Анализ на социално-икономическия профил на община Гълъбово swot анализ


ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО



страница2/20
Дата23.07.2016
Размер2.02 Mb.
#2096
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

1.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО



1.1.Географско положение, граници и геопространствени предимства


Община Гълъбово се намира в Югоизточна България и територията й обхваща част от Горнотракийската низина и Сакар планина. Общината е разположена в югоизточните части на област с административен център Стара Загора и се причислява към Южния централен район. Заема площ от 348,8 км2, което представлява 6,8% от територията на областта, 1,55% от територията на района за планиране и 0,31% от тази на страната.

Северната граница на общината е с община Раднево, а южната с общините Симеоновград и Харманли (които попадат в обхвата на област Хасково). На запад община Гълъбово граничи със землището на община Опан, а на изток с Тополовград.



Карта 1. Географско положение и граници на община Гълъбово

Община Гълъбово отстои на 63 км от държавната граница с Република Гърция и на 75 км от границата с Република Турция. Общинският център град Гълъбово отстои на 217 км от столицата и на 37 км от областния център Стара Загора. Вътрешнообщинските транспортни връзки се осигуряват предимно от третокласни и общински пътища. През територията на общината преминава и второкласният републикански път II-55 Велико Търново – Свиленград.

Селищната мрежа включва 11 населени места - гр. Гълъбово и 10 села – Априлово, Великово, Главан, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник и Разделна. Гъстотата на населението в обхванатата територия по данни на НСИ е 36,8 д./кв.км. през 2013г. при 67 души/кв.км за страната.

По брой на населението (12 837 души към 31.12.2013 г.) община Гълъбово попада в групата на малките селища – от 5 до 30 хил. души, нарежда се на 109 място сред общините по броя на населението.


1.2.Релеф и геоложки строеж


Община Гълъбово е със средна надморска височина 171 м. и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м. Релефът е предимно равнинен, но в източната и западна част на територията й има разположени ниски хълмове, тъй като в територията й се включва част от Сакар планина. Нарастване на надморската височина се наблюдава в посока югоизток.



Карта 2. Наклон на слона на територията на община Гълъбово

Според морфографската подялба на страната територията на общината принадлежи към Горнотракийската низина, а най-югоизточната част – към Сакар планина.

Съвременният релеф отразява сложния геоложки строеж на територията и формирането му е свързано с проявата на денудационни, ерозионни и акумулационни процеси.

Основно релефът на общината е представен от морфоструктурата на Балканидите. Горнотракийската низина представлява грабеновидно понижение, което в източната си част леко потъва и в наши дни.

През Плиоцена Горнотракийската низина е била дъно на езерен басейн, в който се наблюдава значителна алувиално-дървесна акумулация. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През Кватернера около река Сазлийка са се образували кватернерни речни тераси. Ландшафтните комплекси, които са се формирали през холоцена, на територията на община Гълъбово са силно повлияни от антропогенната дейност, най-вече добива на полезни изкопаеми, при който са създадени големи позитивни и негативни форми на релефа.

1.3.Полезни изкопаеми


Палеогеографското развитие на територията на общината предопределя и наличието на полезни изкопаеми. Основният минерално-суровинен ресурс, с който разполага община Гълъбово, са лигнитните въглища. Лигнитните въглища са в основата на водещите икономически отрасли в общината – въгледобив и електропроизводство. Те са част от Източно-маришкия каменно-въглен басейн (площ около 200 кв.км; около 2,6 млрд. т, разположени в пласт с дебелина 30 м; представляващи 57% от въглищните запаси на България), разположен на териториите на общини Гълъбово и Раднево. Въглищните пластове са в три продуктивни хоризонта и са плитко разположени. Добиват се по открит способ, което е и основната причина териториите за добив на полезни изкопаеми да заемат 17,6 % от общата площ на община Гълъбово.

1.4.Климат и климатични ресурси


Според климатичното райониране на България, територията на община Гълъбово попада в преходно-континенталния район на Умерено-континенталната климатична област. Климатът се формира под влиянието на разнообразни фактори, сред които са релеф, наличието на водни басейни, естествена горска растителност и антропогенна дейност.

Средните годишни температури за района са около 12° С с незначителни различия по територията. Годишната температурна амплитуда е 21-23°. Средноянуарските температури, са 1,2° С, а юлските – 23.9° С.

Режимът на валежите съответства на преходно-континенталния характер на климата и показва количество в диапазона 550-650 мм. Тенденция за нарастване се наблюдава в посока югоизток към Сакар планина, където нараства и надморската височина. Максимумът на валежите е през пролетните (май и юни) и зимните (ноември и декември) месеци, а минимумът в края на лятото и началото на есента (септември) и през пролетта (февруари и март). Валежите от сняг са сравнително редки и снежната покривка се задържа до 10-15 дни, като на изток става по-неустойчива.



Фиг.1.: Средномесечно количество на валежите в мм, станция Стара Загора, Източник: Климатичен справочник, НИМХ

Средномесечната относителна влажност на въздуха има стойности, които са характерни за равнинната част на страната – около 70%. През зимните месеци тя се увеличава до 80-84%, а през летните спада до 60-62%.



В района най-често духат слаби ветрове, със скорост 0-2 м/сек, а посоката им е север, североизток. Планините, които обграждат равнината, в която се намира община Гълъбово, действат като естествена преграда за силните ветрове. Поради температурните разлики между равнинната и хълмистата област много често през дни със слаб вятър се наблюдава денонощен цикъл на изменение. По долината на река Сазлийка духа местният вятър беломорец.

Станция

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Средно годишна

Стара Загора

1,3

1,6

1,6

1,5

1,4

1,4

1,5

1,5

1,2

1,1

1

1,1

1,4

Казанлък

1,2

1,5

1,7

1,6

1,3

1,3

1,4

1,4

1,2

1

1,1

1,1

1,3

Чирпан

1,8

2,4

2,8

2,8

2,3

2,1

2,1

2,1

1,9

1,8

1,8

1,7

2,1

Табл. 1. Средна месечна и годишна скорост на вятъра (м/сек.), измерени в област Стара Загора за 2009 г., Източник: НИМХ

Добивната дейност на територията на общината е предпоставка за влошаване качеството на атмосферния въздух.



  • Агроклиматични ресурси

Областта разполага с агроклиматичен потенциал за отглеждане на зърнени, фуражни, технически култури и трайни насаждения. Община Гълъбово е определяна като територия без риск от засушаване (карта 3).



Карта 3: Общини в България с условия за атмосферно засушаване, вследствие пространственото разпределение на годишните валежи; Източник: НИМХ (www.meteorology.meteo.bg/soil_drought_2.pdf)

Климатичните условия благоприятстват отглеждането на средно топлолюбиви, среднокъсни култури, в т.ч. царевица, фасул, соя, слънчоглед, цвекло.



  • Потенциал за използване на ВЕИ

Данните за териториалното разпределение на хоризонталната слънчева радиация дават основание да се твърди, че в района съществува значителен потенциал за използването на слънчевата енергия в качеството й на възобновим източник на енергия.



Карта 4. Глобална хоризонтална слънчева радиация; Източник: www.solargis.info

За да се направи оценка на вятъра като източник на енергия, следва да се използва показателят „плътност на енергийния поток на вятъра“, тъй като средната скорост не е представителна величина за подобна оценка. Територията на общината попада в зона А (съгласно доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие), която е с относително нисък потенциал за добив на ветрова енергия.





Карта 5. Плътност на енергийния поток на вятъра по зони; Източник: (http://www.eap-save.eu/)

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница