Анализ на социално-икономическото развитие на община мадан съдържание


III. ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ



страница13/13
Дата24.09.2017
Размер2.28 Mb.
#30934
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

III. ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ



1 Финасово осигуряване на плана

Индикативната финансова таблица е структурен елемент на общинския план за развитие. Тя дава числен финансов и времеви израз на предвидените в плана мерки, както и разграничаване на планираните мерки и проекти/проектни предложения по три критерия:



  • Компетенции (общински, ведомствени, други) и съответен инвеститор (община, държава, партньорство);

  • Източник на финансиране (бюджет, донорски фонд, структурен фонд на ЕС, други);

  • Характер на мярката

Групирани, основните/възможните източници за финансиране на планираните дейности и проекти са:

  • национални източници, включващи средствата на държавното финансиране – републикански бюджет, общински бюджети, от търговски дружества с държавно и общинско участие и финансиране от частни търговски дружества;

  • средства с източник Европейския съюз – предприсъединителните фондове ФАР, САПАРД и ИСПА до 2007 г.; Структурните фондове и Кохезионият фонд - след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС;

  • безвъзмездни средства от други източници;

  • привлечени средства чрез кредитни инструменти

Таблицата съдържа и важна информация за приоритетните програми, проекти и действия, които са определящи за бъдещото развитие на общината. Именно за тези елементи на общинския план се изисква спазването на набор от изисквания, които са важни при обосноваването на програмата за реализация му за периода – 2007 –2013 г.:

  • висока степен на готовност на програмите, проектите и действията;

  • да са реалистични и ресурсно точно осигурени;

  • да имат ясна финансова схема за реализация и да се ясни основните донори;

  • проектите с надобщинско значение /междуобщинска координация/ да са консенсусно приети и защитени;

  • да са насочени към територията на цялата община и по изключение към общинския център;

Програмата за реализация следва да се обвързва с процедурата по изработването на проекта на бюджет на общината. Самата тя не изисква възлагане и изготвяне на предварителни и междинни оценки, а само последваща оценка, която се отразява в ежегоден доклад. Оценката се извършва от групата за наблюдение на общинския план за развитие. Финансовите разчети за повечето мерки и проектни идеи са базирани само на експертно предположение (по обективни причини).

В рамките на този общински план за развитие са предвидени два планови периода – първият включва изпълнението на мерки със срок до 2006 г. (включително и такива по плана 2000-2006); вторият период обхваща седем години – от 2007 до 2013 г. – това е периодът, в който ще се разчита и на структурните фондове на ЕС. До края на първия условен етап общината би трябвало да е подготвила и създала основния набор от стратегически документи – мерки, програми и проекти, стартиращи през 2007 г. Създадената до тогава “банка” проекти е решаваща за реализиране на инвестиционната част от програмата.

От една страна, това означава при съставянето на годишните бюджети да се определят приоритети и да се отпускат средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. От друга страна това налага възприемане на активна позиция от общината за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.

Продължаването на процеса на финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма автономност на местните власти ще допринесат за повишаване на капацитета на общините, в т.ч на община Мадан за усвояване на средства по Европейските фондове. Освен това се предвиждат и други мерки за утвърждаване на финансовата децентрализация, напр.:



  • Разработване на законови процедури, регламентиращи правомощията на общините да емитират дълг: процедури по обезпечаване, получаване и оповестяване на кредитен рейтинг, публичност и отчетност на операциите;

  • Стимулиране развитието на общинските кредитни пазари;

  • Даване на автономност на местните власти при въвеждането на преференции за инвеститорите (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и т.н.) - за насърчаване инвестиционната дейност в общините и предвид процеса на финансовата децентрализация. С действието се цели стимулиране на състезателния характер при привличането на инвеститори от отделните общини.

Всички тези мерки ще доведат до нови възможности за финансиране и разработване на проекти и привличане на инвестиции от местните власти.

За да се осигури постоянното частно съфинансиране на дейностите, финансирани от Структурните фондове, ще се обърне внимание на мерките по Оперативните програми, където се изисква частно съфинансиране. Предвижда се създаването на публично-частни партньорства предимно в областта на концесиите при подобряването на базисната инфраструктура.

Прилагането на принципа на публично-частните партньорства за изпълнението и финансирането на задачите на общинското развитие трябва да се разглежда като въпрос от непрекъснато нарастваща степен на значимост. В настоящия момент участието на частния сектор в изпълнението на програмите за общинско развитие е ограничено почти изцяло до съфинансrрани проекти с крайни бенефициенти МСП.

Прилагането на принципа на партньорство е само по себе си механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства на общината. Усвояването на огромните средства по Структурните фондове и фонд Сближаване не би било възможно без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни партньорства с частния сектор откриват пътя към частно съфинансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни проекти.

Наложително е да се приложат неотложни мерки за повишаване на програмния и проектен капацитет на общината, доколкото достъпът до тези финансови източници трябва да зависи от нейната действителна способност да представят ефективни и конкурентни проекти. Местните участници трябва да осъзнаят, че успешното им участие в Структурните фондове на ЕС и програмите, подкрепящи регионалното развитие, ще зависи и от тяхната инициатива, способност за поемане на риск, новаторство и капацитет за изграждане на партньорство.
2. Организация, изпълнение, актуализация и наблюдение на ОПР

Изпълнението на общинския план за развитие зависи от създадената организация и изградения капацитет, което налага провеждането на целенасочени мерки по:

2.1. Създаване на институционалните връзки по реализацията на общинския план за развитие

Местната власт има ключова роля при изпълнението на приетите цели на общинския план за развитие. Реализирането на плана включва изграждане на вътрешно-институционална организация и регламентиране на връзките с другите равнища за управление, както и с местните заинтересовани страни.



  • Кметът на общината организира изработването на Общинския план за развитие и на програмата за реализацията и ги внася за обсъждане и приемане от Общинския съвет, ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на плана, представя за одобряване от Общинския съвет годишен и заключителен доклад за изпълнението на програмата и плана за развитие, осигурява публичност и прозрачност на Общинския план за развитие, както и на действията по реализацията му9. Освен това като член на Областния съвет за развитие кметът на общината има възможност да влияе върху определянето на мерките и проектите, които ще бъдат включени и финансирани от Националната оперативна програма за регионално развитие;

  • В своята дейност кметът ще бъде подпомаган от цялата общинска администрация. Заедно с това в общинската администрация следва да се увеличи състава на създаденото специализирано звено по Планиране и управление на проекти, основната задача на което е да подпомага кмета в изпълнението на плана, основно чрез генериране на проекти и осъществяване на координация по отношение на проектното предлагане в рамките на цялата общинска администрация;

  • Развитие на принципа на партньорство, което означава активно привличане на бизнеса и неправителствения сектор в изпълнението на плана, като необходимо условие за реализация на предвидените мерки и проекти. Липсващият ресурс от идеи, компетенции, мотивация и пари се съдържа в местната общност. По повод изпълнението на плана, този ресурс трябва да бъде мобилизиран. Освен това е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на общия капацитет на общинската администрация, а така също и на партньорите на общинското развитие, както е посочено в Приоритетна област № 4 на плана.

  • Изграждане на консултативна група за партньорство между обществения/частния сектор по проблемите на развитието на общината заедно с Комисиите на Общинския съвет ще оказват помощ при осъществяването на местната икономическа политика и ще упражняват надзор на системата за мониторинг на Общинския план.

2.2. Изграждане на капацитет за абсорбиране на промяната

За да се осъществи необходимата промяна на развитието, заложена в общинския план, е необходим капацитет за генериране и изпълнение на проекти, както и съвременни управленски умения за работа на общинската администрация с бизнеса и населението. Това е свързано с:

  • Прилагане на подходящи инструменти за прилагане на определените политики и свързани мерки;

  • Разработване на набор от проекти, които са включени в общинския план за развитие, с оглед създаване на необходимата предварителна подготовка за проектно осигуряване на плана. Много често определени инвестиционни проекти не намират реализация поради липса на готова техническа документация и екологическа оценка;

  • Анализът на реализацията на общинските планове показва “успеваемост” в секторите, осигурени с профилирана/опитна администрация и обратно – засега все още слаба реализация на мерки и проектни идеи в направления, изискващи проектни апликации по донорски фондове и партньорства с частния бизнес и “третия сектор”, важна необходимост, на която общината следва да реагира и да изгради капацитет. Това е проблем, който е характерен за всички общини в страната, особено остро изявен по отношение на усвояване на Предприсъединителните фондове и предстоящите Структурни фондове на ЕС. В това отношение в общината вече има предприети действия за изграждане на капацитет, който следва да бъде доразвит;

  • Обучение на местната администрация в нови подходи на управление, включително създаване на партньорства в полза на развитието на общината.


2.3. Провеждане на мониторинг/наблюдение и оценка

Мониторингът е част от регулярното управление на прилагането на плана и изпълнява основна функция: обратна връзка и предотвратяване на рисковете пред изпълнението на предвидените дейности и в резултат на това, на стратегическата цел и приоритетите. Оценката анализира цялостното въздействие на изпълнението на плана върху развитието на общината. Тя няма задължителен характер и би могла да се провежда като междинна: оценяваща посоката на развитието на общината към средата на плановия период – напр. 2008 г. и последваща/крайна, която да оцени цялостното въздействие на реализацията на плана върху развитието на общината след приключване на плановия период.

Наблюдението на изпълнението на плана се извършва от специализирана група към– звеното по планиране и управление на проекти, докато оценката на плана се извършва от независими експерти. Групата за наблюдение:



  • разглежда и утвърждава индикаторите за мониторинг на изпълнението на плана;

  • периодично извършва преглед на постигнатия напредък;

  • разглежда резултатите от изпълнението на мерките и степента на достигането на целите;

  • разглежда резултатите от междинната оценка, ако такава е възложена;

  • ежегодно подготвя доклад за изпълнението на плана, който кметът внася в Общинския съвет;

  • прави предложения за усъвършенстване на плана, както и за преразпределяне на средствата по мерките, програмите и проектите.

Наблюдението и оценката следва да проследяват не само използването на финансовия и ресурсен потенциал, но активно да отчитат и физическия прогрес върху територията на общината /настъпващи промени в състоянието на средата в резултат от предприети интервенции/. Това изисква набор от специфични индикатори и възможност за алтернативност и адаптивност при оценяване изпълнението на плана.

Предложената система индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана отговаря на средните изисквания: стремеж към количествено представени индикатори, т.е измерими, систематизирани, съпоставими, както и да се допълват от система от данни, която да осигурява периодичното им набиране, верификация на информацията, достъп до тях.



2.4. Актуализация на общинския план за развитие

Настоящият план е отворена система. Веднъж приет, той би трябвало да остане относително “твърд” в стратегическата си насоченост и цели, но отворен и гъвкав – по отношение на мерките и проектите.


3. Основни показатели за мониторинг на Общинския план за развитие


  • Темп на нарастване на приходите от продажби на човек ( %)

  • Повишаване равнището на заетост, мъже, жени ( %)

  • Намаляване равнището на безработица, мъже, жени ( %)

  • Повишаване равнището на доходите ( %)

  • Ръст на местните и чуждестранни инвестиции в обновяване/разширяване на съществу­ващи производства (в стойностно изражение)

  • Ръст на реализирания износ (в стойностно изражение)

  • Трайни стандартни параметри на питейната вода (във всички селища);

  • Изградена канализационна мрежа (км):

  • Трайно премахнати нерегламентирани сметища( %)

  • Подобрени общински пътища в лошо състояние и такива без настилка (км)

  • Подобрена улична мрежа в лошо състояние (км) ;

  • Брой стандартни обитавани жилища на 1000 човека ;

  • Брой жилища без основни благоустройствени елементи (ток, вода, канал)

  • Брой жилища с енергиен сертификат (%)

  • % отпадни води, подложени на първично пречистване

  • % отпадни води, подложени на вторично пречистване

  • % на домакинствата / стопанските предприятия, обслужвани от новите / подобрени системи за водоснабдяване

  • Подобряване ефективността на водоснабдяването ( %)

  • Намаляван на загубите на вода по водопреносната мрежа (в %)

  • % на регионалните предприятия, доволни от мерките, свързани с подобряване на комуналните услуги

  • Дължина (в километри) на построената / обновена електропреносна мрежа (% от мрежата, която е завършена)

  • Брой на потребителите, които са свързани или подобрили свързването си с новата енергийна мрежа

  • Дължина на инсталираната широколентова (оптичен кабел) мрежа (в км)

  • Брой на абонатите на Интернет на 1000 жители

  • Брой на създадените "онлайн" услуги

  • Брой на новосъздадените фирми

  • Брой изградени обекти на местната бизнес инфраструктура, които са получили подкрепа

  • Брой на малките и средни предприятия (собственици – мъже / жени), които получават бизнес услуги

  • Площ на изградените нови бизнес подкрепящи инфраструктурни обекти

  • Брой на фирмите, разположени в бизнес-инкубаторите

  • % на успешно завършените пазарно ориентирани проекти

  • Създадени нови местни туристически продукти

  • Създадени нови фирми в областта на туризма

  • Предоставена площ в туристически обекти (м2)

  • Брой на нови маркетингови инициативи / схеми за промоциране на туристическия бизнес

  • Брой на създадени/подобрени атракции

  • Дължина на изградена нова/подобрена техническа инфраструктура в подкрепа на местни туристически продукти

  • Изградени/модернизирани културни обекти (%)

  • Брой туристи

  • Брой на продадените нощувки годишно във фирмите- (след 1 година)

  • Среден брой посетители на ден

  • Брой на служителите, участващи в програмите за обучение (тип, продължителност)

  • Брой на МСП, получаващи финансова помощ за обучение (мащаб, тип, продължителност)

  • Брой нови учебни програми, ориентирани към регионални и местни пазари на труда

  • Дял на целевото население, участвало в програмите за обучение

  • Брой души, включени в стажове, практики и други форми за придобиване на практически опит

  • Процент на настанените на работно място бенефициенти (%)

  • Повишаване на квалификацията на целевото население (%)

  • Брой на компютрите на 100 ученика в училищата

  • Брой на Интернет места на 100 ученика в училищата

  • Брой, относителен дял и индекси на изменение на броя на лицата, преминали през обучение за предпри­емачество, усъвършенстване на притежаваната квалификация, обучение за ключови знания и умения 

  • Проведени активни мерки на пазара на труда, в т.ч. за групи в неравностойно положение

  • Брой осигурени места за квалификации на групи в неравностойно положение

  • Предприети и организирани квалификационни курсове за групи в неравностойно положение

  • Предоставени консултации и съвети за групи в новоразкрити работни места

  • Относителен дял на безработните лица, устроени на работа, от общия брой на лицата от групите в неравностойно положение

  • Подпомогнати проекти за обновяване на града

  • Брой преминали общински служители в програми за повишаване на квалификацията



1 Вж. Н.Янкова, Г.Шопов, Й.Христосков, Н.Чкорев, Ст.Иванов, Я. Кирилова "Социално- икономически различия между общините в България", С., 2003. Ползвани са също така резултати за периода 1994-98 г. от проекта "Мониторинг на социално- икономическото състояние на общините в България", разработван в Икономическия институт на БАН от колектив с ръководител Н. Янкова.

2 "България 2001. Национален доклад за развитието на човека. Гражданското участие в управлението – от индивиди към граждани", ПРООН, С., 2001. „"България 2003. Национален доклад за развитието на човека. Преодоляване на различията в развитието на селските райони” ПРООН, С., 2003.

3 Промяната на системата от използвани показатели не позволява да се правят преки сравнения между промените в позиционирането на общините спрямо предходния период, но напълно запазва възможностите за открояване на относителните различия между общините.

4 Национален доклад за развитието на човека. 2001, с.97.

5 - Конкурентноспособността на общината в случая се разглежда като резултат от действието на следните три фактора: потенциал (природен и антропогенен), равнище на социално- икономическо развитие и човешко развитие. На свой ред потенциалът се оценява въз основа на следните шест показателя – територия, относителен дял на земеделските територии, относителен дял на горските територии, гъстота на населението, относителни дялове на населението „под” и „над” трудоспособна възраст. За повече подробности вж. Н.Янкова и др., цит.съч., с. 160.

6 Както вече се посочи, по методологически съображения този извод се базира предимно на ОИЧР.

7 Всички финансови данни са представени по текущи цени.

8 - прогноза на Икономическия институт на БАН и на Клуб „Икономика 2000” във връзка с разработването на „Икономически анализ на водния сектор в България”, възложен с договор от МОСВ.

9 Съгласно Закона за регионално развитие, 2004 г.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница