Анализ на социално-икономическото развитие на община мадан съдържание
Изтегляне 2.28 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.2. Мрежи и системи за отпадни води – канализационни мрежи, пречиствателни станции
- 3.2.3. Хидротехнически съоръжения
- 3.2.4. Транспортни мрежи – пътища, видове транспорт, обществен транспорт
- 3.2.5. Депа за твърди битови отпадъци
- 3.2.6. Енергийни мрежи и системи
- 3.2.7. Комуникационни мрежи – пощи, далекосъобщения, радио и телевизия
- 3.2.8. Създаване на бБизнес инкубаторформационни системи
- 3.2.9. Планова Осигуреност на община Мадан с регулационни и кадастрални планове
- 3.3. Селищна мрежа и урбанизация
3.2. Техническа инфраструктура3.2.1. Водоснабдителни мрежи – водоизточници, пречиствателни станции, водоснабдителни мрежиДелът на централно водоснабденото население в община Мадан е 69.48%, а годишното потребление на вода на жител е 25.92 м3 или 71 л. вода на ден. По този показател общината е значително под средното за страната. Неосигуреността с вода е 21% в сравнение с посоченият минимум вода, който държавата ще се стреми да осигури на населението през идущите години, както е посочено в националната водна стратегия, а именно 90 л./ж./д.. В системата на “ВиК” на територията на община Мадан се използват подземни води за питейно-битово водоснабдяване на населените места със средногодишен максимален експлоатационен дебит Qср.год.= 7,950 l/s. Водохващането на реката при с.Пловдивци (община Рудозем) дава около 60% от водата за пиене в общината. То захранва гр.Мадан и селата Средногорци и Ловци. Останалите 40% от водата за пиене се осигуряват от местни източници (т.е. – намиращи се на територията на община Мадан). Регистрирани са 344 съществуващи каптирани водоизточници (извори) с дебит под 10 м3/ден, извън системата на “В и К” в съответните кметства на община Мадан, на чиято територия се намират. ВиК – Смолян обслужва гр.Мадан и селата Средногорци, Ловци, Върбина и Букова поляна Останалите 39 селища в общината се самоосигуряват (чрез извори, каптажи). В тези селища населението само осигурява водоснабдяването си – чрез каптиране, индивидуален (семеен) водопровод и т.н. В тези селища живее около 30% от населението. Контрол върху качеството на питейните води осъществяват, както хигиенно-епидемиологичната инспекция, така и фирмата “В и К”, които разполагат с необходимите лаборатории за химически и микробиологични анализи на водата. На територията на общината има организирани 21 пункта за пробовземания. Основният показател, който се наблюдава от микробиологичните анализи е показателя “коли – титър”, а от химичните – показателят остатъчен хлор. От представената информация на ХЕИ е видно, че голяма част при анализите на наблюдаваните показатели показва отклонение от БДС. При определени ситуации – обилни и продължителни валежи, се влошаванарушава в отрицателна посока показателя – мътност. Основните причини за това са липса на пречиствателни съоръжения на откритите водохващания, както и липса на специално оборудване за хлориране на питейната вода – например газ-хлоратори. В общината няма пречиствателна станция за питейна вода, като основната причина е р. Раздробената мрежа от водоизточници сега не дава възможност за решаване на проблема с пречистването на питейната вода. Проблема ще намери своето решение Той може след да се реши чрез изграждането на яз.”Пловдивци” и на предвидената към него ПСПВ. Водата от язовира ще осигури около 80% от населението на общината. Построяването на язовира ще премахне в значителна степен или изцяло в зависимост от характера на съответната година (суха или с достатъчно валежи) съществуващите режими на водоснабдяване. Настоящем цЦялото население водоснабдено на общината сега население е на режим на одоползване, като този режим има сезонен характер. Най- тежък е режимът в селищата, които в бъдеще ще са централно захранвани от яз. Пловдивци. Особено тежък е режимът и в с.Чурка, което се водоснабдява осигурява самостоятелно. Причината за въвеждането на режим на водоснабдяването през лятото е пресъхването на кКаптираните извори. Много често проблемите са толкова значителни че се налага доставянето на вода с през лятото почти пресъхват и вода се доставя с водоноски. Проблема е изключително сериозен и за някои кКвартали на Мадан, които са целогодишно на режим на водоснабдяване. Причините за постоянният режим са различни, като по важните от тях са неоразмеряването на дебита на помпите и диаметрите на централните водопроводи, наличието на амортизирана водопреносна мрежа не позволяваща подържането на високо налягане във водопроводите, значителните загуби на вода от течове които се определят на 60% и др., защото водата се подава с помпи, а водопроводът е с голям диаметър. Водопроводната мрежа е много амортизирана, с големи и многобройни течове, поради което загубите се определят значително над 60%. Изводът е, че в община Мадан има недостиг на питейна вода. Решаването на този проблем зависи: (а) преди всичко от рехабилитацията на водопроводната мрежа и (б) от изграждането на язовир "Пловдивци", което е от значение за задоволяване с вода за битово-питейни нужди на населението не само в Мадан, но и в Рудозем.3.2.2. Мрежи и системи за отпадни води – канализационни мрежи, пречиствателни станцииВ община Мадан 51.68% от население се ползва от изградена канализационна мрежа, което е под средното за областта. В общината няма пречиствателна станция за отпадни води. Първата канализация, изградена в Мадан, е през 1942 г. с дължина 1206 м' и диаметър Ф150 – Ф300. Изградените клонове са отведени до реката и близките дерета и са заустени без пречистване. Била е предвидена площадка за изграждане на ГПСОВ до с.Ловци, но такава станция така и не е построена. Към 31.12.2004 г. общата дължина на канализацията на Мадан е 21 089м' -16 284 м' са изградени в периода 1950-1970 г., 4191 м' са нови канализационни клонове и събирателни колектори строени в периода 1998-2004 г. За да се изгради изцяло канализационната мрежа, е необходимо да се завършат колектора към кв. Бориева и кв. Батанци. Необходимо е също така да се реконструират канали Ф150 с дължина 3360м', строени през 1956 г. и Ф200 с дължина 1206 м', строени през 1942 г. Основен проблем на ГКМ на Мадан са каналите с малки диаметри, които не могат да провеждат дъждовното водно количество, получава се подприщване на водното ниво в каналите и РШ, запушване на самите канали и наводняване на улици и мазета на сгради. Дължината на уличната мрежа в града е L = 24-25000 м., процент на изграденост на канализацията на уличната мрежа = 84% и процент на използване на канализацията от населението φ = 88%. Наложително е дрениране на инфилтрирани подпочвени води, повърхностни води от течове и пукнатини в съществуващата канализационна мрежа. Канализация, изградена по проект, има в селата Върбина, Буково и Букова поляна. Във Върбина е изградена канализация с дължина 12150 м' от проектирани 1 200 м' с диаметър Ф300 до Ф600. В с.Букова поляна са изградени 5522 м' канализация. Остава да се построи помпена станция за канални води. В Буково е изградена канализационна мрежа с дължина 418 м. В селата Средногорци и Мъглища има изградена частична канализационна мрежа без проект. Община Мадан разполага с проекти за пречиствателни станции за отпадни води в идейна фаза за селата Върбина и Букова поляна, които следва да се разработят във фаза работен проект. На всички населени места от общината, намиращи се във водосбора на яз. “Мадан”, трябва да се изградят канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения, за да се опазят водите на язовира от антропогенно замърсяване и еутрофикация. В нито едно селище няма изградени пречиствателни съоръжения. Канализираните селища заустват в директно в реките. Река Арда при с.Вехтино е включена в Националната мрежа за наблюдение на повърхностни води в Република България. Наблюдението на реката се извършва 12 пъти в годината. Проектната й категория в този участък е втора. Река Арда събира отпадните води от населените места Смолян, Мадан, Рудозем и др. Като големи замърсители на реката се явяват още рудничните води от рудниците на II и IV рудоуправление към “Горубсо-Мадан”АД, Флотационна фабрика – гр. Рудозем, “Рубела”АД – гр. Рудозем. Въпреки самопречистващия ефект на реката, при с.Вехтино са измерени наднормени стойности на нитритен азот. При норма 0,04 мг/л достигат в определени месеци до 0,0,7мг/л за 2001 г., а за 2000 г. са достигали до 0,15 мг/л. рН (активна реакция) на водата за 2001 г. е в границите на допустимите норми 6,5 – 8,5, докато през 2000 г., рН на водата в три измервания е било над ПДК, като е достигало до рН – 8,9. Качеството на водите на реката при с. Вехтино, изследвани с биологични методи, показва че реката след вливане на р.Черна е средно замърсена от отпадните води на населените места и предприятията, изпускащи промишлени води. През 1999 год. е изработен Доклад за физико-химичния състав и количеството на отпадните води от града. Балансът на отпадните води от гр.Мадан, съгласно Доклад за физико-химичния състав и количеството на отпадните води, е: Qср,d = 2 670м3/ден; Qср,d = 31л/сек.; Qmax = 52л/сек. и замърсеност по показатели: БПК5 = 212 мг/л; НВ = 260 мг/л; Общ азот = 41мг/л., в т. ч. азот амониев = 30мг/л; Общ фосфор = 5,4мг/л. През месец декември 2001 г. е сключен договор след проведен търг с фирма “Rolf Pecher Consultants” – Германия, за проектиране на ГПСОВ, финансиран по линията на програма ФАР и в края на 2004 год. започна строителството. Данните за предприятията в общината и отпадъчните води, генерирани от тях са: “Хевея КИМ”АД - р. Маданска 50м3/d; “Горубсо-Мадан”АД, Рудник “Крушев дол” - в р. Крушевска Qср.год. = 5,9 л/сек; Мандра към ЕТ “Владимир Карамитев”, с.Върбина - 3м3/d. са заустени в канализационна шахта.
(б) в областта на канализацията:
3.2.3. Хидротехнически съоръженияЯзовири – Микроязовир – с. Букова Поляна – намира се под с. Букова Поляна на около 600 м. в североизточна посока. Предназначение: - построен през 1970-72 г. с цел напояване. Собственик е община Мадан, стопанисван от к-во с. Б. Поляна. Язовирна стена – тип, земно-насипна, височина – 7 метра. Дължина по короната – 50 м., ширина по короната около 4 метра. Основен изпускател, тип тръбен, диаметър 300 мм, стоманена тръба, спирателен кран Ф 300 . Преливник, тип тръбен-Ф 600, бетонови тръби през тялото на стената, след което преминава през открит канал. Пълен обем на язовирното езеро – 9 Х 103 м. куб. Водовземането се осъществява от основния изпускател. Микроязовира е в добро техническо състояние. Същия е обезопасен. През 2000 година започна изграждането на язовир “Мадан”, който е част от каскада “Горна Арда”, но през 2002 година строителството бе спряно. Водно електрически централи На територията на община Мадан има 2 изградени МВЕЦ, те се намират на р. Арда в района на с. Средногорци. Направени са предпроектни проучвания и процедури по промяна на предназначението на земеделски земи и земи от държавния горски фонд за изграждане на още 2 МВЕЦ, но по течението на река “Черна”. Инспекцията по околната среда и водите гр.Смолян контролира спазването на условията по издадените разрешителни за водоползване – изграждане на съоръженията, изпускане през рибния проход на екологичното водно количество /водно количество необходимо за отводняване на речното корито за поддържане на екосистемите в реката/.
С изграждането на ГКПП с Гърция, ще се създаде възможност за подобряване на транспортната инфраструктурата и за развитието на туризма. 3.2.5. Депа за твърди битови отпадъциОсновни източници на образуване на твърди битови отпадъци са домакинствата, учрежденията, търговията, производствената дейност, общите градски източници и др. В момента единствения метод за обезвреждане на битовите отпадъци, който се прилага е депонирането и запръстяването им. От общо 44 населени места в община Мадан, в т.ч. и общинския център организирано сметосъбиране се извършва в 12 населени места. Транспортирането на ТБО от тези населени места се извършва до общинското депо за ТБО намиращо се до с. Шаренка. Населението на същите съставлява 76,5% от общото население на общината, а по териториален признак територията на тези населени места представлява 42% от общата територия на общината. В останалите населени места няма организирано сметосъбиране, поради което образуваните нерегламентирани сметища са 70 бр., на площ около 30 дка. Годишно но територията на общината се депонират около 3-4 хиляди тона ТБО. За община Мадан не съществува опасност от замърсявания на питейните води с ТБО. Дейността по събирането, товаренето и транспортирането на ТБО включва две самостоятелни по своята специфика мероприятия:
При извършване на дейността се използват двете основни технологии за събиране, товарене и транспортиране на ТБО:
Почистването на уличната мрежа в града се извършва със специализирана техника, а в останалите населени места ръчно. Периодичността на събиране, товарене и транспортиране на ТБО е следната:
Основно дейността по събиране, товарене и транспортиране на ТБО в община Мадан се извършва от Мероприятие “БКС” към Общинска администрация. Липсата на специализирано депо за строителни отпадъци, както и икономическия интерес на различни участници в строителния процес са довели до широко разпространение на неорганизирани сметища за строителни отпадъци. Организирано на Средногодишно на депото за битови отпадъци се депонират около 250 куб.м. строителни отпадъци, което е незначителен дял спрямо общото количество, доставените на депото отпадъци се използват при запръстяването на същото. Делът им по отношение на общото количество отпадъци е незначителен. Все още малко от тях се оползотворяват при изграждане на пътища и за рекултивация на нарушени терени. Една част от тях се използват за запръстяване на битовите отпадъци. На територията на община Мадан няма изградено депо за обезвреждане на опасни отпадъци, както и инсталация за изгаряне на болничните отпадъци. Липсата на изградена регионална инфраструктура създава сериозен проблем за тяхното третиране. Предстояща задача е и определяне на места за събиране на излезли от употреба луминисцентни лампи, и акумулатори и батерии и последващото им третиране.
Държавната политика по ЕЕ се осъществява в съответствие с чл.10 от ЗЕЕ въз основа на национални дългосрочни и краткосрочни програми, приети от МС. Общинската политика за енергийна ефективност е отразена в програмите за ЕЕ за 2005 г. и за периода 2005-2007 г. Целта е активизиране на държавната политика по ЕЕ на общинско ниво, съобразно специфичната ситуация във всяка община. Целите на общинските програми за ЕЕ са: намаляване на разходите; повишаване на ефективността и; опазване на околната среда. Както в Република България, така и в град Мадан, въпросите за замърсяването на околната среда в резултат на неефективното изразходване на енергията са особено актуални. Един от подходите за подобряване на екологичната обстановка е реализацията на проекти и програми за икономия на енергия за значими групи от консуматори.Обектите са с голямото разнообразие в структурите според годината на построяване и състоянието на сградите. Обща черта е нерационалното използване на енергията, която съществено надхвърля нивата за ефективна консумация, постигани в подобни сгради в развитите страни. Текущото състояние и бариерите пред общинска администрация Мадан за реализирането на проекти по ЕЕ са: наследена енерго интензивна структура; морално остарелите технологии и ; неблагоприятения енергиен баланс. Някои пречки при реализацията на целенасочени действия за ЕЕ са: липса на стимули за рационално енергопотребление; недостатъчна осведоменост на потребителите за възможностите за намаляване на консумацията; недостатъчната институционална база; затруднен достъп до инвестиции по проектите за ЕЕ.
Няма местно радио и местна телевизия. Изградена е мрежа за кабелна телевизия в гр. Мадан, с. Средногорци, с.Върбина, с. Шаренка, с. Ловци, с. Чурка…………….. . Развитието на съобщителната инфраструктура в общината е на относително добро равнище. От общо 44 населени места 41 са телефонизирани. В общината има мобилна връзка на двата мобилни оператора, които функционират в страната. 3.2.8. Създаване на бБизнес инкубаторформационни системиПрез лятото на 2004 год. започна ремонта и реконструкцията на сградата, определена за бизнес-инкубатор, финансиран по програма ФАР на ЕС за инвестиране в бизнес-инкубатори, разположени в региони в индустриален упадък. Очаква се той да започне да функционира от 2006………………….. год. С реализацията на бизнес - инкубатора, чрез осигуряване на подходящи помещения ще се спомогне развитието на средния и дребен бизнес в региона, което от своя страна ще доведе до разкриване на работни места; ще се създаде възможност за обучение и квалифициране на кадри; ще се спомогне икономическото развитие на общината с основна цел в социален аспект водещ до ограничаване на бедността; ще се създадат възможности за развитие прилагане на модерни управленски инструментина маркетинг и реклама,организиране на общински офис за счетоводно и техническо обслужване; ще се създаде възможност за квалификация и преквалификация. 3.2.9. Планова Осигуреност на община Мадан с регулационни и кадастрални планове
От 44 населени места в община Мадан, за 8 има одобрени ЗРП, 2 са с одобрени кадастрални планове, 2 с неодобрени ЗРП, 10 с неодобрени кадастрални планове, а за останалите 22 населени места няма никакви планове. Съществуващите кадастрални и регулационни планове са изготвени преди повече от 10 години и преди възстановяване на собствеността върху земите. Това налага изготвянето на множество преписки за попълване на кадастралните планове, като се нанасят възстановените поземлени имоти и изменения на регулационните. В община Мадан има цифрови модели на земите от земеделския поземлен фонд и горите. Изводът е, че малка част от селищата в общината разполагат с регулационни и кадастрални планове. Необходимо е по- нататъшно изготвянето на цифрови планове на населените места и съвместяването им с цифровите модели на земите от земеделския поземлен фонд и горите. 3.3. Селищна мрежа и урбанизацияТериторията на общината е 175 кв. км. В границите ий са включени 44 населени места: 1 град и 43 села, като от коитонай най-големите големи села са Средногорци и Върбина. Населените места са групирани. Административното управление се осъществява от дванадесет кмета и десет кметски наместници. Селищната мрежа е- типична за планински район - дисперсно разположени населени места, преобладаващи малки селища, малки селищни образувания и един град, обединяващ икономическите, административните и културно-просветните функции. Към 31.12.2003 г. в община Мадан живеят 13 327 души, от които 6 214 души в гр. Мадан и 7 113 души в селата. Към 01.03.2001 год. в град Мадан живеят са живели 6 575 души, при среден брой на население, изчислен за един град в областта е 9 124 срещу 22 811 средно за един град в страната. Ка към 31.12.2003 год. – жителите на общинския център намаляват на 6 214 души. За периода 1992 г. -2001 градското население е намаляло с 1879 души или 22%, а за периода 2001 г. – 2003 год. – с 361 души или 5,5%. Относителният дял на градското население към 01.03.2001 г. в община Мадан е 47,6% което е по-ниско от относителния дял на градското население в област Смолян (52,1%) и в страната (69,0%), а към 31.12.2003 г. – 46,6% е делъта на градското население е. още по- нисък -46,6%. Това нарежда Мадан сред градовете в Смолянска област, които са най- силно засегнати от обезлюдяването. На тази основа може да се заключи, че:
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 2.28 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||