Социално-икономическо позициониране на общината

2. Социално-икономическо позициониране на общината

За целта е извършен вторичен анализ на резултатите от следните две изследвания:

Първо, изследвания, осъществени от авторски колектив с ръководител ст.н.с. II ст. д-р Нина Янкова от Икономическия институт на БАН¹.

Второ, доклада на ПРООН за човешкото развитие "Гражданското участие в управлението – от индивиди към граждани"².

Общото в двете изследвания е, че извеждат интегрални показатели за равнището на развитие на общините в България.

В първата група изследвания се формират т.нар. "средна трансформирана интегрална оценка за периода 1998-2000 г." и "интегрална оценка за 2002 г.".

В основата на средната трансформирана интегрална оценка за периода 1998-2000 г. стоят седем обобщаващи измерителя както следва:

(а) за икономическото състояние на общината, включващ показателите данък печалба плюс вноски от печалбата на един жител в трудоспособна възраст; земеделски плюс горски земи на един жител; данък общ доход на един жител в трудоспособна възраст;

(б) за състоянието на местните финанси, формиран въз основа на показателите собствени приходи на 1 жител, разходи на 1 жител и относителен дял на собствените приходи;

(в) за социалното състояние на общината, формиран въз основа на показателите: данък общ доход на един жител; социални доходи на един жител;

(г) за инвестиционната активност на общината, формиран въз основа на показателите: целеви субсидии на един жител; дял на целевите субсидии в инвестициите; дял на собствените плюс привлечени инвестиции на един жител; дял на инвестициите в общите бюджетни разходи; инвестиционни разходи на един жител; относителен дял на собствените плюс привлечени инвестиции в бюджетните разходи;

(д) равнище на безработица (%);

(е) обобщаващ измерител за изградеността на техническата инфраструктура на общината, формиран въз основа на качествени характеристики за: транспортна съоръженост на територията; гъстота на пътната мрежа; степен на изграденост на електросистемата; степен на задоволеност на населението с питейна вода;

(ж) изменение в броя на жителите на общината спрямо 1990 година.

Интегралната оценка за 2002 г. е определена въз основа на следните обобщаващи измерители и единични показатели³:

(а) обобщаващ измерител за икономическото състояние на общината, формиран въз основа на показателите: данък върху дохода на физическите лица на един жител в трудоспособна възраст; данък за общината на един жител в трудоспособна възраст; земеделски и горски територии на един жител в трудоспособна възраст;

(б) обобщаващ измерител за състоянието на местните финанси, формиран въз основа на показателите: собствени приходи на 1 жител; относителен дял на собствените приходи; разходи на 1 жител.

(в) обобщаващ измерител за социалния статус на общината, формиран въз основа на показателите: данък върху дохода на физическите лица на един жител; социални помощи на един жител; относителен дял на населението в режим на водоползване; брой на лекарски и зъболекарски практики на 1000 жители.

(г) равнище на безработица (%);

(д) обобщаващ измерител за инфраструктура, формиран въз основа на показателите: относителен дял на територията за транспорт и инфраструктура; гъстота на общинската пътна мрежа; относителен дял на водоснабденото население;

(е) изменение в броя на жителите на общината спрямо 1990 г.

• 
  очаквана продължителност на живота;
  
• 
  постижения в образованието: средна аритметична от индекса на грамотност на възрастното население (с тегло 2) и общия индекс на записване в трите образователни степени (с тегло 1) за населението на възраст между 7 и 24 години;
  
• 
  брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението.
  

Анализът на резултатите от първото изследване (вж. Таблица СИР-1) насочва към следните констатации и изводи относно социално-икономическото позициониране на община Мадан:

Първо, през периода 1998-2000 година:

• 
  според стойностите на оценките за равнището й на развитие, общината се намира непосредствено над прага на критичност;
  
• 
  интегралната оценка за равнището на развитие през 2000 г. отрежда на общината място на самия праг на критичност (164-то място);
  
• 
  позицията на Мадан и спрямо останалите общини в област Смолян остава непроменена, като според ранга си за 2000-та година общината е в дъното на подреждането (8-мо място);
  
• 
  на тази основа може да се заключи, че до 2000-та година община Мадан демонстрира ниско равнище на общо социално-икономическо развитие.
  

Второ, за периода 2000-2002 година:

• 
  Мадан влошава значително параметрите на своя социално- икономически статус и вече се намира много под равнището на критичност като заема 248-ма позиция, което 34 места под първата критична община (Вършец);
  
• 
  влошава се и позиционирането в рамките на областта – Мадан вече заема 9-то (предпоследно) място, което я нарежда сред изоставащите смолянски общини;
  
• 
  причините за това неблагоприятно позициониране произтичат предимно от инерционните процеси, свързани с преструктурирането на общинската икономика, ниската й ефективност и неблагоприятните съпътстващи социални процеси.
  

От гледна точка на конкурентноспособността⁵ общината е на 118 място (по данни за 2000 година), като от останалите смолянски общини по-назад са само Баните и Неделино. Това подсказва, че въпреки ниското равнище на социално-икономическо развитие община Мадан разполага с определен потенциал да ускори своето развитие от икономическа и социална гледна точка.

Позиционирането на Мадан по ОИЧР за 2002 г. показва значително придвижване назад в класацията както в областен, така и в национален мащаб. В рамките на областта общината се придвижва назад от 8-то на последното 10-то място. В национален аспект спадът в позицията на Мадан е още по-драматичен – от 88-мо на 200-то място. Подобно придвижване назад се наблюдава и за самата Смолянска област (от 2-ро на 9-то място, така и за другите общини като Смолян (от 1-во на 19-то място), Чепеларе (от 3-то на 30-то място) и Рудозем (от 4-то на 131-во място), които през 2001 г. заемаха челни позиции. Последното е характерно и за повечето общини от областта (което обаче по принцип не е типично за такива инерционни обобщаващи показатели като използвания в случая индекс).

Сравнителният анализ показва, че макар посочените две изследвания да се базират на различни методологии, показатели и методически инструментариум, те дават сходни резултати при ранжирането на общините от смолянска област като например:

- общините Смолян, Чепеларе и Девин са обикновено в най-добро състояние според различните измерители;

- общините Баните и Неделино са в най-тежко състояние;

- повечето смолянски общини, вкл. Мадан влошават своите позиции спрямо другите общини – в страната и в областта.

Всичко това, както и съпоставителният анализ на подредбата в рамките на областта (вж. Фиг. СИР-1) и на страната (вж. Фиг. СИР-2), дава възможност смолянските общини да се обособят (с всичката условност на една класификация) в следните основни групи:

Въз основа на приведените резултати от извършения анализ може да се направят следните общи изводи, които да се имат предвид при по- нататъшната работа върху настоящия стратегически документ за развитието на общината.

1. Равнището на социално- икономическо развитие на Мадан през последните години е по-скоро ниско и характерно за групата на общините в критично състояние.

2. Тенденциите в началото на ХХ-ти век бележат неблагоприятен тренд – Мадан влошава своите позиции по отношение на другите общини в страната и в областта.

4. Мадан разполага с потенциал, формиращ относително добра конкурентноспособност, което е важна предпоставка за бъдещия просперитет на общината.

5. В този контекст, разработването на стратегически документи, визиращи развитието на общината в близка и средносрочна перспектива би следвало да бъде насочено към (а) преодоляване на спада и негативните тенденции в това развитие; (б) реализиране на конкурентните преимущества на Мадан в сравнение с останалите общини от региона и страната.

6. Разработването и осъществяването на комплексни програми, които да предвиждат пълноценното използване на местните ресурси и потенциала на вътрешното (междуобщинско, вътрешнорегионално) сътрудничество изглежда подходящ инструмент за използването на тези предимства.