Анализ на ликвидността на банките
Изтегляне 0.91 Mb.
|
|
Балансите на ТБ "х" и ТБ "z" и останалат информация са примерни с цел по-лесното и удобно изчисляване на всички посочени по-горе в настоящата Дипломна работа коефициенти за ликвидност. Това се налага, т.к. в приложените реални банкови баланси по-нататък в настоящата точка, някой от перата в баланса просто липсват, т.к. банката не осъществява за сега подобна дейност (напр. Авансиран капитал в лизингови операции) и това ще направи по-трудно изчислението на коефициентите. Когато практически данни са приложени: реален баланс на "ОББ" АД, както и отчети за ликвидността на "ОББ"и на "Общинска банка"АД от 30.04.2006г., справка за стойността на коефициентите за първична и вторична ликвидност, детайлизирани балансови данни, седмични среднодневни салда на \\\\\4Общинска банка"АД.динамиката на депозитната база по финансови центрове в хил.лв. и проценти, на база среднодневни салда; баланс на "Общинска банка"към 30.04.2006г.;данни за нетния лихвен спред и марж и оценка на текущата ликвидна позиция на банката. Настоящият примерен анализ на ликвидността има за цел да определи степента на ликвидност на ТБ-и "х" и "Z" или по-точно коя от двете банки има по-добра ликвидност. Анализът, който се прави е сравнителен, а не факторен и не изяснява причините за състоянието на ликвидността, а само показва разликата. Баланс на ТБ “Х” Актив Хил. лв
Пасив
Ликвидните активи на банката се групират съобразно остатъчния им срок до падежите както следва:
Краткосрочните пасиви са групирани на база на остатъчния им срок до падежа:
Банката прогнозира за следващата година бъдещите си парични потоци (приходи и разходи) както следва: Приходи Разходи Вероятност 1.Оптимистичен вар. 180 000 105 000 20% 2.Реалистичен вар. 135 000 90 000 50% 3.Песимистичен вар. 90 000 75 000 30% Баланс на ТБ “Z” Актив (хил. лв.) 1. Касова наличност – 603 2. Депозити в банки – 3019.5 3. Депозити и резерви в БНБ – 8452.5,вкл. МЗР в БНБ-2415 4. Благородни метали – 3019.5 5. Чуждестранна валута – 4227 - с установен централен курс от БНБ в основния списък 3019.5 - с установен централен курс от БНБ в допълнителния списък 1207.5 6. ЦК на българското правителство – 21 132 - със срок до 5 год. – 12 075 - със срок над 5 год. – 9057 7. ЦК на БНБ със срок до 5 год. – 6037.5 8. ЦК на правителства и банки определени от БНБ като безрискови със срок до 5 год. – 4830 9. Кредити – 181134 - с остатъчен срок до падежа до 1 год. 144 907.5 - с остатъчен срок до падежа над 1 год. 36 266.5 10. Авансиран капитал в лизингови операции 1842.5 Общо 250 567.5 Пасив
Общо 250 567.5 Задбалансови ангажименти 24 150 Банката прогнозира за следващата си година бъдещите си парични потоци: Приходи Разходи Вероятност 1. Оптимистичен 300 000 270 000 20% 2. Реалистичен 270 000 256 500 50% 3. Песимистичен 225 000 219 000 30% Ликвидните активи се групират съобразно остатъчния срок до падежите им:
Настоящият анализ на ликвидността е сравнителен и има за цел да определи коя от двете банки (ТБ “X” и ТБ “Z”) има по-добра ликвидност. З + ЛО НК = ------------- х 100, А където: НК – норма на кредитиране (дял на заемите) З – предоставени заеми ЛО – авансиран капитал в лизингови операции А – общо активи 1.
където:
ККЛ – коеф за касова ликвидност КОЛ – коеф за обща ликвидност КН – касова наличност ДБ – депозити в банки ДР – депозити и резерви в БНБ, в това число и МЗР МЗР – минимални задължителни резерви БМ – блгородни метали ЦК1 – ценни книжа на българското правителство ЦК2 – ценни книжа на БНБ ЦК3 – безрискови ценни книжа на правителства и централни банки на страни определени от БНБ А1 – активи с остатъчен срок до падежа до 1 година А – всички (общо) актви При анализа се установява, че ТБ"х" има много по-висок коефициент. Коефициентът на ТБХ за ликвидност е много по-добър от този на ТБ Z, който е на минималната установена граница. 3. В коефициента за обща ликвидност се отнасят и силно ликвидни активи, извън касовата наличност и приравнените към нея средства, а еменно: ценни книжа на нашето правителство, на БНБ, както и на правителства и централните банки регламентирани от БНБ. Коефициентът за обща ликвидност не трябва да бъде по-малък от 15% 
 
където:
ККЛ – коеф за касова ликвидност КОЛ – коеф за обща ликвидност КН – касова наличност ДБ – депозити в банки ДР – депозити и резерви в БНБ, в това число и МЗР МЗР – минимални задължителни резерви БМ – блгородни метали ЦК1 – ценни книжа на българското правителство ЦК2 – ценни книжа на БНБ ЦК3 – безрискови ценни книжа на правителства и централни банки на страни определени от БНБ А1 – активи с остатъчен срок до падежа до 1 година А – всички (общо) актви ТБ X има по-висок коефициент за обща ликвидност, 29% в сравнение със "z" 21%, но и двете са над нормативно установените граници. Притеглени коефициенти за касова и обща ликвидност: Коефициентите за касова и обща ликвидност се изчисляват в още два варианта, притеглени и сконтирани. Чрез притеглените коефициенти се прави опит касовата и общата ликвидност да се даближи максимално до реалната действителност като се отчита влиянието на ликвидността и на допълнителни фактори; място на банката на паричния пазар и в системата като цяло. Сконтираните коефициенти изразяват най-Точно мястото на ликвидните активи в активите на банката. Притеглените коефициенти за касова и обща ликвидност се изчисляват като по-горе коефициенти за обща и касова ликвидност се умножат с установените от банкете коефициенти като се има предвид факторите които влияят на ликвидносттта. коефициента на притегляне се установява самостоятелно от всяка банка и може да бъде равен, по-голям или по-малък от 11 в зависимост от състоянието на факторите, които му оказват влияние. В настоящата Дипломна работа коефициентите за притегляне са установени на 1,1 за ТБ "х" и на 0,9 за "z" ПККЛ X = ККЛ x Кпр. = 16% x 1.1 = 17.6% Кпр.-коеф. На притегляне ПКОЛ X = КОЛ x Кпр. = 29 x 1.1 = 31.9%
ПКОЛ Z = КОЛ x Кпр. = 21 x 0.9 = 18.9
СККЛ = СКОЛ = 
Където:
КН – касова наличност Дб – депозити в банки Др – депозити и резерви в БНБ БМ – благородни метали В1 – валута от основен списък В2 – валута от допълнителен списък Г - норма на дисконтиране А – активи с падеж до 1 год. ЦК1 – ЦК на бълг. Правителство ЦК2 – ЦК на БНБ СККЛ X = 
СККЛ Z = СКОЛ X = СКОЛ Z = 
По-високият коефициент означава по-висока ликвидност.Вижда се,че ТБ X е по-ликвидния и по двата показателя. 6. Общ притеглен коефициент на покритие Изчислява се като отношение на сконтираната сума и на активите към притегления размер на пасивите, установени като сбор от произведението на пасивите в отделни класификационни групи- 1;0,75;0,60;0,40;0,30;0,20. по този начин се намалява размерът на пасивите с увеличаване на остатъчния им срок до падежа. Така се вземат подвнимание изискванията към ликвидността на активите. От анализа се вижда, че ОПКП и за двете банки е на много добро ниво. ОПКП X = ОПКП Z = ОПКП не трябва да бъде по-малък от единица. Когато той е под единица това означава, че притеглиният размер на пасивите е по-голям от сконтираната сума на активите, т.е. част от пасивите не са използвани по предназначение и следователно няма да носят обективно възможният доход. 7.Коефициент на високоликвидни активи Този коефициент изразява частта на задълженията на банките за планиране със срок до една година, покрити с касови наличности и други високоликвидни активи. Определя се като отношение на най-ликвидните активи към пасивите със срок на плащане до една година и поетите задбалансови ангажименти за плащане. Коефициентът има минимален размер 205 КВА X = 8.Структурен коефициент на депозитити Дава представа за състава и структурата на депозитите и тяхното влияние върху ликвидността на банките. Ако по-голяма част от депозитите са "на виждане", рискът е по-голям и това повишава изискванията към ликвидността. Изчислява се като отношение на сумата на депозитите "на виждане" по разплащателните сметки към общия размер на депозитите. СКg X .CKg X =
Показател за ТБ X Приходи Разходи Сума Вероятност Тегло Оптимистичен 180 000 105 000 75 000 20% 15 000 Реалистичен 135 000 90 000 45 000 50% 22 500 Песимистичен 90 000 75 000 15 000 30% 4 500 ТБ Z
Оптимистичен 300 000 270 000 30 000 20% 6 000 Реалистичен 135 000 256 500 13 500 50% 6750 Песимистичен 90 000 219 000 6 000 30% 1800 За ТБ X средното очаквано салдо на приходи и разходи е 42 000, а за ТБ Z 14 550. Като цяло ликвидността на банките е добра, но тази на ТБ X е на по-добро ниво. Това се вижда от всички показатели за ликвидност. Наложително е ТБ "z" да увеличи размера на високоликвидните си активи в степен достатъчна за покриване на създадения дефицит. Освен това ако ликвидността на банката е влошена повече от година УС на БНБ може да наложи ограничения за придобиване на ДМА, акции, облигации, дялове или да дължи банката в определен срок да продаде свои неликвидни активи. Коефициентите за първична и вторична ликвидност са едни от най-използваните в банковия сектор. те са: КПЛ = ПС+Сед върхуОД и КВЛ = ПС+ДЦК до 90 дни +ВБ върху ОД където : ПС-парични средства Сед-срочни депозити(overdate) ОД-общо депозити ВБ-вземания от банки до една година ДЦКдо 90 дни-държ. ценни книжа с падеж до 90 дни Примерно изчислените коефициенти за двете банки са:
Сумите в тези два каефициента са примерни, с цел онагледяването на начина за изчисляване на коефициентите. Приложените по-нататък официални банкови документи като баланси, отчети за ликвидност и т.н. показват практическото използване на данните от БНБ както и техният реален вид под формата на отчети. В този си вид те се представят в управление "Банков надзор" при БНБ в нормативно установените срокове. Представени са балансовите позиции на активите, различните видове вземания, оборотните и иинвестиционните портфейли. За "Обединена българска банка" освен основния отчет за ликвидността в лева и валута е приложен и отчет за ликвидността във валута. Представени са падежни таблици и за двете банки. Данните за "ОББ" и "Обединена банка" са изготвени от отделите за контрол на риска и са максимално достоверни, т.к. са в краен вариант подготвен за изпращане в БНБ. В отчетите са изчислени коефициентите за първична и вторична ликвидност, както и коефициентът на ликвидните активи и коригираният коефициент на ликвидните активи към депозитите. Данните са приложени като разяснение към теорията в цялата Дипломна работа и са с цел по-доброто и онагледяване и разбиране. Към момента на изготвянето им данните са съвсем реални и практически извлечени. Представянето им в практическата част е направено в следния ред: 1. "ОББ" АД -баланс (консолидиран) към -отчет за ликвидността (в лева и валута) -отчет за ликвидността(във валута) -списък на представените редове от точетните форми за ликвидността (балансови позиции на активи и пасиви) 2. "Общинска банка" АД -справка за стойността на коефициентите за първична и вторична ликвидност. -детайлизирани балансови данни, седмични среднодневни салда -динамика на депозитната база на финансови центрове, на база среднодневни салда -баланс
-нетен лихвен спред и нетен лихвен марж -оценка на текущата ликвидна позиция на банката, чрез ликвиден недостиг, излишък при инвестиране на средства (в таблици и диаграми). Използвана литература: Александрова, М., Финанси - теория и практика, С. УНС 2000 Вос, Б., Корпоративен анализ, С., The Economist 2006 Дабъчни закони 2005, С., Сиби 2005 Динев, Д., Финанси на съвременната фирма, С., ДДС, 1992 Динев, М., Обща теория на счетоводството, С., Тракия - М 2000 Душанов, И. Обща теория на счетоводството, С., Ромина 2003 Душанов, И. Курс по счетоводство на предприятието, С., Ромина 2003 Душанов, И. Финансово счетоводство - уч. помагало, С., Ромина 2004 Джонсън, Фр., Банков мениджмънт, Варна, Princeps 1996 Ж.Заводска, З., Банково дело, С., УИС, 2004 Иванов, В. Икономически анализ на стопанската дейност на предприятието, С. Рацио 90, 2004 К.Левинстън, М., Финансови пазари, С. Класика и стил 2004 Меразчиев, В., Банково счетоводство, Свищов, 2002 Марионов, Г., Икономика на предприемаческата дейност с Информа интелект 2001 МСС, Ромина 2003 Николов, Н., Финансови изисквания, Варна, Princeps 1994 О.Петров, Г., Основви на финансите на фирмата, С. Тракия - М - 2000г. Пергелов, К., Счетоводство и анализ на баланса, С. Максла - 2002г. Пътеводител на икономическите показатели, Класика и стил 2004г. Р.Стоянов, В., Основи на финансите том втори, Галик С. 2003 Стоянов, В. Основи на финансите том първи, Галик София 2003 Стоянов, В., Финанси, С., 1998 Люрен Славков, Б., Данъчна система и данъчен контрол в Р. България С. Тракия - М01 Стефанова, П., Банки и кредитно посредничество, С. Тракия М - 2000 Стефанова, П. Банки, вътрешни и международни плащания, С. Тракия - М 2000 Савов, Ст. , Икономикс, с, Тракия М 1998 Стефанова, П., Банките, рентабилност, ликвидности... София 1994 Стоянов, Ст. Счетоводство на банките, С. Фор-Ком 2005 Тимчев, М., Финансово - стопански анализ, С., Тракия - М, 1999 Трифонов, Тр., Корпоративни финанси, С., Тракия - М, 1999 Трифонов, Тр., Стратегическо счетоводно бюджетиране, С., Тракия - М. 2004 Трифонов, Тр., Счетоводна оптимизация на активи и пасиви, С., Тракия - М 2003 Трифонов, Тр., Системи и методи за... С., Тракия - М 2003г. Тодоров, Л., Рентабилност и бизнес риск, С., Тракия М. 2003 Търговски закон, С., Сиби 2005. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|
