Анотация "Не исках топлина, исках огън."

на майка ми. Достатъчно е да я изсуша, за да прилегне в красиви вълни. Облякох се и излязох от стаята. Исках да ям.
Скитайки се из къщата, се чувствах като неканен гост. Ще ми отнеме много време да свикна с живота в тази луксозна къща. В стария ни апартамент беше достатъчно да кажем нещо по- силно от обикновено, за да се чуем. Влязох в кухнята. И тогава видях тъмнокосото теме над отворената врата на хладилника. В същия момент се чу оглушителен лай. Голямо черно куче седеше в краката на непознатия и ме лаеше яростно. Иззад хладилника се подаде глава, която любопитно оглеждаше кухнята. Беше Никълъс Лейстър, син на Уилям.
Първото нещо, което забелязах, бяха небесносините му чисти очи. Те наистина се открояваха на фона на черните, мокри от пот коси. Явно е дошъл след като е спортувал. Беше облечен с високи спортни чорапи и потник с широки презрамки. Господи, колко красив беше! Трябваше да го призная.
Интуитивно не очаквах нищо добро от него. Кучето продължи да ръмжи срещу мен, сякаш прочете мислите ми.
— Ти ли си Никълъс? — попитах го, опитвайки се да не издам страха си от недружелюбното животно.
— Аз съм. А ти сигурно си дъщерята на новата съпруга на баща ми — каза той със студен тон, който ме накара да потръпна. Той присви очи. — Твоето име е? — попита той.
Разширих очи от изумление. Той не знаеше името ми. Родителите ни се ожениха, майка ми и аз се преместихме в неговата къща, а той дори не знае името ми?

2. Ник
— Ноа — рязко отговори тя. — Казвам се Ноа.
Бях изумен от начина, по който ме погледна. Новата ми доведена сестра изглеждаше много обидена, че не ме интересуваше как се казва. Дори не ме интересуваше името на майка ѝ, въпреки че трябва да призная, че го помнех отлично. Все пак как не бих! Тя прекара повече време в тази къща през последните три месеца, отколкото аз.
Рафаела Морган нахлу в живота ми и доведе дъщеря си със себе си.
— Това не е ли мъжко име? — попитах, знаейки, че това ще я обиди. — Без да се обиждаш, разбира се, — добавих, като видях очите ѝ с цвят на мед да се разширят от изненада.
— Това също така е и женско име, — отговори тя секунда по-късно. Гледах как очите ѝ се стрелнаха от мен към Тор, моето куче, и не можах да сдържа усмивката си. — Разбира се, нямаш думата унисекс в примитивния си речник, — добави тя, без да поглежда към мен.
Тор продължи да ръмжи и да показва зъбите си. Научихме го да не вярва на непознати. Можех да кажа само една дума, за да го успокоя. Но уплашеното лице на Ноа ме забавляваше.
— Не се притеснявай, имам богат речник, — отвърнах, докато затварях хладилника и се озовах лице в лице с момичето. – Нещо повече, има една дума, която моето куче обича. Започва с Д, след това са Р и Ъ и завършва с Ж.
Лицето ѝ се изкриви от страх и аз сподавих усмивката си. Беше слаба и висока — вероятно около метър седемдесет и пет, макар че не съм сигурен. Има стройна фигура. Трябва да призная, всичко си има. Само изражението на лицето ѝ беше твърде детско. Ако съм разбрал правилно, тя дори още не е завършила гимназия. Това си личеше по облеклото ѝ: къси панталонки, бяла тениска и черни кецове. На външния ѝ вид му липсваше само конската опашка, за да мине за типична тийнейджърка. Като тези, които нетърпеливо чакат на безкрайната опашка за откриването на магазина, за да си купят най-новия албум на певицата, по която са луднали всички петнайсетгодишни. Най-много ме привлече цветът на косата ѝ.
Беше необичаен: нещо средно между тъмно русо и червено.
— Много смешно! — възкликна тя. — Разкарай го. Изглежда, че ще ме нападне — примоли се тя и се отдръпна.
В този момент Тор направи крачка към нея. Добро момче, помислих си. Няма да навреди на полусестра ми да разбере чия е тази къща и колко нежелана е тук.
— Тор, давай! – заповядах властно на кучето.
Ноа погледна кучето и после мен, отстъпвайки назад, докато тя не се блъсна в кухненската стена. Тор бавно се приближи към нея, ръмжейки и оголвайки зъбите си. Сцената изглеждаше плашеща. Но знаех, че няма да направи нищо, ако не му кажа.
— Какво правиш? — попита тя, гледайки ме в очите. — Не е смешно.
Но ми беше много смешно.
— Кучето ми обикновено се разбира с всички. Странно е, че иска да те нападне — казах аз, наблюдавайки я как се опитва да потисне страха си.
— Какво ще правиш? — промърмори тя, гледайки ме право в очите.

— Ти не си никоя тук, а вече командваш, — казах аз, отидох до кухненския кран и налях чаша вода, докато кучето продължаваше да ръмжи. — Може би трябва да те оставя тук за известно време?
— Идиот! Колко пъти си падал на главата си като дете? Изкарайте това куче веднага!
Тя ме обиди! Дори кучето го усети. То направи още една крачка към момичето, като едва ѝ остави място да се движи. Ноа грабна първото нещо, което ѝ попадна под ръка. Беше тиган.
Скочих, хванах Тор за нашийника и спрях замахналата ръка на момичето.
— Какво, по дяволите, правиш?! — извиках и захвърлих тигана.
Кучето се хвърли яростно върху Ноа. Момичето се втурна към мен и се притисна към гърдите ми. Направи ми впечатление, че ме потърси за защита.
— Тор, седни!
Кучето моментално се успокои, седна и размаха радостно опашка. Погледнах Ноа, стискаща ризата ми, и се усмихнах. Тя най-накрая отпусна ръцете си и веднага ме отблъсна.
— Ти идиот ли си?
— Първо, това е първият и последен път, когато посягаш да удряш кучето ми, и второ, — предупредих я, гледайки я право в очите и забелязвайки малките лунички по носа и бузите ѝ,
— не ме обиждай повече, в противен случай наистина ще си имаш проблеми.
Тя ме погледна странно. Изглежда ѝ беше трудно да понесе погледа ми.
— По-добре да се разбираме, сестричке, — казах, грабнах сандвич от масата и се запътих към вратата.
— Не ме наричай така! Аз не съм твоя сестра, — каза Ноа с омраза.
Погледнах я отново. И тогава разбрах, че тя също не е щастлива от брака на нашите родители.
— Съгласен, сестричке!
Видях малките ѝ ръце да се свиват в юмруци. В този момент чух шум зад себе си. Обърнах се и видях баща ми и жена му.
— Виждам, че вече сте се запознали — каза той, когато влезе в кухнята и се усмихна широко.
Отдавна не съм го виждал толкова щастлив. Дълбоко в себе си се радвах, че е оправил личния си живот. Въпреки че ме изостави. Рафаела, застанала на вратата, ми се усмихна мило. Насилих се да ѝ отвърна с усмивка. С баща ми нямахме близки и топли отношения. Историята с майка ми остави отпечатък и върху двама ни. Тя си тръгна, без дори да погледне към мен, нейния син. Оттогава съм много недоверчив към всички жени. Не исках да знам нищо за тях.
Интересуваше ме само как да се забавлявам с тях.
— Ноа, видя ли Тор? — попита дъщерята на Рафаела.
В следващия момент Ноа направи нещо невероятно: тя пристъпи напред, наведе се и извика
Тор.
— Тор, ела, ела тук, скъпи, — каза тя любезно.
Трябва да призная, че Ноа беше смело момиче. Преди по-малко от минута тя трепереше от

страх. Удивително е, че тя не се оплака на майка си. Тор се обърна към момичето, размахвайки опашка. После погледна към мен, след което се обърна към нея.
Усещайки напрежението ми, той прибра опашката си между краката, приближи се до мен и седна. Ноа беше отхвърлена.
— Добро момче, — казах с усмивка. Ноа се изчерви и обяви високо:
— Отивам да си лягам.
Имаше планирано парти на плажа през нощта, на което щях да отида.
— Не ме чакай днес. Отивам на парти, — казах. Беше необичайно да се говори в множествено число. Баща ми ни спря.
— Четиримата ще излезем на вечеря тази вечер, — каза той, като ме погледна.
— Татко, съжалявам, но вече направих уговорки и…
— А аз съм много уморена от пътуването, бих искала…
— Това е първата ни семейна вечеря и искам и двамата да присъствате — каза баща ми, прекъсвайки и двама ни. Чух тежката въздишка на Ноа.
— Не можем ли да отидем на вечеря утре? — тя попита.
— Съжалявам, скъпа, но утре имаме корпоративен празник, — отговори баща ми.
Беше странно как се обърна към нея. Искам да кажа, той дори не я познаваше! Вече бях в колеж. Можех да правя каквото искам. Бях възрастен, с други думи. Но Ноа! Да се наложи да се справят с тийнейджър би трябвало да бъде кошмарът на всяка двойка младоженци.
— Ноа, отиваме на вечеря заедно, точка, без повече дискусии, — каза Рафаела, слагайки край на разговора.
Реших, че този път е най-добре да отстъпя. Щях да вечерям с тях и след това щях да отида при моята приятелка Анна... моята специална приятелка Анна. След това двамата ще отидем на партито.
— Дайте ми половин час да се изкъпя, — казах, сочейки потните си дрехи.
Баща ми кимна със задоволство, съпругата му се усмихна и аз осъзнах, че съм отговорното дете тази вечер… или поне така ги карах да вярват.

3. Ноа

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: