Бъдещи реформи в областта на преките данъци съгласно изискванията на Директива 90/435/ от 23 юли 1990 г. и Директива 90/434/ЕЕС от 23 юли 1990 г

В отговор на поставените изисквания на Европейския съюз към провежданата от Република България данъчна политика Министерството на финансите предвижда бъдещи промени в облагането на с корпоративни данъци. Във връзка с това се въвежда данъчно облекчение под формата на по-ниска ставка по данък печалба от 15% през 2004 г., за фирми инвестиращи в райони с висока безработица⁷³.

От това данъчно облекчение ще се възползват, както нововъзникнали предприятия, така и вече съществуващи такива. За да ползва предвиденото данъчно облекчение, фирмата следва да отговаря едновременно на няколко условия, които се изразяват в:

• 
  Да е инвестирала не по-малко от 80% от общия размер на инвестициите в дълготрайни материални активи: сгради, съоръжения, машини, производствено оборудване, транспортни средства (без автомобили),
  
• 
  Да попада в районите с висока безработица;
  
• 
  Нововъзникналите фирми (през годината) да са наели лица по трудови правоотношения. Съществуващите фирми да са увеличили средногодишния брой на персонала с не по-малко от 10% спрямо предходната година. Най-малко 80% от заетите да имат постоянен адрес в района с висока безработица.
  

Предложената мярка цели създаването на предпоставки за насърчаване на инвестициите и създаване на нови работни места в районите с висока безработица. В резултат на по-ниската данъчна ставка ще бъде освободен ресурс, който ще може да бъде реинвестиран в дейността на фирмите.

Министерството на финансите предвижда и съществени промени и в амортизационната политика. Те ще са в посока увеличаване на годишните амортизационни норми за различни групи активи, което ще бъде съпроводено с опростяване на прилаганите методи за амортизация. За данъчни цели ще се прилага досега утвърдения метод на линейна амортизация на активите, а сега съществуващите методи на ускорена амортизация ще отпаднат.

Самото увеличаване на амортизационната норма представлява ускорена амортизация, тъй като ще позволи на фирмите да амортизират активите си за по-кратък срок, който максимално ще се доближи или ще бъде по-кратък от икономическата им амортизация (фактическия срок на използване).

В същото време се установява: увеличаване на годишната амортизационна норма на компютри и софтуер от 20% на 50% (към момента при ускорена амортизация годишната амортизационна норма е максимум 30%); увеличаване на годишната амортизационна норма на активите от група ІІ – машини, производствено оборудване, автомобили и апаратура от 20% на 30%; увеличаване на годишната амортизационна норма на активите от група ІІІ – транспортни средства, покритие на пътища и самолетни писти от 8% на 10%.

Не бива да се пропуска и факта, че от 2004 година е въведена промяна в разпоредбите за коригиране на финансовия резултат при формиране на облагаемата печалба съгласно Международните счетоводни стандарти. С приемането на международните счетоводни стандарти (в сила от 2003 г. за банки, застрахователни, инвестиционни, осигурителни предприятия и др. и задължителни за всички останали предприятия от 2005 г.) и прилагането на новите текстове по реда на преобразуването на финансовия резултат, в сила от 2002 г., се прецизират точните правила при определяне на финансовия резултат, подчинени на принципа на равнопоставеност при данъчното облагане на фирмите, както и същевременно гарантиране на приходите в бюджета.

С цел хармонизирането на българското данъчно законодателство с европейското и в отговор на поставените изисквания за членство в Европейския съюз ще бъдат прецизирани и разпоредбите и преструктурирани законовите текстове.

Това се изразява в уточняването на текстовете за реда за приспадане на загуби и определяне на точни критерии за ползване на данъчното облекчение при пренасянето на загуби, в различните случаи /при промяна на собствеността на фирмата, при преобразуване чрез вливане, сливане, отделяне и разделяне/.

В същото време ще се създадат и обособят специални разпоредби, относно данъчния статут и данъчното облагане на финансовите институции (пенсионните фондове и дружества, банки, застрахователни и инвестиционни дружества) в отделна глава на Закона за корпоративното подоходно облагане, предвид специфичната им дейност.

Гореизложените предложения се правят с цел създаването на ясна законодателна база и улесняване приложението на данъчните закони от бизнеса.
Транспониране на общата данъчна система за компаниите в различни държави при сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замяна на дялове⁷⁶

Предвид предстоящото членство на страната в европейските структури се предвижда и подготовка за постепенно транспониране на общата данъчна система, прилагана за компании в различни държави членки при сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замяна на дялове и общата система за облагане, прилагана при компаниите – майки и дъщерните фирми от различни страни членки. Тук следва да бъдат отбелязани и инициативите, отнасящи се до освобождаване от облагане с данък, дивидента получен от чуждестранна компания, когато тя притежава повече от 25% дял от собствения капитал в местна компания.

Конкретното предложение за данък върху дивидента е за улесняване работата на инвеститорите и тяхното насърчаване. Този данък много лесно в момента се избягва като инвестициите се правят чрез фирми регистрирани в страни, с които България има спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, за които този данък е 0%.
Специфично данъчно облагане на инвестиционните дружества

По отношение на инвестиционните дружества се обсъжда въвеждането на специфично данъчно облагане на инвестиционните дружества. Проекта предлага възможността да не се облага с данък, печалбата реализирана от инвестиционно дружество, а да се облага с данък само дивидента получен от акционерите му. Целта е да се постигне равнопоставеност между лицата решили да инвестират пряко в ценни книжа и тези решили да диверсифицират риска, чрез закупуване на акции от инвестиционно дружество.

Основният мотив за така направеното предположение е избягването на двойното облагане на печалбата на инвестиционни дружества произлизаща от търговия с акции.

Бъдещи реформи, отнасящи се до косвените данъци
Предстоящи промени засягащи Данъка върху добавената стойност

С цел облекчаването на прилагането на ЗДДС се предвижда прехвърлянето на предприятие, което към настоящия момент се счита за освободена доставка по ЗДДС да не се третира като доставка на стоки, не по-късно от 01.01.2004 г⁷⁷.

Направеното предложение цели улесняване на работата на бизнеса и уеднаквяване на прилагането на ЗДДС за всички видове доставки, независимо от причината за тяхното възникване.

Предвидено е и намаляване на срока на възстановяване на данъчния кредит. През 2001 г. и 2002 г. срокът за възстановяване е намален, съответно, от шест на четири месеца и от четири на три месеца. На този етап от развитието на данъчната администрация като структура и функции, се смята, че това е оптималният срок за възстановяване на данъчния кредит.

Промените в срока за възстановяване на данъчния кредит всяка година затрудняват администрирането, свързано със застъпване на режимите и капацитета на данъчната администрация да извърши качествени данъчни ревизии. Към днешна дата намаляването на срока би създало значителни проблеми при ревизиите, тъй като ще се увеличи техния брой без съответното увеличаване на капацитета на данъчната администрация.

През периода 2004-2005 ще се разгледат възможностите за допълнително постепенно намаляване на срока за възстановяване на ДДС, като това ще бъде съобразно с капацитета на данъчната администрация и резултатите от функционирането на “ДДС сметката”.

Намалението на срока за възстановяване на ДДС води до възможността фирмите по-рано да разполагат с дължимия им от бюджета паричен ресурс, като по този начин ще се намалят алтернативните разходи на паричния ресурс.

Предстоящи промени засягащи акцизите

По отношение на изискванията на европейския съюз във връзка с хармонизиране на акцизните ставки следва да се посочи, че ще се извършат следните дейности⁷⁸:

• 
  Увеличаване на акциза на без оловния бензин: с октаново число по-малко от 98 от 350 лв./тон на 400 лв./тон; с октаново число 98 и повече от 550лв./тон на 600лв./тон;
  
• 
  Увеличаване на акциза на газьола за задвижване от 165 лв./тон на 220 лв./тон;
  
• 
  Преминаване от облагане на лв./тон в лв./1000л. за керосина, газьол и бензин;
  
• 
  Увеличаване на акциза на керосина от 260 на 330 лв. за 1000 литра;
  
• 
  Отделяне на керосина за промишлени цели при облагането с акциз и облагане с 260лв. за 1000 л;
  
• 
  Въвеждане маркиране на керосина за индустриални цели;
  
• 
  Увеличаване на акциза на втечнен нефтен газ и метан предназначен за задвижване от 120 на 160 лв. за тон; отделяне на втечнения нефтен газ и метан предназначен за индустриални цели и облагане с акциз в размер на 120лв./тон;
  
• 
  Увеличаване на акциза за цигари с филтър от 0,002 лв. за 1 къс + 40% от продажната цена на 0,004 лв. за 1 къс + 43,5 % от продажната цена;
  
• 
  Трансформация на пътната и еко-таксата на безоловния бензин и газьола в акциз;
  
• 
  Преминаване към единна ставка за безоловния бензин;
  
• 
  Увеличение на акциза за спиртни напитки от 0,05 лв. на 0,075 лв. за алкохолен градус;
  
• 
  Увеличение на акциза на пивото от 1,05 на 1,5 лв. за хектолитър градус Плато.
  

Следва да се подчертае, че в преговорната си позиция по глава 10 “Данъчна политика”, депозирана на 30.04.2001 г. в Междуправителствената конференция за присъединяване на Република България към ЕС, е отправено искане за 5 годишен преходен период за достигане на минималните нива на акцизните ставки за цигарите, спиртните напитки, бензина и газьола, предназначен за задвижване⁷⁹.

Като основни допускания за външната среда, на които се базира количественият макроикономически сценарий, са възприети тези на Европейската комисия и Международния валутен фонд⁸¹ за развитието на световната икономика.

В предприсъединителната икономическа програма за периода 2003 – 2006 г. е заложен реалният растеж на БВП над 5% средногодишно. Необходимо е да се посочи, че тук няма съществени промени спрямо сценария, представен в Предприсъединителната икономическа програма за 2002 г., тъй като измененията във външната среда и предлаганата икономическа политика не се очаква да повлияят по различен начин върху националните баланси.

От страна на търсенето промените на показателите спрямо Предприсъединителната икономическа програма за 2002 г. са незначителни и произтичат от актуализацията на външните допускания за международната обстановка. Основен фактор на растежа през 2003 г. е вътрешното търсене, като инвестициите продължават да нарастват с изпреварващ темп спрямо този на останалите компоненти и след това. Последното е обусловено от сравнително ниския относителен дял на инвестициите в БВП в сравнение с другите присъединяващи се към Европейския съюз страни, едновременно с разпознатата от частния сектор необходимост за повишаване на конкурентоспособността и технологичното преоборудване на българската икономика в дългосрочен план. Заложено е приносът на инвестициите в реалния растеж да бъде в диапазона около 1.5-2% годишно. Външното търсене се очаква да започне да се възстановява в периода 2004-2006 г., предвид прогнозите за растежа на световната икономика и на страните-членки на Европейския съюз.

Предполага се, че потреблението ще има устойчив растеж от порядъка на около 4% годишно през периода 2004 – 2006 г., предвид очаквания реален растеж на доходите. Той ще остане по-нисък от този на БВП, а неговият принос в растежа на БВП ще варира в границите на 3-3.5%, поради големия дял на потреблението в структурата на БВП. Основната част от приноса ще се дължи на частното потребление. То ще нараства средногодишно с над 4.5%, следвайки увеличението на обема на потребителски кредити и разполагаемия доход. Правителственото потребление ще расте с относително по-нисък темп (2-3%) от този на БВП през периода 2004 – 2006 г.. Неговият относителен дял в БВП ще продължи да се свива – до около 16% от БВП, поради следваната от правителството политика към балансиране на бюджета едновременно с намаляване на данъчната тежест.

Следва да се подчертае, че от страна на предлагането се запазват прогнозите, направени в Предприсъединителната икономическа програма за 2002 г. за устойчив дял на БДС в БВП (около 88%), тъй като по-добрата събираемост на данъците неутрализира ефекта от изпреварващия растеж на добавената стойност във високотехнологичните сектори. С най-голям принос в растежа на БВП от страна на предлагането ще останат услугите (2.5-3% средногодишно), като техният относителен дял в БДС ще стане стабилен около 60%. Постепенното възстановяване на външното търсене, което подпомага най-вече отраслите “Хотелиерство и ресторантьорство” и развитието на отрасловите групи “Финанси, кредит и застраховки”, “Търговия” и “Съобщения” обуславя високият средногодишен реален растеж на услугите с над 6%⁸².

Тенденциите, описани в Предприсъединителната икономическа програма за 2002 г. за промишлеността и строителството се очаква да се запазят, като дяловете им в БДС достигнат съответно 24.5% и 4.6%. Очакваният реален растеж в секторите е висок – около 6% средногодишно. Високият растеж в промишлеността се обуславя от доброто развитие на експортноориентирани отрасли, като нейният принос в растежа на БВП ще бъде около 1.5%. Реалният растеж на селското стопанство ще бъде относително по-нисък – около 3% годишно при “средни климатични условия”, поради бавните темпове на растеж на инвестициите в сектора. В резултат на това, приносът му в растежа на БВП ще бъде около 0.3%, а делът на сектора в БДС ще продължи да намалява до 11.5% в края на 2006 г.

През периода 2003 – 2006 г. се очаква запазване на относително постоянна тенденция на увеличаване на заетостта и респективно намаление на безработицата. Може да се смята, че производителността на труда в българската икономика ще продължи да нараства, тъй като нарастването на заетостта е значително по-ниско от това на БДС. Запазването на темповете на икономическия растеж от последните години и продължаващото прилагане на активните мерки на пазара на труда ще са основните фактори за тази тенденция. Заложен е ръст на заетите с темп между 1.2 и 1.6% през 2003 – 2006 г., за което ще допринесе и политиката за поддържане на макроикономическа стабилност и ограничаване на бариерите пред частната инициатива. Частният сектор ще продължи да разкрива нови работни места и ще привлича освободената работна сила от преструктуриращия се обществен сектор. Допълнително влияние за повишаване на заетостта през периода 2003-2006 г. ще има и активизирането на мерките за насърчаване на заетостта. Очаква се обаче увеличение на броя на съкратените от работа лица през следващите години, тъй като забавянето на някои от големите приватизационни сделки през 2002 г. отложи процеса на оптимизация на заетостта в някои области от обществения сектор. Независимо от това, безработицата ще спадне до около 14% през 2006 г.

През 2002 г. ръстът на реалната работна заплата изпреварва този на производителността на труда⁸³, като тази тенденция се запазва и през 2003 година. За цялата 2004 г. се очаква темповете на растеж на двата показателя да се изравнят, а през 2005 г. и 2006 г. ръстът на производителността на труда ще изпреварва този на реалната работна заплата, което ще се отрази благоприятно върху конкурентоспособността на българската икономика. Така в средносрочен аспект ще се наблюдава сближаване на динамиката на двата показателя.

В Предприсъединителната икономическа програма 2003-2006 г. са представени основните характеристики на икономическия модел на инфлацията в България.. Следва да се отбележи, че за периода 2003 – 2006 г. се очаква корекциите в административните цени да продължават да играят основна роля за покачване на общото равнище на цените. Разчетите за влиянието им върху общата инфлация са представени в следващата таблица. Те не се различават от прогнозите в Предприсъединителна икономическа програма за 2002 г., въпреки че е направена актуализация в разчетите за повишаване на цените на електроенергията⁸⁴.

През периода 2003-2006 г. се очаква да продължи процесът на хармонизация на акцизните ставки в съответствие с договорения по вече затворената глава 10 “Данъчна политика” график, което ще доведе до покачване на общата инфлация на нива, описани в долната таблица.

Необходимо е да се подчертае, че в страната има политически консенсус по отношение на ангажимента да се запази системата на паричен съвет и фиксираното разменно съотношение (1 евро е равно на 1.95583 BGN) до приемането на страната за член на Европейския съюз и еврозоната. Основната цел на Българската народна банка за целия период до приемането на страната в Европейския икономически и валутен съюз ще продължи да бъде поддържането на стабилността на националната парична единица чрез провеждане на подходяща парична и кредитна политика. Поддържането на стабилна национална валута води до неинфлационна макроикономическа среда и е предпоставка за устойчив икономически растеж. По този начин се осигурява съответствие между целите на централната банка на България и целите на Европейската система от централни банки, определени в договора за основаване на ЕС⁸⁵.

По отношение на допустимите инструменти на паричната политика в условията на паричен съвет няма промяна спрямо Предприсъединителна икономическа програма за 2002 г. За периода до края на 2006 г. се очаква процесът на ремонетизация на икономиката да продължи, като паричното предлагане ще нарасне до около 12.4 млрд. евро, а брутните валутни резерви – 5 млрд. евро⁸⁶.

Движението на капитали е либерализирано. Българското валутно законодателство възприема общия принцип за свободно извършване на всички сделки между местни и чуждестранни лица. На 19 юни 2003 г. е приет Законът за изменение и допълнение на валутния закон от Народното събрание⁸⁷. С него режимът на предварителна регистрация в БНБ се заменя с изискване за последващо деклариране и се премахва разрешителният режим за износа на суми в наличност над 20 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута. Подобрява се системата за отчитане на статистическа информация за целите на статистиката на платежния баланс, външния дълг и международната инвестиционна позиция в съответствие с изискванията на Европейската централна банка и Евростат.

Според Агенцията за икономически анализи и прогнози през 2003 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се увеличава с около 200 млн. евро спрямо 2002 г. Нивото от 4.7% дефицит на текущата сметка спрямо БВП от 2002 г. е непроменено и през 2003 г., а в по-дългосрочен период (2004 – 2006 г.) се предвижда леко да намалява, като достигне около 3.5%. Очакванията за основния компонент на текущата сметка – търговското салдо на стоките – са за все по-голям дефицит в номинално изражение, като от 1 700 млн. евро през 2003 г. ще достигне до около 1 900 млн. евро през 2006 г.

Увеличаването на темповете на растеж на световната икономика и в частност на ЕС, което ще доведе до възстановяване на външното търсене. Това, заедно с подобряване на конкурентоспособността на българските стоки и продължаване на политиката на либерализация на търговията с ЕС, СТО, ЕФТА, ЦЕФТА и по двустранни споразумения, дава основания да се очаква значителен ръст на износа, който на годишна база в евро за периода 2004 – 2006 г. ще бъде 4-8%. В предприсъединителната икономическа програма (2003 – 2006 г.) е заложен ръст на износа в реално изражение с 4-5% годишно.

Заложеното реално увеличение на вноса на стоки за периода 2003-2006 г. се базира главно на предположенията за повишаване на потреблението и запазване на висок ръст на инвестициите в страната. В началото на 2003 г. високата цена на суровия петрол допринася съществено за увеличаването на стойността на вноса. Трябва да се отбележи, че темповете на внос на материали за експортно ориентираната промишленост са пропорционално свързани с ръста на българския износ.

През следващите три години се предвижда ръст от 5-7% годишно на приходите от туризъм (2004 – 2006 г), което ще има положителен ефект за намаляване на дефицита на текущата сметка, като очакванията са свързани главно с развитието на летния туризъм.

