Анализ на предприсъединителната програма на Република България към Европейския съюз

Основните насоки на развитие на административната реформа са¹⁸:

• 
  укрепването на капацитета на държавната служба чрез оптимизиране на административните структури и създаване на система за постоянно развитие на професионалните умения и квалификацията на служителите в администрацията;
  
• 
  укрепване на административния капацитет за осъществяване на задълженията, произтичащи от членство в ЕС;
  
• 
  премахване на бариерите от административен характер пред инвестиционните процеси и подобряване на бизнес климата в страната, подобряване на административното обслужване в контекста на принципа “едно гише” и изграждане на електронно правителство;
  
• 
  децентрализация на държавното управление;последователно
  
• 
  провеждане на антикорупционна политика.
  

Целите включват засилване ролята на съществуващите и създаване на нови институции с контролни и наблюдаващи функции. За осъществяване на обявените цели се предлагат дейности в няколко насоки¹⁹:

Необходими са законодателни промени насочени към повишаване на антикорупционния ефект на новоприетите нормативни актове като Закон за администрацията, Закон за административното обслужване на физически и юридически лица, Закон за държавния служител, Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Закон за достъп до обществена информация. Промените следва да гарантират свеждане до ниски нива на възможностите за субективна преценка от страна на администрацията и следва да се изразяват в²⁰:

• 
  ясно регламентиране на права, задължения и процедури във връзка с упражняването на дискреционни правомощия (взимане на решения по целесъобразност);
  
• 
  регулиране на допустимостта на подаръци, получавани от държавния служител, за които следва да се следи чрез средствата на вътрешен контрол;
  
• 
  въвеждане на механизми за предотвратяване случаите на “конфликт на интереси”;
  
• 
  въвеждане на “обслужване на едно гише” от администрацията;
  
• 
  повишаване и контрол над критериите за подбор на служителите;
  
• 
  изготвяне от страна на държавните институции (Министерския съвет) на специален наръчник с дефиниране и опис на публичните услуги, с указания за процедура, срок, институция (отдел) на издаване, право на жалби при издаване на документи или при лошо обслужване. В тази връзка е необходимо да се осъвремени и допълни Закона за писмата, сигналите, жалбите и молбите, който урежда реда за упражняване правата на гражданите по чл. 45 от Конституцията на Република България;
  
• 
  прехвърляне на публични функции към частния сектор и утвърждаване на граждански и стопански субекти като обществено отговорен сектор в пазара на услугите;
  
• 
  създаване на необходимите технически, организационни и правни предпоставки за ефективното приложение на съвременен закон за достъп до обществена информация;
  
• 
  въвеждане на антикорупционно обучение за служителите на различни нива в държавните институции;
  
• 
  актуализация на Кодекса за поведение на държавния служител във връзка с привеждането му в съответствие с европейските стандарти.
  

На основата на Закона за вътрешния държавен финансов контрол и в съответствие с новата икономическа и социална среда следва да бъде напълно осигурена финансова дисциплина, прозрачност и отговорност на институциите²¹.Това може се постигне посредством усъвършенстване формите на отговорност – в посока на увеличение на глобите при административно-наказателната отговорност и разширяване на случаите, в които може се търси пълна имуществена отговорност за противоправно нанесени вреди. Наложителни са промени в данъчните закони в следните насоки²²:

• 
  по-ясна регламентация на правомощията на данъчните органи, както и опростяване на данъчното облагане;
  
• 
  повишаване на материалните стимули за служителите, допринесли за по-голяма разкриваемост на данъчни нарушения;
  
• 
  въвеждане на публичен регистър за доходите на служителите на данъчната администрация;
  
• 
  усъвършенстване на формите на взаимодействие между Държавен финансов контрол, Сметната палата, данъчната администрация, Националния осигурителен институт, Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, органите на МВР и органите на съдебната власт чрез приемане на съвместни инструкции за превенция и борба с корупцията;
  
• 
  проучване на възможностите за създаване на единна информационна система между контролните и правозащитните органи, при спазване на законите, регламентиращи защитата на личните данни;
  
• 
  усъвършенстване на звената за вътрешен финансов контрол в отделните ведомства и организации.
  

Въпреки предприеманите през последните години мерки за засилване ефективността в работата на митниците следва да продължи дейността по осъществяването на комплекс от мерки, свързани с развитието на съвременна регулативно-нормативна база, засилването на вътрешния контрол и мониторинг, въвеждане на независим мониторинг на митническата дейност и повишаване ролята на саморегулативните механизми в рамките на тази институция.

В частност трябва да продължат усилията в следните направления²³:

• 
  По-нататъшното изграждане на единна информационна система, която да позволи осъществяването на текущ контрол върху товаропотока, както и бързото проследяване на постъпленията от митническите такси, акцизи и вноски на ДДС по веригата митници-данъчна администрация-банки;
  
• 
  Особено наложително е въвеждането на времеви норми при митническото оформяне на стоките и извършването на проверките на физически и юридически лица по границите и във вътрешността на страната, както и съкращаване на сроковете за вземане на управленски решения и обработка на жалби и сигнали;
  
• 
  Въвеждане на технологични модели за митническо оформяне на стоките и контролни механизми, които да не зависят от субективния фактор;
  
• 
  Повишаване професионалната подготовка и равнище на служителите в Агенция “Митници”;
  
• 
  Въвеждане практиката на публично-частното партньорство в сферата на борбата срещу корупцията в митниците. Привличане на граждански организации, независими експерти и медиите в обсъждането на антикорупционните мерки в тази сфера;
  
• 
  Запознаване на обществеността с правата и задълженията на митническите служители и на гражданите, които преминават митническа проверка;
  
• 
  Засилване на международното сътрудничество с чуждестранните митнически организации и участие в регионалните и международни антикорупционни инициативи.
  

• 
  повишаване статута на звената, работещи по противодействие на корупцията;
  
• 
  усъвършенстване на звената за вътрешен контрол в МВР неговите подразделения;
  
• 
  регламентиране на механизъм за информиране на обществеността, изпълнителната власт и парламента за резултатите от контрола и случаите на корупция;
  
• 
  въвеждане на специализирани курсове “Антикорупция” във ВИПОНД по проблемите на борбата с корупцията на национално и международно ниво;
  
• 
  повишаване на степента на професионална реализация и служебна устойчивост на служителите на МВР.
  

Корупцията на местно ниво – в изборните общински органи и в общинската администрация, където се осъществяват ежедневни непосредствени контакти с гражданите във връзка с най-търсените от населението услуги - се определя като масова или малка корупция. Тя има обаче дълготрайни и дългосрочни негативни последици както за деформация на местното самоуправление, така и за обществото²⁵.

Механизмите и инструментите за увеличаване на публичността и прозрачността на общинските власти, заложени в новата законодателна база за изграждане на реално функциониращо местно самоуправление в страната – Конституцията на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за административно-териториалното устройство и Закона за допитване до народа следва да бъдат използвани по-пълноценно чрез: интензифициране работата на общинските съвети, използване на общинските нормативни актове като Правилник за организацията и работата на общинския съвет и неговата администрация, Наредбите за разпореждане и отдаване под наем на общинска собственост и други за ограничаване на възможностите за корупционен натиск в общините; реално функциониране на постоянните и временните общински комисии и изпълняване на регламентираните им в Закона за местното самоуправление и местната администрация функции за контрол над решенията на общинския съвет и привличане на експерти от граждански организации за решаването на важни местни въпроси; повишаване на гражданския контрол над общинските съветници чрез създаване на законови механизми за тяхното отзоваване; подобряване на работата на общинските служби за връзки с обществеността и на информационната дейност.

Наред с това, следва да се преразгледа функциониращият централизиран модел на управление и финансиране на общините, който не само поставя под въпрос реалното местно самоуправление, но и създава предпоставки за злоупотреби и корупционни действия. Необходимо е да се намерят нови решения в такива критични сфери като: определяне на държавните субсидии за общините; премахване на неефективни механизми в администрацията, дублиране на функции и размиване на отговорности на централни, областни и местни органи.

За целта е наложително да се развие публичният дебат по проблемите на финансирането на общините, за да се стигне до законодателни решения, даващи определени правни и финансови гаранции за равнопоставеност и самостоятелност на местната власт в духа на принципите на Европейската харта за местно самоуправление, чл.9, според който местните органи на властта имат право на достатъчно собствени средства, с които да разполагат свободно при осъществяване на компетенциите си, предвидени в Конституцията.
6.Антикорупционни мерки в сферата на финансирането на политическите партии

С приемането на Закона за политическите партии са направени първите опити към законодателно уреждане на финансирането на политическите партии, гарантиране на по-ясни правила, критерии и отчетност, прозрачност на партийните финанси²⁶.

Необходимо е обаче да се насочи вниманието към повишаване на антикорупционната ефективност в следните области: пълна прозрачност и своевременно отчитане финансирането на предизборните кампании; детайлно регламентиране на отношенията между партиите и държавата, което ще допринесе за по-ясно разграничаване на публично-държавната и частно-партийната сфера и за стесняване на възможностите за прилагане на партийни критерии в управлението на държавна собственост, назначаване и освобождаване на държавни служители на ръководни длъжности в администрацията и други; законодателно регламентиране на лобизма съобразно практиките на Европейския съюз.
7.Антикорупционни мерки в съдебната система и наказателното законодателство

Антикорупционната реформа в съдебната система цели ограничаването до минимум на условията, благоприятни за възникването на корупция, както и създаването на механизми за контрол върху нея²⁷.

Новият Наказателен кодекс следва да бъде съобразен с променените обществени отношения и да отговаря на изискванията за противодействие на корупцията – както относно видовете престъпления, така и относно системата на наказания. Следва да се внесат следните изменения: усъвършенстване на регламентацията в Наказателния кодекс, касаеща престъпления против кредиторите; изменения и допълнения на Наказателния кодекс, отнасящи се до престъплението “подкуп” с оглед привеждането му в съответствие с правото на ЕС; законодателно уреждане на санкцията “конфискация” за имущество, придобито в резултат на корупция – включително и когато е прехвърлено на трети лица с цел да бъде запазено; синхронизиране на уредбата на корупцията със съответната уредба в страните-членки на ЕС, което ще позволи в бъдеще ефективна защита и на финансовите интереси на ЕС.

В организацията на работа в съдебната система е необходимо да се реализира цялостна, компетентна и широко обсъдена реформа, която да премахне условията за корупция и гарантира бързина и ефективност на функциониране на системата. Тя би следвало да доведе до подобряване и модернизиране на начина на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, прецизен подбор на магистратите и повишаване на професионалната квалификация на съдиите, прокурорите и следователите, обучение на съдебния персонал, финансова обезпеченост.

Необходимо е да се направи следното в тази насока: разработване и въвеждане на автоматизирани системи за деловодство, гарантиращи бързина и сигурност при обработването на делата и осигуряващи бърз и лесен достъп на гражданите до нужната им информация; разработване на система за разпределение на делата между отделните магистрати по обективен критерий, изключващ възможност за избор на конкретен магистрат по определени дела.

Що се отнася до предприетите мерки във връзка с борбата с организираната престъпност следва да се отбележи, че е приета Националната стратегия за противодействие на престъпността. Тя има за цел да очертае приоритетите, целите и задачите за изпълнение на Управленската програма на правителството “Хората са богатството на България” в сферата на сигурността и обществения ред и да подпомогне политиката за интегриране на Република България в Европейския съюз. Ограничаването на престъпността е необходимо условие за осигуряване на безопасност в обществото, в което правата и отговорностите на личността, семейството и общността са гарантирани от закона и неговото прилагане.

Националната стратегия за противодействие на престъпността е разработена за периода до 2005 година, като действията за реализацията на приоритетите и целите са фиксирани в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период.

Стратегията се реализира при следните условия²⁸:

• 
  Утвърждаване върховенството на закона при защитата на живота и имуществото на гражданите и на държавната и общинската собственост, равен достъп до правосъдие, сигурност и добър обществен ред;
  
• 
  Защита правата и интересите на гражданите и обществото;
  
• 
  Прозрачност, публичност, законност и обществен надзор върху мерките за противодействие на престъпността;
  
• 
  Координация и взаимодействие между изпълнителната, съдебната и законодателната власт, както и органите на самоуправление и структурите на гражданското общество;
  
• 
  Привеждане на националното законодателство в областта на правосъдието и вътрешните работи в съответствие с правото на Европейския съюз.
  

Утвърждаването на превенцията като основен инструмент ограничаване на общите и специфичните криминогенни фактори цели²⁹:

• 
  Оптимизиране координацията и взаимодействието на правозащитните органи за стриктно спазване на закона;
  
• 
  Координиране дейността на органите от държавната контролна система и отношенията им с контролните механизми на Европейския съюз и страните членки;
  
• 
  Намаляване на равнището на безработица, подобряване защитата на социално слабите слоеве и рисковите групи от населението;
  
• 
  Създаване условия за разширяване и укрепване авторитета на училището, семейството, структурите на гражданското общество, религиозните институции, средствата за масово осведомяване за утвърждаване на морално-етичните, националните и общозначимите ценности;
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите и формите на участие на обществото и независимите обществени структури в борбата с престъпността и в упражняване на обществен контрол над дейността на правозащитните органи.
  

Разширяването и укрепването на капацитета на държавната администрация си поставя за цел³⁰:

• 
  Хармонизация на националното законодателство в сферата на вътрешните работи и правосъдието с това на Европейския съюз;
  
• 
  Реализация на административна реформа в Министерството на вътрешните работи с оглед привеждане структурите на службите и дирекциите в съответствие със стандартите на Европейския съюз като част от процеса на цялостното модернизиране на администрацията;
  
• 
  Развиване на европейските стандарти в правораздаването с очертаване на политическите и законодателните приоритети на реформата в съдебната система.
  

• 
  Завършване на процеса на трансформиране на състава на военнослужещи на наборна военна служба в Национална служба “Гранична полиция” и Национална служба “Жандармерия” и подмяната им с професионални полицейски служители;
  
• 
  Разширяване на двустранното полицейско сътрудничеството с полицейските структури на страните от ЕС и с правоприлагащите органи на съюза;
  
• 
  Разширяване на полицейското сътрудничество със страните от ЕС в областта на противодействието на организираната престъпност;
  
• 
  Създаване на звено за оперативно международно полицейско сътрудничество, съобразно изискванията и стандартите на европейското законодателство и практика;
  
• 
  Приемане на концепция за цялостно преструктуриране и реформиране на службите на министерството на вътрешните работи, като се отдаде приоритет на отстраняването на свръхусложнени организационни структури, избягване на припокриване на отговорности.
  

• 
  Повишаване социалния статус, материалната осигуреност и мотивацията на българския полицай;
  
• 
  Постигане на надеждна, координирана и ефективна организация на полицейска работа в борбата с конвенционалната и организираната престъпност;
  
• 
  Въвеждане на модерна политика на човешки ресурси чрез създаване на единна система за подбор, назначаване, обучение и развитие в кариерата на служителите в министерството на вътрешните работи, която да се основава на квалификацията, професионализма и постигнатите резултати;
  
• 
  Хармонизиране на националното законодателство със законодателството на ЕС в областта на граничния контрол;
  
• 
  Изграждане на ефективен граничен режим по критериите за контрол на границите на Европейския съюз;
  
• 
  Засилване на гражданския контрол над дейността на министерството на вътрешните работи и приближаване на способите и средствата за осъществяването му до практиките на ЕС.
  

• 
  Провеждане на административна реформа в министерството на вътрешните работи, свързана с привеждане структурите на службите в съответствие със стандартите на Европейския съюз;
  
• 
  Разработване и прилагане на необходимите стандарти и критерии за пълноправно интегриране на българската полиция в европейските полицейски структури.
  

Този приоритет на Националната стратегия за противодействие на престъпността цели да съхрани културната идентичност и да стимулира културното многообразие с цел утвърждаване на гражданското общество и насърчаване културата на малцинствените общности; да осигури равен достъп до образование за всички, включително на представителите на малцинствата и на социално или физически ощетени групи; да продължи и същевременно да ускори интеграцията на българското висше образование в европейското; да повиши ролята на превантивната и профилактичната медицина с преместване на акцента към високо рисковите групи: деца, бременни, сираци, инвалиди, наркомани, пенсионери, безработни; да повиши здравното и сексуалното възпитание на подрастващите групи население.

За изпълнението на така характеризираните цели следва да бъдат решени следните задачи:

В краткосрочен план³³:

• 
  Разработване на програми за намаляване на броя на отпадналите ученици, особено в началната степен на обучение;
  
• 
  Обновяване на системата за набиране на статистическа информация за експонатите, фондовете и хранилищата на музеите и галериите;
  
• 
  Въвеждане на образователни цикли за култура и изкуство в българските училища с участието на творческия потенциал на страната;
  
• 
  Разширяване на превантивната и профилактичната работа с учащите чрез формите на извънкласна дейност и предприемане на мерки съвместно с органите на местното самоуправление и местната администрация за недопускане извършването на престъпления в учебните заведения.
  

• 
  Въвеждане на вътрешноуниверситетски системи за контрол и поддържане на качеството на обучението във висшите училища;
  
• 
  Разработване и реализиране на програма за превръщане на читалищата и библиотеките в центрове за подкрепа и насърчаване на културното образование и възпитание на младите хора и за интеграция на малцинствата в структурите на гражданското общество;
  
• 
  Реорганизиране на функциите, структурата, организацията и управлението на здравните заведения;
  

• 
  Въвеждане на съвременно здравно образование и възпитание като предмет в учебните програми;
  
• 
  Разработване на национална стратегия за образование сред малцинствените групи;
  
• 
  Формиране на държавна политика за приобщаване на децата към спорт, творчество и изкуство;
  
• 
  Изграждане на система за каталогизиране на художествени произведения и исторически ценности.
  

Превенцията на терористичните действия на територията на страната цели: създаване на правни, организационно-управленски, разузнавателни и материално-технически предпоставки в съответствие със стандартите на ООН, Европейския съюз и НАТО за недопускане, своевременно разкриване и предотвратяване на подготовка или опити за терористична дейност на територията на Република България; оптимизиране на структурите и организацията на дейността на службите за противодействие на тероризма и подобряване координацията, взаимодействието и обмена на информация между тях; подпомагане и съдействие на световната антитерористична коалиция за борба с международния тероризъм; засилване контрола върху изпълнението на задълженията от юридически и физически лица, произтичащи от поетите задължения на Република България по международните договори и конвенции в областта на наркоразпространението, разпространението на конвенционалните оръжия и оръжията за масово унищожение.

Изпълнението на така поставените цели изисква решаването следните задачи: обезпечаване на надеждна охрана на държавната граница и ефективен контрол на ГКПП включително със средствата на визовата система на Република България; засилване контрола върху общоопасните средства, организацията и ефективността на охраната на обектите със стратегическо и жизненоважно значение, дипломатическите и чуждестранните представителства; интензифициране на контрола върху разпространението на оръжия, стоки и технологии с възможна двойна употреба, включително чрез пресичане на т.нар. неосезаеми трансфери за предаване на техническа информация чрез Интернет или други средства за комуникация и обмен на информация; недопускане използването на територията на страната от чуждестранни и международни терористични организации и разкриване на евентуални опити за установяване на контакти и използване на организирани престъпни групи; законово регламентиране и изпълнение на мерки срещу финансирането на тероризма; осъществяване на ефективно взаимодействие с чуждестранни специализирани и полицейски служби за противодействие на тероризма; придобиване на изпреварваща информация за планове, цели и намерения на групи и лица в международен и вътрешен аспект, потенциални извършители на терористични действия; реализация на комплексна система от мерки за подобряване на физическата сигурност в БА в процеса на структурна реформа и недопускане кражба на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и общоопасни средства; подобряване на контрола върху чуждите граждани от рисковите държави и обмена на информация с международните компетентни органи за чужди граждани, желаещи да получат виза за влизане в Р България; усъвършенстване на координацията, взаимодействието и обмена на информация между службите за сигурност и обществен ред.
5.Ограничаване на организираната престъпност³⁵

Ограничаването на организираната престъпност цели да бъдат въведени необходимите стандарти и критерии за пълноправна интеграция в европейските и другите международни полицейски структури; да не се допусне използването на територията на страната като транзитен пункт за международен трафик на наркотици, контрабанда на оръжие и боеприпаси, радиоактивни материали и културно-исторически ценности; да се противодейства на незаконния трафик на хора; да се въведат международноправните стандарти в областта на противодействието на трафика на хора, предвидени в Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора и особено жени и деца към Конвенцията, както и да се възприемат европейските правни стандарти в тази област чрез приемане на нормативни актове в българската правна уредба; да се ограничат икономическите възможности на организираните престъпни групировки; да се противодейства на механизмите, способите и дейностите за изпиране на пари и инвестирането им в реалната икономика.

• 
  Максимално ограничаване възможностите за действие на организираните престъпни групировки;
  
• 
  Изготвяне на проект на миграционен закон и изграждане на Национална миграционна служба;
  
• 
  Подобряване на организацията по популяризиране на дейността на правителството в борбата с незаконния трафик на хора;
  
• 
  Недопускане на износ на оръжие, ядрени и радиоактивни материали и стоки и технологии с възможна двойна употреба за ембаргови и “рискови” държави чрез изменение на нормативната база, касаеща външно-търговската дейност с тези стоки;
  
• 
  Разработване и реализиране на Национална стратегия за борба с наркотиците;
  
• 
  Създаване на Национално звено за оперативна информация в областта на наркотиците, което да подпомага работата на националните и международните институции, ангажирани с борбата срещу незаконния трафик на наркотици;
  
• 
  Ограничаване на възможностите за наркоразпространение в страната, особено в зоните на учебните заведения;
  
• 
  Повишаване на резултатността при разкриване и пресичане на международни канали за трафик на наркотици, организирани от чужди и български граждани.
  

• 
  Създаване на структури за борба с организираната престъпност в съответствие със стандартите на Европейския съюз;
  
• 
  Хармонизиране на националното законодателство с европейските стандарти в областта на борбата с незаконния трафик на чужди граждани с цел регулиране на миграционния процес и оптимално улесняване свободното придвижване на българските граждани в Европа;
  
• 
  Активизиране на международното сътрудничество за обмен на информация между специализираните полицейски служби на съседни държави и страните от ЕС за съвместна борба по организираните трансгранични канали за нелегално привеждане на хора през държавните граници;
  
• 
  Създаване на условия въз основа на двустранни споразумения за сътрудничество за трансгранично наблюдение и преследване съгласно критериите и изискванията на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение, с оглед на бъдещото членство на България в ЕС;
  
• 
  Усъвършенстване на граничните преходи по критериите на ЕС. Осигуряване сигурността на полетите и въздухоплавателните средства;
  
• 
  Преоборудване на корабната техника и въвеждане на нови корабни единици за охрана и контрол на границата, морските пространства и вътрешните водни пътища;
  
• 
  Повишаване на ефективността на сътрудничеството между органите на министерството на вътрешните работи и Агенция “Митници” за пресичане на контрабандата на акцизни стоки;
  
• 
  Създаване на организация за подобряване на информационния обмен между министерството на вътрешните работи, финансовите, данъчните и други контролни органи;
  
• 
  Предприемане на превантивни мерки от социален и образова-телен характер за ограничаване и предотвратяване на нелегалния трафик на хора;
  
• 
  Осигуряване на защита и помощ на жертвите от трафика на хора и взаимодействието между държавните и общинските органи и неправителствените организации за формирането на национална политика в тази област³⁸;
  
• 
  Подобряване на взаимодействието между специализираните органи на министерството на вътрешните работи и работещите в областта на незаконния трафик на хора неправителствени организации;
  
• 
  Разработване на проект за изменение и допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс с цел регламентиране на контролираните доставки като способ за събиране и проверка на доказателства;
  
• 
  Разширяване и задълбочаване на обмена на информация и взаимодействие със специализираните международни структури за борба с трафика и разпространението на наркотици;
  
• 
  Намаляване на злоупотребата с наркотични вещества;
  
• 
  Активизиране на работата по разкриването на международни и вътрешни канали за изготвяне, разпространение и използване на фалшиви парични знаци и електронни разплащателни средства;
  
• 
  Оптимизиране на организацията за ефективен контрол на вноса на пиратски продукти на интелектуалната и индустриалната собственост.
  

• 
  Създаване на условия на основата на двустранни споразумения за сътрудничество за трансгранично наблюдение и трансгранично преследване съгласно критериите и изискванията на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение с оглед на бъдещо членство в ЕС.
  

Тази мярка цели: приемане и прилагане в областта на изпирането на пари на международните конвенции, споразумения и препоръки; уеднаквяване на наказателното и наказателно-процесуалното законодателство по отношение прането на пари със законодателството на страните-членки на ЕС; присъединяване към усилията на страните-членки на ЕС за осигуряване на ефикасно и прозрачно сътрудничество с офшорни зони в трети страни с цел предотвратяване използването на корпорации и фирми за укриване и пране на пари от престъпна дейност; ограничаване на финансовите, икономическите и високотехнологичните престъпления; засилване на сътрудничеството и обмена на информация между институциите по отношение на прозрачността на финансовите сделки, откритостта на корпоративните образувания и извършването на съмнителни сделки.

За да бъдат изпълнени така формулираните цели предстои да бъдат решени следните задачи:

В краткосрочен план:

• 
  Привеждане на Наказателния кодекс в пълно съответствие с Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 1995 г. и Конвенцията на СЕ за киберпрестъпността от 2001 г.;
  
• 
  Осигуряване на законови възможности за разширяване правомощията на полицията в процеса на разследване на престъпленията;
  
• 
  Разработване на предложения за изменение и допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс на Република България с оглед нуждите на полицейските органи по разкриването, разследването и документирането на престъпни деяния в локални и мрежови компютърни системи (извършване на оглед, претърсване и изземване на компютри и устройствата към тях, на информационни носители и данни и др.).
  

• 
  Привеждане на националното законодателство във финансовата и икономическата сфера и в областта на високите технологии в съответствие със законодателството на ЕС;
  
• 
  Защита на икономическите интереси на държавата и частния бизнес във всички области на обществено-икономическия живот. Активизиране на противодействието срещу престъпната дейност и неправомерното придобиване на активи от националната икономика в хода на приватизацията и следприватизационния период;
  
• 
  Създаване на контактен център за сътрудничество с органите на Европейската служба за предотвратяване на измамите (OLAF);
  
• 
  Ограничаване и недопускане на финансови и икономически престъпления, ползвани като инструмент за неправомерно изтегляне на финансови ресурси от финансовокредитни и застрахователни институции;
  
• 
  Създаване на национална система за обмен и анализ на сигнали относно пране на пари и конфискуването на облагите от престъпна дейност;
  
• 
  Въвеждане на законови регламенти, позволяващи конфискация на облаги от престъпна дейност, без значение дали има открит извършител;
  
• 
  Присъединяване към инициативите на ЕС по отношение прането на пари по Интернет и чрез средствата за електронно плащане.