Анотация "Не исках топлина, исках огън."

болеше да го виждам толкова щастлив. Изминаха по-малко от четиридесет и осем часа, откакто си тръгнах... Можеше да е малко по-тъжен. Нямаше как да не я попитам:
С него ли си сега?
Отговорът отне повече време, отколкото очаквах, и отново се почувствах неспокойна.
Да, ние сме при Роуз. Сега ще му кажа да говори с теб.
Откога Бет нарежда на гаджето ми да отговаря на телефона си? И тогава получих съобщение от
Дан с усмихнато лице.
Хей красиво момиче, липсвам ли ти вече?
Със сигурност! Исках да му извикам, но се сдържах и отговорих, усещайки, че настроението ми става все по-лошо и по-лошо с всяка минута.
А аз на теб?
Отне му няколко секунди да ми отговори. Просто се ядосах, че отне толкова време.
Със сигурност! Без теб е различно, скъпа. Трябва да тръгвам, така че ще ти се обадя по-
късно, става ли? Обичам те.
Хиляди пеперуди пърхаха в стомаха ми, когато прочетох това. Сбогувах се с него и оставих телефона си. Нямах търпение да говоря с него, да чуя гласа му... Боже мой, дори не можех да си представя колко много ще ми липсва всяка минута.
Изведнъж чух гласове да се приближават към градината. Бързо се обърнах, взех роклята и я наметнах през главата си.
Ник се появи с трима момчета.
Гадост.
Бяха същите, които бях видяла на партито предния ден. Единият беше висок почти колкото
Ник, тъмен от слънцето, със златисто руса коса и сини очи, другият беше по-нисък и с насинено око. Познавайки Ник, не беше изненада, че приятелите му бяха жестоки като него. Последният привлече вниманието ми най-вече защото се приближи пръв към мен. Имаше тъмнокафява коса и черни като нощта очи. Той беше много страшен заради многобройните татуировки по ръцете си.
— Хей, красавице... Ти ли си нашата нова еротична фантазия? – попита той, докато се излягаше на шезлонга до мен.
Никълъс, усмихнат, легна наблизо.
— Съжалявам? — отвърнах аз, като се изправих и го погледнах внимателно.
Той се засмя и после погледна Ник.
— Беше прав, тя е много равностойна, — каза той, гледайки ме по начин, който ме накара да се чувствам неудобно.
Погледнах го с отвращение. Междувременно двама от другите му приятели скочиха в басейна и фонтан от пръски ме обля от глава до пети. Роклята залепна за тялото.

— Внимавайте, момчета! — Никълъс им извика, като взе кърпата, която лежеше до мен, за да се избърше. От другата ми страна приятел номер три изцвили.
— Нищо не ме притеснява, — каза той със странен глас и аз се обърнах да го погледна. — За твоите петнайсет си много добре, — каза той, втренчен в гърдите ми, облепени с мокра рокля.
— Аз съм на седемнайсет и ако продължаваш да ме гледаш така, ще те заболи нещо.
Точно в този момент Никълъс ми хвърли кърпа, с която бързо се покрих.
— Остави я, пич, — каза му той със сериозен тон, — иначе ще трябва да я хвърля във водата, за да я накарам да млъкне, а тук ми е много удобно.
Усмихнах се иронично.
— Какво трябва да направиш, съжалявам? – попитах, обръщайки се към него.
Беше по бански и отново видях голите му гърди и татуировката в близък план. Той свали слънчевите си очила Рей Бан и се втренчи в мен със сините си очи. Те бяха невероятни на слънчева светлина и бях разсеяна от тях за няколко секунди.
— Мислиш, че съм забравил как ме удари вчера, нали? — каза той, навеждайки се към мен.
Погледнах кокалчетата си, които все още бяха подути от удара. Челюстта му, от друга страна, дори не се изчерви.
— Заплашваш ли ме? – попитах го предизвикателно.
Този човек ме хвана. Сега чух смях от другата страна.
— Харесвам това момиче, Ник, тя трябва да движи с нас по-често, — каза татуираният мъж, като се изправи и след това също скочи във водата.
— Слушай, Ред*, не можеш да говориш с мен, както си искаш, — каза Ник, навеждайки се към мен. — Виждаш ли онези момчета там? — продължи той, сочейки басейна, без да изчаква отговор. — Те ме уважават и знаеш ли защо? Защото знаят, че мога да им счупя краката по- бързо, отколкото петел ще пропее, така че внимавай. Стой далеч от моя свят и всичко ще бъде наред.
(* От англ. Red – червено. Вероятно Ник решава да я нарича така заради специфичните нюанси в косата ѝ, от които е запленен, а може и да е заради руменината, която в определени ситуации залива лицето ѝ. – бел. прев.)
— Смешно е, че ти си този, който ме заплашва, когато мога да кажа на баща ти неща, които не би искам да чуе.
Ник стисна силно челюст и аз се усмихнах самодоволно.
Едно на нула в моя полза.
— Не си играй тези игри с мен, Ноа, повярвай ми.
Без да обръщам внимание на погледа му, се наведох да грабна слънцезащитния си крем. Имах нужда от нещо, с което да заема ръцете ми.
— Тогава не очаквай да се отнасям с теб с уважението, което така или иначе не заслужаваш, — отвърнах много сериозно. — Не искаш да разкажа какво видях снощи, нали? Така че запази коментарите си за себе си и кажи на приятелите си да ме оставят на мира.

Преди да успее да отговори, един от неговите приятели излезе от басейна и седна до мен.
Капки вода от тялото му паднаха върху мен и аз раздразнено се отдръпнах.
— Искаш ли да ти помогна? Мога да намажа гърба ти, скъпа.
Погледнах внимателно Ник.
— Отдръпни се, Хюго… малката ми сестра и аз водим много интересен разговор, — нареди му той, без да откъсва очи от моите.
Хюго се изправи, без да изчака второ искане.
Страхотно.
— Ще се видим ли довечера? – попита той преди да си тръгне.
Ник кимна мълчаливо.
— Залозите са високи, човече, трябва да спечелим тези състезания на всяка цена.
Никълъс го погледна сухо и тази реакция ме заинтригува. Току-що чух ли думата състезание?
— Казах да тръгваш.
Хюго се намръщи, погледна ме отново и едва тогава, изглежда, разбра, че се издаде твърде много.
Когато той си тръгна с останалите си приятели, рязко се обърнах, буквално се сблъсках с Ник.
— Състезание?
Отново сложи очилата си и легна с лице към слънцето.
— Не питай за неща, които не те засягат.
Заинтригувана, прехапах устни. Аферите на Никълъс Лейстър не трябва да ме занимават... Поне така си мислех.
***
След вечеря се възползвах от възможността да прекарам време с майка ми. Вечерта беше насрочена гала вечеря за компанията на Уилям и майка ми каза, че ще присъстваме като семейство.
Предстоящата вечер беше много важна за нея. Не всички близки приятели и влиятелни магнати в областта на индустрията и правото са имали честта да бъдат представени на новата съпруга на Уилям Лейстър.
Мама, горката, беше толкова нервна.
Седнах на дивана в съблекалнята ѝ. Спалнята на мама беше още по-луксозна от моята.
Декориран в кремави тонове с огромно двойно легло, той изглеждаше като прекрасен хотелски апартамент.
— Мамо, ще изглеждаш страхотно, независимо какво носиш. Не се притеснявай толкова!!!
Мама ме погледна с трогателна усмивка.

— Благодаря, Ноа! — В ръцете си държеше зелено-бяла рокля. — И така, това? — попита отново тя.
Аз кимнах. Мислите ми се въртяха около предстоящата вечер. Ако Никълъс избяга отново, аз също мога да се изплъзна.
— Роклята ти също е прекрасна, — каза мама. — Моля те, не прави такава физиономия, няма да умреш, ако се нагласиш, — добави тя, като видя насилената ми усмивка.
— Съжалявам. Последното нещо, което искам да направя в момента, е да отида на вечеря.
— Ще бъде интересно, обещавам, — увери ме тя, опитвайки се да ме заинтригува.
Мислех за Дан. Жалко, че няма да ме види в новата рокля.
— Сигурна съм, че ще е… Мисля, че е време и аз да се облека, — отговорих аз.
Мама дойде при мен. Благодаря ти, скъпа, че направи това за мен.
Кимнах, опитвайки се да се усмихна.
Тя ме прегърна. Чувствайки се като малко момиче, аз я прегърнах силно в отговор.

8. Ник
Трябва да бъда много внимателен с Ноа. Предишната нощ можеше да завърши зле за мен, ако баща ми разбере как съм я прекарал. Ще ми бъде трудно да държа живота си под ключ сега, когато двамата живеем един до друг. Това ме притесни. Животът ми в семейството и извън него не трябва да се пресичат.
Както винаги, тези дни в пустинята се провеждаха нелегални състезания. И тази вечер след партито трябва да съм там. Това е лудо събитие! Рок музика, наркотици, скъпи коли и състезания до изгрев слънце, докато не се появи полиция. Но тя почти никога не се намесваше, тъй като състезанията се провеждаха на територия без собственик.
Луди момичета, алкохол се лее, адреналинът скача през покрива. Всичко, от което се нуждае човек за нощ като тази!
Групата на Рони винаги се е състезавала с нас. Победителят ще получи колата на губещия плюс парите, спечелени от залагания. Момчетата на Рони бяха много опасни, знаех го от първа ръка, така че трябва да съм нащрек. Трябва да спечеля на всяка цена.
Основното нещо е да държа устата на Ноа затворена. Почуках три пъти на вратата на стаята ѝ, изчаках минута-две. Накрая вратата се отвори.
— Какво ти е необходимо? — измърмори тя недоволно.
Влязох вътре. Преди баща ми да се ожени за Рафаела, тази стая беше моя.
— Това беше моята фитнес зала, нали знаеш? — казах аз и се приближих до леглото.
— Колко жалко! Отнеха оборудването на едно богато момче, — каза тя с насмешка.
Огледах я от горе до долу. Исках да я дразня. Да си призная приятелите ми бяха прави, беше много апетитна. Дали това е добро или лошо, не разбрах предвид нашата ситуация.
Ноа носеше светлосиня дълга рокля. Косата ѝ беше прибрана на върха на главата ѝ, а отделни разсеяни къдрици красиво обрамчваха лицето ѝ. Бях изненадан от грима ѝ. Снежнобяла алабастрова кожа и очи като бездънни кладенци. Обикновено не харесвах силно гримирани момичета. Но червените устни на Ноа могат да подлудят всеки.
Опитах се да потисна внезапното желание, което прониза тялото ми.
— Измазана си като стена, — подхвърлих иронично и осъзнах, че съм уцелил право в целта. Тя се изчерви.
— Е, ще имаш още една причина да не общуваш с мен, — отвърна тя, като се обърна и взе огърлицата от нощното шкафче. Видях голия ѝ гръб. Без да знам какво правя, се приближих до нея. Исках да докосна кожата ѝ...
— Какво правиш? — попита тя и се обърна.
Взех огърлицата от ръцете ѝ, за да си помисли, че искам да ѝ помогна. Тя ме погледна недоверчиво.
— Хайде, сестричке, не съм толкова лош, колкото си мислиш!
— Ти си още по-зле — каза тя и взе огърлицата.

Пръстите ѝ докоснаха ръката ми и усетих как настръхвам. Желанието ме завладя и то съвсем неуместно.
— Дойдох да се уверя, че няма да говориш много тази вечер, — казах аз, като я гледах как слага огърлицата и се възхищавах на нейната сръчност.
— Какво мога да кажа? — попита тя, правейки се на глупачка.
Направих крачка към нея и ароматът на сладък парфюм отново ме развълнува.
— Знаеш, че имам ангажимент тази вечер след вечеря. И не искам да правиш умни забележки, когато кажа на баща ми, че трябва да тръгвам.
— Ще се оттеглиш, защото трябва да работиш, нали?
Усмихнах се доволно:
— Ето, че всичко ти е ясно. Страхотно. Чао, сестричке!
— Не бързай, Никълъс, — каза тя зад мен.
Спрях.
— Какво ще получа аз за това?
Когато се обърнах към нея, по красивите ѝ устни се разля самодоволна усмивка.
— Ще получиш спокойствие, Ноа. — Тя ме погледна в очите без да мига.
— Ако напуснеш партито, ще ме вземеш със себе си. Последното нещо, което искам да правя, е да прекарам една вечер, заобиколена от непознати.
— Съжалявам, Ред, но както виждаш, работата на таксиметров шофьор не ми се удава, — отговорих аз.
— Е, измисли нещо, което да правим заедно, защото аз няма да играя ролята на перфектната дъщеря, докато ти си на твоето незаконно автомобилно състезание.
Гадост!
Като чух това, се изнервих:
— Добре, ще измисля нещо. — Съгласих се само за да я успокоя. Трябваше да запазя всичко в тайна.
— Невероятно е, как успя да заблудиш всички? Знаеш ли, майка ми е убедена, че ти си идеалният син.
— Аз съм съвършен в много неща, скъпа, — казах аз. Разговорите с Ноа ме възбуждаха. —
Мога да ти го покажа, когато поискаш.
Ноа завъртя очи и ме погледна с неприкрито самодоволство. Обикновено момичетата се прилепват за мен. Приковавах ги към себе си с един поглед, а те правеха всичко, за да ми се харесат. Винаги е било така, откакто бях на четиринадесет, когато разбрах на какво са способни жените в името на привлекателно лице и мускулесто тяло. И ето, че стоях пред Ноа, която ми подхвърляше предизвикателство след предизвикателство и не трепваше в мое присъствие.

— Това ли казваш на момичетата, за да ги вкараш в леглото? — презрително попита тя. — Няма да сработи при мен, можеш да си спестиш усилията.
В този момент си представих как свалям роклята ѝ и правя всички неща, които подлудяват жените. Би било забавно да я видя в такова състояние.
— Не се притеснявай! Харесвам жени, а не момиченца с плитки и лунички.
— Не нося плитки, идиот.
Засмях се. Сега исках да я видя на две опашки.
— Мисля, че имаме сделка, — казах, възнамерявайки да си тръгна. Ноа се усмихна иронично.
— Е, ако за теб да заповядваш означава да се съгласиш...
— Виждам, че ме разбираш. Сбогом, сестричке.
Очите ѝ бяха леденостудени. Излязох, без да си правя труда да погледна назад, но щом го направих, се облегнах на стената. Никога не бях си позволявал да изляза извън контрол така.
Мамка му! Чувствах се… унизително, като тринайсетгодишно момче.
Извадих телефона си и се опитах да си прочистя главата.

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: