Анализ на предприсъединителната програма на Република България към Европейския съюз

От особена важност е възприемането на правилата на ЕС, прилагани в рамките на Общата система за преференции – GSP. Това е сериозна задача, която не е само от компетенциите на митническата администрация, а е и начин за прилагане на външотърговската политика, която съществено се различава от тази на Евросъюза.

Дейността по митническите облекчения е насочена към администриране на случаите, при които се допуска освобождаване на вноса на стоки от заплащане на дължимите митнически сборове. В по-голямата си част това законодателство е хармонизирано с европейското, като случаите са правно регламентирани в международни договори, конвенции и двустранни или многостранни споразумения.

Съгласно изискванията на европейското законодателство преференцията при внос на автомобили от инвалиди трябва да бъде премахната най-късно до датата на присъединяването, като тази дейност следва да се отнесе към компетенциите на социалните структури.

Като резултат от непрекъснато увеличаване на въвежданото ново митническо законодателство нараства риска от допускането на пропуски и грешки в практиката. В страните от ЕС този проблем е решен с въвеждането на инструмента ТАРИК, съдържащ в кодиран вид почти цялото общностно законодателство – всички прилагани тарифни и нетарифни мерки, с възможност там, където това е допустимо и при спазване на аналогичен подход, допълване с мерки на националното законодателство. Този инструмент следва да бъде напълно интегриран в Митническата информационна система на България по начин, изцяло съвместим с европейския информационен продукт. Вместо това да е функция на отделно митническо учреждение или инспектор, ТАРИК поема отговорността по пълнотата на прилагане, тълкуване, интегриране и кодифициране на множеството от законодателни актове, обуславящи общата митническа политика. Изграждането на системата е и радикална стъпка към пълна прозрачност на действията на митницата.

В областта на Общата селскостопанска политика се предвижда създаването на нормативна уредба и ресурсно обезпечаване на граничния контрол, свързан с прилагането на разпоредбите и мерките по изпълнението на нормативната уредба¹³⁰.

Предвижда се и въвеждането на митническа счетоводна система, която да е напълно хармонизирана със счетоводните изисквания на ЕС за счетоводно регистриране и контрол на собствените ресурси на общия бюджет на Европейската общност при присъединяването към ЕС.

Наложително е и разработването на нормативна база за проверки от Европейския съюз и Европейската сметна палата. Българската митническа администрация (БМА) трябва да гарантира, че развитието и прилагането на стратегия за събиране и управление на приходите ще даде възможност националните и европейските митнически приходи да бъдат акуратно събирани, отчитани, изплащани, докладвани и проверявани в национален и европейски мащаб. БМА се включва в изпълнението на критериите на ЕС в 13 области, посочени от Европейската комисия (митническите “План-програми”) като стремежът тя да се развива в това направление е изразен в приетата Национална стратегия за подготовка на БМА за присъединяване към Европейския съюз и програмата за изпълнението й.

Като цяло БМА трябва да разполага с цялото необходимо оборудване за развитие на непосредствени и ефикасни операции за митнически контрол на пристанищата, летищата и земните граници и във вътрешността, способен да улесни потока от законни пътници и търговия, като осигурява събиране не само националните и европейски приходи, но и социалната защита на националните и европейски граждани. От своя страна това предполага¹³¹:

• 
  Висококачествено оборудване и средства за изпитания, контролни и изпитващи устройства, радио и телекомуникационни устройства и други инструменти и оборудване, позволяващи по-високо ниво на изпитване на превозни средства и товари, специализирано оборудване срещу укрити нелегални стоки и, при нужда, оборудване за нощно виждане и топлинно засичане;
  
• 
  Развиване на одиторски контрол след митническото освобождаване. Развитие на сътрудничество на политическо и оперативно ниво между различните агенции, работещи по границите и вътре в страната и насърчаване на международното сътрудничество между митническите услуги;
  
• 
  Създаване, развитие използване и редовно преразглеждане на системите за разследване и информация в подкрепа на Граничния и вътрешен контрол.
  
• 
  Създаване, развитие, използване и редовно преразглеждане на профила на риска, със специален акцент върху икономическата ситуация във въпросния регион за всеки пункт, където се упражнява митнически контрол. Подбор за митническа проверка, основан на точен анализ на съдържащия се риск.  
  

През май 2003 г.¹³² е приет актуализиран вариант на Партньорство за присъединяване. Целта на документа Партньорство за присъединяване е да подпомогне българските власти в усилията им да удовлетворят критериите за присъединяване. Той обхваща в подробности приоритетите за подготовка за присъединяване, по-специално изпълнението на acquis и съставлява основата за програмиране на предприсъединителната помощ от фондовете на Общността, такива като програмата ФАР.

Документът Партньорство за присъединяване последва два по-ранни документи, план за действие и пътна карта¹³³. Целта на плана за действие, приет през 2002 г. е съвместно да се определят стъпките, необходими на България, за да постигне подходящо ниво на административен и съдебен капацитет в момента на присъединяване; той служи и като инструмент, за да се насочи помощта на Европейския съюз в тези области. Както е обявено в Стратегическия доклад на Комисията от 2002 г., планът за действие е допълнен с пътна карта, която дава не толкова подробна, но по-дългосрочна перспектива. Пътната карта е разработена в тясно сътрудничество с България и е приета през ноември 2002 г. Тя посочва основните стъпки, които трябва да се предприемат за да бъде готова за членство, като се обхваща целия период до присъединяването, с особен акцент върху административния и съдебния капацитет, необходими за изпълнение на acquis, както и върху икономическата реформа. По отношение на главите по acquis, пътната карта посочва мярка за сравнение, спрямо която може да се наблюдава напредъка. Тези въпроси са допълнително прецизирани в осъвременения вариант на Партньорство за присъединяване.

България започва да работи по приоритетите, определени в осъвременения вариант на Партньорство за присъединяване. Като цяло, е постигнат напредък, но все още са необходими значителни усилия, за да се изпълнят задачите, предвидени за периода 2003-2004 г. За редица от тези приоритети, правителството ще се ползва от помощта по линията на програмата ФАР, тъй като проекти, пряко свързани с тези приоритети са включени в програмата ФАР за 2003 г.

По отношение на политическите критерии, България продължава реформите в ключови области като публичната администрация и съдебната система с цел да се укрепи демокрацията и върховенството на закона. Вниманието трябва да бъде съсредоточено върху изпълнението на съответните стратегии и плановете за действие към тях и върху изпълнението на законодателството. Въпреки, че може да се отчете допълнителен напредък в изпълнение на приоритетите по отношение на правата на човека и закрилата на малцинствата, все още са необходими усилия.

България върви напред в изпълнението на приоритетите, определени в осъвременения вариант на Партньорство за присъединяване по отношение на икономическите критерии. Добър напредък е постигнат в структурните реформи, включително намаляването на държавните помощи и увеличаване на ролята на частния сектор чрез приватизацията, положителното развитие на банковия сектор и някои подобрения в регулаторната среда. Все още обаче има редица области, в които са необходими допълнителни усилия, включително и особено за ускоряването на регулаторните процедури за сектора на стопанската инициатива, преструктурирането и либерализирането на мрежовите индустрии и подобряването на ефикасността и качеството на системата за обучение¹³⁴.

1. 
   Българска национална доктрина „България през двадесет и първия век”, БАН, София, 1997 г.
   
2. 
   Беров, Л., „Стопанска история”, Планета 3, София, 1999 г.
   
3. 
   Генов, Г., Е. Панушев „Европейско политическо сътрудничество”, ИК Албатрос, Варна 1999 г.
   
4. 
   Георгиева, Е., „Европейска икономическа интеграция”, София, 2000 г.
   
5. 
   Гербер, Й. „Европейската военна икономика и глобализация”, 2001 г.
   
6. 
   Годишна национална програма 2002–2003 за изпълнение на плана за действие за членство в НАТО
   
7. 
   Данъчна политика 2003 – 2005 година, Министерство на финансите
   
8. 
   Димов, О., „Европейски митнически контрол”, ИК Рацио 90, София, 2000 г.
   
9. 
   Динков, Д., „Европейска интеграция”, ИСК при УНСС, София 2002 г.
   
10. 
    Енергийна стратегия на Република България 2002 г. – Министерство на енергетиката и енергийните ресурси
    
11. 
    Закон за изменение и допълнение на валутния закон (Обн. в ДВ, бр.60/2003 г.)
    
12. 
    Закон за омбудсмана (Обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г., в сила от 1.05.2004 г.)
    
13. 
    Закон за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), (обн. ДВ, бр. 46, 20.05.2003 г., изм. бр. 109, 16.12.2003г., в сила от 1.01.2004 г.)
    
14. 
    Закон за Министерството на вътрешните работи, (обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ от 7.03.1998 г. - бр. 29 от 13.03.1998 г.; посл. изм., бр. 26 от 21.03.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 95 от 28.10.2003 г.)
    
15. 
    Закона за данъка върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., посл. изм., бр. 53 от 22.06.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)
    
16. 
    Закон за енергетиката (Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., изм., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.)
    
17. 
    Закон за енергийната ефективност (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.)
    
18. 
    Закон за митниците, (Обн. ДВ, бр. 15/6.02.1998, последно изм. бр. 63/01.08.2000, доп. бр. 38/11.05.2004 г.)
    
19. 
    Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, (Обн. ДВ, бр. 102/21.11.1995, изм. и доп. бр. 75/02.08.2002 г.)
    
20. 
    Закон за защита на класифицираната информация, (Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г., попр., бр. 5 от 17.01.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г.)
    
21. 
    Закон за Консултативен съвет за национална сигурност, (Обн., ДВ, бр. 13 от 11.02.1994 г.)
    
22. 
    Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., посл. изм. и доп., бр. 95 от 28.10.2003 г.)
    
23. 
    Закон за специалните разузнавателни средства, (Обн., ДВ, бр. 95 от 21.10.1997 г., посл. изм., бр. 17 от 21.02.2003 г.)
    
24. 
    Иванов, Т., Г. Кендеров, „Икономическата подготовка на страната за отбрана”, изд. “Стопанство”, София, 1998 г.
    
25. 
    „Икономиката на България, юли 2004 г.” - Доклад на центъра за икономическо развитие
    
26. 
    Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г.)
    
27. 
    Месечни информационни бюлетини на БНБ за 2003 г.
    
28. 
    Месечни информационни бюлетини на БНБ за 2004 г.
    
29. 
    Национален план за икономическо развитие на България 2000 - 2006 г.
    
30. 
    Национален план за действие по заетостта приет 29.10.2002 г.
    
31. 
    Национална стратегия за противодействие на корупцията – октомври 2001 г.
    
32. 
    Национална стратегия за противодействие на корупцията, приета с Решение №671/01.10.2003 г.
    
33. 
    Национална стратегия за противодействие на престъпността 2001 г.
    
34. 
    Обща европейска отбрана: икономически аспекти, Изд. “Стопанство”, София, 1998 г.
    
35. 
    Позиция за преговори на Република България по Глава 25 „Митнически съюз”
    
36. 
    Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи
    
37. 
    Правилник за прилагането на Закона за митниците, (Обн. ДВ, бр. 149/17.12.1998, последно изм. и доп. бр. 94/24.10.2003 г.)
    
38. 
    Предприсъединителна икономическа програма за 2002 г., Агенция за икономически анализи и прогнози, август 2002 г.
    
39. 
    Предприсъединителна икономическа програма (2003 – 2006 г.), Агенция за икономически анализи и прогнози, август 2003 г.
    
40. 
    Предприсъединителна икономическа програма на България, май 2004 г.
    
41. 
    Програма за повишаване събираемостта на приходите в бюджета на Република България
    
42. 
    Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване 2002 г.
    
43. 
    Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване 2003 г.
    
44. 
    Решение на Съвета 2003/396/ЕС от 19 май 2003 г. относно принципите, приоритетите, междинните цели и условията, съдържащи се в Партньорство за присъединяване с България (Официален вестник на Европейските общности L 145, 12.6.2003 г.)
    
45. 
    Сборник статии, “Основно за ЕС”, СУ “Св. Климент Охридски”, 1998 г.
    
46. 
    Славков, Б., „Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, изд. „Тракия-М”, София, 2001 г.
    
47. 
    Стойчев, С., „Конституционно право”, Сиела, София, 2002 г.
    
48. 
    Стратегия за развитие на промишлеността на република България за периода 2000-2006 година
    
49. 
    Стратегия за социалната политика – декември 2002 г.
    
50. 
    Стратегически план на българската данъчна администрация – декември 2002 г.
    
51. 
    Съобщение от Комисията до Съвета и Европейския парламент - Пътни карти за България и Румъния, 13 ноември 2002 г. (СОМ/2002/624 окончателно).
    
52. 
    Хубенова-Делисивкова, Т., Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми, София, ИК “Стоилов”, 2003 г.
    
53. 
    „The European Union and World Trade”, European Commission, Brussels, Luxembourg, 1995 г.
    
54. 
    Europe from A to Z. Guide to European Integration”, Luxembourg, 1997 г.
    
55. 
    Molle, W., „The Economics of European Integration”, Ashgate, Cambridge University Press, 1997 г.
    
56. 
    Treaty on European Union, 1992, Article 28
    

57. 
    www.mvr.bg – официален сайт на Министерството на вътрешните работи
    
58. 
    www.priv.gouvernment.bg – официален сайт на Агенцията за приватизация
    
59. 
    www.minfin.bg – официален сайт на Министерството на финансите
    
60. 
    www.mzgar.gouvernement.bg – официален сайт на Министерството на земеделието и горите
    
61. 
    www.mi.gouvernement.bg – Министерство на икономиката
    
62. 
    www.customs.bg – официален сайт на агенция „Митници”
    
63. 
    www.europa.eu.int – официален сайт на Европейския съюз
    
64. 
    www.nsi.bg – официален сайт на Националния статистически институт