Анализ на предприсъединителната програма на Република България към Европейския съюз

Митническият съюз е обединение на няколко митнически територии в една единна митническа територия¹⁰⁰ и се свързва с премахването на вътрешните мита между държавите, които са негови членове. За участващите в Митническия съюз съществува забрана по облагането с мита на стоките, произведени в страните-членки на съюза. В същото време те приемат обща митническа политика и прилагат обща митническа тарифа спрямо стоките, произведени в трети страни.

Една от основните цели, залегнали в Договора за създаване на Европейската общност е обединението на националните пазари на отделните страни-членки. Това от своя страна обуславя създаването на единно пазарно стопанство, в което липсват вътрешни граници. Неговото изграждане се свързва с преминаването през различни етапи на развитие, един от който е именно Митническият съюз.

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност отнасящи се до Митническия съюз между страните-членки, предвиждат¹⁰¹:

• 
  премахване на митата между страните-членки;
  
• 
  приемане на общата митническа тарифа;
  
• 
  елиминиране на количествените ограничения между страните- членки.
  

Митническият съюз се намира в основата на единния пазар на ЕС с четирите си основни принципа:

• 
  свободно движение на стоки;
  
• 
  свободно движение на хора;
  
• 
  свободно движение на услуги;
  
• 
  свободно движение на капитали.
  

През 1958 г. първите шест страни-членки полагат началото на създаването на Европейската икономическа общност, която впоследствие става основа за изграждането на Европейския съюз. Една от първите стъпки, които се предприемат е създаването на обща тарифа, която да даде възможност да се премахнат всички мита при търговията между страните-членки, като се обединят отделните им и много различни тарифи в една-единствена за цялата Европейска общност. Обединяването на тарифите приключва през 1968 г., когато всички мита и ограничения между държавите, основали Общността, са премахнати и е приета Общата митническа тарифа – единна външна тарифа, прилагана за вноса на стоки от страни извън тази Общност.

Митническото законодателство, с изключение на частта, отнасяща се до тарифното обединяване, е създавано постепенно, за да може, където и да се внасят стоки в Общността, те да бъдат обект не само на еднакви тарифни правила, но и на еднакви митнически разпоредби с цел тарифата да се прилага навсякъде по един и същи начин. Постепенно се установяват общите правила за произход на стоките, процедурите по складирането и всички останали митнически инструменти. През 1988 г. със създаването на Единния административен документ, е направена нова стъпка в опростяването на митническите процедури и е приет формуляр на декларация, който заменя 150-те отделни документа, използвани преди това от митническите администрации в страните-членки¹⁰³.

Преди създаването на единния пазар свободното движение на стоки в Общността е невъзможно, поради съществуващия огромен брой митнически формалности на границите. Макар и хармонизирано, митническото законодателство не се прилага по един и същ начин. Въпреки че митата при търговията между страните-членки са премахнати, все още съществува малка разлика в административната тежест между търговията вътре в Общността и търговията със страни, които не са нейни членки. Същото е валидно и при движението на пътниците. Нарастващият брой от нови национални закони и закони на Общността, регламенти и стандарти за здравеопазване, защита на потребителите и пр.се прилага от митническите служби на вътрешните граници.

Ето защо, първата стъпка в постигането на истински вътрешен единен пазар е замяната на “митническите” формалности на вътрешните граници с нови системи за финансов, статистически и друг контрол, които не изискват контрол или представяне на документацията в момента, в който стоките преминават вътрешните граници. От 1 януари 1993 г. при движението на стоки всички митнически проверки на вътрешните граници на Съюза, включително и употребата на единен административен документ, престават да се извършват.

Докато свободното движение на стоки в ЕС представлява вътрешният аспект на Митническия съюз, то прилагането на Общата митническа тарифа при внос на стоки през външните граници е неговият външен аспект¹⁰⁴. Прилагането на Общата търговска политика, определяща единни тарифни ставки при митническото облагане на внасяните в Общността стоки, а също и изключенията, забраните и наложените ограничения се контролират от митническите служители.

Прилаганата Обща митническа тарифа е единна за всички страни-членки на Съюза, но при внос на различните стоки ставките на митата са различни в зависимост от вида им и това откъде се внасят. Тези ставки са силно зависими от икономическата чувствителност на продуктите и са средство за защита на икономическите интереси на Общността. Посредством митническите служби на страните-членки и заедно с други национални агенции, Митническият съюз защитава интересите на гражданите на ЕС, като извършва контрол върху вноса по отношение на¹⁰⁵:

• 
  здравните рискове при хранителните стоки като: месо, птици, мляко, яйца, зеленчуци, плодове и вина, внасяни от трети страни;
  
• 
  радиоактивни материали;
  
• 
  околната среда (контрол върху внасяните отпадъци и опасни стоки, контрол върху озоноразрушаващите вещества);
  
• 
  наблюдение на или предотвратяване на международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна;
  
• 
  съгласно националното законодателство се извършва контрол и за предотвраряване на незаконната търговия с наркотици, оръжия и амуниции и порнографски материали.
  

Страните-членки и техните митнически администрации прилагат всички мерки за защита на производителите от Общността и узаконяване на търговските интреси на вносителите при прилагането на правата на интелектуална собственост. На притежателите на права се дава възможност да настояват за митническа намеса, когато заподозрените стоки са под митнически контрол като последните могат да бъдат задържани за кратко, докато притежателите на правата върху интелектуалната собственост или търговската марка успеят да повдигнат въпроса пред съответния национален съд и съгласно националното право да потърсят компенсация.

Освен това, митниците на ЕС подпомагат прилагането на общите селскостопански и риболовни политики, като допринасят за тяхното развитие и модернизиране. Несъответствието между ниските цени на световните пазари и високите цени в ЕС може да доведе до нарастване на вноса или до загуби за износните пазари. Ето защо се налага изграждането на една гъвкава система, която да позволи на фермерите от Европейския съюз да бъдат защитени от евтин внос и в същото време износът на тяхната продукция да бъде насърчаван. Във връзка с това, митническите администрации изчисляват и изплащат субсидиите, предвидени за износ в трети страни. Размерът на митата и субсидиите се фиксира от общите пазарни организации, чиято цел е да се грижат за стабилността на пазарите и да обезпечават достигането на продуктите до потребителите на справедливи и разумни цени.¹⁰⁶

Митническият съюз играе важна роля като механизъм за привеждане в действие на Общата политика в областта на външните отношения и сигурността, чрез прилагането на мерки като санкции и ембарго върху страни, чието поведение се определя като неприемливо от световната общност. Освен това митниците на ЕС упражняват постоянен контрол върху износа на оръжия и стоки с възможна двойна употреба. Те подпомагат и предотвратяването на износа на защитени културни стоки и съдействат за тяхното завръщане в страните-членки, на които те принадлежат.

Следва да се отбележи, че със създаването на вътрешния пазар (01.01.1993 година) настъпват съществени промени в митническия режим на ЕС. Съществуващите митнически процедури за движение на стоки между страните-членки се заменят с нови задължения, които не са свързани с митнически контрол върху стоките, движещи се на територията на ЕС. По отношение на търговските отношения с трети страни, въведени са единни правила, използвани за осъществяване политиките на Общността в съответните области с оглед на това контролът върху външната граница на ЕС да бъде по-ефективен, ефикасен и процедурно еднакъв. В Митническия съюз всеки митнически пункт и всеки митнически служител работи за ЕС като цяло и качеството на митническия контрол, извършвано във всяка точка от територията на Съюза е от съществено значение за всяка страна-членка. Нещо повече, постигането на равностоен резултат от двете дейности - по отношение на контрола и по отношение улесняване на търговията на всички точки на външната граница, благоприятства избягването на деформациите в конкуренцията, отклоненията в търговските потоци и осигурява защитата на здравето и живота на гражданите.

Митницата има решителна роля за правилното функциониране на единния европейски пазар. На първо място, при събиране на митническите сборове - едно от най-важните пера за бюджета на всяка държава. В същото време услугите, предоставяни от митниците, са насочени към изпълнение на серия от нефискални функции, като прилагане на митническата политика като част от търговската политика, селскостопанската политика и политиката на опазване на природната среда, както и защита на интересите на потребителя и културното богатство на страните. Не на последно място е решителната роля на митницата в защита на гражданите от нелегален трафик на упойващи вещества и оръжие.

Митническата администрация на ЕС гарантира прилагането на европейското и националното законодателство в следните области¹⁰⁷:

• 
  прилагане на мерките на търговската политика (тарифи, квоти);
  
• 
  контрол по мерките на селскостопанската политика;
  
• 
  събиране на митническите сборове (собствените ресурси на ЕС и националните);
  
• 
  контрол върху нелегалния внос (вкл.упойващите вещества)
  
• 
  контрол върху стандартите.
  

С цел да се гарантират интересите на производителите и нормалното функциониране на единния пазар на ЕС се прилагат различни защитни мерки.

Правилата на ЕС са насочени против дъмпинговия внос, който причинява значителни щети на производителите от Общността. В случай, че не се предприемат необходимите действия, дъмпингът дава на износителя от трета страна неприемливо и некоректно конкурентно предимство, което може да доведе до значителни отрицателни последици за икономиката на Общността.

Дъмпингът най-често се свързва с всеки евтин или подценен внос, но действителността е по-сложна. Налагането на анти-дъмпингови мита в рамките на ЕС се предвижда в следните случаи¹⁰⁸:

• 
  установяване на дъмпинг: износната цена, на която се продава продукта на пазара на Общността е по-ниска от цената на местния пазар на производителя;
  
• 
  материални щети на индустрията на Общността - вносът нанася или заплашва да нанесе вреда на значителна част от промишлеността в рамките на ЕО, като загуба на пазарен дял, намалени цени за производителите, натиск върху производството, продажбите, производителността и т. н.;
  
• 
  разходите за вземането на анти-дъмпингови мерки не трябва да бъдат непропорционални на изгодите.
  

Когато дадена промишленост в Общността счете, че дъмпинговият внос от страни извън ЕС й причинява материални щети, тя може да предяви оплакване пред Европейската комисия, директно или чрез своето национално правителство. Комисията разполага с 45 дни да проучи оплакването, да се консултира със страните-членки (представени в Консултативен комитет) и да реши дали има или няма достатъчно доказателства за официално разследване. Случаят се отхвърля, ако няма достатъчно доказателства, или ако жалбоподателите не представляват поне 25% от всички производители на въпросната стока в ЕС. Мерки могат да се въведат и ако вносът възпрепятства създаването на ново производство в рамките на Общността, или ако е налице ясна и непосредствена заплаха за материални щети. Разследването обикновено отнема не повече от година и при всички случаи трябва да бъде завършено до 15 месеца¹⁰⁹.

Международните правила относно субсидиите значително се разширяват след приемането на разширени от специално споразумение на СТО, договорено като част от Уругвайския кръг, в сила от 1 януари 1995 г. Условията на това споразумение са включени в Наредбата на ЕС за защита срещу субсидирания внос на ЕС, в сила от същата дата. В нея се третира единствено вноса от страни извън Съюза и се предвижда въвеждането на изравнителни/компенсаторни мита върху стоките, които са субсидирани от правителствата на страните, не-членуващи в ЕС, и чийто внос в Общността причинява или заплашва да причини вреда на производителите на същия продукт в ЕО.

Въвеждането на изравнителни мита е обвързано с наличието на едно или повече от следните условия:

• 
  специфична субсидия: т.е. тя трябва да бъде експортна субсидия, или субсидия само за една компания, индустрия, или група от компании или индустрии;
  
• 
  материални щети за индустрията на Общността: вносните продажби са нанесли или заплашват да нанесат вреда на значителна част от промишлеността в рамките на ЕС, като загуба на пазарен дял, намалени цени за производителите и пр.;
  
• 
  разходите на Общността за вземането на мерки не трябва да бъдат по-големи от изгодите.
  

Съгласно Наредбата против субсидиите мерки могат да се вземат само срещу вноса, когато е била предоставена помощ за производството, износа продажбата или транспортирането на стоките. Необходимо е да е налице финансов принос от страна на правителството на държава-износителка под формата на директна субсидия, данъчна концесия или предоставяне от националните власти на определени стоки и услуги на субсидирани цени. Срещу някои видове субсидии не се вземат мерки, дори те да са специфични - определена помощ за изследователска дейност, субсидии за изостанали райони или подпомагане на фирми да се адаптират към новите правила за опазване на околната среда¹¹⁰.

Наредбата за търговските бариери, в сила от 1 януари 1995 г., внася важни изменения в средствата на политиката на ЕС, насочени против некоректните търговски дейности. Тя предоставя на фирмите и индустриите от Общността механизъм за действие срещу търговските бариери, влияещи върху достъпа им до пазарите на трети страни, или до пазара на ЕС. Конкретните стъпки, които следва да се предприемат са подаване на молба до Комисията за разследване на оплакванията, договаряне на двустранно споразумение или уреждане на спор в СТО.

Подобно на наредбите против дъмпинга и субсидирането, Наредбата за търговските бариери отразява множеството права и задължения, поети от страните, подписали споразумението на СТО. Тя може да се прилага за по-широк кръг от случаи отколкото горните две наредби, но обикновено не включва въвеждането на мерки на границите на самата Общност. Същевременно тя е и средство за либерализация и пазарен достъп, тъй като може да бъде използвана в интерес на промишлеността на ЕС на пазарите извън него. По-голямата част от търговските бариери или препятствия, обхванати от Наредбата, са дейности, които са забранени от правилата на международната търговия, правилата на СТО, както и мерки, които не са забранени съгласно споразуменията на СТО, но въпреки това са оценени като вредни¹¹¹.

Ако търговските дейности на пазара на трета страна са засегнати от пречки, наложени от чужда държава или има заплаха за бъдещи вреди, отделната фирма, група от фирми или страна-членка може да подаде официално оплакване до Комисията за разследване. Последната установява дали износът или вносът на съответната компания са възпрепятствани, затруднявани или отклонявани, да констатира нелоялна конкуренция, или че компанията не може да придобие частите, детайлите или суровините, от които се нуждае. Ако търговската бариера въздейства на местния пазар на ЕС, оплакването трябва да е подадено от търговска асоциация или групировка, представляваща по-големия дял от съответния отрасъл, или от страна-членка. Анализът трябва да разкрие материални щети като финансови загуби, намалени възможности за печалба, обезщетения или недостиг на инвестиции, рязко нарастване на вноса или спад на износа¹¹²

Търговията със стоки с двойно предназначение е особен момент във външнотърговските отношения между различните страни и от изключително значение за провеждането на последователна политика по сигурността.

Във връзка с контрола върху търговията със стоки с двойно предназначение ЕС приема специална наредба, установяваща равностойни условия между европейските износители, като се улеснява законната търговия със стоки с двойна употреба и същевременно се установяват строги правила как да става това. Подобрява се и размяната на информация и консултациите между страните-членки по отношение на засягащите сигурността износни стоки, като същевременно се осъществява строг контрол върху внасяните такива на територията на Съюза.

Интегрирането на източноевропейския пазар в пазара на Общността е най-голямото предизвикателство пред разширяването на ЕС към страните от Централна и Източна Европа. Очаква се, като резултат на нарасналия икономически динамизъм на разширения ЕС, тази интеграция да доведе до експанзия на търговията, както между участниците в интегрирания пазар, така и с останалата част на света.

Присъединяването на България към външноикономическите отношения на ЕС, в това число към Митническия съюз, означава привеждане на търговската политика на страната в съответствие с Общата търговска политика на Съюза. След присъединяването България трябва да прилага към трети страни всички мерки, приети от ЕС към датата на присъединяване в изпълнение на общите политики¹¹³.

Присъединяването на България към Митническия съюз следва да е съвместимо с международните, многостранни и двустранни ангажименти на ЕС. Постигането на подобна съвместимост предполага предварително приспособяване на националната търговска политика към прилаганата от ЕС или пряко приемане на цялостните ангажименти на Съюза при присъединяване, т.е в случай на несъответствие приоритетни са международните ангажименти на ЕС, доколкото България се присъединява към тях, а не обратно. Очакванията са, че в резултат на присъединяването българската митническа администрация ще стане част от европейската и ще поеме функциите по прилагане на разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политиката в областта на рибите и рибните продукти.

Достиженията на правото на ЕС в преговорна Глава 25 „Митнически съюз” включва¹¹⁴:

• 
  Митническия код на Общността и разпоредбите за прилагането му;
  
• 
  Комбинираната номенклатура;
  
• 
  Общите митнически тарифи, включващи търговски преференции, тарифни квоти и тарифно суспендиране;
  
• 
  Друго митническо законодателство извън обхвата на митническия код, като например законодателството за фалшиви и пиратски стоки, наркотични растения и износ на културни стоки. 
  

