Анализ на ликвидността на банките

Основен елемент при постигането на оптималното ниво на банкова ликвидност е формирането на провизии от банките съгласно законоустановените правила. Провизиите се определят като начислени разходи за просрочени вземания или за потенциални задължения. Нормативната уредба относно провизиите е определена в Наредба № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и формирането на провизии за покриването на риска от загуби. Банките оценяват, класифицират и отчитат най-малко веднъж тримесечно рисковите си експозиции, съобразно принципите и критериите установени в Наредбата. Рисковите експозиции се разделят в четири класификационни групи: редовни експозиции, експозиции под наблюдение, нередовни и необслужвани експозиции. чл. 12 Загуба, която беше поетият вид рискова експозиция и се провизираше със 100% размер на провизията към нетната стойност е отменен с бр. 11 на ДВ от 2004г.Рисковите експозиции според чл.2 са:

• 
  всички кредити и други вземания на банка, отразени като балансови позиции, независимо от основанието за възникването им и използвания финансов инстумент, за които има риск от намаляване на балансовата им стойност.
  
• 
  Условните задължения на банката, отразени като задбалансови позиции , за които има вероятност да бъдат изплатени от банката. Банките са задължени да оценяват, класифицират и отчитат минимум веднъж тримесечно рисковите си експозиции съобразно принципите, критериите и условията установени в Наредбата. Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на степента на кредитен риск, срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценка на финансовото състояние на длъжника и източниците за заплащане на неговите задължения.
  

- чл.8, редовни експозиции-това са експозиции по кредити и вземания, които се обслужват и, за които данните за финансовото състояние на длъжника не дават основание за състояние, че той ще изплати изцяло задължението си. Експозицията е редовна,ако главницата и лихвите се изплащат текущо в съответствие с условията на договора или със забава до 30 дни, когато тя е оправдана или случайна.Експозицията е редовна,когато длъжникът използва заема за целите предвидени в договора,както и при положение,че банката разполага с достатъчно актуална информация за финансовото състояние на длъжника,за източниците на изплащане на неговите задължения,както и други документи,свързани с дейността му. При редовните експозиции размерът на провизията в процент към нетната стойност е 0%, т.е. те не се провизират.

-чл.9,експозиции под наблюдение-при тях са налице несъществени нарушения в тяхното обслужване или съществува възможност за влошаване във финансовото състояние на длъжника,което да постави под съмнение пълното изплащане на задължението.Експозицията се класифицира “под наблюдение” и ако има натрупани просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 31до 60 дни или ако длъжникът ползва заема за цели различни от предвидените в договора. Експозициите под наблюдение се провизират с не по-малко от 10%, а когато са към физически лица с не по-малко от 20%.
-чл.10,нередовни експозиции-при тях съществуват значими нарушения в тяхното обслужване или има данни,че финансовото състояние на длъжника е нестабилно,ткущите и очакваните му постъпления не са достатъчни за цялостно изплащане на неговите задължения към банката и другите му кредитори и когато има установени слабости с ясно изразена възможност банката да понесе загуба.Рисковата експозиция е нередовна при положение,че са натрупани просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава 61 до 90 дни или ако във финансовото състояние на длъжника има значимо влошаване,коеото е в състояние да застраши погасяването на задълженията. Договорените парични потоци се намаляват с процент за риск от загуби за нередовни експозиции не по-малко от 50%, а когато експозициите са към физически лица, не по-малко от 75%

-чл.11,необслужвани експозиции-това са рисковите експозиции,при които има съществени нарушения в тяхното обслужване или поради влошавание във финансовото състояние на длъжника,задълженията му се приемат за несъбираеми.Експозицията необслужвана и ако има натрупани просрочени плащания по главницата и лихвите със забава над 90 дни;длъжникът има траен паричен недостиг;обявен е в несъстоятелност или е в процес на ликвидация и съществува риск да останат неудовлетворени кредитори. Всички необслужвани експозиции се провизират в процент към нетната стойност не по-малък от 100%

Всяка банка формира кредитен комитет,който приема втрешни правила за кредитната дейност и пряко я следи.В този крадитен комитет не могат да участват лицата,които пряко отговарят за отпускането на крадитите и поддържането на взаимоотношения с кредитополучателите.Една от основните причини за фалита на 19 български банки е непровизирането или неправилното провизиране на голяма част от отпуснатите кредити,които в последствие се оказват несъбираеми за изпадналите в ликвидна криза и по-късно фалирали банки.Риковите експозиии на банките се класифицират в следния ред:въз основа на срока на забава на изискуемите суми по тях;оценка на финансовото състояние на длъжника;основни изочници за изплащане на неговите задължения.От съществено значение е обективната и точна оценка на експозициите взависимост от просрочието по тях.
2.Основни причини за появата на недостиг от ликвидност(ликвидна криза).

Преди появата на недостиг от ликвидност,ликвидният потенциал на една банка може да бъде оценен чрез сигналите постъпващи от финансовия пазар и характеризиращи пазарната позиция на банката.Основните индикатори,даващи основание за това,че една банка се намира в ликвидна криза са следните:

-рефинансиране от Централната банка,което се случва по-често и в по-големи размери от обичайното.В условията на Паричен съвет, Централната банка не може да бъде “кредитор от последна инстанция”.

-повишени разходи по облужване на привлечения ресурс,в частност по-висока рискова премия по депозитните сертификати,емитирани от банката,в сравнение с тези,емитирани от банки с подобни параметри на дейност.

-загуба на доверие в способността на банката да отговаря за поетите от нея ангажименти,изразена в засилено изтегляне на депозити и понижение на пазарните котировки на акциите на банката.

-отхвърляне на обосновани и потенциално рентабилни кредитни заявки.

-повтарящи се случаи на прибързана продажба на доходоносни активи и реализиране на значителни капиталови загуби от това.

-непланирано пролонгиране на ангажирани в активни операции и средства на банката(най-често неизплатени или просрочени погашения на главници и лихви по кредити);при първичното изравняване на движението на средства в даден интервал от време може да възникне дисбаланс.Дисбалансът дава представа за състоянието на баланса като цяло,т.е. каква част от активите и пасивите се олихвявят с променливи лихвени проценти и каква част със статични.Дава информация какъв е размерът на активите и пасивите с променлив лихвен процент.

Факторите за поява на ликвиден риск най-общо могат да се разделят в две групи: външни и вътрешни.

Външните фактори са пряко зависими от провежданата от банката политика и нейното състояние. Те произлизат от:

 икономическото състояние на средата, в която се намират клиентите на банката.

• 
  дълбочината и степента на развитие на финансовия пазар.
  
• 
  Склонността на клиентите на банката да приемат определен вид и степен на риска.
  
• 
  Задължителните надзорни регулации и капиталовите изисквания (например в областта на задължителните резерви).
  
• 
  Политиката на централната банка (за лихвения процент, валутните курсове, предлагането на пари).
  
• 
  Макроикономическите промени (увеличаване на фалиралите фирми, увеличаване на безработицата, икономическа рецесия).
  

• 
  структурата на активите, пасивите и задбалансовите позиции
  
• 
  структурата и качеството на кредидния портфейл (в т.ч. от мащаба на диверсификация на кредитната ангажираност и от качеството на притежаваните от банката обезпечения в случай на непогасяване на кредити).
  
• 
  Големината и структурата на портфейла с ценни книжа (в т.ч. и големината на леснореализуемите активи).
  
• 
  Структурата на депозитите притежавани от банката.
  
• 
  Възможността за рефинансиране на банката на пазара
  
• 
  Лихвените проценти на банковите продукти и размера на комисионите
  
• 
  Процедурите по мониторинг, лимитирането на равнището на ликвидност и на системата за предварително предпазване от излишен ликвиден риск, както и квалификацията на служителите.
  
• 
  Асортимента от продукти и техните финансови характеристики.
  

За доброто функциониране на банката е необходимо поддържане на ликвидността на оптимално ниво. Условие за поддържане на ликвидността е осигуряването от банката на синхрон между потоците от постъпления от всички възможни източници и потоците от плащания на всякъкви задължения на банката спрямо други кредитори. Тъй като ръководството на банката в определена степен може да въздейства чрез двоите инвестиционни решения върху риска, това означава, че различните видове риск и инвестиционни решения върху риска на мениджърите са обвързани. Банките могат да си осигурят по-голяма доходност ако поемат по-големи лихвени и ликвидни рискове. Поемането на висок ликвиден риск би могъл да породи в бъдеще недостиг на ликвидност за банката. По традиция част от приходите на банките свързани с лихвени и ликвидни рискове, т.к. срокът на източниците за финансиране на кредитите не съвпада със срока, за който са отпуснати тези кредити и банките са принудени да търсят други източници на кредитни ресурси.Когато се анализират атделни решения е необходимо да се има предвид обвързаността на решенията за използване на финансови средства или активи, изисква еднакво решение на въпроса как ще бъдат осигурени тези средства. Например решението да се използват средства за отпускането на кредити е свързано с решения за финансирането на тези кредити. То трябва да бъде съобразено с риска на активите и риска при финансирането им. Ако две банки са решили да отпуснат потребителски кредит, който е малък по размер и дълъг по срок и банките се придържат към едни и същи кредитни стандарти, то е номално да се очаква, че те ще поемат сходни степени на риск. Рискът, който банките поемат се изразява не само в риска по активите, но и в риска по набирането на средства за тези активи. Банка А решава да финнасира кредитите с основни депозити като предвижда да използва средства с настъпващ падеж и очаква ръст на депозитите. В случая се приема, че основните депозити са сигурен източник на средства с предсказуема цена. Банка Б решава да осигури средства за кредитите, като пусне краткосрочни депозитни сертификати. В случая банка Б поема по-голям риск от банка А, защото рискът за банка Б е свързан едновременно с лихвените проценти и с ликвидността. Тъй като банка Б е винансирала дългосрочните кредити с краткосрочни пасиви тя поемо по-висок ликвиден риск от банка А Банка А ще рефинансира кредитите с удължаване на падежа на депозитните сертификати. Въпреки сходните решения на двете банки относно риска по активите, за всяка от тях общият риск е различен поради различния избор на средства за финансиране

Основните причини за появата на ликвидна криза могат да бъдат различни, свързани с външни или вътрешни фактори, но най-често те са:

1)масово и внезапно теглене на депозити

2)неплащане в договорения срок на вноски по кредитите от заемополучателите.

3)неадекватни решения на мениджмънта на банките несъобразени с управлението на активите и пасивите и продиктувано от желанието за кредитна експанзия и състезание в областта на кредитирането с конкурентите.

Годишният доклад на БНБ за 2005г. дава основние да се счита, че в жестоката конкуренция на кредитния пазар някой от банките са нарушили правилат за ликвидността и може да са допуснали понижение на нормативно установените коефициенти за първична и вторична ликвидност, които са съответно 12% и 25%. Този въпрос и тенденциите за ликвидността в последните години ще бъдат разгледани по-нататък в дипломната работа. Желаното състояние между банковите активи и пасиви се формулира във вид на няколко основни теоретични правила:

1. Златно банково правило. Формулирането е през втората половина на 19 век и е първото класическо правило, което трябва да служи за осигуряване срещу ликвиден риск. Според него сумите и срокът за изплащане на пасивите, трябва да отговарят на сумите и срока за изплащане на активите, т.е. падежът на активите и изискуемостта на пасивите трябва да бъдат синхронизирани по отношение на сумите и сроковете.Изключва и възможността за извършваната от банките трансформация на сроковете и финансиране, което означава например,че не могат да бъдат отпуснати дългосрочни депозити. Това правило не отчита извършването в банките скрито, недоговорено пролонгиране на депозити и възможността за получаване на нови депозити, които могат да се използват за покриване на текущи площания. Не взема предвиз възможността на банките да вземат средства на паричния пазар. Дори и стриктното изпълнение на това правило не може да гарантира поддържането на ликвидност, ако не се вземе възможността за закъснения при погасяване на кредитите и за по-ранно теглене на депозитите.

2.Теория за търговския кредит-според нея банките са ликвидни когато предоставят само краткосрочни кредити. Никога не е прилагана пълно и до край. Практиката е доказала, че и най-добре работещите и предоставящи само краткосрочни кредити банки могат да фалират.

3. Правило за основните депозити-в банките трябва да се поддържа известно стабилно равнище на вложенията, т.е. това са основните депозити. Когато банковата система е двузвенна, пред банките стои с особена острота проблема за ликвидността, а решаването на този проблем изисква оптимизиране на кредитния портфейл, предоставяне на разнообразие от кредити, а в това число задължително и краткосрочни, защото тяхното наличие е съществен фактор за осигуряване на мобилност на банките при посрещане на задълженията им към клиентите. Диверсификацията на кредитния портфейл на банките трябва да бъде съпроводена с осигуряване на необходимия минимум от краткосрочни кредити. При банкова система от две звена ликвидносттта е основен принцип за организация на нормалната и ефективна банкова дейност. Ако пред банките не стои проблемът за ликвидност и не съществуват реално банковите фалити самите банки не биха се замислили в достатъчна степен на кого и за какво предоставят заеми. При еднозвенна банкова система не възникват стимули за предоставяне на кредити на рентабилни ликвидни предприятия с цел стимулиране и финансиране на високо ефективни дейности.

4. 
   Концепция за очаквания доход-банките трябва да формират приходи ритмично и постоянно, а с тях те да покриват разходите, които са възникнали и едновременно да реализират необходимата норма на печалба. За да могат да получават постоянни доходи банките влагат капитала си в различни видове активи, с дългосрочен и с краткосрочен характер. Разнообразието на предоставените кредите е важно условие за осигуряването на постоянна доходност за банките и гарантиране на необходимите им средства за посрещане на текущите им разходи. Банките не трябва да покриват разходите си за дейността с собствения си капитал, защото тий се авансира в по-рискови, но по-доходоносни активи, а трябва от дейността си да получават ритмично постъпване на средства и с тях да посрещат разходите си. Падежите на погасяване на кредитите следва да се застъпват. Диверсификацията на портфейли от ценни книжа и правилното разпределение на другите активни операции на банките трябва да създадат предпоставки за формиране на необходимите доходи.
   
5. 
   Теория за “ликвидирането” на активи-предвижда провеждането на активната инвестиционниа политика на банката да се организира така,че в случай на възникването на проблеми с ликвидността, да могат да бъдат ликвидирани активи и банката да не понесе големи загуби от това. За това е необходимо да има оценка на пазарната стойност на активите предназначени за предсрочна продажба. Това правило дава възможност за спасяване ликвидността на банката чрез предсрочна продажба на активи, което изисква поддържане в портфейла на активи с такива характеристики, които при необходимост да бъдат продадени без големи загуби. Такива активи са ценните книжа и търговските полици, при положение, че те са качествени и има добре развит вторичен паричен пазар. Формирано е в Англия през 20в. и е допълнение на правилото за основните депозити и златното банково правило. За да могат да бъдат продадени по този начин е необходимо да се направи оценка на пазарната стойност на активите предназначени за предсрочна продажба. Стойността на активите ще зависи от много фактори, в това число и от определянето на лихвените проценти, валутните курсове, ликвидността на финансовия пазар, а също и разходите за извършване на трансакцията.
   
6. 
   Правило за степента на риска-изисква при оценка на очакваната доходност да се вземе предвид рискът като основен фактор. Авансирането на средства в различни активи съдържа различен риск по отношение сигурността за възстановяването на вложения капитал, а също така и по отношение на очакваните доходи.За да поддържат добро ниво на ликвидност банките трябва да насочват пасивите си към едни или други активи като заедно с това трябва да съпоставят очаквания доход с поетия риск.Ако рискът расте,трябва да расте и нормата на възвращаемост на авансирания капитал.В колкото по-дълготрайни активи банките инвестират средства,толкова по-голям е и поетият от тях риск,от необслужване или неизплащане на главницата и лихвата. Авансирането на капитал в различните видове активи дава на банката различна възвръщаемост като по-добрата доходност е съпроводена и от по0 голям риск, а рискът изразява несигурността на бъдещите приходи на банките произтичаща от характера на банковия бизнес. Особено силно той се влияе от икономическата обстановка, от състоянието на банковите клиенти, от състоянието на вторичния пазар на ценни книжа, от промените на лихвените проценти и на валутния курс- лихвения и валутния риск. Основният фактор влияещ върху степента на риска обаче е времето. В колкото по-дълготрайни активи, в това число и дългосрочни кредити влагат банките средствата си, толкова повече се увеличава поетият от тях риск, защото освен лихвата може да не бъде изплатена и основната част -главницата по кредита. В общата оценка на риска се включва, както рискът за реализиране на доход от съответните активи, така и възможността да не се възстанови авансирания от банката капитал. Задължително е нормата на възвръщаемост да се увеличава с нарастването на несигурността или риска.
   

8.Концепция за управление на ликвидността, чрез управление на банковите пасиви-изисква се адекватно управление на обема, състава и структурата на пасивите, а в частност използването на разнообразни методи, начини и средства за доставяне на паричен капитал от паричния пазар. Тази теория има две основни предимства пред останалите: първо, банките могат да я използват само в случаите на ликвидна криза; второ, ползваните методи за управление на банковите пасиви създават условия за по-голяма свобода и по-спокойно разпределение на пасивите в различни видове активи,в това число и в по-високорискови доходоносни активи. Когато банките са диверсифицирали пасивите си по различни видове активи и имат необходимост от ликвидни средства, но не е рентабилно да извършват размествания в активите и пасивите си, те си набавят необходимия паричен капитал от паричния пазар, чрез реомбардни и ресконтови операции и чрез емитирането на собствени облигации и акции.

Операциите на открития пазар най-същественото средство за регулиране и контрол на паричното предлагане. Те изразяват участието на Централната банка в покупко-продажбата на ценни книжа от търговците, предприятията и гражданите. С операциите на открития пазар централната банка непосредствено влияе върху ликвидността на банковата система и на паричвото подпомагане . Операциите на открития пазар могат да се извършват както на първичните, така и на вторичните пазари непрекъснато, по няколко пъти на ден. Те са гъвкав инструмент за регулиране на ликвидността, паричното предлагане и банковите резерви. БНБ продава и купува ценни книжа на определена от нея сума. При тези операции инициативата е на Централната банка, докато при предоставянето на кредити инициативата е на търговските банки.Те вземат решение за периода и размера на договарянето на заема.Операциите на открития пазар с с голямо общоикономическо значение, т.к. чрез тях се инжектират пари в сферата на обръщението, увеличава се паричното предлагане и ликвидността на търговските банки и обратно. Ценните книжа, които се търгуват на този пазар са парични (депозитни) сертификати и държавни ценни книжа с фиксиран лихвен процент. Съществуването на добре работещ вторичен пазар на държавни ценни книжа е предпоставка за ефективната продажба на тези ценни книжа и бързото и своевременно осигуряване на ликвидност от изпаднали в криза търговски банки.

Използваните методи за управление на банковите пасиви крият и някои недостатъци. Банките не винаги могат да си осигурят необходимите им ликвидни средства във време и размер, които са им удобни. Изисква се методите за управлението на масивите да се разгледат заедно с теорията за степента на риска, теорията за очаквания доход и теорията за търговския крдит. Набавянето на капитала чрез парични средства отвън от паричния пазар отказва влияние върху среднопретеглената цена на активите и пасивите и върху нормата на печалбата на собствения капитал на банките.

При избора на методи и средства за набавяне на парични средства и общо за управление на активните и пасивните операции на банките. Трябва да се определя цената им като се избира не само най-малко рисковият и сигурен метод, а и сравнително по-евтиният.

4. 
   Методи за управление на ликвидността.
   

 текущият поток от средства от активи с приближаващ падеж с добавените към него нови източници на финансиране да бъде достатъчен за покриване на текущите потоци от задължения по изискуеми пасиви.

• 
  предсрочното изтегляне на депозити от клиентите да не застрашава банковата ликвидност.
  
• 
  Рискът от концентрация на активи и пасиви да не бъде заплаха за ликвидността.
  
• 
  Отклонението от предвижданите по срокове постъпления от средства, идващи от погасяване на задължения, да не стане причина ликвидността сериозно да бъде застрашена.