниска цена. При сегашните изисквания за задължителните резерви банките държат минимален обем депозити в БНБ, чиито размер се определя като част от непогасените пасиви на банката след погасяване на касовата наличност. Банката не е длъжна да спазва минимума ежедневно а да спазва някакво средно минимално равнище в рамките на двуседмични периоди. Планирането на ликвидността предполага прогнозиране на наличните резерви в рамките на двуседмичния период и инвестиране на евентуални излишни салда при наличната за момента доходност или заемане на допълнителни резерви на пазара или репоспоразумения за покриване на евентуалните дефицити. Съществуват редица фоктори , които влияят върху увеличаването или намаляването на резервите:
Ръководството на кредитната институция може да осъществява поне частичен контрол върху онези фактори, които предлагат свобода на преценка , но останалите са практически неконтролирауеми. Най-важните фактори, които не се поддават на контрол, са свързани с инкасирането на чекове и излизащите на падеж депозити. В повечето случаи банката получава информация по клиринговите положителни или отрицателнисалда веднъж или два пъти дневно. Банка, която не е очаквала изтеглянето на голяма сума може да бъде принудена да търси ресурс по спешност като заема високи лихвени проценти. Позициите, по които ръководството има известна свобода на избор, биват използвани за коригиране на резервите, когато това е необходимо. За да се сдобие с необходимите и за попълване средства, банката може да заеме на междубанковия пазар или направо от БНБ. Алтернативата е да продаде ценни книжа. Излишните резерви биват обикновено инвестирани краткосрочно в репоспоразумения или на междубанковия пазар при текущите проценти. Планирането на ликвидността за по-дълги периоди предполага прогнозиране обемите на заеми, минус изменението на разплащателните сметки, нето задължителните резерви е равно на прогнозирания обем източници или постъпления на средства. Ликвидното несъответствие на банката за определен период е равно на прогнозирания обем разходвани средства минус прогнозирания обем привлечени средства за периода. Ако несъответствието е с положителна стойност, банката прогнозира недостиг на ресурс и обратно – отрицателното ликвидно несъответствие предполага излишък от средства свободни за инвестиране. Информацията за ликвидното несъответствие е полезна при определянето на желаните характеристики на инвестициите и заелите от гледна точка на паричния поток, както и при договарянето на финансиране за непредвидени случаи. Ако банката очаква нетни плащания за периода от 91-я ден до една година след това, тя може да побере инвестиционните си ценни книжа, така че техните паделни да настъпват някаде по време на този интервал, което би намалило ликвидния риск. Банката може да наблегне също върху обичайния маркетинг, разчитайки да привлече нови депозити по това време. Най – малкото, което следва да бъде направено е да бъде договорено извънредно финансиране на нетните плащания /положителни ликвидно несъответствие чрез кредитна линия от банката кореспондент и определяне на ценните книжа или заеми, които могат да бъдат продадени при необходимост. 5. Показатели за установяване на банковата ликвидност. Проблемите за управление на банковата ликвидност се решават чрез наредба № 11 от 29.12.1997г. на БНБ за управлението и ндзора върху ликвидността на банките. С тази наредба се определят условията и реда за осигуряване на постоянна способност на банките да посрещат задълженията си към клиентите и кредиторите си и да предотвратят настъпването на общ ликвиден и лихвен риск. Тя невинаги се прилага по отношение на клоновете на чуждестранни банки, получили разрешение (лицензия) за извършване на банкова дейност на територията на страната. Разпоредбите й са препоръчителни и към финансовите къщи, инвестиционните фирми и брокерите. За да може да се установи ликвидността на банките е необходимо да се направи анализ на динамиката на развитие на депозитите по видове и срокове, по поети ангажименти и на кредитите по падежи и рискова структура. В наредба № 11 на БНБ са предвидени следните показатели за установяване на ликвидността: - коефициент за касова ликвидност; - коефициент за обща ликвидност; - дял на неснижаемия остатък на депозитите; - дял на краткосрочните пасиви, деноминирани в чужда валута; - коефициенти за покритие; - общ претеглен коефициент за покритие; - коефициент за трансформация; - коефициент на високоликвидните активи; - дял на заетите в актива (норма на кредитиране); - структурен коефициент на депозитите; - салда на касовите приходи и разходи. Най – популярните и широко използвани в световната практика показатели за изчисляване на ликвидността на банките са коефициентът за касова ликвидност и нормата на кредитиране /дял на заемите/. А) Коефициент за касова ликвидност – получава се като отношение на касовата наличност и приравнените към нея средства, към сумата на посочените активи:
ККЛ = ------------ А В числителя на формулата за определяне на този коефициент се включват следните активи, оценени по левовата равностойност на централния курс нотиран от БНБ за деня: - касовата наличност в банкноти и по разплащателни /текущи/ сметки в левове и в чуждестранна валута. - депозити и резерви при БНБ с изключение на минималните задължителни резерви. - скъпоценности и благородни метали. Показателят дава информация за най – ликвидните активи и техния размер, които са на моментно разположение на банките и чрез които те ежедневно посрещат задълженията си към клиентите им. Спадането на показателя под 6% ни показва, че банката е нарушила минималните нормативни изисквания на БНБ и при евентуална ликвидна криза тя няма да може да посрещне и удовлетвори изискуеми претенции на кредитори и клиенти. Б) Норма на кредитиране – изразява предоставените заеми и авансирания от банката капитал в лизингови операции към общата балансова сума на активите. Показателят установява относителния дял на най – рисковите активи в общия размер на активите. В този показател се включват и операциите, изразяващи прякото участие на банките в лизингови операции, намиращо израз в покупката под наем на ДМА. По степен на ликвидност лизинговите операции приличат на кредитните, а рискът им е приблизително еднакъв- колкото нормата на кредитиране е по-близка до 100, толкова ликвидността на банката е по-малка. Този показател има съществено значение за оценяване ликвидността на банките, но той не е съвсем точен. Коефициентът не дава ясна информация на състоянието на банките от гледна точка на тяхната ликвидност, а ликвидността им зависи от: състава и структурата на кредитите и от състава и структурата на другите активи извън кредитите. При положение, че две банки имат една и съща норма на кредитиране, т. е. еднакви показатели, но едната банка е предоставила само дългосрочни, а другата само краткосрочни заеми, е ясно че втората банка е по-ликвидна от първата. При еднакви норми на показателя и структура на кредитиране, банката разполагаща главно с краткосрочни държавни ценни книжа е по-ликвидна от тази, която има само дългосрочни ценни книжа, в т. ч. ценни книжа на частни предприятия и корпорации. В Наредба №11 на БНБ не са предвидени нормативи за нормата на кредитиране. Колкото по-голям е делът на заемите в общия размер на активите, а също е по-голям и делът на рисковите, дългосрочни кредити в кредитния портфейл на банката, толкова тя е по-рискова, т. е. е по-малко ликвидна. Това поражда необходимост от подобряване на капиталовата й адекватност, т. е. от увеличаване на абсолютния размер и на относителния дял на собствения капитал към активите и пасивите й. Формулата за изчисляване на нормата на кредитиране е: З + ЛО
НК = ------------- х 100, А
З – предоставени заеми ЛО – авансиран капитал в лизингови операции А – общо активи В) Коефициент за обща ликвидност – определя се като към ликвидите включени в числителя на ККЛ се прибавят и държавните ценни книжа на нашето правителство, на БНБ, на правителства и централни банки, определени от БНБ като безрискови, както и МЗР при БНБ; Ценните книжа се оценяват по цена равна на сумата за рефинансиране, която БНБ отпуска срещу тях. Съществено значение при оценката на ликвидността на банките има коефициента за обща ликвидност и приравнените към нея средства: ценни книжа на нашето правителство и централни банки регламентирани от БНБ. Коефициентът за обща ликвидност не трябва да бъде по-малък от 15%. Коефициентите за обща и касова ликвидност се изчисляват в още два варианта: притеглени и сконтирани. Чрез притеглените съотношения се прави опит касовата и общата ликвидност на банките да се доближи максимално до реалната действителност като се отчете влиянието върху ликвидността и на допълнителни фактори и преди всичко на мястото, което заема банката в банковата система и на паричния пазар като цяло. Сконтираните коефициенти за ликвидност изразяват най-точно мястото на ликвидните активи в активите на банката. Отделните активи, включващи се във формулата за изчисляване на коефициентите за ликвидност (обща и касова) се намаляват (дисконтират) с цел да се оценят по стойност към момента на анализа и да се направят по тоаи начин съпоставими във времето и по степен на ликвидност. Притеглените коефициенти за обща и касова ликвидност се изчисляват като посочените съотношения се умножат с установените от банките коефициенти за притегляне на основата на следните фактори:
На основата на притеглените коефициенти за ликвидност се определя по-точно ликвидността на банките. При тяхното изчисляване се вземат предвид и посочените фактори и обстоятелства, които влияят на ликвидността им. Ако дадена банка има сравнително добра пазарна (позиция, по-диверсинари активи и пасиви и по-лесен, достъп до източниците за финансиране в сравнение с други банки, естествено е, че при едни и същи коефициенти за касова и обща ликвидност в рамките на минимално установените граници, тази банка е по-ликвидна и по-лесно посреща задълженията си към кредитори и клиенти. Чрез тези притеглени коефициенти реалната ликвидност на банката намира своя числов израз). Притеглените коефициенти за ликвидност отразяват крайната оценка на банката за нейната ликвидност и за адекватността на водената политика за управление на ликвидността. Притеглените коефициенти за обща и касова ликвидност се установяват като се намаляват (сконтират) активите, включени във формулите за определяне на коефициентите за ликвидност (касова и обща) със следните сконтови проценти:
-благородни метали -ценни книжа със срок до падежа от 1 до 5 год. -чуждестранна валута, за която БНБ определя централен курс по основния списък котировки 2. Сконтов процент 10 за: -ценни книжа със срок над 5 години -чуждестранна валута, за която БНБ определя централен курс по допълнителен списък 3. Сконтов процент 15 за всички останали активи. В наредба №11 не са посочени нормативно установени коефициенти за ликвидност в определен размер. Според чл.8, ал.3 БНБ следи за размера и състава на ликвидните активи и при необходимост определя минималните коефициенти за ликвидност за всяка отделна банка, а подуправителят ръководещ управление “Банков надзор” в случай на ликвидни затруднения сам определя размера на коефициентите за ликвидност, които банката трябва да постигне в определен срок като процент от привлечените средства. Отделните банки в повечето случаи сами определят най-подходящият размер на ликвидността си. При сравняването на информацията постъпваща от различните банки чрез техните Отчети за ликвидността БНБ трябва да изясни някои въпроси относно коефициентите за ликвидност, за да може да се получат ясни , достоверни и подходящи за сравнение данни. Трябва да стане ясно дали се дисконтират всички активи включени в знаменателя и числителя на формулите. Това се отнася най-вече за касовата наличност, депозитите и резервите на банките в БНБ. Необходимо е БНБ да изясни критериите за отнасянето на валутите в двете групи за сконтиране от 5 и 10%. Това разграничение би могло да се направи по ликвидността им, намираща израз в търсенето им на пазара. По този начин ще се намалят срещаните различия при определянето на дисконтираната стойност на този актив. На трето място трябва да се изясни дали се възприема някакъв разграничителен критерии между касовата наличност в лева и чуждестраната валута и между депозитите в лева и във валута. Средствата в касата, резервите и депозитите не би следвало да се дисконтират,т. е. трябва да се включат в съответните формули по балансова стойност. Основанията да се дисконтира чуждестраната валута трябва да се търсят в различията между нейната ликвидност и ликвидността на тези активи в лева. Трябва ясно да се посочи дали ще се дисконтират активите включени в знаменателя на формулите и дали всички активи с остатъчен срок до падежа до 1 година ще се дисконтират. Съставът на тези активи е разнороден и доколкото в знаменателя се включват не всички активи, а активите с остатъчен срок до падежа до 1 година, за поголямата част пт активите няма проблем при избора на сконтов процент, но няма изрично уточнние какъв да бъде сконтовият процент за кредитите и авансирания капитал в лизингови операции. Коефициентите за касова и обща ликвидност са: 
където:
ККЛ – коеф за касова ликвидност КОЛ – коеф за обща ликвидност КН – касова наличност ДБ – депозити в банки ДР – депозити и резерви в БНБ, в това число и МЗР МЗР – минимални задължителни резерви БМ – блгородни метали ЦК1 – ценни книжа на българското правителство ЦК2 – ценни книжа на БНБ ЦК3 – безрискови ценни книжа на правителства и централни банки на страни определени от БНБ А1 – активи с остатъчен срок до падежа до 1 година А – всички (общо) актви Ако коефициентите се установят към всички активи, т. е. в знаменателя да бъде А, а не А1, техният размер ще показва делът на ликвидните активи в общия размер активи, независимо от срока за възстановяването им. Притеглените коефициенти за касова и обща ликвидност се определят по следната формула: ПККЛ = ККЛ х Кпр ПКОЛ = КОЛ х Кпр където: Кпр – коеф на притегляне Коефициентът на притегляне следва да бъде равен, над или под единица в зависимост от факторите, които му влияят. Ако пазарната позиция на банката е добра, показателите за ликвидност в сравнение с предходния период са се подобрили, достъпа до ликвидни средства е лесен и банката си осигурява безпроблемно допълнителни източници на финансиране, то коефициентът на притегляне ще бъде над 1. Обратна е ситуацията, когато банката не се е наложила на пазара, не е диферсифицирала пасивите си, трудно си набавя ликвидни средства от БНБ, други банки и кредитори, то тогава коефициентът ще бъде под1. Сконтираните коефициенти за касова и обща локвидност (СККЛ и СКОЛ) се установяват по следните формули:
където:
КН – касова наличност ДБ – депозити в банки ДР – депозити и резерви в БНБ, в това число и МЗР МЗР – минимални задължителни резерви БМ – блгородни метали ЦК1 – ценни книжа със срок до 5 години ЦК2 – ценни книжа със срок над 5 години В1 – чуждестранна валута от основен списък В2 - чуждестранна валута от допълнителен списък А – всички (общо) актви Г – норма на дисконтиране, срок на падежа до 1г по балансова стойност или сконтираните активи със съответните сконтови проценти (5%, 10% и 15%).
а именно: 0,95; 0,80; 0,60; 0,40; 0,20; 0,10. Ако изчислените коефициенти надхвърлят тези нормативни коефициенти за покритие се извършват корекции в числителя на формулата при установяване на коефициента на покритие. Разликата между фактическата сума на числителя и сумата, необходима за получаването на коефициент, равен на нормативния, се прибавя към числителя във формулата за изчисляване на коефициента за покритие следващата по ред класификационна група. Корекцията се прави в посока от група с по-малък остатъчен срок до падежа към група с по-голям остатъчен срок, т. е. от първа към песта група. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|