В преговорната позиция по Глава 25 “Митнически съюз” България декларира, че приема достиженията на правото на Общността и ще ги прилага активно от датата на присъединяване. Със Закона за митниците (ЗМ)¹¹⁵ и Правилника за неговото прилагане (ППЗМ)¹¹⁶ България постига значителна степен на съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Митническия кодекс на Европейската общност и Правилника за прилагане на Митническия кодекс. ЗМ отразява най-новите разпоредби на Евросъюза относно транзита, митническите икономически режими, свободните зони и свободните складове, поставянето под митнически режим и митническото задължение. Законът съдържа и различните разпоредби, еквивалентни на базовото законодателство на Общността, относно Комбинираната номенклатура. На базата на последната в сила от 1 януари 2003 г. е и Митническата тарифа на Република България, въвеждаща практиката на Общността да се посочват конвенционални и автономни ставки, като се прилага по-ниската от двете.

Понастоящем изцяло са въведени европейските разпоредби относно приемането на Комбинираната номенклатура, базирана на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и въвеждане на структурата на Интегрираната митническа тарифа.

Що се отнася до контрола над износа на стоки и технологии с възможна двойна употреба, хармонизацията на българското законодателство с установения от ЕС режим е постигната с приемането на изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба¹¹⁷.

България подкрепя предложението на Европейската комисия за координиране на заеманите позиции между България и ЕС при международни преговори, засягащи митническата област.

По отношение на административния и оперативен капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕС, България постига напредък при прилагането на стратегията за рационализиране на граничните дейности. Реформата на управлението на регионалните митнически дирекции продължава с въвеждането на прегледите на работата на служителите и с разработването на длъжностни характеристики.

От април 2003 г. са въведени разпоредби относно неприкосновеността на митническите служители (задължението за служителите да дават информация за доходите си и за имотното си състояние)¹¹⁸. Продължава и обучението на митническите служители. Основните теми, към които то е насочено е опазването на интелектуалната собственост, борбата срещу незаконното използване на пиратски произведения, вътрешна проверка на системите и управленския контрол, оценка на корупцията и сътрудничеството при борбата срещу неплащането на митнически сборове.

Подобрява се и административният капацитет на Агенция “Митници”, което се дължи предимно на нейното стабилно управление. Понастоящем работят десет мобилни групи, и са установени редица въпроси и проблеми (като под-фактурирането и неточното деклариране) в областта на системите и процедурите, използвани за ефективно прилагане на митническия контрол, които са в процес на решаване. В резултат на подобрената работа, налице е устойчиво нарастване на приходите от митнически сборове.

Отбелязва се и напредък по отношение изпълнението на митническите аспекти на Националната стратегия против корупцията, което доказва трайния ангажимент на българските власти да отделят сериозно внимание на този проблем. От януари 2002 до март 2003 г. са наказани 218 митнически служители, а 40 от тях са уволнени. Предприети са и стъпки за подобряване на сътрудничеството между различните правоприлагащи органи, в частност с извършването на операции съвместно с “Гранична полиция”, “Стопанска полиция” и данъчната администрация¹¹⁹.

Освен това, България се ангажира да се присъедини към конвенциите в митническата област, по които ЕС е страна (Истанбулската конвенция, конвенцията “Найроби” и други, по които страната ни все още не е договаряща страна, както и присъединяване към ревизираната конвенция “Киото”). Една година преди приемането в Европейския съюз България трябва да се присъедини към Конвенцията за общия транзит и Конвенцията за Единния административен документ.

Като цяло България постига висока степен на хармонизация на митническото си законодателство с това на ЕС. Необходима е обаче по-нататъшна работа по отношение на сближаването с новоприетите елементи от достиженията на правото на ЕС, като например прекурсорите и икономическите режими. Наложителни са и допълнителни усилия във връзка със суспендиранията, тарифните квоти и експортния контрол върху културните стоки. Работата в областите на анализа на риска и последващия контрол също трябва да продължи¹²⁰.

Към настоящия момент, преговорите по Глава 25 “Митници” са приключени. България не е поискала предоставянето на преходен период в тази област и като цяло изпълнява задълженията, поети по време на преговорите за присъединяване.

Във връзка с присъединяването на България към ЕС, в началото на 2003 г. Министерски съвет одобрява участието на страната в програмата “Митници 2007”. Целта е да се подпомогне изпълнението на критериите за присъединяване към ЕС в областта на Митническия съюз.

Предварителната подготовка по сближаването на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на тези, прилагани от митническите служби на ЕС, както и изграждането на необходимите инфраструктури, ще позволи на България да изпълни функциите на страна-членка, а именно - прилагане на търговския режим на ЕС и гарантиране защитата и контрола на „външната граница” на ЕС.

Всяка страна, присъединяваща се към ЕС, преминава процес на отмяна на митата по търговията вътре в Общността и приравнява националната си митническа тарифа към общата митническа тарифа. Прогресивното прилагане на Европейското споразумение между България и ЕС води до изграждането на зона за свободна търговия. По този начин, в края на преходния период България трябва да бъде в състояние да се присъедини към тази част от разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност, отнасяща се до елиминиране на митата (без тези за селскостопанските стоки) и количествените ограничения и мерките с подобен ефект в търговията със страните-членки на ЕС.

От особена важност за България, като страна-кандидатка за членство в ЕС, е предварителното идентифициране на секторите, които ще бъдат най-силно засегнати от присъединяването и разработването на съответна на това национална програма за преструктуриране на отделните отрасли.

Присъединяването към общата митническа тарифа на ЕС ще доведе намаляване на нивото на тарифна защита за промишлените стоки, което значително улеснява присъединяването, тъй като не поражда необходимост от компенсации спрямо трети търговски партньори. Рязкото намаляване на тарифната защита по отношение на България обаче, ще доведе до нарастване на импортния натиск от трети страни. Адаптирането и смекчаването на негативния ефект върху промишленото производство може да се подкрепи чрез нарастване дела на вноса от ЕС в контекста на изграждащата се зона за свободна търговия.

След влизането в сила на договореностите от Уругвайския кръг преговори в рамките на СТО, средното ниво на тарифна защита за селскостопанските стоки се установява на 25%, като тарифният профил показва високи нива на тарифна защита за зърнени храни (над 60%), месо и месни продукти (до 50%), млечни продукти (над 60%), захар (30%) и тютюневи изделия (45%) и ниски, дори нулеви нива, за маслодайни семена, плодове и зеленчуци, растения. Средното ниво от 10% за плодовете и зеленчуците обаче, прикрива сезонните високи мита, осигуряващи ефективна защита за производителите на ЕС¹²¹. Съществена промяна след приключването на Уругвайския кръг преговори е тарификацията на нетарифните мерки, включително променливите такси и замяната им с тарифни еквиваленти.

Номиналното ниво на тарифна защита за промишлените стоки е общо взето ниско (6%), с изключение на определен кръг "чувствителни стоки", концентрирани в секторите на текстила, някои превозни средства, микропроцесорите, радио и телевизионните апарати, металните изделия и др., за които настоящото ниво е от порядъка на 10% и по-високо¹²².

От друга страна, следва да се отчете и възможността, предвидена в Договора за създаване на Европейската общност, за предоставяне на временна отмяна на митата по искане на отделни сектори на преработвателната промишленост на Общността¹²³. Тази временна отмяна (суспендиране на митата) обикновено се въвежда за една година или за 6 месеца с възможност за удължаване. Секторите, в които напоследък най-често е въвеждана подобна отмяна на митата, са микроелектрониката, химическата промишленост, селското стопанство, рибните продукти и поддържането на самолети.

Присъединяването на България към двустранните преференциални споразумения на ЕС следва да бъде елемент от бъдещия Договор за присъединяване, като тези споразумения ще се прилагат от датата на влизане в сила на последния. Преференциалните споразумения на ЕС обхващат следните търговски партньори: Андора, Алжир, България, Египет, Естония, Израел, Исландия, Йордания, Кипър, Латвия, Ливан, Литва, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Румъния, Сирия, Словашката република, Словения, Тунис, Турция, Унгария, Чешката република, Швейцария. Във връзка с това, разработването на национална стратегия за постигане на договорености с преференциалните партньори ще укрепи позициите на България за откриване на преговори за присъединяване към ЕС, като сигнализира политическата привързаност към ускорено интегриране. Приемането на национален график за преговори с индивидуалните партньори ще мобилизира усилията и ще ускори процеса, като се отчита изоставането на България спрямо останалите страни от региона. Едновременно с това, предприемането на действия по предварителна либерализация на търговията на двустранна основа ще позволи прогресивното адаптиране на националните производства към либерализацията на вноса след присъединяване към ЕС.

Перспективата за разширяване на ЕС към страните от Централна и Източна Европа (интегриране на източноевропейския пазар в пазара на ЕС) предопределя и темпото на постигане на различните договорености. Това ще допринесе за възстановяването и създаването на нови търговски връзки на България, като същевременно е предпоставка за ускорена регионална интегрираност, предвид членството в ЕС.

Изравнявайки националната си търговска политика към Средиземноморието с тази на ЕС, България следва да насрочи преговори за създаването на зона за свободна търговия с Турция, да разработи график за преговори с останалите преференциални търговски партньори, като следва темпото на ЕС за сключване на ново поколение споразумения ( Кипър, Малта, Израел, Египет, Йордания, Ливан, Сирия, Мароко, Тунис, Алжир).

България има традиционно добри двустранни отношения със всеки един от партньорите на ЕС. Инициативата за либерализация на търговията ще укрепи както тези взаимоотношения, така и процеса на икономически реформи. Същевременно ще се сигнализира подкрепата на България към политиката на ЕС в региона на Средиземноморието и Близкия Изток. Сключването на споразумение за свободна търговия с Израел, наред с другите предимства, би насърчило привличането на чужди инвестиции в България.

В краткосрочен аспект, присъединяването на България към едностранните споразумения за търговия и сътрудничество и автономните (GSP) преференциални режими на ЕС не се очаква да създаде проблеми, доколкото и понастоящем България предоставя преференциален или безмитен достъп на бенефициентите по националната схема за преференции.

Прилаганата от ЕС схема за преференции (след ревизирането през 1995 година) предвижда „обвързване” на преференциите за промишлени продукти с оценката на ЕС за „чувствителност” на съответните продукти (tariff modulation mechanism), общото ниво на икономическо развитие на бенефициентите и нивото на „експортна специализация” на страните-износителки по схемата (graduation mechanism)¹²⁴.

От гледна точка на „чувствителността” на продуктите е въведена тарифна модулация, предвиждаща 4 категории:

• 
  „много чувствителни” продукти (текстил, облекла, метални сплави), за които преференциалното мито е 85% от митото за „най-облагодетелствана нация”;
  
• 
  „чувствителни”, обхващащи различни групи продукти, в това число обувки, електроника, моторни превозни средства, за които преференциалното мито е 70% от митото за "най-облагодетелствана нация";
  
• 
  „получувствителни”, за които преференциалното мито е 35% от митото за "най-облагодетелствана нация";
  
• 
  „нечувствителни”, за които се прилага безмитен внос.
  

При определянето на механизма за степенуване на преференциите и критериите за изключване на страна/стоки от схемата за преференции, се отчита¹²⁵:

• 
  относителен доход, определен като съотношение на дохода на глава от населението на бенефициента към средния доход на глава от населението на ЕС;
  
• 
  относителен дял на промишления износ на страната-бенефициент като дял от общия промишлен износ на ЕС;
  
• 
  секторен дял във вноса на ЕС, определен като дял на вноса в ЕС от страната бенефициент за дадена категория продукти в общия внос на ЕС за същата категория;
  
• 
  общ дял във вноса на ЕС, определен като обща стойност на вноса в ЕС от страната-бенефициент спрямо общия внос на ЕС.
  

По отношение на общата търговска политика, при присъединяването се изисква България да приведе своите тарифи в съответствие с тези на Европейската Общност. Прилаганите в началото на януари 2003 г. тарифи в България продължават да бъдат средно около 11,6% (при статут на най-облагодетелствана нация) за всички продукти, 23,5% за селскостопански продукти, 11,7% за рибни продукти и 8,7% за промишлени продукти¹²⁶. За сравнение, понастоящем тарифите на Европейската Общност са 6,3% за всички продукти, 16,2% за селскостопански продукти, 12,4% за рибни продукти и 3,6% за промишлени продукти.

България продължава сближаването с достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на общата търговска политика и да координира позициите и политиката си с ЕС в рамките на Световната търговска организация, в частност с Плана за развитие от Доха. Постигнат е по-нататъшен напредък в областта на стоките с възможна двойна употреба, като през декември 2002 г. е прието законодателство относно контрола върху външната търговия с оръжие и стоки с възможна двойна употреба. Списъците на оръжието и стоките и технологиите с възможна двойна употреба са актуализирани, за да се отчетат промените, приети от ЕС и във връзка с режимите за експортен контрол. Трябва, обаче, да се постигне по -нататъшно уеднаквяване, в частност по отношение на списъка на артикули с възможна двойна употреба, тъй като режимите за експортен контрол продължават да приемат решения, които ЕС включва в своето законодателство. България е член на всички многостранни режими за експортен контрол, с изключение на Режима за контрол върху ракетните технологии, за който е кандидатствала. ЕС активно подкрепя кандидатурата на България за членство в РКРТ.

В областта на експортните кредити, сближаването с достиженията на правото на ЕС (acquis) напредва и прилагането на схемата за експортно кредитиране е подобрено.

По отношение на двустранните споразумения с трети страни, Споразумението за свободна търговия с Латвия влиза в сила през април 2003 г., а Споразумението за свободна търговия с Албания влиза в сила през септември 2003 г. Преговорите с Босна и Херцеговина са приключени. Подготвено е и споразумение със Сърбия и Черна гора, но подписването се бави поради институционални трудности от страна на Сърбия и Черна гора. В процес на подготовка са преговорите за споразумение за свободна търговия с Молдова. Хърватска се присъединява към ЦЕФТА през март 2003 г., влизайки по този начин в зоната за свободна търговия, в която членува и България. По отношение Двустранния договор по инвестициите (ДДИ) между България и САЩ, България подписва както Меморандума за разбирателство, така и Допълнителните протоколи към ДДИ.¹²⁷
Външно – политическо сътрудничество

България играе конструктивна роля в рамките на Общата политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС). Тя взема участие във всички съответни съвещания, включително на равнище политически директори, европейски кореспонденти и работни групи. Страната ни допринася активно за развитието на Европейската политика в областта на сигурността и отбраната (ЕПОСО), като участва в съвещания по този въпрос във формат ЕС+15 (т.е. европейски членове на НАТО, които не членуват в ЕС, и страните-кандидатки за присъединяване към ЕС, членки на НАТО).

Необходимо е да се подчертае, че България съгласува външно – политическите си позиции със санкциите, рестриктивните мерки, заявленията, декларациите и демаршите на Европейския съюз. Тя подкрепя активно общите позиции, общите действия и другите мерки на Общата политика в областта на външните отношения и сигурността, като е приканена да го прави, включително и относно негативните мерки.

В периода след Редовния доклад за напредъка на Р.България от 2002 г. е прието допълнително законодателство относно мерките за борба срещу финансирането на тероризма и по отношение ефективното участие в Общата политика в областта на външните отношения и сигурността като цяло. Страната ни потвърждава желанието си да приеме изцяло достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта Общата политика в областта на външните отношения и сигурността и при присъединяването си към структурите на Европейския съюз да спазва произтичащите от това ангажименти.

През април 2003 г. България определя няколко митнически учреждения и гранично контролно – пропускателни пункта, които получават изключителна компетентност за митническа обработка на оръжие и стоки с възможна двойна употреба. В тази връзка продължава обучението на митнически служители, специализирани в контрола над износа и вноса на оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба.

След присъединяването си към Римския статут за създаване на Международния наказателен съд (МНС), България се присъединява към позицията на ЕС от юни 2003 г. по въпроса за наказателното преследване на граждани от САЩ от МНС¹²⁸.

Следва да се отбележи, че страната ни продължава да се придържа към международните санкции и рестриктивни мерки, наложени от ООН и ЕС.

Р.България заявява категорично готовността си да дава принос както за Силите на ЕС за бърза намеса, така и за гражданските звена на ЕС за управление на кризисни ситуации. Тя участва в заседанието на министрите на отбраната от ЕС с трети страни (май 2003 г.) където потвърди националния си принос към мисиите на Силите на ЕС за бърза намеса, обявени в рамките на Военния комитет. Тя участва в Полицейската мисия на ЕС (ПМЕС) в Босна и Херцеговина и във военната операция на ЕС под наименованието КОНКОРДИЯ в БЮРМ¹²⁹.

България продължава да бъде много активна в подкрепата си за международните мироопазващи мисии, като везма участие в поредица от мироопазващи операции и операции по наблюдение на ООН, KFOR, SFOR, ISAF и ОССЕ. България е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2002 – 2003 година и е определена за председател на ОССЕ през 2004 г. Към настоящият момент (2004 г.) като страна – членка на НАТО България участва и в мироопазващата мисия в Ирак.