Международните лихвени равнища се очаква да останат сравнително ниски и през 2004 г., което ще благоприятства развитието по платежния баланс. Прогнозите са, че те ще започнат да се покачват през 2005 г., когато се очаква активизиране на световната икономика. Едно рязко покачване на международните лихви би представлявало риск за икономиката, поради възможно изтичане на капитали под формата на банкови депозити в чужбина и би увеличило лихвените плащания по външния дълг⁸⁸.

Притокът на текущите трансфери и в частност на средствата от предприсъединителните програми на ЕС ще се увеличи през 2004-2006 г.

За този период се очаква финансирането на дефицита по текущата сметка да се осигури от постъпления на преки чуждестранни инвестиции, включително приходи от приватизация, които ще възлизат на 700-1 000 млн. евро годишно.

Следва да се посочи, че за периода 2003 – 2006 г. приоритетна задача на правителството е да поддържа устойчиви публични финанси, за да осигури висок и стабилен икономически растеж, който съответно ще доведе и до повишаване стандарта на живот. В условията на валутен съвет фискалната политика е единственият гъвкав инструмент за запазване на макроикономическата стабилност, като важна предпоставка за реализиране на икономически растеж.

Конкретните мерки, които ще бъдат прилагани и в периода 2003-2006 г., ще бъдат насочени към създаване на условия за нарастване на инвестициите в частния сектор и увеличаване обема на износа. В тази връзка правителството се ангажира да работи за създаване на по-благоприятна бизнес среда. Тук се включват постепенно намаляване на данъчната тежест, развитието на инфраструктурата, преструктуриране и либерализация на естествените монополи, завършване на процеса на приватизация до 2005 г., както и насърчаване на малкия и среден бизнес. Предвижданите мерки подпомагат постигането на основната цел на България – създаване на условия за успешното присъединяване към ЕС.

Ограниченията, които стоят пред фискалната политика при постигане на набелязаните цели, са свързани най-вече със забавянето на реформите в определени области, което нарушава финансовата стабилност там и налага приспособяване за поддържането на макроикономическата стабилност. Като основен акцент в макроикономическата политика на страната се поставя запазване устойчивостта на платежния баланс. Това налага спазването на стриктна финансова дисциплина и балансиран бюджет, за да се избегне натиска върху националната валута при наличието на двойни дефицити. По тази причина фискалната политика в средносрочен план е насочена към постепенно постигане на балансиран бюджет. Същевременно така ще се постигне поддържане на първичен излишък за тригодишния период в рамките на 1.5-2.8% от БВП, което, заедно с номиналния растеж на БВП, ще спомогне за по-лесно управление на съотношението “държавен дълг-БВП”.

Правителството има намерение да ограничи държавната дейност в отраслите образование и здравеопазване за сметка на увеличаване дела на частния сектор в тях⁸⁹. Така ще се намали участието на държавата в икономиката и ще се позволи намаление на данъчната тежест в съответствие с данъчната стратегия до 2006 г. Структурните реформи в тези области обаче протичат по-бавно от предварителните оценки. Това създава напрежение върху разходната част на държавния бюджет и оттам не позволява да се направят в пълна степен предварително планираните понижения на данъчните ставки и представлява риск за държавния бюджет.

Друго ограничение за фискалната политика са общинските финанси. През 2000 – 2002 г. формулата за определяне на субсидиите за общините не се базира на добре обосновани принципи и е причина за недоволство от страна на кметовете. В резултат от това, общинските бюджети не могат да посрещнат всички необходими плащания и се генерират неизплатени разходи най-вече към топлофикациите и към системата на социалното осигуряване. От началото на 2003 г. е въведена нова система за общинско финансиране, приета с взаимното съгласие на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините. С тази система ясно се разграничават услугите, предоставянето на които е задължение на общините и тези, задължение на държавата. Определят се държавните дейности, които са делегирани за изпълнение от общините – образование и здравеопазване, а отпада отговорността на общините по финансиране на социалните помощи и поземлените комисии. Залагат се стандарти за финансиране на делегираните дейности според предварително зададени критерии, като държавата гарантира, че изцяло ще осигури това финансиране. Това ще става чрез преотстъпване на 100% от данъка върху доходите на физическите лица. За 35 общини с високи приходи от този данък приходите от него ще се споделят до размера на необходимото за финансиране на делегираните държавни дейности ниво. За общини с ниски приходи от данъка се предвижда обща допълваща субсидия, която да служи единствено и само за финансиране на делегираните дейности⁹⁰.

Необходимо е да се подчертае, че преструктурирането на икономиката, макар и с по-бавни темпове от предварителните очаквания, следва неотклонно утвърждаването на принципите на свободната конкуренция и ограничаване на държавната намеса в икономиката. Очакваните ефекти от това вече започват да се проявяват: повишена ефективност и конкурентоспособност на местните предприятия, ускоряване на икономическия растеж при запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на възможността на икономиката да абсорбира външните шокове, което е особено важно за нормалното функциониране на системата на валутен съвет⁹¹.

На 5 юни 2003 г. Министерският съвет одобрява актуализирания вариант на Националния план за икономическо развитие. Актуализацията на НПИР 2000-2006 г. може да се определи като полезна „стъпка” за самооценка на реформите досега, отчитане на промените във вътрешната и външната икономическа среда, идентифициране на важни икономически проблеми и дефиниране на многогодишни програми, които адресират тези проблеми. Процесът по актуализация на документа спомага за набелязване на коригиращи мерки с оглед започващия през настоящата 2004 г. програмен цикъл за периода след 2007 г.

След влизането в сила на Закона за държавните помощи на 20.06.2002 г. страната ни предприема редица мерки за привеждане на националното си законодателство в областта на държавните помощи в съответствие с това на ЕС. По-късно законовата рамка е допълнена с Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи, приет на 05.07.2002 и Наредба №6 за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи, приета от министъра на финансите на 25.07.2002 г. С правилника се уреждат различните видове хоризонтални помощи, условията една помощ да бъде допустима, условията за разрешаване, интензитета и методите за изчисляване на помощите. След изграждането на информационна система за наблюдение на държавните помощи, се очаква министърът на финансите да издаде методически указания на основание чл. 7, ал. 1 от наредбата, в които ще се дадат пояснения за функционирането на системата за наблюдение на държавните помощи.

Усъвършенстването на законовата рамка продължава с приемането на нов Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи на 26.06.2003 г. В него са включени правилата за т.н. “чувствителни отрасли”, както и разпоредби, свързани със спасителната помощ и помощите за преструктуриране.

В съответствие с приетата през 2002 г. Енергийна стратегия са предприети важни стъпки, свързани с изграждането на законова рамка за сектора, с постепенния преход към либерализиран пазар на енергийните ресурси и привличане на инвестиции и с намаляване на кръстосаното субсидиране в отрасъла. В началото на май 2003 г. Министерски съвет одобрява проект на нов Закон за енергетиката⁹². Проектът е съобразен с изискванията на директивите на Европейския съюз, които определят общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ. Той отговаря и на основните принципи, възприети в Енергийната стратегия.

Основните принципи, възприети в Енергийната стратегия са⁹³:

1) Установяване на конкурентни отношения в енергетиката

Дава се възможност на големите стопански субекти да сключват директни договори за доставка на енергия. Привилегировани потребители ще бъдат предприятия с годишна консумация над 100 Гвтч електроенергия и над 80 млн.куб.м. природен газ.Очаква се пазарът да достигне своята крайна фаза на либерализация към момента на присъединяване на страната към Европейския съюз.

2)Въвеждане на регистрационен режим за изграждането на нови мощности паралелно със съществуващата в момента търгова процедура, които няма да включват задължение за изкупуване на произведената електроенергия.

3)Активна политика за енергийна ефективност, чрез въвеждане на механизми за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран начин. С цел насърчаване на ефективното използване на електроенергията е разработен и проект на самостоятелен Закон за енергийната ефективност⁹⁴.

По отношение на приетата от правителството на Р.България стратегия за социалната политика (приета в края 2002 г.) следва да се посочи, че тя отчита както националният опит в социалната област, така и тенденциите, препоръките и насоките на Европейската комисия и Съвета на Европа в тази сфера⁹⁵. На тази основа през 2002-2003 г. са разработени и приети редица документи и нормативни актове, които окават влияние върху формирането на политика по заетостта и при разработване на конкретните действия за 2003 г.

През 2002 г. е затворена преговорна глава 13 “Социална политика и заетост”. През 2004 - 2006 г. в резултат на развитието и прилагането на мерките и програмите, залегнали в ангажиментите по Глава 13, ще бъде постигнато значително подобрение на състоянието на пазара на труда, ще се увеличи капацитетът на Министерството на труда и социалната политика и службите по заетостта, и ще се създадат условия за управление на проекти със

В изпълнение на Националния план за действие по заетостта през 2003⁹⁶ г. в програми за постоянна заетост са включени 47 598 безработни лица, което е 91.7% от предвидения брой за 2003 г. при 72.5% през 2002 г. По програми, осигуряващи временна заетост, през 2003 г. на работа са устроени нови 86 794 лица. Средно през 2003 г. по програми за временна заетост са работили 91 733 души. През 2003 г. 78.8% (27 735 лица) от предвидените са включени в обучение и квалификация, при само 21.7% (11 769 лица) през 2002 г.

През втората половина на 2003 г. стартират нови програми за субсидирана заетост⁹⁷. Най-мащабната от тях е НП “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Тя започва пилотно през септември в няколко общини, а през ноември се реализира в национален мащаб. Нейната цел е осигуряване на заетост и социална интеграция на дългосрочно безработни лица, които са на месечни социални помощи, като се разкрият работни места в общополезни дейности за общините и държавата. През 2003 г. в програмата са включени 51.1% от всички включени в активни програми и мерки лица. Това допринася за рязкото намаляване на безработните в края на годината. От началото на 2004 г. до май включените в програмата лица възлизат на 85 748 души. През 2004 г. към нея ще се развие и мрежа от курсове за ограмотяване и квалификация, което ще повиши конкурентоспособността на обхванатите лица.

От 25 Март 2003 г. е в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Основна цел на закона е постигането на по-голяма целенасоченост и гъвкавост на политиката по заетостта и повишаване на нейната ефективност. През 2003 г. са направени промени и в Закона за копроративното подоходно облагане (ЗКПО), които имат за цел насърчаване на инвестициите и създаване на нови работни места в райони с висока безработица. Въведено е данъчно облекчение под формата на 100 процентно преотстъпване на данъка за фирми-производители, инвестиращи в райони с висока безработица, ако отговарят на определени условия. Освен това се предвиждат и данъчни облекчения⁹⁸ за работодател, който наема за не по-малко от 12 месеца в рамките на същата данъчна година безработни с намалена работоспособност, дългосрочно безработни или безработни над 50 годишна възраст.

Отчитайки необходимостта от развитие на пазара на труда чрез активни мерки, с оглед намаляване на броя на безработните лица и равнището на безработица, осигуряване на по-голяма балансираност на търсенето и предлагането на работна сила и осигуряването на устойчива заетост, в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2004 - 2006 г. са предвидени разходи в размер на 104.3 млн.евро⁹⁹. Предвидените през 2003 г. разходи за помощи и обезщетения в Бюджет 2003 заемат 24.9 % от общите разходи за социално осигуряване и грижи. Заедно с програмите за безработица тези разходи възлизат на 664.3 млн.евро. или 3.7 % от БВП, като бележат ръст от 0.5 % от БВП спрямо 2002 г.