Анализ на социално-икономическото развитие на община мадан съдържание

5.2. Въздух

Все пак съществуват факториКато влияещи върху качеството на атмосферния въздух. По значимите от тях са:, при нас се явяват вредните емисии от пароцентралите и котелните на предприятията;, газовете изпускани от автомобилния транспорт и не на последно място и запрашеността вследствие на разлив на руднична маса превозвана през територията на града и невъзможността за редовно миене на уличната настилка.кварталите.

В община Мадан системата на мониторинг на въздуха а включва наблюдение на 2 обекта без пречиствателни съоръжения емисиите от пароцентралите без пречиствателни съоръжения на 2 обекта - “Родопи М 91” и Хлебозавод, и един обект с пречиствателно съоръжение – “Хевеа – Ким “ – котелно. Този мониторинг се извършва от РИОСВ гр. Смолян.

Така наречените “Горещи точки” (места със замърсявания над допустимите норми) в общината са централната част на гр. Мадан и трасето от пътищата, по което се извозва рудничната маса от “Горубсо” – по-специалноособено кв. Батанци, около училището и спирката в центъра.

Проблеми с качеството на почвите са свързани основно сОсновни източници за нарушаване на земите и почвите на територията на общината се явяват водната ерозия, свръх използването на минерални торове поради монокултурното производство и нарушаването на терените при добива на оловно-цинкова руда.

Водната ерозия е един от най- сериозните деградационни процеси както тук така и и в национален мащаб. Тя засяга основно земите и почвите, които са разположени на силно наклонените терени, а такива са около 80% в общината. Ерозионните процеси физически увреждат почвите, чувствително понижават почвеното плодородие.

Продължителното използване на минерални торове, преди всичко на азотните е

довело до вкиселяване на част от почвите. През последните години поради икономически причини тазие практика рязко намалява, като същото се отнася и до използването на използването на такива торове, както и на препаратите за растителна защита. Характерно за момента на места е и все още вредната практика за горене на растителни остатъци след почистване на селскостопански площи.

От взетите почвени проби през последните две години не е регистрирано химическо замърсяване отнасящо се до: нитратни и нитритни съединения, органични замърсители, нефтопродукти и радионуклеиди. Замърсяването с тежки метали е характерно за почвите върху които са , а що се отнася до земи и почви замърсени с тежки метали, такива са тези върху които са разположени отвалите и промишлените площадки на Минно-добивното предприятие” Горубсо-Мадан” АД, както и в непосредствена близост до тях.

Нарушените терени вследствие на дейността на Минно-добивнотосъщото предприятие са около 1.7 кв.км.

От тях:

- 0.909 – отвали на руднична баластра и некондиционна руда

- 0.143 – реализирани обрушовки

5.4. Отпадъци

Досегашното им управление бе обект на изготвената през 1999 година общинска програма за управление на отпадъците, която е с период на действие до 2004 година .

Основните проблеми на общината през последните години в областта на управление на отпадъците сабяха: неспазване на технологичните изисквания при неправилното депониране на ТБО, ликвидиране на нерегламентираните сметища;, подобряване на организацията по събирането и транспортирането на ТБО; липсата на , построяване на общинско или регионално депо за ТБО отговарящи на съгласно нормативната уредба, липсата на внедряване / по възможност / на разделно събиране на ТБО и последващо рициклиране и др.рециклирането им.
За решаване на посочените проблеми са предприети редица мерки които се състоят в: Положиха се сериозни усилия за решаване на горепосочените проблеми и в тази връзка е извършено следното: идентифициране на и са нерегламентираните сметища и стартиране на дейности пое започната тяхната ликвидация; закупуване на ена е нова сметосъбирачна техника и; закупени са нови съдове за смет; включване на по-голям % от населението в системата на ; увеличен е броя на населените места с организирано сметосъбиране; приет стартиране на и в действие е четвъртипърви етап от строителството на новото общинското депо за ТБО.

• 
  Битови отпадъци
  

В момента единствения метод за обезвреждане на битовите отпадъци, който се прилага е депонирането и запръстяването им.

От общо 44 населени места в общината в т. ч. и общинския център организирано сметосъбиране се извършва в 12 населени места. Транспортирането на ТБО от тези населени места се извършва до общинското депо, намиращо се до с. Шаренка.

Населението на същите съставлява 76.5 % от общото население на общината, а по териториален признак територията на тези населени места обхващатпредставлява 42 % от общата територия на общината. В останалите населени места няма организирано сметосъбиране, поради което образуваните нерегламентирани сметища са 70 броя, на площ около 30 декара.

Годишно на територията на общината се депонират около 3 – 4 хиляди тона ТБО. За община Мадан не съществува опасност от замърсявания питейните водите с ТБО.

• Строителни отпадъци

• 
  Производствени отпадъци
  

Най-голям „производител” на отпадъци в общината еПредставител, който формира най-голямо количество е “Горубсо Мадан” АД. Проучването, добивът и първичната преработка /обогатяването/ на рудитеподземните богатства в значителна степен увреждат и замърсяват околната среда. Основно се замърсяват и уУвреждат се почвите и , ландшафта, на замърсяване са подложени водите /повърхностни и подземни / и в по-малка степен въздуха. Сериозен проблем за ландшавта е генерирането на огромни количества земно – скални и шламообразни материали.

Относителния дял на генерираните отпадъци за 1 тон добит ресурс възлиза на 0.7 т.,

като при добив на руда се реализира най-голямо количество отпадък. Огромни маси почва и скали се изкопават и изхвърлят, като създават технически нарушен ландшафт. В резултат на това са образувани отвали на площ от 170 дка

• 
  химическа промишленост - “Хевея Ким” АД, предприятие за преработка на
  

• 
  хранително – вкусова промишленост – всички производители на хляб и хлебни
  

представител се явява “Родопи М 91”. Производствения отпадък на фирмата се предоставя на други фирми, които го ползват за вторична употреба.

Фирмите, които генерират отпадъци от автомобилни гуми на територията на общината са:

• 
  “Анри-Автотранс-Мадан” ООД – 0.8 тона годишно.
  
• 
  мероприятие БКС към общинска администрация гр. Мадан – 0.8 тона годишно.
  
• 
  “Горубсо Мадан%” АД – 0.7 тона годишно.
  
• 
  “Минстрой Родопи” АД – 1 тон годишно.
  

• 
  Опасни отпадъци
  

Проблем създава липсата на изградена национална мониторинговалабораторна система за опасни отпадъци, което не дава възможност за еднозначна идентификация и контрол.

Начинът на обезвреждане на опасните отпадъци е чрез депониране и изгаряне.

На територията на община Мадан няма изградено депо за обезвреждане на опасни отпадъци, както и инсталация за изгаряне на болничните отпадъци. Липсата на изградена регионална инфраструктура създава сериозен проблем за тяхното третиране.

Предстояща задача е и определяне на места за събиране на излезли от употреба луминисцентни лампи, и акумулатори и батерии и последващото им третиране.

5.5. Шум

ия и шум от търговски и др. дейности.

• 
  Транспортен шум
  

• 
  с. Върбина – пътна артерия преминаваща през централната част на селището за с. Баните.
  
• 
  с. Вехтино – преминаваща в долната част ІІІ клас пътна мрежа за гр. Кърджали.
  
• 
  с. Букова Поляна – пътя минаващ през централната част на селището за с. Буково и с. Галище.
  
• 
  с. Ляска – преминаваща в долната част ІІІ клас пътна мрежа.
  
• 
  с. Средногорци – кръстовището до моста над р. “Арда” и пътя за гр. Рудозем.
  
• 
  гр. Мадан – от началото на града, преминаваща през него пътна артерия за гр.
  

Население живеещо в критичните райони: с. Върбина – 500 души; с. Вехтино – 40 души; с. Букова Поляна – 300 души; с. Ляска – 150 души; с. Средногорци – 200 души; Гр. Мадан – 1200 души; Кварталите – 300 души.

Данните от замерване извършено от РИОСВ гр. Смолян в централната градска част показват, че има надвишаване допустимите дневни норми за шум. Като при норма 60 децибела са измерени средни стойности от 63 децибела. норми за децибели. При нормативно изискване до 60 дБА надвишаването е 3 дБА. Причината да това надвишение се дължи основно на Това основно се дължи на по-високата концентрация на автомобилен транспорт. Имайки в предвид това централната част на гр. Мадан можем да я определим като “критична точка” по отношение на шумово замърсяване.

Промишлен шум - най-честата причина за съществуването на неудовлетворение от страна на гражданите свързано с наднормените нива на шумово замърсяване са този шум са грешките в градоустройственото планиране. Съществуващите пропуски са позволили наличието на промишлени обекти в близост до зони и обекти за които пределно допустимите норми са по-ниски. Не са малко случаите, когато в границите на хигиенно-защитната зона попадат обекти с повишени изисквания за шумозащита. Сериозен проблем е и шума от малки търговски обекти намиращи се в жилищните сгради или в непосредствена близост до тях. Друго явление е не спазване на определеното работното време в магазини и други обекти в близост до жилищни сгради.тези обекти от страна на търговците. Констатираните проблеми следва да бъдат бързо отстранявани чрезТези пропуски биха могли да бъдат отстранявани от специализирланите служби на Общинска администрация. Важно условие за успешната работа на администрацията е насърчаване правото на след като пълноценно се ползва правото за преценка от страна на проверяващият орган за на влиянието върху околната среда на тези обекти, както и упражняването на стриктен контрол за спазването на действащите общински наредби.

5.6. Радиация

Радиометричните измервания в реални условия, пробонабиране и анализ се извършват в лабораториите за радиологичен контрол в регионалните инспекции по околната среда.

Наблюденията за състоянието на радиационния гама фон в България се осъществява основно чрез Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон посредством 26 локални мониторингови станции, обхващащи цялата територия на страната.

Изградената Национална автоматизирана система обезпечава с данни в реално време постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии при МС чрез Държавна агенция “Гражданска защита” и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

Радиационното състояние на почвите се оценява посредством недеструктивен гамаспектрометричен анализ на проби от предварително избрани контролни пунктове.

По данни на РИОСВ гр. Смолян радиологичните измервания през 2002 г. в гр. Мадан показват, че радиационния гама фон е 0.19 мsv/h, което е в границите на естествения гама фон за района.

Във взетите почвени проби също не са установени завишени стойности на естествени радионуклеиди.

Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и включва контрол на общата бета – активност и съдържание на уран и радий, стойностите за които се сравняват с нормите, фиксирани в БДС за “Вода за пиене”.

Провежда се системен контрол върху радиационното състояние на по-големите реки в страната, в т. ч. и р. “Арда” и р. “Черна”. Измерените радиологични показатели в пробите от всички пунктове е под ПДК за питейни води и това налага извода, че водите на реките “Арда” и “Черна” са в добро радиационно състояние.

5.7. Биологично разнообразие

Бук /един брой/ – находящ се в населено място Борика, кметско наместничество Лещак..

Бук /три броя/ - находящи се в м. “Шадийца”, км. наместничество Тънкото.

Бук /един брой/ - находящ се в населено място Въргов дол, км. наместничество Тънкото.

Бук /един брой/ - находящ се в населено място Печинско, км. наместничество Бориново.

От растителния свят венията защитени със “ Закона за защита на природата” на територията на общината /основно покрай поречието на р. Арда” / са включени три вида растенияе срещат 3 вида, . Те са родопски силивряк, родопски скален копър и Acer heldreichii. Същите са от групата на редките растения и са посочени в “Червената книга” като защитени видове.

Сравнително голямо е разнообразието на различни видове птици, влечуги и земноводни. Тук са установени над 200 вида птици. По-голямата част от тях са гнездящи. Половината от тях са постоянни видове, а другите след размножителния период отлитат наесен в зимовища, разположени в Мала Азия и Африка. От птиците, които гнездят предимно в иглолистните гори, се срещат трипръстият кълвач, кръсточовката, елховата скатия, черен и качулат синигер. От видовете, обитаващи едновременно иглолистните, иглолистно-широколистните, а дори и само широколистните гори, се наблюдават големият ястреб, гривякът, пернатоногата кукумявка, обикновеният мишелов, черен кълвач, имелов и белогуш дрозд, елов певец, дърволаска, сокерица и червеногушка.

Сред установените земноводни и влечуги, защитени съгласно Заповед № 729/1968 г. на МОСВ, няма нито един от четиринадесетте вида, включени в “Червената книга” на България.

Четирите вида защитени земноводни установени в района – два вида крастави жаби, гръцката жаба и дъждовникът, са с ниска консервационна стойност.

Сред влечугите по-висока консервационна стойност имат двата вида сухоземни костенурки, сред които рязко преобладава шипоопашатата. Тези два вида обитават рядко срещаните тревисти места от 100 до 300 метра н.в. и понякога по- високо по склоновете.

Слепокът, смокът - стрелец, тънкият стрелец и пепелянката са с невисока консервационна стойност.

По Бернската конвенция сред видовете, защитени от нея, практически консервационна стойност при нас няма жълтокоремната бумка, масово срещан вид почти навсякъде в страната, изобилен и сега около р. “Арда” и всички други водоеми. Същото важи и за зелената крастава жаба, която почти навсякъде в страната е в изобилие, но в района е твърде рядка. Горската жаба, която сега е рядка, вероятно ще увеличи числеността и плътността на популацията си.

От влечугите, включени в Бернската конвенция, по-важни са костенурките. Зеленият и особено стенният гущер у нас са с нищожно консервационно значение.

заека. През последните няколко години се наблюдава тенденция към намаляване на тяхната популация. Основните причини за това са бракониерството и скитащите кучета.

/карабалък/ и речен кефал.Тези видове основно са разпространени в р.Арда и някои нейни притоци. Рядко в района над вливането на р.Черна в р.Арда се среща и дъгова пъстърва.