Анализ на ликвидността на банките
Изтегляне 0.91 Mb.
|
|
СА КП = -------- П
П – пасиви от съответната група Д) Общ претеглен коефициент на покритие – отношение на сконтираната сума на активите на към притегления размер на пасивите установяван в отделните класификационни групи и коефициентите за претегляне на групи: 1,0; 0,75; 0,60; 0,40; 0,30; 0,20. Коефициентът трябва да бъде минимум единица. Когато той е по – малко това означава, че претегленият размер на пасивите е по – голям от сконтираната сума на активите, т.е. разпределени за пасивите по групи осигурява ликвидността, но намалява доходността. По този начин чрез тази корекция на пасивите се намалява размерът на пасивите с увеличаване на остатъчния им срок до падежа. Общия притеглен коефициент на покритие е по точен от непретегления, защото пасивите се притеглят според остатъчният им срок до падежа, т. е. сумата на пасивите включително в знаменателя на формулата, се корегира с коефициенти, съобразени с времето на задържането им в банките, което в същност означава с остатъчния им срок до падежа. Съобразяват се следователно към изискванията им за ликвидността на активите. Изводът е, че разпределението на пасивите по отделни групи активи, осигурява ликвидността на банката, но намалява доходността й. АС1 + АС2 + АС3 + АС4 + АС5 + АС6 ОПКП = ------------------------------------------------------------------------, (П1х1,0)+(П2х0,75)+(П3х0,60)+(П4х0,40)+(П5х0,30)+(П6х0,20)
П1,2...... n – пасивите по отделни групи по балансова стойност. Е) Коефициент на трансформация – изразява степента, в която активите с по-продължителен срок се покриват за сметка на по - краткосрочни пасиви. Изчислява се като отношение на сбора от разликите между сумата на посочените по-горе шест групи според остатъчният им срок до падежа към разликата между сумата на активите със срок над една година и сумата на задължителните специални резерви (законови провизии) създадени за тези активи.
КТ = --------------------------------------------------------------------------- Ад – ЗПД
П – пасиви Ад – активи със срок над една година ЗПД – задължителни специални резерви създадени за активите със срок над една година. Максималният размер на коефициента трябва да е 0,25 т.е. максимум 25% от активите да се финансира с пасиви с по-кратък срок от тях. Коефициентът на трансформация е съществен показател за оценка на ликвидността на кредитните институции. Ж) Коефициент за високо ликвидните активи – изразяват частта на задълженията на банките за плащане със срок до 1 година покрити с касови наличности и други високоликвидни активи. Коефициентът се определя като отношение на най-ликвидните активи към пасивите със срок за заплащане до една година и поетите задбалансови ангажементи. Към високоликвидните активи се отнасят: касовата наличност в лева и валута; средства по разплащателни сметки в лева и валута; депозити и резерви в БНБ и МЗР;благородни метали; безрискови цени книжа на българското правителство, на БНБ, на правителства и централни банки определени от БНБ. Сборът на сумата на пасивите и на поетите, неотменяеми задбалансови позиции, елемент на знаменателя на формулата може да се намалява с коефициента на неснижаемия остатък на депозитите по групи, съобразно остатъчния срок до падежа им. КН+ДРц+Дб+БМ-ЦКБ+ЦК КВА = ------------------------------------------- (Пкр + Анг) – (Д х Кнд)
Дрц – депозити и резерви в ЦБ Дб – депозити в банки БМ – благородни метали ЦКБ – високоликвидни ценни книжа на БНБ и българското правителство ЦК – високоликвидни ценни книжа на централни банки и правителства на други държави Пкр – краткосрочни пасиви Анг – неотменяеми задбалансови ангажименти Д – депозити Кнд – коефициент на неснижаемият остатък на депозитите. Коефициентът трябва да има размер минимум 0,20, което означава, че посочените активи трябва да бъдат най – малко 20% в общия размер на пасивите със срок до една година и на задбалансовите ангажименти за плащане. Колкото е по-висока стойността на КЛА, толкова по-ликвидна е банката и по-малко рентабилна. З) Структурен коефициент на депозитите – дава представа за структурата на депозитите и тяхното влияние върху ликвидността. Ако по-голямата част от депозитите са средства на виждане, рискът е по-голям и това повишава изискванията към степента на ликвидност, т. е. има необходимост от по-висока ликвидност. Изчислява се като отношение на сумата на депозитите на виждане по разплащателни (текущи) сметки на предприятия и по разплащателни влогове (чекови сметки) на гражданите към общия размер на депозитите. Увеличаването на този коефициент намалява ликвидността на банките, т. е. означава подобряване на лихвената полиитка на банките в посока на увеличаване на лихвените проценти на срочните депозити или повишаване на въздействащата роля на централната банка чрез диврсифициране размера на МЗР и главно чрез увеличаване размера на МЗР към депозитите (срочните). Дв СКд = -------- Д
Д – общ размер на депозитите Увеличаването на този коефициент намалява ликвидността. И) Дял на краткосрочните пасиви, деноминирани в чуждестранна валута в общия размер на краткосрочните пасиви. Отношение е на валутните пасиви в балансовата стойност на краткосрочните пасиви. Ако този дял е по-голям от 10%, банките трябва да правят анализ за ликвидността в чуждестранна валута, отделно от левове. При този анализ активите и пасивите се сравняват в левовата им равностойност към момента на анализа и изскванията за ликвидността в левове се отнасят и за ликвидността в чуждестранна валута. Г) Прогнозни салда на касовите приходи и разходи – установяват се три варианта: оптимистичен, реалистичен и песимистичен,... като разлика между сумата на касовите постъпления и касовите разходи за всеки отделен период от време ... и на тази основа се изчислява притегателната сума на прогнозните салда като сбор от вероятността за неговото осъществяване. Сумата на вероятностите трябва да бъде равна на единица, а за реалистичния вариант БНБ изисква задължително коефициента на вероятност да бъде 0,5.
Тъй като БНБ е банка на банките и основен регулиращ орган в банковата система, тя упражнява контрол по отчетността за ликвидните активи на банките БНБ поставя определени изисквания към политиката по ликвидността на търговските банки, установена с приетите от тях правила за управление на ликвидността. Тези правила трябва да създават предпоставки за обективна и правилна оценка на състоянието на ликвидността. Те съдържат уредба на вътрешната система за контрол, както и за компетенциите на служителите от тази система. На второ място, търговските банки съставят и представят в БНБ отчет за ликвидността (виж емперичната част, приложенията) ежемесечно до 15 число на месеца, следващ отчетния месец и годишно до 30 април на всяка календарна година. Отчетът за ликвидността се подписва от двама члена на избрания от Съвета на директорите на банките орган по управление на ликвидността. На основата на отчета за ликвидността на банките, от която по нататък се определят и мерките за въздействие на БНБ върху търговската банка за подобряване на ликвидността и повишаване на рентабилността. Наред с количествената оценка БНБ анализира и дава качествена оценка за състоянието на ликвидността на банките, изхождаща от: 1.пазарна репутация и позиция на банката, изразена в динамиката на нейните операции, котировките на емитираните от нея ценни книжа, пазарния курс на акциите й и др. 2.размера на съмнителните и безнадежни заеми създадения от банката фонд “Резерви” и други резерви за сметка на печалбата след облагането й с данък, както и на задължителните специални резерви (законови провизии), образувани от печалбата, преди облагането и с данъци. 3. достъпа на банката до източници на ликвидни средства, в това число до рефинансиране от БНБ. 4. Адекватност на прогнозите за ликвидност и на очакванията на банката за развитието на финансовите пазари. 5. адекватността на правилата за използваните методи за управление на ликвидността от установените от БНБ правила и ограничения. 6. наличието и степен на застраховане на депозитите и на другите елементи в пасива на банките. 7. мястото на банката в банковата система като цяло и в съответната еднородна група. БНБ регламентира минималните нормативни изисквания към показателите за ликвидност за всяка отделна банка. При големи отклонения от изискванията на БНБ, тя предприема мерки установени в наредба №11 и закона на банките по установяване на необходимото ниво на ликвидност. Когато БНБ установи, че дадена търговска банка не е достатъчно ликвидна тя може да предприеме следните мерки за въздействие: -да задулжи банката да увеличи високоликвидните си активи в степен, достатъчна за покриване на създадения дефицит. -ако определени коефициенти не са в необходимите граници БНБ налага ограничения за придобиване на ДМА, акции, облигации, дялове или да задължи банката в определен срок да продаде свои ДМА, акции, облигации, дялове и други неликвидни активи. -въвежда забрана за използване на дивиденти в случаите, когато банката не отговаря на изискванията за ликвидността или не е изпълнила мерките, предвидени в служебната оценка на БНБ. -БНБ прави препоръки за увеличението за собствения капитал, а при неспазване на препоръките задължава търговските банки. -най-тежката мярка, която налага БНБ е предупреждението, че започва производство по несъстоятелност. Показателите за ликвидност на банките са много и разнообразни, но търговските банки използват месечния си отчет за ликвидността предназначен за БНБ. Някои от показателите нямат строго установени критерии, други имат препоръчителни, а трети са със задължителни законоустановени граници. Нормата на кредитиране е показател даващ информация за дела на кредитите в общия размер на активите. Неговите препоръчителни стойности са от 40-60%, а колкото по-близо е резултатът до 100%, толкова банката е по-малка ликвидна и по-рискова. Коефициентът на покритие също няма установени критерии в новата Наредба. Показателят за дяла на краткосрочните пасиви в образуването на дтлгосрочни активи е добре да не надвишава 25%. Структурният коефициент на депозитите няма определена граница, но колкото е по - близо до 100, толкова банките трябва да са по - внимателни и да насочват по - малко средства в рискови активи. Показателят за отношението на високоликвидните активи към депозитите трябва да бъде минимум 20%. За всичко това БНБ следи ежемесечно чрез депозираните отчети на банките, сравнява, анализира и установява верността на информацията и предприема необходимите мерки за въздействие върху търговските банки, за да подобри ликвидността им. 70
1. Проблеми и тенденции в ликвидността на българските търговски банки в периода 2005/06г. В последните си доклади БНБ набляга на факта, че българските банки започват да изпитват остър недостиг от привлечени средства от граждани и фирми. Статистиката показва, че за 2005г. общият размер на активите на банките е нарастнал с 8,1млрд. лв. /31,8%/, от 24,92млрд. в края на 2004г. до 32,85млрд. през 2005год. Това увеличение се финансира с повишаването на направените от гражданите и фирмите депозити, които са нарастнали с 3,71млрд. лв. /22,18%/ от 16,73млрд. на 20,44млрд.лв. Останалата част от ръста на активите е осигурена чрез увеличението на собствения капитал на банките, от 2,73 на 3,45млрд.лв; от дългосрочни заеми от чуждестранни банки от 1,52 до 2,35млрд.лв. и от депозити на финансови институции от 2,8млрд. на 4,96млрд.лв. през 2005г. Тези цифри показват, че в преследването на основната цел - разширяване на пазарните дялове, банките поемат все по - големи рискове. Това личи и от съотношенията на показателите за отпуснатите през 2005г. заеми. За 12 месеца общият им размер се е увеличил с 4,43млрд.лв. като в края на годината той е достигнал 18,38млрд.лв. Излиза, че всички нови депозити и дългосрочни кредити, които банките ни са получили от чужбина през 2005-а /общият им размер е 4,39млрд.лв./ са използвани за отпускане на заеми. Това е твърде рискована политика, т.к. за да си осигурят ликвидност /т.е. средства, които могат да изплзват по всяко време/, българските кредитни институции са принудени да вземат депозити от чуждестранни банки. През 2005 точно те са отбелязали най - стремителен ръст 77,14% в сравнение с всички останали пасиви. Подобни привлечени средства обаче, се изтеглят най - бързо, още при първите сигнали за влошаване на икономическата ситуация в страната, т.к. не се ползват със защитата на фонда за гарантиране на влоговете. Повишаването на степента на риска на банковите операции бе отчетено от БНБ и стана една от причините през 2005г. да бъдат въведени редица ограничителни мерки, засягащи най - вече кредитирането. На банките бе забранено да увеличават собствения си капитал с текущата си месечна печалба. Бяха повишени размерите на провизиите, които се заделят за просрочени потребителски заеми. Нарастна рисковият коефициент за ипотечните кредити. БНБ въведе лимити за повишаване на общия размер на заемите . В резултат на тези мерки банките бяха принудени да обърнат специално внимание на привличането на средства от граждани и фирми, с цел развиване на кредитирането, без да се увеличават рисковете за финансовата им стабилност. Затягането на провизирането на заемите, повишаването на МЗР в централната банка и правилата за капиталовата адекватност превръщат България в една от държавите с най - строги финансови регулации в света. Според Емилия Миланова, която е подуправител на БНБ "Съществува влошаване в качеството на потребителските и ипотечните кредити и повишаване на риска от тях и по приложение, че международните стандарти определят този вди кредити като по - ниско рискови."Според нея банките недооценяват кредитоспособността и занижават критериите за оценка на платежоспособността под натиска на конкуренцията. Тя добавя още, че: "ликвидността на системата е добра и отговаря на структурата и матуритета на пасивите и това е резултат от мерките по ограничаване на кредитите. Ето защо няма опастност от ликвидни затруднения или от изтегляне на средства от банките в кратък период от време". Статистиката на БНБ показва, че за една година кредитите за граждани са се увеличили с 63,1% от 3,79млрд. в края на 2004г. на 6,18млрдлв. през 2005г. В същото време корпоративните кредити са скочили с 22, 8% от 9,44млрд. на 11,59млрд. лв. Въпреки мерките, които БНБ въведе през 05г. за ограничаване финансирането на граждани, повечето банки продължават да поставятакцента именно върху ипотечните и жилищните кредити. Това е така, защото ипотечните заеми се считат за едни от най-добре гарантираните активи, а и лихвите по тях все още са по - високи от тези по заемите, които се отпускат на първокласни корпоративни клиенти. Потребителските заеми са най - доходоносните, т.к. по тях се начисляват най-високите лихви. Качеството на заемите за граждани рязко се е влошило , докато банките постепенно започват да отсяват некоректните фирми, които им създават трудности при корпоративното финансиране. В началото на 05год. проблемните кредити при потребителското финансиране са били 3,65% от общия обем, а при ипотечното 2,34%, докато в края на годината необслужваните кредити са съответно 7,43% и 8,01%. Това означава, че се наблюдава увеличаване на задллъжняемостта на българските граждани и която тенденция ако продължи, съпроводена с активна и агресивна банкова политика в кредитирането може да доведе до големи проблеми в ликвидността и платежоспособността на кредитните институции. Именно това е факторът накарал УС на БНБ да вземе специални мерки за ограничаване на потребителските заеми и ипотечните кредити. Тези мерки трудно ще дадат резултат, т.к. големите банки продължават надпреварата по между си за отвоюване на все по - големи пазарни дялове. Те разполагат с голям собствен капитал, за да си позволят агресивна политика и ограниченията на БННБ едва ли ще спрат бързите темпове в тези два вида финансиране. Ограниченията като цяло имат две основни цели - да гарантират стабилността на финансово - кредитната система и да запазят приходите на бюджета от данъците на банките. Размерите на провизиите в отделните банки постоянно се увеличава през 2005год., а провизиите се правят за да се покрият загуби. Нарастването им индиректно се отразява на приходната част на бюджета, т.к. с тях се намалява печалбата на банките, а оттам и дължимите данъци. Банките могат да заобиколят рестрикциите върху ипотечните кредити като използват схемата с префинансирането т.е. банката отпуска нов заем на клиента си, с който той автоматично погасява стария, а новият кредит е обезпечен с ипотека, чиято ож=ценка е направена така, че да надхвърля два пъти размера на финансирането. Тази схема може да бъде засечена, но това ще изисква големи усилия от страна на "Банковия надзор". Прилагането на схемите със завишени оценки води до потенциален бъдещ ликвиден риск и риск за стабилността на кредитните институции. Според данните на БНБ за 2005г. рискът в банковата система се увеличава, а а всички депозити на граждани и фирми са хвърлени в отпускането на заеми. Тази тенденция е доста обезпокоителна, т.к. показва, че банките не заделят достатъчно средства за увеличаване на ликвидността си. Освен това БНБ съобщава , че делът на необслужваните кредити расте, а и въпреки по-големият ръст на кредитите (т.н. кредитна експанзия) печалбата на банките намалява. За първия месец на 2006г. тя е 54,82 млн. лв. с 11,49% по-ниска от 01,2005г.-61,94 млн.лв. този спад се дължи най-вече на лихвите по заемите, които за една година спадат значително и приходите от тях намаляват ; по-големите провизии за кредитите, което увеличава разходите за банките; влошаването на портфейла от кредити, което принуждава банките да заделят допълнителни пари за провизии, с които директно се намалява финансовият им резултат. Независимо от формираният резултат печалба общият ликвиден риск, а също така и другите видове риск за системата нарастват. Капитализирането на печалбата от страна на банките е необходимо, т.к. от размерът на собственият капитал пряко зависи обемът на заемите, които банката може да отпусне. От съотношението между заемите и собствения капитал се формира един от най- важните показатели-капиталовата адекватност. Според разпоредбите на БНБ тя не може да бъде под 12% и, за да не нарушат това изискване, банките които искат да кредитират активно са принудени да увеличават и собствения капитал. През 2005г. те се справяха с това, т.к. имаха правото да включат текущата си печалба в общия размер на на собствения си капитал. Банките отчитаха висока текуща печалба, защото приходите от лихви, които носеха отпуснатите заеми, бяха много по-големи от лихвите, които изплащаха по депозитите. БНБ забрани това освен ако финансовият им резултат не е одитиран, заедно с това увеличипровизиите, д с тях намали и положителният им финансов резултат, което също повлия на размера на собствения капитал. Най-жестоката мярка бе, банките да отчитат със 100% риск, а не с 50% всички ипотечни заеми. това веднага повиши общият размер на активите на банките, които трябваше да заделят по-големи капитали, за да го покрият. Допълнително банките заделят част от капитала си за покриването на въведения през 2005г. пазарен риск. Общият рисков компонент в цифри на една банка е една от най-пазените банкови тайни. Според данните от публикувания доклад на БНБ, банките са обхванати от жестока битка за отвоюването на пазарен дял в кредитирането.Всички проблеми идват от нарастналия ръст на кредитирането,които въпреки приетите от БНБ мерки през 2005г. продължават да влияят на всички банки. Според статистиката за една година отпуснатите кредити са нарастнали с 33% или с 4,4 млрд.лм. като повече от половината на това увеличение се дължи на ипотечни и потребителски кредити. Обезпокояващо е, че новопривлечените депозити са близо 1 млрд.лв. по-малко от новоотпуснатите заеми.т.е. всеки един депозит е инвестиран в кредит, който пък се определя като най-рисковия актив. Това не би било проблем, ако размерът на проблемните заеми не нараства, но според БНБ това не е така. "Кредитният риск се характеризираше през през 2005г. с добро и стабилно равнище на качеството при заемите за фирми и с повишена проблематичност при потребителските и ипотечните кредити. Съществуват основни опасения, че нарастващата задлъжнялост на домакинствата повишава чувствителността им към различни шокови-промени в лихвите по вече отпуснати кредити, в цените на жилищата и наемите, намаление на доходите в резултат на по-висока инфлация и ... се казва в доклада. " През разглеждания период бяха характерни също и наличието на прекален оптимизъм при оценка на риска на активите, слабости в планирането и управлението на капиталовия растеж, рефлектиращи в забавни реакции от страна на мениджмънта на някои банки. ТЕ допуснаха прекалено чести колебания на капиталовата си адекватност, около минимално допустимите нива, като в отделни случаи се достигна и до нарушение на изискванията за някои регулатори" Именно капиталовата адекватност според международните банкови стандарти известни като базелски, отразява най-точно финансовото състояние на една банка. Капиталовата адекватност не е пряко свързана с рентабилността и най-вече с ликвидността на една банка, като лошите показатели за капиталова адекватност рефлектират върху ликвидността. Тя се формира като размерът на съответния капитал (акционерен, резерви и неразпределена печалба) се раздели на общия рисков компонент (сбора от риска) с които са оценени всички банкови активи. ако размерът на показателя падне под 12% това означава, че стабилността на банката е нарушена, а БНБ е длъжна да се намеси като въведе специални ограничения за въпросната банка- намаляване или спиране на кредитирането, искане искане за увеличение на капитала или поставяне под особен надзор. При отрицателна капиталова адекватност БНБ е задължена да отнеме лиценза на . През 2005г. това се случи с Международната банка за търговия и развитие, в нея влязоха квестори, а в последствие съдът я обяви в несъстоятелност. От доклада на БНБ става ясно, че някой банки са имали проблем със стабилността си, но експертите ясно подчертават, че няма банки, които са заплашени от сериозни проблеми. Докладът показва, че банките не са изпитвали затруднения от ликвиден характер и са били платежоспособни към своите кредитори и клиенти. От Бнб правят и последна важна констатация свързана с ликвидността и с общото състояние на банките- рентабилността и капиталовата им адекватност- "Отделни банки провеждат непредпазлива политика като кредитират дружества финансово обвързани с главните акционери и заобикалят умишлено ограниченията за максимално допустимия размер на вътрешните кредити. Обикновенно управлението на този вид кредити е свързано и с приемането на ненадеждни обезпечения и многократно предоговаряне на погасителните вноски по главниците, непосредствено преди срока на на издължаването им. Честа практика е тези кредити да се изразхозват изцяло или частично - не по предназначение. В последствие от поредица от трансакцион между отделен кръг дружества, тези суми постъпват в полза на юридически лица, приближени на на собствениците на банките отпуснали кредитите" Не трябва да се забравя, че именно подобни финансови операции са една от основните причини за рухването на цялата финансово кредитна система през 1996г. и изпадането и в ликвидна криза и неплатежоспособност. 2. Практическо изчисляване и анализ на коефициентите за ликвидност. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|
