Анализ на социално-икономическото развитие на община мадан съдържание


I. АНАЛИТИЧЕН ОБЗОР 1. Природогеографска характеристика на община Мадан



страница2/13
Дата24.09.2017
Размер2.28 Mb.
#30934
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

I. АНАЛИТИЧЕН ОБЗОР




1. Природогеографска характеристика на община Мадан


Община Мадан се намира в област Смолян, която е част от Южния планов централен район на страната. Граничи с общините Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино, Баните и Смолян. Територията на общината е 175 кв.км. или 0,15 % от площта на България. В границите й са включени 44 населени места: 1 град и 43 села, като най-големи са селата Средногорци и Върбина. Разположена е в югоизточните части на Западните Родопи – Жълти дял на Горноарденския район – по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Заема част от Ардинското било, спускащо се на североизток между реките Арда и Върбица. В централната част на Жълти дял се издигат върховете Бучовица /1404 м/, Ветреница /1372 м/ и Петровица /1209 м/. Завършекът на гребена е връх Алада /1241 м/. На всички страни от Жълти дял се отделят разклонения – бърда, чиито разчленения постепенно се снишават и съвсем раздробени изчезват в долините на реките.

Природните условия са е разглеждат като естествени ресурси и задават ограниачителните параметри за развитие на земеделието, туризма и индустрията.


1.1.Релеф


Родопите са една от най-старите части на Балканския полуостров. На мястото на планинския масив се е простирало обширно вътрешно езеро. Все още на много места се срещат езерни утайки от преди 20 – 30 млн.години. Релефът на планината се определя от бавните хоризонтални и вертикални движения на земните пластове на планинския масив. Родопите представляват една сложна и уникална система от планински ридове и дълбоки речни долини. По геоложки белези се делят на две подобласти: Западни и Източни. Община Мадан се намира вКонкретно ще се спрем на Източната част от Западните Родопи, известна още като Средни Родопи.

Фундамента на планинските ридове в средната част на Родопите са гранитен плутон и намиращите се върху него предпалеозойски и палеозойски скали. На редица места те са покрити с палеогенски морски наслаги (пясъчници, конгломерати и вулканични скали). Гранитът е силно напукан и дълбоко изветрял, в резултат на което билата на отделните ридове имат в повечето случаи заоблен вид. За съвременния релеф на Средните Родопи най-голямо значение има издигането на планината през неогена и кватернера. Сложната стъпаловидна промяна на разломите е обусловила стръмния стъпаловиден изглед на склоновете. Те очертават високия корпус на Средните Родопи. Окончателното оформяне на съвременните речни долини се извършва през кватернера. В масива на Перелишкия риолитен блок е вкопана дълбоката долина на река Черна, която минава през територията на община Мадан.

Територията на община Мадан е част от Рило-Родопския масив с широко разпространени кристалинни пластове. Силно разчленената и дълбоко врязана хидрографска мрежа бързо дренира теренa. Релефът в общината е полупланински и планински с подчертано ерозионно-денудационен характер, с дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Средната надморска височина е около 700 м. Преобладават нископланински и хълмисти терени, а долинните склонове са със значителни наклони.

1.2.Климат


Климатът в централните части на Родопите е най-благоприятен за туристически дейности и има положителни био-климатични характеристики за туризъм и отдих в сравнение с климата на всички останали планини в страната. Районът попада в преходно континенталната климатична област. Зимата е продължителна, но мека с обилни валежи от сняг. Средната месечна температура за месец януари е от 70С до 20С. Снежната покривка по по- високите била се задържа до края на месец май и създава добри условия за практикуване на зимни спортове. Лятото е прохладно като най-високи средни дневни температура за месец юли са 180С - 190С. Влажността на въздуха е най-висока през месец януари – 80% и най-ниска през периода юли – октомври – 60%. Тук са най-малко дните със силен вятър или с мъгла в, сравнени с другите планини в страната., и най-малко дните с мъгла. Разглежданият район е с най-голям брой дни със слънчево греене и ясни нощи, сравнени с останалите райони на сраната. Тук се срещат уникална природна даденост – отрицателно йонизиране на въздуха, влияещо изключително благоприятно на човешкото здраве, зареждайки с нови сили и енергия.

Гъстите иглолистни гори, покриващи билата на планината, произвеждат така наречените фитонциди, правещи въздухът особено здравословен за астматично-болни хора.

Община Мадан попада в континентално-средиземноморската област, южнобългарската климатична подобласт, източнородопски и ниско климатичен район, а частите над 1000 м н.в. в планинска климатична област на същата подобласт. Средната годишна температура е 10 о С, средногодишната влажност на въздуха – 77,25 %, а средната продължителност на дните със снежна покривка в годината е 70.

1.3.Водни ресурси


Водните ресурси на общината са недостатъчни. Силно разчленената и дълбоко врязана хидрографска мрежа бързо дренира терена. Подземните води в района са представени от пукнатинен и грунтов тип. Преобладават изворните водохващания – каптажи.

Речната система на района се представя от басейните на горните течения на няколко по-големи реки – на север басейнът на река Арда с притоците Елховска и Чепинска река, която от своя страна малко над Рудозем приема водите на река Рибница. Двете реки се събират в центъра на Рудозем и слети заедно на около 300-400 м, пак в Рудозем се сливат с река Арда, известна тук с името Бяла река.

От село Средногорци река Арда прибира водите на река Маданска и най-значителния ляв приток в горното течение – река Черна.

В централната част по-значителна е Маданската река, която се образува в центъра на град Мадан от сливането на Голяма и Малка река. Голяма река се събира от водите на Бориева река и Хаджийски дол, а Малка река иде от седловината Печинско и събира водите на Петров дол и Въргов дол. Освен това главните реки приемат водите на по-малки притоци, образувани от многобройни планински поточета.

В община Мадан има недостиг на питейна вода и изграждането на язовир “Пловдивци” има голямо значение за задоволяване на населението с постоянен приток на питейна вода. Малките населени места в общината са захранени с питейна вода от собствени водоизточници. Необходимо е да се извърши реконструкция и модернизация на изградените водопроводни мрежи и съоръжения. Канализационни мрежи се изграждат само в големите населени места /гр. Мадан, с. Средногорци, с. Върбина, с . Букова поляна/, като в малките населени места се ползват предимно септични ями. Предстои изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води в гр. Мадан, с. Върбина и с. Букова поляна. От голямо значение за общината е изпълнението на проектите за четирите язовира от поречието на Горна Арда в частта му каскада “Горна Арда” за язовир Мадан. С реализирането на този голям проект, ще се осигури заетост и ще се създадат условия за туризъм.

Съществуват подходящи условия за изграждане на малки ВЕЦ по течението на р. Арда и р. Черна. Вече са изградени две частни ВЕЦ по поречието на р. Арда.


1.4. Почви, растителност, животински свят


Най-високите части са заети от планинско-ливадни почви. Планинските склонове са покрити от тъмнокафяви и светлокафяви почви. Срещат се и канелените горски почви, които са най-силно засегнати от ерозионните процеси. Азоналните почвени типове са представени от алувиално-ливадните почви по терасите на по-големите реки .

Горският фонд е 126 946 дка или 76.34% от общата площ на общината, от които иглолистни гори – 75%, широколистни – 25%. Представителите на дървесната растителност са бял и черен бор, смърч, лиственица, дъб, бук и др. Средната възраст на иглолистните е 30 години, а на широколистните 65 години. Дърводобивът за година е 13 хил.куб.м.

Животинският свят на Родопите съчетава представители на всички фаунистични комплекси, характерни за нашата страна. Масивният характер на планината и разнообразието на релефа дават възможност за пълно представяне на височинното разпределение при животинските видове.

Сравнително добре са запазени застрашените и редки видове бозайници – вълкът, дивата коза, златката и някои видове прилепи. Срещат се още лисица, елен, заек и др. Характерни обитатели от птичия свят са редките видове хайдушка гарга и перконога кукумявка. Гнездят 167 вида птици, като в южната част на планината заедно с гръцката територия се приема за най-богатото място на грабливи птици в Европа след Испания. Тук гнездят редки или застрашени от изчезване видове египетски лешояд, царски скален орел, белоопашат птицелов, сокол скитник, черен щъркел и др.

От влечугите се срещат змиеок, македонски гущер, змия червейница, вдлъбнаточел смок, змиегущер и каспийска костенурка. Обект на ловуване са заекът, лисицата, дивите свине, черния пор, катериците, сърните, сивата скална яребица, пъдпъдъка, дивия гълъб, гургулици, диви гъски и патици.

Ловната фауна е представена от 15 вида бозайници и 30 вида птици. Съществуват предпоставки за развитие на ловното стопанство.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница