ІІ. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ЗА ЧЛЕНСТВО

През последните години икономиката на България бележи висок икономически растеж. За периода 2001 – 2004 год. годишният икономически растеж е в рамките на 5-6.5%⁴¹ .

Ускоряването на приватизацията в реалния и в банковия сектор през последните три години (2001 – 2003) превръща частният сектор в доминиращ фактор за икономическото развитие. Наблюденията върху поведението на фирмите показва, че след приватизацията те бързо се преструктурират и се настройват към политика за разширяване на пазарите и подобряване на ефективността.

Подобрената ефективност на използване на суровините е първият видим ефект на преструктурирането, който се проявява през 1999 г., а през 2000 г. се наблюдава следващият - повишаването на производителността на труда. Високите темпове на растеж на инвестициите в основни активи през 2001-2003 г. дават основание да се допусне, че в перспектива процесът на вътрешнофирмено преструктуриране ще продължи с въвеждането на нови технологии и продукти, които ще осигурят повишаване на конкурентноспособността на българската икономика в дългосрочен аспект и разширяване на пазарите за българския износ.

Допускането в макрорамката е, че в следващите години частният сектор ще открива нови работни места и ще привлича освободената работна сила от ликвидираните или преструктуриращи се държавни фирми. Равнището на безработица ще започне да спада, но ще остане на равнище от 10-12% в края на периода поради растящата производителност на труда.

Дългосрочният растеж ще се определя от растежа в износа на стоки и услуги на основата на подобряващата се конкурентоспособност на икономиката. Благоприятен ефект върху възможностите за разширяване на външнотърговските отношения на фирмите, регистрирани в България, с фирми от други страни оказва повишаването на кредитния рейтинг в рамките на Консенсуса на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за държавна подкрепа на експортните кредити.

Ограниченията пред растежа поставят два основни вътрешни фактора: обслужването на външния дълг (средно от 1,2 млрд. долара на година през периода) и отрицателният прираст на населението. За да се смекчи влиянието им се провежда, от една страна, активна политика на намаление на държавния дълг, и, от друга страна, активна политика на инвестиране в човешки капитал – в образование, здравеопазване, за преквалификация и ре-интегриране на безработните.

Следва да се посочи, че през първото полугодие на 2004 година са на лице някои положителни тенденции в областта на политиката към предприятията в България:⁴²

• 
  Стартират редица проекти за подпомагане на предприемачеството и клъстерите в икономиката;
  
• 
  Приет е Закон за насърчаване на инвестициите, като същевременно икономиката е в процес на непрекъснато акумулиране на нови чуждестранни капитали;
  
• 
  Стартира дейността на първите лицензирани дружества със специална инвестиционна цел;
  
• 
  През фондовата борса са били продадени множество миноритарни пакети държавно участие във вече приватизирани дружества;
  
• 
  Приватизацията на БТК е приключена, а на дружествата от “Булгартабак холдинг” и на ЕРП – стартирана;
  
• 
  Подобрен е достъпът до алтернативно финансиране на предприятията;
  
• 
  Приемат се редица мерки за улесняване и ускоряване на граничния преход.
  

• 
  Не е даден старт на проектът за Гаранционен фонд за микрокредитиране;
  
• 
  Забавено е приемането на закон, който урежда рискови инвестиции в малките и средни предприятия;
  
• 
  Проблемът с представителността на браншовите организации не е решен;
  
• 
  Приети са редица рестриктивни мерки към кредитирането през банковата система;
  
• 
  Забавен е стартът н приватизацията на приватизацията на редица големи дружества;
  
• 
  Отчетени са значителни нарушения при възлагането на обществени поръчки;
  
• 
  Отчетени са значителни недостатъци при усвояването на средства по предприсъединителните програми ИСПА и САПАРД.
  

Законът е окончателно приет през юли 2004 година. В него дефиницията за малките и средни предприятия е в голяма степен синхронизирана с тази на ЕС. Макар и законодателният орган да не завишава финансовите прагове според първоначалните очаквания, според приетите на второ четене отделни членове “малко предприятие” е с до 50 души персонал, годишен оборот до 5 млн. (13 млн. според отхвърления проект) лева и стойност на дълготрайните материални активи до 1 млн. лева (9 млн. лева балансова стойност на активите според отхвърления законопроект). “Средните предприятия” ще бъдат тези с персонал до 250 души, годишен оборот до 15 млн. лева (78 млн. лева според отхвърления проект) и стойност на ДМА до 8 млн. лева (52 млн. лева балансова стойност на активите според отхвърления законопроект)⁴⁴. По-ниските финансови прагове от предвидените в проектозакона целят прехвърлянето на акцента на държавна подкрепа от големите (по досегашната дефиниция) предприятия към по-малките фирми.

Във връзка с въвеждането на определени добри практики на публично-частното партньорство в България, с облекчаването на определени процедури по стартиране на бизнес и във връзка с по-качественото защитаване на интересите на определени отрасли в икономиката през 2003 година става твърде актуален и проблемът с представителността на браншовите организации⁴⁵. В множество браншове съществуват по няколко такива, което не позволява генериране на определени положителни ефекти от мащаба и от сътрудничеството между членовете им. Очаква се приемането на проектозакон за браншовите организации, който да реши възникналите проблеми.

През първото полугодие на 2004 година министерството на икономиката стартира още няколко проекта за подпомагане на предприемачеството, сред които са:

• 
  Създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми;
  
• 
  Развитие на българския еко-туризъм;
  
• 
  Въвеждане на клъстерен подход и създаване на пилотен модел на клъстер.
  

През 2003 година се наблюдават редица положителни промени в инвестиционната среда в България.

На второ четене е приет Закон за насърчаване на инвестициите, който представлява нормативната основа за държавната политика в областта на инвестициите⁴⁶.

Със закона се признава равнопоставеността на българските и чуждестранните инвестиции и се акцентира върху значимостта на инвестиционните проекти. Агенцията за чуждестранни инвестиции се трансформира в Българска агенция за инвестиции и поема обслужването на всеки инвестиционен проект на стойност над 10 млн. лв. Въвежда се индивидуалното обслужване на инвеститорите, получили “сертификат за клас” от агенцията не само на централно, но и на областно и общинско ниво, и се съкращава до една трета времето за обслужване. Административните облекчения и преференциите важат за инвестиции в ново или разширяване на съществуващо производство, които създават работни места и имат срок на действие поне 3 години. Засега от тази преференция са лишени дребните инвеститори, като презумпцията е с постепенното повишаване на административния капацитет да бъдат обхванати и те. Инвестициите се делят на три “класа” според техния размер, като точните размери ще бъдат описани в правилника за приложение на закона.

С влизането на закона в действие от началото на август 2004 година се стимулира прекият контакт на бизнеса с администрацията, съкращават се сроковете и времето за административно обслужване и се повишава отговорността на местните административни органи за осъществяване на инвестиционния процес в страната. Следва да се посочи, че за успешното действие на новия закон е необходима спешна промяна на Закона за държавните помощи и правилника за приложението му с оглед пълната им хармонизация с европейското законодателство. Трябва също да се посочи, че определени стимули за инвестиции, заложени в закона, може да отпаднат след приемането на страната в ЕС.

Успоредно с прокарването на новия закон Съветът за икономически растеж е възложил на работна група от правителствени и неправителствени експерти да разработи Стратегия за насърчаване на инвестициите. Целта е да се определят насоките и да се формулират конкретните мерки за подобряване на средата и създаване на подходящи условия за привличане на повече инвестиции.

През 2003 година е лансирана идея за приемането и на Закон за икономическото развитие, който да определи приоритетите и мерките на икономическата политика в дългосрочен аспект. Самото име на закона е любопитно с това, че издава намерение за силна регулативна намеса на държавата в икономиката, което едва ли ще се отрази благоприятно на икономическото развитие⁴⁷. Идеята, която все още не е достигнала дори и ниво законопроект, е полезно да включва рамка за изготвянето на националните и регионалните планове за икономическо развитие, за координация на мерките в икономическата политика с тези в останалите области на държавното управление и за методите, с които ще се извършва алокация на ресурси към определени приоритетни отрасли или дейности на държавата за подпомагане на конкурентоспособността на българските фирми.

През 2004 година продължава тенденцията инвестициите в икономиката да растат. Прогнозите на Агенцията за чуждестранни инвестиции са за около 2 млрд. долара чуждестранни инвестиции в икономиката през 2004 година. Имайки предвид потенциалните приходи от приватизация на фабриките на “Булгартабак”, на БТК и ЕРП, заявените намерения за инвестиции “на зелено” от множество чуждестранни компании, продължаващото разширяване на дейността и реинвестиране на печалба от чуждестранните инвеститори, растящия инвеститорски интерес към Източните Балкани като предстоящи членове на ЕС и получаването на инвестиционен рейтинг от авторитетна рейтингова агенция, има основание да се смята, че тази прогноза е подценена.

Първите дружества със специална инвестиционна цел⁴⁸, които ще инвестират включително в бързорастящия пазар на недвижими имоти в България, вече са получили лицензи и са започнали да оперират на пазара. Стимул за тяхната дейност са данъчните облекчения (на практика те са освободени от данък печалба, но 15 на сто от разпределения дивидент се заплаща под формата на данък от акционерите на дружеството). Очакванията са, че тези дружества ще стимулират секюритизацията в икономиката и ще повлияят положително на развитието и на фондовата борса. Възможно е и те да поемат част от свободния ресурс на пенсионните фондове, който продължава да расте. По този начин се освобождава още един канал за инвестиции на пенсионните фондове в българската икономика.

Напредъкът на България в областта на структурните реформи и приватизацията на структуроопределящи държавни дружества са определящ фактор за оценката на страната от международните институции и инвестиционната общност. В продължение на три години от своето управление коалицията НДСВ-ДПС заявява намерения и воля за приключване на приватизационния процес, но същевременно не успява да постигне напредък по ключови за развитието на пазарната икономика сделки.

Оценката за процеса на приватизация в периода януари – юни 2004 г. включва техническото изпълнение на Годишния план за работа на Агенцията за приватизация и преглед на състоянието на приватизационния процес при структуроопределящите дружества.

За периода са сключени сделки за продажба на 96⁴⁹ дружества с мажоритарно държавно участие и 33 обособени части⁵⁰. Това представлява половината от предвидените за годината сделки и следователно за пръв път може да се отчете, че АП изпълнява годишната си програма.

Успешна е и продажбата на миноритарни пакети от акции през фондовата борса. За периода 1 януари – 30 юни 2004 г. акции от 936 дружества са преминали в собственост на частни лица и дружества⁵¹.

Следва да се отбележи, че към настоящият момент е в ход приватизацията на дружествата от системата на “Булгартабак холдинг” АД. В края на юни 2004 година консултантът по сделката Морган Стенли препоръчва в доклада си групиране на някои от дружествата за производство на цигари в пулове преди предстоящата приватизация. В единия пакет са “Благоевград БТ” и “Слънце-Стара Загора БТ”, а в другия – “София БТ” и “Пловдив БТ”. Дружествата от двата пула получават и търговските марки за производство на цигари. Управителният и Надзорният съвет на холдинга са одобрили доклада на консултанта за начина на приватизация на дружествата. Очакванията са продажбата на дружествата от пуловете да бъде завършена до края на 2004 година. Ръководството на “Булгартабак холдинг” АД ще започне и процедура по преструктуриране на дъщерните дружества и на самия холдинг. Дружествата, към които няма инвеститорски интерес, ще бъдат ликвидирани, а фабриките за производство на цигари във Видин, Плевен, Хасково, Асеновград и Шумен ще се преобразуват в дружества, преработващи тютюн.

По отношение на българската икономика към единния европейски пазар следва да се посочи, че е на лице необходимост от повишаване на капацитета за усвояване на средства, тъй като Финансовата рамка на ЕС, която е договорена за периода 2007–2009 година, съдържа благоприятни възможности за икономиката само ако степента на усвояването е висока. Повишаването на капацитета за усвояване на средства изисква работа по две направления. Първото направление е повишаване на качеството на проектите, с които се кандидатства за финансиране – тук ролята на браншовите организации, на институциите, които подкрепят предприемачеството, и на самите предприемачи е значима и именно затова решаването на структурните въпроси на политиката към предприятията и на проблема на представителността на браншовите организации са от приоритетно значение.

Второто направление е активната промоция на възможностите за финансиране на проектите на МСП през еврофондовете (т.е. активен вместо пасивен подход при търсене на предприемачи с капацитет за усвояване на средства по предприсъединителни и структурни фондове) и повишаване на прозрачността на дейностите на администрацията в тази насока. Усвояването на средства по програмите на ЕС (програма ФАР) може да бъде представено в следната таблица⁵²:

Усвояването на средства по някои от мерките на програмa САПАРД е задоволително, докато при други мерки изпълнението на проектите бива забавено.

Най-високо е усвояването по Мярка 1.1. “Инвестиции в земеделски стопанства”, следвано от Мярка 1.2. “Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти” и Мярка 2.1. “Лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски стопанства, преработка и маркетинг на горски продукти”. Съществуват обаче и мерки, по които не е завършен нито един проект⁵³ и именно там проличават проблемите както в качеството на проектите, така и в административния капацитет.

За разлика от другите програми и мерки, по които усвояването на средства е задоволително, при програма ИСПА проблемите са най-явни. Усвояването на средства по тази програма, която е предвидена предимно за развитие на инфраструктурата на страната, е най-ниско – едва 16 на сто⁵⁴. Същевременно проблемите при инфраструктурата забавят повишаването на потенциала на икономиката да генерира дългосрочен икономически растеж.

Сред другите проблеми на присъединяването на страната към ЕС значителни опасения поражда приложението на Закона за здравословни и безопасни условия на труд от 1 януари 2004 г. Национално представените работодатели и синдикати и Министерството на труда обаче са подписали споразумение, според което през 2004 година няма да бъдат затваряни компаниите, които все още не отговарят изцяло на изискванията, но имат работещ план за действие. Този работещ план за действие трябва да включва оценка на риска, договор със служба по трудова медицина и вътрешнофирмена група или комитет по условия на труд, като това трябва да бъде изпълнено до края на 2004 година. Макар и значителни, инвестициите в здравословни и безопасни условия на труд повишават конкурентните предимства в дългосрочен период и прилагането им трябва да бъде оценено положително.
Инфлация

По отношение на инфлацията в България следва да се отбележи, че спрямо декември 2003 г. до края на първото тримесечие на 2004 година се е натрупала 1.7 на сто инфлация на потребителските цени – основно поради ценовите изменения през януари, когато влизат в сила нови акцизни ставки на тютюневите изделия (техните цени нарастват средно с 20.8 на сто) и на горивата (нарастването на цените на газообразни и течни горива за отопление е с 4.8 и 3.1 на сто и на газ пропан-бутан за автомобили – с 4.9 на сто)⁵⁵.

В същото време нарастването на потребителските цени през февруари 2004 г. е ниско (0.3 на сто) и отново се дължи основно на ефекта от новите акцизи. През март е регистрирана дефлация, дължаща се на по-ниските цени на хранителните стоки и на пазарно определяните цени на нехранителните стоки.

Цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар се покачват с 0.71 на сто през януари 2004 г., но намаляват с 0.81 на сто през февруари – намалението им предхожда дефлацията на потребителските цени през март. Мартенското нарастване на цените на производител с 1.37 на сто се дължи основно на увеличение на цените на производител на енергийни продукти (2.62 на сто) и на междинни продукти (1.43 на сто), незначително е нарастването на цените на производител на потребителски недълготрайни продукти – 0.16 на сто.

Нарастването на търговските запаси през последните тримесечия в съчетание с дефлацията през март и последвалата през април и май плитка динамика на потребителските цени (съответно 0.3 и 0 на сто месечна инфлация), както и слабото нарастване на цените на производител на потребителски стоки, дава основание да се изкаже твърдението, че в рамките на този период е на лице насищане на вътрешното потребителско търсене. В тази посока свидетелства и фактът, че в края на май 2004 г. липсват инфлационни очаквания сред бизнеса в промишлеността, строителството и търговията според бизнес наблюденията на Националния статистически институт.
Парични и кредитни агрегати

Кредитната експанзия през 2003 регистрира годишен ръст на новодоговорените кредити от търговските банки от 38 на сто (от 5 189.7 млн. лева през 2002 година до 7 159.96 млн. лева през 2003 година)⁵⁶.

През първите пет месеца на 2004 година новодоговорените кредити достигат 3 586.81 млн. лева, при съответно 2 420.59 и 1 877.3 млн. лева новодоговорени кредити за съответния период на 2003 и на 2002 година⁵⁷. Тези данни сочат, че първите месеци на 2004 не спад при новодоговорените кредити нито според абсолютния им ръст, нито според темпа на нарастване на годишна база (за първите пет месеца на 2003 година новодоговорените кредити нарастват с 28.94 на сто спрямо аналогичния период на предходната година, докато за първите пет месеца на 2004 година увеличението е 48.18 на сто спрямо аналогичния период на предходната година. Изводът е, че засега новите мерки на правителството и на надзора за ограничаване на кредитния ръст нямат търсения ефект. Очаква се обаче, в близките месеци този ефект вече да се прояви, тъй като някои от мерките се прилагат съвсем отскоро, а други са още само анонсирани.

Състоянието на кредитния портфейл остава добро – ако като редовни от всички категории кредити на банковата система към края на 2003 година са класифицирани 92.72 на сто (при 94.47 на сто към края на 2002 година), то към края на март 2004 г. редовни са 92.99 на сто. Общият извод за състоянието на кредитния портфейл важи и конкретно за вземанията по кредити от частните нефинансови предприятия, домакинствата и НТООД – там процентът на редовните кредити се увеличава или се задържа висок и през първите месеци на 2004 година.

Лихвените проценти по краткосрочните новодоговорени кредити в лева през март 2004 г. са по-високи от тези от последния месец на 2003 година, докато лихвените проценти по дългосрочните кредити в лева са на приблизително същите нива както три месеца по-рано. Динамиката на кредитите разкрива още интересни краткосрочни тенденции (по валута, срочност и получатели). Така например прегледът на вземанията по кредити към неправителствения сектор от началото на годината показва най-голямо абсолютно нарастване към нефинансовите частни предприятия, но дългосрочната тенденция сочи нарастване на относителния дял в общите вземания по кредити на домакинствата и на НТООД (от 21.35 на сто в края на 2001 година вече до 28.05 на сто в края април 2004 г.).
Платежен баланс

През последните години платежният баланс на страната е дефицитен. Следва да се отбележи, че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс продължава да се влошава и през първото тримесечие на настоящата 2004 г. (481.4 млн. евро, или 2.5 на сто от БВП, при 391.3 млн.евро, или 2.2 на сто от БВП за първото тримесечие на 2003 г.)⁵⁸.

Най-голям принос за влошаване на текущата сметка има влошаването на отрицателното търговско салдо. През първото тримесечие на 2004 г. търговското салдо възлиза на –509 млн. евро (2.6 на сто от БВП), като се влошава с 217.5 млн. евро спрямо същия период на 2003 г. (отрицателно в размер на 291.5 млн. евро, или 1.7 на сто от БВП). До смекчаване на неблагоприятния ефект от влошения външнотърговски баланс водят измененията на салдата на “Текущи трансфери” за отчетния период (55.8 млн. евро, -61.9 на сто) и на “Доход” (51.1 млн. евро, 56.7 на сто).

През първото тримесечие износът (FOB) възлиза на 1718 млн. евро и е с 5.2 на сто (84.9 млн. евро) повече спрямо съответния период на 2003 година, а вносът (FOB) e 2227 млн. евро, като нараства с 15.7 на сто (302.3 млн. евро). Вносът превишава износа с 32.5 на сто, докато през същия период на 2003 година това превишение е 17.9 на сто⁵⁹.

Салдото по услугите е отрицателно в размер на 37.3 млн. евро (0.2 на сто от БВП), но се подобрява с 20.4 млн. евро спрямо същия период на 2003 година (отрицателно в размер на 0.3 на сто от БВП). Салдото по разходите за транспортни услуги е отрицателно (- 84.1 млн. евро, при – 55.9 млн. евро за съответния период на 2003 година), положително е салдото от туризъм (44.9 млн. евро, или 0.2 на сто от БВП, при 32.1 млн. евро, или 0.2 на сто от БВП за съответния период на 2003 година). Приходите от туризъм възлизат на 199.8 млн. евро и надхвърлят с 44.7 млн. евро (28.8 на сто) тези за същия период на 2003 година (155.1 млн. евро), което се дължи на по-големия брой чуждестранни туристи, посетили страната.

Салдото по статията “Доход” (нето) е отрицателно, но леко се подобрява (118 млн. евро, или 0.6 на сто от БВП, при отрицателно в размер на 169.1 млн. евро, или 1 на сто от БВП за същия период на 2003 година). Най-голям дял в платения и дължим доход (185.2 млн. евро) имат изплатените лихви по ценни книжа, емитирани от правителството.

Нетните постъпления от текущи трансфери през първото тримесечие на 2004 г. са по-високи в сравнение със същия период на 2003 г. (182.8 млн. евро, или 0.9 на сто от БВП, при 127 млн. евро, или 0.7 на сто от БВП за същия период на 2003 година). Към страната са направени трансфери за 212.5 млн. евро, при 158 млн. евро за същия период на 2003 година. Преобладават трансферите от частни лица (162.6 млн. евро, при 118.4 млн. евро за същия период на 2003 г.).

По данни на Българската народна банка за първото тримесечие на 2004 г. финансовата сметка е положителна в размер на 431.7 млн. евро при положителна в размер на 168.8 млн. евро за същия период на миналата година. През първото тримесечие в България са влезли (по предварителни данни) преки чуждестранни инвестиции в размер на 294.1 млн. евро (1.5 на сто от БВП) – с 13 на сто повече в сравнение със същия период на 2003 година. Влошава се обаче съотношението на преките чуждестранни инвестиции спрямо дефицита на текущата сметка – през пълвото тримесечие на 20004 г. те покриват 61.1 на сто от дефицита, при 66.5 на сто за същия период на 2003 година.

Растеж бележат портфейлните инвестиции на резиденти в чужбина (с 34.9 млн. евро) при намаление в размер на 3.6 млн. евро за същия период на 2003 година. Търговските банки са увеличили портфейлните си инвестиции в чужбина с 31.3 млн. евро, при увеличение от 16.9 млн. евро за същия период на 2003 година. Портфейлните инвестиции – пасиви, намаляват с 65.9 млн. евро при намаление в размер на 61.1 млн. евро за същия период на 2003 година.

За първото тримесечие на 20004 г. позицията “Други инвестиции” – активи, се увеличава с 39.9 млн. евро, при увеличение в размер на 37.2 млн.евро за същия период на 2003 година. Валутните депозити на търговските банки в чужбина се повишават с 38.7 млн.евро, депозитите в чужбина на предприятия от небанковия сектор също са се увеличават – с 8.2 млн. евро.

За същия период (първото тримесечие на 2004 г.) пасивите по позицията “Други инвестиции” нарастват с 291.9 млн. евро, при увеличение от 5.8 млн. евро за същия период на 2003 година. Увеличават се депозитите на нерезиденти в местни банки – със 76.2 млн. евро, при спад в размер на 1.1 млн. евро за януари – март 2003 г. През първото тримесечие нетно получените кредити от нефинансовия сектор възлизат на 179.7 млн. евро, а от търговските банки – на 40.1 млн. евро.

Общият баланс по аналитичното представяне на платежния баланс на страната за първото тримесечие на 2004 година е отрицателен и възлиза на 28.5 млн. евро при отрицателен общ баланс в размер на 164.3 млн. евро за същия период на 2003 година⁶⁰.

Предварителните оперативни данни на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2004 година показват нарастване на брутния вътрешен продукт на страната до 5.3 на сто спрямо същия период на 2003 година. Толкова висок ръст за първото тримесечие на годината, в което икономическата активност е традиционно по-слаба, се реализира за първи път от 1998 година. След забавяне до 3.5 на сто през четвърто тримесечие на 2002 и задържане през първото тримесечие на 2003, вече четвърто поредно тримесечие е регистрирано ускоряване на общия икономически растеж (от второто тримесечие на миналата година съответно 4.2, 4.4 и 4.9 до 5.3 на сто за първото тримесечие на 2004 година)⁶¹.

Българската икономика създава с 6 на сто повече добавена стойност спрямо първото тримесечие на миналата 2003 година. Както и през миналата година, сред трите основни сектора на икономиката продължава да расте най-бързо индустриалният сектор, макар и с незначителна преднина пред растежа в сектора на услугите. Добавената стойност в индустрията расте с 6.4 на сто на годишна база (срещу 5.7 на сто растеж за първо тримесечие на миналата година). С най-съществен принос е преработващата промишленост, чиято добавената стойност се повишава с 8.4 на сто, добивната промишленост расте със 7.1 на сто, а снабдяването с електроенергия и вода – с 1.6 на сто. Следва да се отбележи, че продължава устойчивият растеж в строителството (7 на сто). Трябва да се посочи, обаче, че растежът в сектора на услугите ( 6.2 на сто) не само застига растежа в индустрията, но е два пъти по-бърз в сравнение с растежа на услугите за първото тримесечие на миналата 2003 година. Най-бързо нараства добавената стойност на финансовото посредничество (31.1 на сто), следват телекомуникациите (14 на сто), търговията (12.2 на сто), транспортът (6.4 на сто). За разлика от низходящата динамика на аграрния сектор за 2003 година, през първото тримесечие на 2004 е реализиран растеж (1.2 на сто).

Растежът на добавената стойност на частния сектор през първото тримесечие (8.8 на сто) е по- висок с три процентни пункта спрямо растежа за съответния период на миналата 2003 година. Това се свързва предимно с реално разширяване на дейността на частните производители. В същото време все повече се увеличава делът на частния сектор в икономиката, като през първото тримесечие на 2004 година в него се създава 72.4 на сто от добавената стойност в икономиката или 62 на сто от БВП (съответно 71.4 и 61 на сто за съответния период на миналата 2003 година).

Високият растеж на инвестициите в дълготрайни активи през първото тримесечие на 2004 година (21.4 на сто, при 11.6 на сто за същия период на миналата 2003 година) води до увеличаване на техния дял в използването на брутния вътрешен продукт (18.7 на сто, при 16.6 на сто за същия период на м.г.). Растежът на крайното потребление (5.2 на сто) на годишна база бележи леко забавяне (5.9 на сто за същия период на миналата година ) в резултат на по-съществено намаляване на растежа на индивидуалното потребление на домакинствата (4.9 на сто, при 6.8 на сто за същия период на 2003 година) в съчетание с увеличаване на колективното потребление (6.9 на сто, при спад от 1.9 на сто за същия период на 2003 година).

Още от 2003 година се наблюдава по-бърз растеж на вътрешното търсене на ресурса от стоки и услуги в икономиката в сравнение с външното. Разчетите на експертите от Националния статистически институт показват, че това се дължи на по-бързия растеж на междинното потребление на стоки и услуги в сравнение с растежа на износа. Освен това растежът на междинното потребление изпреварва растежа на брутната продукция (за първото тримесечие на 2004 година съответно 11.1 на сто и 8.2 на сто), което вероятно е свързано с нарастване на разходите на производителите във връзка със съблюдаването на европейските нормативи и регулации.

Делът на отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги в БВП се влошава с почти 4 процентни пункта ( -13.3 на сто при -9.5 на сто за същия период на 2003 година)⁶².

За първото тримесечие на 2004 година диспропоцията между растежа на износа и растежа на вноса на стоки и услуги продължава да се увеличава – за първото тримесечие растежът на износа на стоки и услуги (8 на сто при 13.2 за същия период на 2003 година) е два пъти по-нисък от растежа на вноса (17.7 на сто при 13.8 на сто за същия период на 2003 година). Благоприятно все пак е, че растежът на вноса на инвестиционни стоки изпреварва растежа на потребителски стоки и това се отразява в разликата между темповете на потреблението и на инвестициите.

В оценката на перспективите за подобни високи нива на икономическия растеж през текущата 2004 година с негативен ефект може да се отрази значителното увеличение на запасите, една трета от които са в търговската мрежа, в съчетание с продължаване на намаляването на растежа на индивидуалното търсене. Делът на запасите като елемент на използването на БВП се е увеличил на 3.6 на сто при 0.5 на сто за първото тримесечие на 2003 година. Допълнителна индикация за това, че не предстои задържане на това ниво или ускоряване на общия икономически растеж през второто тримесечие на 2004 година, е забавянето на растежа на промишленото производство и на приходите от продажби в търговията през април 2004 година. Поскъпването на петрола също води до занижаване на растежа за второто тримесечие на 2004 година.
Данъчна реформа

Преговорната позиция на Република България по глава 10 “Данъчна политика” е депозирана в Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към ЕС на 30.04.2001 г.– документ CONF-BG 22/01. На 27.06.2001 г. Глава 10 “Данъчна политика” е отворена за преговори и на 10.07.2002 г. и през 2004 година е затворена⁶³. С Преговорната позиция Република България приема ангажимента изцяло да прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на данъчното облагане към датата на присъединяване към ЕС, 1 януари 2007 г.

България декларира, че е въвела и прилага до голяма степен достиженията на правото на ЕС в областта на данъчното облагане и не предвижда проблеми нито при влизането в сила на останалата част от съответното законодателство, нито при прилагането му към датата на присъединяването, с изключение на случаите, в които са поискани преходни периоди или дерогации.

С Преговорната позиция Република България приема ангажимента изцяло да прилага достиженията на Европейския съюз в областта на данъчното облагане до 01.01.2007 г., дата на присъединяване към Европейския съюз.

За прилагането и изпълнението на acquis в областта на данъчното облагане е необходимо наличието на силна и добре оборудвана администрация. В Българската данъчна администрация (БДА) през 2002 – 2003 г. продължава процесът на реформа и модернизация и активно се работи за постигане на по-високо ниво на доброволно изпълнение на данъчните задължения и въвеждане на нови отношения между администрацията и данъкоплатците. Особено важни от гледна точка на подобряването на административния капацитет на данъчната администрация са решенията на Народното събрание и Министерския съвет от края на 2002 година. Те са с изключително значение за достигане на нужното ниво за въвеждане и прилагане на практика на съвкупното право на Общността⁶⁴.

Народното събрание на 14 ноември 2002 г. приема Закон за Националната агенция за приходите (НАП), който регламентира правомощията и отговорността на НАП във връзка с единното събиране, отчитане и контролиране на приходите от данъци и осигурителни вноски. В годините преди присъединяването БДА ще се влее в Агенцията с целия си административен капацитет.

На 12 ноември 2002 г. Министерският съвет с Решение № 748 приема Програма за повишаване събираемостта на приходите в бюджета на Република България. В изпълнение на тази програма данъчната администрация предприема мерки за ефективно управление на просрочените данъчни задължения, а именно⁶⁵:

• 
  Подкрепа на работещите предприятия;
  
• 
  Засилен контрол върху длъжниците;
  
• 
  Ежемесечно наблюдение;
  
• 
  Селекция на длъжниците на такива със събираеми, частично събираеми и трудно събираеми просрочия.
  

Съгласно формулираната в стратегическия план на българската данъчна администрация мисия, българската данъчна администрация се ангажира със събирането на приходи при възможно най-висока ефективност, като изисква от всеки дължимото по закон, насърчава доброволното спазване на закона, предоставя качествени услуги и повишава общественото доверие чрез компетентност, честност и прозрачност на действията си⁶⁶.

Основни стратегически цели са⁶⁷:

• 
  Модерна администрация в служба на обществото;
  
• 
  Служителите на българската приходна администрация – професионалисти с високо обществено доверие;
  
• 
  Събиране на приходите при висока ефективност;
  
• 
  Прилагане на най-добрите данъчни практики и подпомагане процеса по присъединяване към Европейския съюз;
  
• 
  Въвеждане на съвременни методи за управление и споделяне на общи ценности за постигане на целите на организацията.
  

Националната програма за приемане достиженията на съвкупното право на Европейския съюз предвижда разработване на ефективна система за управление на персонала, която да гарантира постигането на целите на ДА. Провеждането на цялостна интегрирана политика за управление и развитие на човешките ресурси, както и изграждането на адекватен административен капацитет наложи разработването на проект за Рамкова стратегия за управление на човешките ресурси (УЧР), важна предпоставка и база за развитието на отделните компоненти на системата за УЧР. Като приоритет се оформи обезпечаването на данъчната администрация с отговарящи на потребностите кадри.

Разработена и внедрена е Процедура за набиране, назначаване и развитие на служителите в данъчната администрация, регламентираща в детайли критериите за набиране, подбор и назначаване на нови служители, преминаване от функция във функция, както и за длъжностното израстване на заетите в данъчната администрация.

Стартирано е изграждането на единна система за обучение и квалификация на човешките ресурси. Разработено е “Концептуално виждане относно статута, структурата и дейността на Националния учебен център на ДА” и е изготвено задание за изграждането на нов модерен Учебен център, отговарящ на всички съвременни изисквания за провеждане на ефективно обучение. Пристъпи се към сформирането и обучението на обучаващи екипи за осъществяване на обучения и квалификации както на централизиран, така и на териториален принцип.

Полагат се основите на работа за формиране на нова административна култура. Постигането на промени в културата по ефективен и ефикасен начин е насочено не само към уменията и компетентността, но и към поведението, ценностите и нормите, за които организацията трябва да осигурява обратна връзка. Проведени са предварителни срещи и се извършва подготовка за предстоящото разработването на Етичен кодекс, като първият етап е осъществен в рамките на Туининг проекта по Програма ФАР-2000.

Активно се работи по подобряване на данъчния контрол и въвеждане на ефикасни мерки за одит и разследване с цел стимулиране на данъчната дисциплина. Функция “Ревизии” има създаден проект на стратегия, както и четири стратегически проекта, които целят подобряване качеството на работа, повишаване ефективността и постигане на оптимални резултати при използване на наличните материални и човешки ресурси. Подобрена е дейността на звеното “Ревизии при особени случаи” и са положени основите на ползотворно и ефективно сътрудничество с други институции, ангажирани с борбата с данъчните измами, основно в сферата на ДДС. Постигната е договореност за подготовка на меморандум за сътрудничество между Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи и Върховната касационна прокуратура на централно и регионално ниво.

Българската данъчна администрация има сключени споразумения и инструкции за съвместни действия с⁶⁹:

• 
  Агенция за държавни вземания, Агенция за държавен вътрешен финансов контрол и Държавна комисия по хазарта;
  
• 
  Сметна палата;
  
• 
  МВР;
  
• 
  Национален статистически институт (НСИ);
  
• 
  “Български пощи” АД;
  
• 
  Национален осигурителен институт (НОИ).
  

Разработена е комуникационна стратегия на данъчната администрация, която предвижда разпространението на информация до данъкоплатците по електронен път и чрез печатни издание, което ще доведе до повишаване на данъчната им култура и подобряване на имиджа на администрацията.

Комуникационният процес е организиран така, че да гарантира прозрачност на администрирането на данъчното законодателство. Осигурени са канали за информация за обществените нагласи към работата на данъчната администрация. Търси се активен диалог за обсъждане на всички общественозначими действия на администрацията.
Разработване на нови видове услуги с цел постигане на по-голяма информираност на гражданите и фирмите

БДА започна да развива нови видове услуги, насочени към подпомагане на доброволното изпълнение на данъчните задължения на граждани и фирми⁷⁰:

• 
  Открити са телефони за данъчна информация, които работят денонощно и данъкоплатците могат да получат информация за: сроковете за подаване на декларации и плащане на данъците; за данъка върху превозните средства и пътния данъка; за адресите, телефоните и банковите сметки на всички структури на данъчната администрация.
  
• 
  Интернет страницата на Главна данъчна дирекция е натоварена с най-отговорната функция да разпространява всеки ден актуална и подробна информация и рубриките й покриват цялата дейност на данъчната администрация, като се следи за достъпността на публикуваната информация. В интернат-страницата на Главна данъчна дирекция се публикува актуална информация за данъчното законодателство и за данъчните формуляри.
  

Съвременните комуникационни технологии позволяват използването на страницата в Интернет за различни дискусии, обсъждания, анкети и др. с цел повишаване информираността на данъкоплатците по отношение на правата им и задълженията на администрацията по тяхното гарантиране. Отчита се по-високата степен на познаване на данъчното законодателство от страна на юридическите лица.

Особено значение за тях има системата Въпроси-отговори в интернет. Те са основните посетители в регистрите, публикувани на страницата - например бюлетина на регистрираните по ДДС фирми.
Създаване на структура за обслужване на големите данъкоплатци

През 2001 г. е създадена нова централизирана структура за обслужване и контрол върху предприятия от категорията “големи данъкоплатци” . Целта е да се подобри предлагането на услуги на такъв вид данъкоплатци, съобразно техните специфични особености, както и да се установи адекватен контрол. На практика това е стъпка напред в реализацията на концепцията – данъкоплатецът е клиент на администрацията. За определен кръг лоялни данъкоплатци се предлагат допълнителни услуги – изпращане на формуляри с указания за тяхното попълване, брошури, данъчен календар.

Предвидени са 3 дерогации относно⁷¹:

• 
  прагът за регистрация по ДДС на територията на Република България да бъде определен на нивото от 50 000 ВGL (25 000 EURO), като изискването на ЕС е за не повече от 5000 евро.
  
• 
  международния транспорт на пътници да продължи да се третира като облагаема доставка със ставка нула т.е. като износ
  
• 
  облагане с 50% от стандартната акцизна ставка на количествата спиртни напитки до 30 литра годишно на семейство, при следните условия:
  

• 
  да са произведени от плодове и грозде собствено производство на физическите лица;
  
• 
  да са произведени в специализирани малки обекти за дестилиране; и да са предназначени само за лично потребление от семейството.
  

Въвеждането на принципите на ЕС в областта на ДДС в българското законодателство се извършва със Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и допълнение на ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС.

Хармонизация в областта на ДДС е постигната в следните насоки⁷²:

• 
  обхват на закона;
  
• 
  основни понятия и тяхното съдържание /като данъчно задължени лица, данъчно събитие, стока, услуга, доставка , данъчна основа и др./;
  
• 
  механизъм на облагане при доставките с място на изпълнение на територията на страната и при внос и частично - освобождаванията от данък при внос;
  
• 
  възможност за регистрация на чуждестранни лица – не-резиденти в страната чрез акредитиран представител;
  
• 
  режим на данъчно третиране на: доставки на вещи втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и предмети за колекции;
  
• 
  възстановяване на платен ДДС по документи на чуждестранни физически лица, извършили покупки на стоки за лично потребление с начислен данък след напускане на територията на страната и при условие, че тези стоки се изнасят в непроменен вид, както и на юридически лица за ползваните от тях услуги на територията на страната;
  
• 
  облагане на сделките, свързани с инвестиционно злато, съгласно специалната схема, предвидена с директива на Европейския съюз.
  

Промените в българското законодателство свързани с въвеждане принципите на Правото на ЕС в областта на акцизите към настоящия момент се извършват със Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и Правилника за прилагане на Закона за акцизите. Към момента българското законодателство по отношение структурата на акциза в по-голямата си част е хармонизирано с принципите на европейското. Сега действащите в страната акцизни ставки са по-ниски от минималните нива за Общността. За да се достигнат минималните ставки на Общността до датата на присъединяването на страната ни към ЕС е необходимо да се увеличи акциза на всички наблюдавани от ЕС акцизни стоки - пиво, спиртни напитки, цигари, бензин, газьол, втечнен нефтен газ (LPG) и керосин.