Анотация "Не исках топлина, исках огън."

Наистина не знаех какво да правя тук. Току-що се отнесох така студено към единствения човек, който не беше чак толкова пиян, че да си блъсне колата в дърво, ако го помоля да ме закара вкъщи. Но не можех да спра да си представям смаяното изражение на лицето на Никълъс, когато ме види тук. Дали Зак ме беше излъгал? Може би той е достатъчно луд и пиян, за да ме завлече на най-гадното място. Е, щях да потърся Никълъс и ако намерех, щях да направя това, за което дойдох.
Отидох до кухнята, където имаше по-малко хора. Исках да си взема чаша студена вода. Не знаех дали да я изпия или да я излея на главата си, за да се опитам да се събудя от този кошмар. Този ден изглеждаше сякаш никога няма да свърши.
След като минах по малък коридор, влязох в кухнята и веднага спрях. Той беше там. Без риза, само по дънки, заобиколен от момичета и четирима мускулести момчета, малко по-ниски от него.
Гледах го няколко минути.
Това същият човек, с когото вечерях в луксозен ресторант преди малко, ли е?
Да, той беше и затова се изненадах да го видя сега. Изглеждаше така, сякаш току-що е излязъл от филм за мафията. Играеха бира понг, но с шотове текила. Моят скъп доведен брат ги смазваше. Не беше пропуснал нито веднъж. Това означаваше, че не беше толкова пиян, колкото другите.
Никълъс умишлено хвърли последната топка извън целта. Той взе чашата и я пресуши за едно мигване на окото. Докато един от приятелите му зае мястото му, той се приближи до красиво тъмнокосо момиче, седнало на черен мраморен плот. Тя носеше къси панталони, които разкриваха дългите ѝ загорели крака и небесносиньо горнище на бикини.
Никълъс сложи ръка на тила ѝ, отметна глава назад и започна да я целува по устните по най- отвратителния начин пред всички. Това беше моят шанс. Тръгнах решително към дъното на кухнята, хванах го за ръката, за да го обърна. И го фраснах в челюстта с такава сила, че едва не си счупих кокалчетата на пръстите. Всъщност исках да му ударя шамар.
За момент той загуби ориентация, без да разбере коя съм и какво се е случило. Но това продължи само няколко секунди. Всички присъстващи ни заобиколиха. Настъпи зловеща тишина.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита той с такава ярост, че се уплаших за живота си.
Ако погледът можеше да убива, вече щях да съм мъртва.
— Изненадан ли си, че стигнах до тук пеша? — попитах смело, опитвайки се да не се плаша от позата, височината и огромните му мускули. — Ти си лайно, знаеш ли?
Никълъс се засмя шумно, но сухо.
— Нямаш представа в какво се забъркваш, Ноа, — промърмори той, докато се приближаваше до мен и застана толкова близо, че усещах топлината от тялото му. — В моята къща сме полубрат и сестра, — той наведе глава толкова ниско, че само аз можех да го чуя, — но извън нея съм сам и няма да търпя твоите лудории.
Погледнах го право в очите, опитвайки се да не покажа страх.

— Майната ти, — избухнах и се обърнах, за да изляза оттам. Но той ме хвана и задържа, без да ми позволи да направя и крачка. — Пусни ме, — наредих му, обръщайки се с лице към него.
Той се усмихна и огледа всички. След това отново ме погледна в очите.
— С кого дойде? — попита той.
Преглътнах слюнката си, без да имам намерение да му отговарям.
— Кой те доведе? — Той извика толкова силно, че подскочих. Това беше последната капка.
— Пусни ме, кучи сине! — извиках аз. Но беше безполезно. Той ме държеше толкова силно, че ме болеше.
— Знам кой я доведе, — каза дебел мъж, покрит с татуировки. — Зак Роджърс дойде с нея.
— Доведете го — нареди Никълъс.
Моят доведен брат се държеше като закоравял престъпник. Много се уплаших. Вече съжалявах, че го ударих. Постъпката ми го превърна в жив дявол.
Две минути по-късно Зак се появи в кухнята и беше пуснат в кръга около нас. Той ме погледна като предател.
— Ти ли я доведе тук? — попита спокойно полубрат ми.
Зак се поколеба няколко минути, но накрая кимна. Личеше си, че се страхува от Никълъс.
Това, което се случи след това, беше толкова бързо, че едва имах време да разбера какво става. Никълъс удари Зак в корема и той се преви от болка. Изкрещях от ужас, уплашена за него и усещайки болката в гърдите си, която винаги се появяваше, когато ставах свидетел на насилие.
— Никога повече не прави това, — предупреди го Никълъс със спокоен, тих глас.
После се обърна към мен, хвана ме за ръката и ме поведе към изхода. Нямах сили да се съпротивлявам. Спряхме на вратата. Той извади мобилния си телефон от джоба и измърмори нещо в отговор на обаждането.
— Чакай ме тук, — нареди ми заплашително той и се отдалечи от шума и хората.
Там, където стоях на входната врата, той ме виждаше перфектно. Така че за мен беше по-добре да остана на място.
— Добре ли си? — ме попита някакъв човек.
— Не наистина, — отвърнах, чувствайки се много зле. — Чувствам, че главата ми се върти.
— Ето, пийни едно питие, — каза той и ми подаде чаша.
Взех я без дори да погледна какво има. Гърлото ми беше толкова сухо, че можех да пия всичко.
След като погълнах цялото съдържание, видях Никълъс да се насочва към мен в ярост.
— Какво, по дяволите, правиш?! — извика той и грабна чашата от ръцете ми.
Той се обърна ядосано към човека, който ми я даде, хвана го за ризата, така че той дори леко се повдигна от земята.

— Какво, по дяволите, си ѝ сложил? — попита той, разтърсвайки го силно.
Погледнах чашата си с ужас.

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: