Ангелите роланд бък представена от Чарлс и Франсис Хънтър

Една сутрин Святият Дух ме събуди рано и ми каза: „Напиши и запечатай думите, които Съм ти говорил, защото те ще бъдат светлина за мнозина. Аз ще придружа тези думи със силата Си и ще им дам живот. Където и да достигнат, Аз ще ги придружавам с ангелите Си! Не бой се да говориш в Божието име, защото словата, които ти давам, не са твои, но Господни и са постановени завинаги. Те са част от Неговото вечно и живо Слово! Тези животворни думи от Отeц ще отключат здраво и дълго залостените сърдечни врати на много човеци и народи. Заповядвам сега на Божиите духове, разпратени напред по земята, да ускорят този ден и час, когато Бог ще събере при Себе Си людете, които се наричат с името Му и да ги подготвят за великия ден Господен! Божиите духове ще предшестват и следват тези Божии словеса, за да приготвят Моите люде, да ги развържат от силите на тъмнината и да се погрижат за всички, които ще чуят спасителното благовестие.”

Когато се заговори за свръхестествени опитности с Бог, в умовете на хората възникват много противоречиви мисли и реакции. Често ми се е случвало да получавам доста остра реакция при разказите ми за посещенията на ангелите и истините, които те са ми донесли от Бога. Някои от тези опитности са наистина шокиращи, но то е само на пръв поглед. В повечето случаи скептицизмът изчезва много бързо, след като хората разгледат и изследват по-внимателно срещите ми с Божиите ангели и посланията чрез тях. За щастие мнозина са онези, които носят в сърцата си дълбока и искрена вяра в Бога и те получават чрез тях една нова, жива надежда и увереност, че Бог посещава и ще посещава и занапред Своя народ, за да му говори и го напътства. Докато Святият Дух разговаряше с мен през онази ранна утрин, аз размишлявах много върху думите, които Бог ми даде чрез ангелите и които трябваше да напиша и дам на братята и сестрите си. „Господи, каква е същината на това послание? – попитах Го накрая. – Какво точно искаш да кажеш на света? Толкова ли е важно то, че да трябва да изпращаш специални пратеници, които да ни го обяснят? Кажи ми каква е целта на тези послания, които можем да намерим и в Библията, стига да искаме?” Чрез личните откровения до отделни Свои служители Бог не ни дава някакво ново слово, но взима вече написаното в Библията и го оживява, за да стане то реално, живо и разбираемо за нас. Размишлявах върху всички тези вълнуващи послания от Бога и тогава в ума ми просветна една мисъл, която беше толкова уникална, че отговори на всичките ми въпроси и търсения. Съвсем ясно разбрах, че всичко, което Бог ми е говорил и говори днес на людете Си идва да ни напомни и потвърди една централна истина – ЖЕРТВАТА НА ИСУС!

Божието сърдечно желание е да оживи пред очите ни и в сърцата ни важността на Христовата жертва и последиците, които ще имаме, ако я приемем или отхвърлим. Тя е сърцевината на цялото Божие послание! Божият Син Исус Христос слезе на земята директно от лоното на Отец и стана жертвеното Агне за нас! (Откровение 13:8). Тази Негова саможертва е основата на всичките Божии откровения към човеците. Всичко, което Бог е направил, прави и ще направи за нас е поради извършеното спасително дело на Голгота! „Свърши се!” Бяха последните Христови думи на кръста, защото чрез смъртта Си Той изпълни всичко, което Му бе заръчано от Отец. Така Христос стана центъра на човешкото съществувание, история и цивилизация. Навсякъде, където посланието за Господната скъпа жертва е прието, Бог разлива една славна, неземна светлина и благодат. Но в страните, където делото Му на Кръста е отхвърлено, цари непроницаем мрак, объркване и страх. Единствено Божият Син Исус Христос е центърът и смисълът на нашето съществувание! Без Него ние сме отделени от истинския живот и обречени на вечна смърт. „О, Боже, в онзи ден ние няма да бъдем такива, каквито сме сега! Тогава ще виждаме, чувстваме, притежаваме съвършения вечен живот, благодарение на спасението, което Ти изработи за нас чрез Христовата жертва! Тогава ще влезе напълно в сила завета, който Ти сключи с нас чрез проливането на Исусовата кръв!” Ще Го видим и ще разберем колко велико е това, което Се случва пред очите ни! Амин!

Разпъването на Христос не бе просто едно насилствено прекъсване на земния Му живот, такова като на всеки смъртен човек. Мнозина човеци преди и след Него са умирали от физически мъки и рани, но това, което се случи с Исус не беше само едно спиране на сърцето. Смъртта на Исус има много по-голямо значение и смисъл от всяка друга човешка смърт. Бог ни открива Своята любов към нас в това, че още когато бяхме Негови неприятели и дори не Го познавахме, Той ни обикна така силно, че изпрати и предаде Своя Син Исус Христос да умре за нас! Божиите очи са над всеки жив човек, независимо дали той познава Исус или не. Бог се грижи и за злите човеци! Ръцете Му са протегнати към всички онези, които живеят в грях и бунт срещу Него!

Христовата смърт не ни освободи от физическата ни смърт на земята, но ни спаси от “втората смърт”. Втората смърт е тази, за която Бог предупреди Адам и Ева, а по-късно и Израил, че „душа, която греши, непременно ще умре”. Днес ние не можем да избягаме от физическата смърт, но Бог ни даде шанс да се избавим от една много по-ужасна и при това вечна смърт за душите ни.

Втората смърт, пред която голяма част от човечеството ще се изправи един ден, е именно смъртта, която Исус понесе вместо нас. Когато Той увисна на Кръста, Неговото ужасно страдание не бе причинено само от физическата болка, макар че тя бе по-голяма, отколкото всички ние някога сме изпитвали, нито само от раздялата с близки и любими, при все че и това чувство не Му бе чуждо, но Исус страдаше също и с душевни терзания и мъки поради греховете на всички човеци и проклятието, което пое върху Си, за да ги изкупи. От дълбочините на сърцето Си Исус извика от Кръста: “Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил!?” (Матей 27:46), защото в онзи момент, когато ледените пръсти на смъртта и вечното осъждение сграбчваха живота Му, Той бе наистина отделен от Бог, точно както ще бъдат всички, които не приемат Неговата безценна жертва. Бог Отец се беше отвърнал от Своя Син и в този момент Исус страдаше и за тези човеци, които нямаше да се върнат при Бога, въпреки жертвата, която Той прави за тях и съчувстваше на тяхната остра болка, страх и отчаяние, когато за тях угасне и последната искрица надежда и те чуят думите: „Идете във вечното осъждение!” Отивайки в ада, Исус усети ужаса от липсата на Божието присъствие около и в Себе си и безнадеждността на онези, на които Бог ще обърне гръб завинаги. „О, Боже, аз искам да занеса тази Твоя истина до всички краища на света! Моля Те, дръж винаги жива пред нас картината на Голготската жертва! Нека всички да видят какво Си сторил за нас! Нека усетят Твоята любов, която бе така безгранична и велика, че Ти бе готов да пожертваш дори Своя единороден Син за нас!” Святият Дух ми каза, че посланието, което трябва да занеса на братята си, е: Грехът е осъден и бариерата между човека и Бога е срината. Ние сме освободени и оправдани чрез Божията сила и имаме великата привилегия да се наречем деца и приятели на Бога! Все повече и повече проумявах важността на това Божие откровение, защото ангелите, които Бог изпращаше, ми напомняха неизменно за скъпоценната жертва на Исус. Спомням си много добре за първите посещения на Гавраил, когато той ми откри една чудесна истина от третата глава на пророк Захария. “Ти гледаш на Христовата жертва от човешка гледна точка, но Бог иска да я видиш през Неговия поглед и сърце!” – каза той и ми показа като на панорама Исус, като съвършеното Божие Агне, което умира за греховете ни. – Погледни Го сега от Божията перспектива, когато се връща от земята към небето!” Тогава видях Исус наведен надолу, а първосвещеническата Му мантия раздрана, кална и омърсена от греховете и зловонието на целия свят! Моето сърце бе съкрушено! Виждах Го в съвсем друга светлина, в каквато никога не си Го бях представял. Той влизаше в небесата от мрака на бездната, натоварен с греховете на целия свят!

Исус стоеше приведен пред небесния трон и Бог Му бе обърнал гръб! Тогава Гавраил, ангелът Господен, проговори със силен глас и каза: “Снемете тази мръсна мантия от Него и я изхвърлете навън. И облечете Го с нови и чисти царскосвещенически дрехи! Сложете корона на главата Му!” Ангелите, които стояха наоколо, направиха всичко, което Гавраил им заповяда и когато Му слагаха короната, аз видях, че на нея пишеше: “Свят Господу!” После Исус се помоли на Отец, казвайки: “Татко, считай за святи всички, които Ме последват! Приеми ги заради делото, което извърших за тях!” Така Исус е станал нашият Цар и Първосвещенник!

Много пъти преди това бях чел книгата Захария, но преди Гавраил да ми обърне вниманието на този Библейски пасаж, не бях забелязал, че еврейското име “Джошуа” всъщност е идентично с „ИСУС”! Никога до тогава не бях прозирал великото откровение за Христовото завръщане на небето след смъртта и възкресението Му, така ясно описано в Захария 3 глава:

„И Господ ми показа великият свещенник Исус, стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: „Господ да те смъмри, Сатано, да! Да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната от огъня?” А Исус бе с нацапани дрехи, като стоеше пред ангела. И ангелът, проговаряйки, рече на стоящите пред него, думайки: „Съблечете от него нацапаните дрехи!” А нему рече: „Ето, отнех от Тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди.” Тогава рече: „Нека турят хубава митра на главата му.” И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо. И ангелът Господен заяви на Исус, казвайки: „Така казва Господ на силите: Ако ходиш в пътищата Ми и ако пазиш наредбите Ми, така Ти пак ще пазиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук. Слушай сега, велики свещениче Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе (понеже и те са човеци, поставени за знамение), защото ето, Аз ще доведа служителя Си, Отрасъла. Защото ето, камъкът, който положиш пред Исус, на тоя единствен камък има седем очи; ето, аз ще изсека издълбаното на него, казва Господ на силите; и ще изгладя беззаконието на тая земя в един ден. В оня ден, казва Господ на силите, ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си.”

След това ангелът ми посочи Исая 53 глава, от където някои познати, но позабравени вече истини от Библията ми станаха така ясни и реални, че аз вече никога не бих могъл да ги забравя: „Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото отвръщат хората лице; презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце; отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:3-6). Това бе всъщност онази мръсна мантия, която Исус, Първосвещенникът носеше. „Той бе угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си. Както агне, водено на клане, и като овца, която пред стригача си не издава глас, така Той не отвори устата си. Чрез угнетителен съд бе грабнат, а кой от Неговия род разсъждаваше, че бе отсечен от земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът. И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия, защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му” (Исая 53:7-9).

В 10 и 11 стих на същата тази 53 глава на Исая намираме едни велики слова, дошли директно от най-съкровените дълбини на Божието сърце. Когато ангелът ми ги показа и оживи, те направо ме грабнаха и сега, пишейки тези редове, аз се моля те да грабнат и завладеят и вас: „Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал, когато направи душата Му принос за грях.” Бог взе безсмъртната душа на Исус и я предаде като принос за греховете ни. Душата на Исус бе погълната от смъртта заради всички ни. Той не просто вкуси малко смърт, но я погълна цялата и така я обезвреди за нас. Неговата вечна душа бе пожертвана за греховете на целия свят! “...ще види потомството, ще продължи дните Си, и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него. И Той ще се натовари с беззаконията им” (Исая 53:10-11).

Христос беше в родилни мъки, докато, натоварен с греховете на цялото човечество, принесе в жертва не нещо друго, но самия Себе Си и изпроси за нас едно вечно изкупление. От агонията на една невинна, но прокълната вместо нас душа се роди и порасна едно ново потомство, нов свят народ на Бога. „Ще види потомството Си...” Още на Кръста Господ Исус виждаше Своята бъдеща Невяста Църквата, тръгнала смело напред, да разнася аромата на Христовото благовестие по света. Тя е Неговото потомство, Неговата рожба – откупена, очистена, освободена и осветена чрез святата Му кръв! Когато Христос гледа Църквата Си, Той си спомня агонията на смъртта, която бе вкусил заради нас и от устата Му излизат думи като: “Харесват Ми тези плодове, които придобих с труда на душата Ми!” Христос ни роди като Свое свято семейство! Чрез Него ние вече сме със статут на законни синове и дъщери на Бога, законни граждани на небесното царство! Ние сме членове на една нова раса, не еврейска, нито някаква друга земна, но небесна, от Божието царство! Ние сме нов народ, призван да бъде царско свещенство! (Филипяни 3:20, 1 Петрово 2:9-10).

Когато Исус умираше на Кръста, Той бе поразен директно от Божията ръка и осъден за греховете на целия свят, които бе взел доброволно на раменете Си! В онзи зловещ миг Той бе напълно отделен от Бога! Бог Отец бе отвърнал лицето Си от Него поради нашите грехове, които Го покриваха!

Когато Божият ангел, изпратен до мен, оживи тази иначе много добре известна ми Библейска истина, аз се проснах на леглото си и плаках дълго. Не че исках да се направя на много духовен, не, просто тогава аз наистина осъзнах колко дълбоко и жестоко е било Христовото страдание заради моите грехове и още колко велика, незаменима и безценна е жертвата Му, която ме освобождава така безусловно от безконечното проклятие и осъждение на втората смърт! Онзи определен ден идва, когато всички, които са отхвърлили Христовата жертва, ще потреперят от думите: „Идете си от Мен, вие, проклети, във вечния огън...” (Матей 25:41). Тогава те ще изпитат вечната агонията, която Исус изпита веднъж завинаги заради тях, за да ги избави. Бог и до днес работи, за да спести на много възлюбени от Него мъже и жени ужаса на онзи последен ден.

Ако ти, който четеш тези редове, не си предал все още своя живот в ръцете на Бога, аз те съветвам да коленичиш още сега и да се помолиш заедно с мен за душата си: „Боже святи, благодаря Ти, че изпрати Своя Син Исус Христос, за да умре за мен на кръста. Аз приемам доброволно тази скъпоценна жертва и се покайвам за всичките си грехове и беззакония. Моля Те да ми ги простиш и да ме умиеш с кръвта на Твоя Син Исус Христос. Господи Исусе, ела в моето сърце и бъди мой Господ и Цар завинаги! Аз предавам живота си в Твоята ръка, Татко, и Те моля да ме направиш Свое дете, да ме водиш и да ме пазиш от всяко зло. В името на Исус, Амин!”

...След като плаках дълго, подпрян на леглото си, Бог ми позволи да видя отново Исус като “заклано Агне”, но сега Той започна да се изправя и постепенно придоби вид на мощен овен със седем рога и седем очи. Тогава ангелът ме попита: Знаеш ли какво означават тези седем рога? И без да дочака отговор, ми обясни – роговете са символ на Божествената сила и съвършенство. Числото седем е свързано с Божията пълнота и святост. Ти видя Исус като заклан Агнец, а сега Бог иска да ти Го покаже като велик Първосвещенник и Покровител на небето и земята, с абсолютни власт и сила, които Отец Му даде! Виж Го сега и чуй какво казва на учениците Си: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята... И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:18, 20).

Величието на нашия небесен Цар е спечелено и извоювано от Неговата жертва! Заради това велико дело Исус получи всичката слава и почит, величие, власт и сила на небето и на земята! Бог ми позволи да стана свидетел на хвалението и почитта, които неизброимо число ангели (от всичките ми страни и докъдето ми стигаше погледа) принасяха на Исус, като викаха силно: „Цар на Царете и Господ на Господарите! Ти царуваш во веки веков! Нищо не може да Те спре! Ти Си закланото Агне, Което живее завинаги! Алелуя! Алелуя! Алелуя!...” Не мога дори да опиша чувството на благоговение, което изпитах всред тези множества от хвалещи Го ангелски същества. Мога само да кажа: “Слава да бъде на Бога и на нашия Господ Исус! Слава!” След това ангелът ми обясни някои неща за Христовото тяло, което бе приготвено от Бог за тази велика, съдбоносна жертва още от преди създанието на света (Евреи 10:5). Много е важно да се разбере, че Христос бе абсолютно безгрешен и именно поради това Той можеше да понесе нашите грехове и да влезе с тях в небесната Светая Светих, за да ходатайства за нас. Той бе поразен не поради свои грехове, а поради греховете на цялото човечество! Пророк Данаил имаше привилегията да пророкува за великата Христова жертва много преди Рождество Христово: „Още като говорех в молитва, мъжът Гавраил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, бързо се приближи към мен в часа на вечерната жертва. И вразуми ме, като говори с мене, казвайки: „Данаиле, сега излязох, за да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен, затова размисли за работата и разбери видението. Седемдесет седмици са определени за людете ти и за святия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете, и за правене омилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятият. Знай, прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за 62 седмици ще се съгради отново, с улици и окоп, макар в размирни времена” (Данаил 9:21-25).

Същият този архангел Гавраил, когото Бог изпрати и в моята спалня, е бил при пророк Данаил преди толкова много години, за да му открие времената и годините, които Бог е определил за явяването на Месията. Той му е открил, че от дните, в които е дошло това пророчество до времето, когато Божият Помазаник ще се роди, ще изминат 483 години. Това число от 483 години се изпълнява с точност до дни от момента, в който цар Кир издава декрет за съграждането на Ерусалим. Тук ние се докосваме до съвършенството на Божия предвечен план за нас и разбираме, че Той е единственият, който държи всичко в Своя контрол. Гавраил ми откри, че неговата задача в Божия план е да подбужда Божиите люде към действие. Разказа ми и за срещата си с пророк Захария, на когото е занесъл следните думи: „Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на силите, докога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия 70 години? И Господ отговори с добри думи на ангела, който говореше с мен. И тъй, ангелът ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион; и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на Израиля. Затова, така казва Господ: Аз Съм Се върнал с милост в Ерусалим; Домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим. Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; Господ още ще утеши Сион и пак ще избере Ерусалим” (Захария 1:12-17).

После Гавраил ми показа във видение Исус, влизащ в небето със святата Си кръв на Завета не като заклано Агне и с мръсна мантия, но като Първосвещенник! Той застана пред Бога и попръска с кръвта всичките вещи, съдове и книги в небесната скиния (Евреи 9:19-28). Исус влезе в небесата със Собствената Си кръв и я изля на олтара пред Бога, за да покрие с нея всичките наши грехове и беззакония. Те са изтрити и няма да се помнят вече пред Бога, но само ако ние приемем Христовата жертва! Вижте какво ни казва Бог в Евреи 10:16-23: „Ето заветът, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ: „Ще положа законите Си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им”, и прибавя: „И греховете и беззаконията им няма да помня вече”. А където има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещенник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце, с пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло, измито в чиста вода, нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал.”

Господ ме върна специално да разгледам книгата, която бе попръскана с кръвта, като ми каза, че тя е много важна. Гавраил ми обясни, че това е книгата, в която са записани всичките човешки взаимоотношения. Той ми обърна внимание на Изход 21-23 глави, където със закони и разпоредби Бог бе определил кое е правилното отношение на човека към Него и праведните взаимоотношенията на хората помежду им. Когато Моисей се възкачи на планината, той получи десетте Божии заповеди и още много други закони и наредби, за които Бог му нареди: “Запиши ги на книга и ги прочети на Израилевите чада!” Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките Му съдби; и всичките люде единогласно отговориха, казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим. И Моисей написа всичките Господни думи” (Изход 24:34а). Израилтяните приеха с радост да изпълняват Господните думи, но много скоро жегата на житейските страдания изгори сърдечните им желания за святост и праведност и те се отклониха от Бог и Неговите свети наредби. Днес човеците по света са абсолютно същите! Проблемите и несгодите в ежедневието ни от края на XX век са още повече от тези на евреите в пустинята и често тласкат умовете и сърцата ни далече от Бога и Неговите благословения. В такива моменти ние започваме да се оправдаваме: „Зная, че Бог ми е простил големите грехове от миналото, но какво да правя с тези малки, досадни, ежедневни проблеми, които изникват между мен и семейството ми, колегите, приятелите, съседите? Наистина искам да живея за Бог и всеки ден поставям себе си и дома си под Божията закрила и грижа, но тези малки камъчета понякога направо ме прекатурват. Не мога да ги превъзмогна.”

Ангелът ми показа отново Първосвещенника Исус, Който поръсваше с кръвта Си книгата от единия до другия край, така че всичките малки петънца от живота ни също бяха покрити и измити. Христовото дело е съвършено и завършено! Заради Христовата жертва Бог вече приема с радост всеки човек, който идва при Него и му предлага Своята безусловна помощ при преодоляването на онези малки наглед “камъчета, които са способни да обърнат цялата ни каруца”. В Своята премъдрост Бог е промислил начин и време за всичко, което е предвидил в плана Си за нас!

Аз вярвам, че болестите и проблемите на мнозина християни идват най-вече поради това, че не разпознават и оценяват напълно значението на Христовата жертва, на Неговата кръв и тяло, което бе предадено на смърт заради нас! Поради непрестанните нападки, хули и клевети на дявола ние често отпадаме от твърдата увереност за спасението и избавлението, което Исус изработи за нас на кръста. Ето защо Бог е наредил да си напомняме периодично чрез Господната вечеря за великата Христова жертва, дадена за нас на Голгота! Вземайки Господната вечеря, ние възпоменаваме смъртта на Господа, докато Той дойде пак! Христос вкуси вместо нас втората смърт, за да плати откуп за нашите престъпления и ние да можем да излезем оправдани и свободни от затвора. Днес Бог ни призовава да погледнем на Исусовото тяло, което разпънато на дървото понесе нашите грехове.

Всеки грях против Бога и човеците, всяка лъжа и кражба, всяко убийство, прелюбодейство, блудство безчестие, измама, вражда, омраза, завист, злоба, бунт, идолопоклонничество, всякакви окултни грехове като вършене на магии, предсказване на бъдещето чрез тъмните сили, хороскопи, астроложки изчисления, сатанизъм, викане на духове, баене, гадания... – да, всички тези греховни вериги, с които човеците са били обвързвали и се обвързват и днес, паднаха върху Исус. Той стана грях заради нас, понесъл утайката и гнилостта на милиарди човеци. Ето защо Библията ни учи, че Исус е крепост и защитна стена за повярвалите в Него от всички атаки на Сатана.

За Господната вечеря Бог ми каза така: „Вижте Го и Го разпознайте! Защото вие сте прицелната точка на врага, който иска да ви изтощи и ограби духовните сили, които ви подарявам. Погледнете на Него поради жертвата Му; Вижте всичката нечистота и гнилост върху Него, всяко убийство, лъжа, кражба, блудство, вонящ хомосексуализъм, всичко това беше върху Него...” И като Го гледаме, Божието желание за нас е да видим на кръста и собствените си грехове – изповядани и приковани, всички наши слабости, падения, грешки, изневери, проблеми, грижи, съмнения, притеснения... Те са там, но вече нямат никаква сила срещу нас! Когато гледаме към Христос, грехът изгубва властта и силата си да наранява, защото вече е наказан с удара на справедливия Божи гняв и осъден върху Неговото тяло! С всичките си грехове, приковани на Кръста и с всичката милост, простителност и доброта на Бог върху нас, можем да стоим пред Бога напълно уверени, че грехът е изгубил силата си над нас. Нека не забравяме кръвта, която Исус, нашият Първосвещеник, занесе в Божието присъствие и заличи греховете ни. Единствено Христовата кръв можеше да направи това! Тя заличи всичко записано срещу нас, така че Божият съвършен план можеше да влезе в действие да ни пресътвори и постави отдясно на Бога, като Негови оправдани и свети деца и като Негови приятели! На това съвършено общение и единство с Бога се радваха и Адам и Ева, преди да влезе грехът в Едемската градина. В Евреи 10:5 четем за делото, което Исус имаше да извърши дело на приношение за грях: “Жертва и принос не Си поискал, но приготвил Си Ми тяло”.

Малко по-надолу в същата глава, стих 20, Словото ни обяснява, че завесата в храма се съдра от горе надолу точно в мига, когато Исус умря на кръста! С това Бог ни известяваше, че пътят към небесната Светая Светих вече е проправен и, че този път е единствено и само през Христовото тяло. Гавраил ми напомни, че Моисей трябваше да направи скинията на Бога, точно както Той му заповяда, защото тя бе преобраз на небесната скиния. Жертвоприношенията в нея трябваше да се спазват с най-малките подробности, защото и те бяха един точен преобраз на жертвата, която Исус Христос, Божият Син, щеше да направи веднъж завинаги за цялото човечество. Те символизираха Божият план за изкуплението ни! Бронзовият олтар бе мястото, където трябваше да се принасят жертвите. Те се изгаряха, докато станат на пепел и тя се разпръскваше между хората, които щяха да бъдат приети от Бог. Всичките грехове на Израил изгаряха на бронзовия олтар. Тогава жертвата ставаше грешна и изгаряше така, че когато Израил идваше, за да бъде приет от Бога, пепелта, попръскана с кръвта на жертвата им свидетелстваше, че Бог е изгорил и унищожил греховете им и не си ги спомня повече. Огънят на Божието осъждение падаше върху заместника за техните грехове, т.е. жертвата, а греховете им бяха изгорени и заличени заедно с нея. Гавраил ми дообясни значението на Христовата жертва и чрез Евреи 9:13-14: „Защото, ако кръвта от козли и юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мръсните дела, за да служите на живия Бог!”

Ако посредством животинските жертви израилтяните получаваха опрощение и свобода за една цяла година, то колко по-голяма и велика е свободата, която получава днес целия свят чрез Христовата кръв и Неговата голготска жертва, която умива греха не само от телата, но и от умовете, духовете и душите ни?! Исус буквално преживя ада вместо нас, бидейки поразен от справедливия гняв на Бога. Сега вече, когато неприятелят се изпречи на пътя ни, ние имаме властта и правото да му кажем: “Божият гняв се отвърна от мен и падна върху Исус, Когото аз изповядвам. Греховете ми бяха осъдени и унищожени там на Кръста заедно с Него!” Погледнете на Исус, Първосвещеникът, Който отнесе кръвта Си в скинията на Бога, където са записани греховете ни! Вижте как попръсква с кръвта Си книгата на нарушения завет и като с гъст облак покрива завинаги престъпленията ни. Вижте го как носи за нас един Нов Завет, след като Старият Завет вече е унищожен!

„Ето заветът, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ: Ще положа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им. И добавя: И греховете им и беззаконията им няма да помня вече!” (Евреи 10:16-17). Бог обърна греховете ни на пепел. Заличи всичко, записано против нас и ни даде един Нов Завет. Знаете ли защо Бог направи всичко това? Защото ни ОБИЧА! Той не търси причина да ни унищожи, но начин да ни спаси! Бог бе приготвил Своя неопетнен Агнец още преди сътворението на света, за да Го направи грехоносител, Който да може да застане пред трона и да попръска със собствената Си свята кръв небесата и книгата на Стария Завет! Чрез смъртта на Исус изискванията на закона на Стария завет са изпълнени, а всички възможни човешки падения покрити с кръвта Му, която и днес говори по-добри неща от Авеловата кръв! Кръвта на Авел вика за отмъщение, а кръвта на Исус вика за прощение поради извършеното докрай дело! „Свърши се!” – каза Исус на кръста и издъхна. В Израил ставаше възпоменание за грях всяка година, тъй като Бог им даваше прошка, но греховете им си оставаха записани в небесните книги. Моето сърце се съкруши, когато Гавраил ми откри това и почти със заповеднически тон добави. „След жертвата на Исус вече няма никаква нужда от такива несъвършени жертви, които само да напомнят на Бог отново и отново за греховете, които Той вече е простил и заличил веднъж и завинаги чрез святата Христова кръв! Исус Христос премахна напълно петното на греха и виновността на човечеството! Неговата жертва е съвършена! Кръвта Му вика за ОПРАВДАНИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МЯСТОТО НА НЕВИННОСТ, което човекът имаше преди грехът да навлезе в света!”

По време на Стария Завет прощението идваше само чрез вяра в жертвата, но Гавраил ми напомни, че Исус стана тази жертва: Само поради Христовата кръв вие сте обезвинени в Божиите очи! Откакто Исус стана принос за жертва за грях, вече никой не може да получи прощение от Бога чрез каквито и да било други жертви, които сам би принесъл пред Него. Жертвите според Стария Завет само биха Му напомняли отново за греховете, които вече е простил! Днес Бог ви уверява, че вече никога няма да Си спомни греховете на онези човеци, които са приели жертвата на Неговия Син Исус, защото те са простени и заличени веднъж завинаги! Ето защо вие не намирате в Новия Завет послание или постановление за извършване на някаква жертва, чрез която да се спасите, защото тя е вече извършена от ИСУС ХРИСТОС НА КРЪСТА!